horse

ЗДравей, позволявам си само един съвет да ти дам, аз съм със същата натрапливост, като твоята от 8 месеца, наистина е много трудно да се бориш с мисли с такова съдържание,но не е невъзможно- изчакай специалистите тук да ти дадат съвет. Но моят съвет, като човек, който се бори с това вече 7-8 месаца с тази мисъл е да не четеш много информация по въпроса за различни случаи на натрапливости в нета, защото е възможно да почнеш да си мислиш и за други неща, аз преди година когато ме удари паническото разстройство, нямах никакви натрапливости- направих голяма глупост, като започнах да чета за всякакви случаи в нета и имам чувството,че точно от това ми се отключи и сега отвреме на време се присещам и си помислям, ами ако ме "нападне" тази натрапливост или онази, щом като вече съм развила една, но на този етап успявам някак си да ги приемам, дари и да се присетя нещо,което съм прочела и си помислям, ами сега ако почна и това да го мисля, но се опитвам да го разсея с нещо по-позитивно и много движение - аз просто гледам да съм все заета с нещо или работа или разходка.Успех много си млада, да си съсипваш живота със неоснователни, фантазни, страхове!

Забравих да напиша,че работата ми с психотерапевта се състои в това да се науча да се приемам такава ,каквато съм, да се заобичам, без да се притеснявам от хората,кой какво мисли за мен и да се науча, че не всички могат да ме харесат,защото аз непрекъснато търся контакт, държа се с всички добре. И по принцип никога не съм била затворен човек, никога, имала съм си самочувствие на хубава жена, е вярно винаги съм била пък с ниска самооценка на способностите си, в това коя съм аз и какво точно представлявам. По отношение на паническото разстройство, като ,че ли го израстнах, излизам, не се спирам ходя навсякъде, без да ме е страх, че може да ми стане лошо, да припадна или нещо от сорта, возя си се спокойно с градския транспорт, а преди все си мислех да не ми стане нещо докато се возя -странно,че не изпитвам страх от физическите симптоми, ама никакви, откакто спрях денаксита и съм с едно непрекъснато главоболие,като тежест отзад в тила, с леко повишено кръвно- не ме е страх от него- просто тази мисъл, наистина не ми дава мира, като ме подхване, като не го мисля,се чувствам толкова добре- ето та аз я нямах откато почнах новата работа, от 5 месеца, тази мисъл дори да се появяваше не ме вадеше от строя , но сега след това което даваха по тв-то пак се загнезди в мен. Живея на много висок етаж, лятото дори ме беше страх да излизам на балкона, ей сега като ми мине мисъл излизам на балкона и гледам и не ме е страх,че мога да го направя, в момента в който вляза вътре и мисълта пак ме подхваща- голям парадокс, не мога да си го обясня. Един пример от вчера, взимам си детето от детската градина, то е на нещо като леко повдигнат втори етаж, обаче пак си е ниско и пак си помислих, ами ако се метна от там, след което веднага си отговорих, най-много да си счупиш някой крак или ръка )) Нещо не работя в правилната посока май? Знам,че вие сте специалист в сферата на натрапливостите и затова мнението ви ми е важно!Аз деанксит отказвам да приемам/слаб,не слаб не се чувствах добре от него физически, всичко ми беше притъпено/ и повече няма да си го причиня това, лекарствата мислите ми няма да променят, аз съм тази,която трябва да се справи с мислите си!

Здравейте Да споделя какво се случва с мен, аз напуснах работа, да но веднага след това започнах нова, успоредно с това, намалих деанксита от 2 хапчета на едно, мислите се появяваха,но вече не ме плашеха толкова, спрях деанксита, абсолютно всички симптоми на паническото разстройство се върнаха, но от тях не ме беше страх, мина и това, изтърпях адаптационния период без хапчета, сега пия само маточина и физически симптоми нямам, може би защото ги приех и не ме е страх от тях- до онзи ден когато гледах едно предаване по тв и казаха за една жена коята се е самоубила защото е полудяла и като се уплаших докотре, като почнах пак да го мисля- ревах цяла нощ, не успях да спя- хапчета не искам да пия, аз без хапчета се чувствам много по-добре,чисто физически, тревожността изплува на моменти и ми подхранва мислите, в момента няма нищо което да ме тревожи или притеснява, детето ми е здраво, с мъжът ми се разбирам е,ходя си на работа, която каквото и да става няма да напускам - но тази мисъл като ми се появи, ме ужасява разбира те ли, почнах да се замислям дори аз наистина ли го желая това нещо/ и също бях ужасена/ или е плод на стреса/ама ето сега нямам стрес/,както вие казвате. Ходя вече от 5 месеца на психотерапия и всичко Беше ок до миналата съБота, когато тази мисъл отново ми влезе натрапчиво в главата след видяното по телевизията. и много ме уплаши, ама много. Направо се чудя как можа да ми се падне възможно най-лошата натрапливост. Другите ми мисли по отношение на детето изчезнаха, нямам притеснение за тях, защото знам,че това няма как да се случи, защото прекалено много я обичам. Какво мислите за така създалата се ситуация! Мислите ли ,че проблема може да е хормонален, мисля да изследвам хоромоните?

Благодаря,че ми обръщате внимание, но с последното си изречение,така ме "успокоихте", че сега се чудя какво да правя, знеете ли,сега съм на море, прави ми впечатление,че като вляза в морето и плувам след това се чувствам прекрасно, няма лоши мисли и дори да си го помисля,знам,че това не е истина,та аз обичам живота и искам да живея ,не бих могла да нараня и мравка,толкова съм страхлива,камо ли себе си, и като прочетох ,че съм щяла да се влоша и ми стана много криво от думите ви, ето аз сега напускам работа, защото това ми е най-големия стресор, от който ми тръгнаха проблемите, и се надявам поне малко да се пооспукоя, аз не искам цял живот да пия успокоителни наистина. Искам да се справя с този проблем. Препоръчайте ми тогава вие психотерапевт,!Защо смятате че онлайн терапията не помага, аз наистин а се чувствах идеално два месеца и какво стана изведнъж не мога да си го обясня!Разбирате ли ме имам според мен прекрасно семейство,мъж който ме подкрепя,и който до преди да ми почнат проблемите не оценявах, както трябва, който обачее плътно зад мен сега, страхотно дететнце, не искам да си развалям семейството заради моите проблеми, искам да се оправя страшно много го искам и повече дане ме спохожда това нещо, та аз не правя нищо нередно, просто мисли,които ме измъчват и тъпото ПР и тревожността, които вече се подхранват от мислите ми!

И един последен въпрос д-р Първанов,това състояние задълбочава ли се и води ли до необратими промени в мисленото и в мозъка, т.е дали от натрапчивите мисли човек може наистина да полудее? и по-горе имаше идна подобна тема на моята, момичето също пие деанксит и при нея са почнали тези мисли заедно с приема на денксит, дали той не оказва някакво влияние на мозъка и това го мисля,като вариант? И от 4 хапчета деанксит няма ли да съм като упоена, защото при мен от 2 много ми се спи и ако премахна напълно хапчетата дали бих могла да се справя с проблема, само с добавките,които сте ми казали?

Здравейтеи благодаря ,че ми пишете Искам да ви попитам възможноли е моята тревожност, апатичност, лошо настроение и тези мисли, ако полудея,ще се метна отнякъде, които показват страха от липса на самоконтрол над себе си,да се в следствие на прикрита депресия? Защото много плача,все ме е страх оттова което се случва с мен! От една седмица въпреки,че пия пак по 2 деанксита, почна да ми се гади сутрин, и свръх суха уста, преди да почна да пия преди 3 месеца пъривте си хапчета деанксит,пак бях така, та възможно ли е всичко това да е в следствие на депресия или са си натрапчиви мисли. Имам доста физически симптоми, но най-лошото от всичко е тази почти непрекъсната тревожност и мислите.Най-страното ,че преди само си мислих, да не припадна някъде, като ми омекнат краката, сега тази мисъл се замени с това ако полудея и се метна от някъде?! Знаете ли не искам детето ми да се срамува от майка си, може да е на 4 г но мисля,че всичко усеща а от това най-много ме боли. Възможно ли е това моето "полудяване" да бъде изкоренено съвсем и веднъж излекувана повече да не ме спохожда в живота. Твърде много изпитания ми даде живота и се чудя какво ли още ми е подготвил. сега ни предстои операция на детето ми и се чудя как ще стоя с него в болницата, дали ще го преживея и няма още повече да си навредя на така крехката ми в този момент психика! д-р Първанов възможно ли е от деансита да ми дойдоха тези натрапчиви мисли, аз преди да почна да го пия за 2 месеца само 2 пъти си го бях помислила при силни пристъпи на тревожност и друго понеже не желая да чета повече други теми за лекарства при такивапроблеми, какво се приема в моя случай антидепресанти или успокоителни?започнах да го пия преди 3м деанксита единствено заради силната тревожност която изпитвах и заради зверското напрежение в ръцете краката и главата. Преди това никога не съм пила успокоителни,никога,осве валидол и жълт кантарион. Мислите ли,че като са минали 4месеца бих могла да се оправя по-бързо и възможно ли е човек напълно да се излекува от това ,което съм ви описала защото и аз незнам какво е точно ?

Забравих да добавя,че сега въпреки 2 хапчета денксит, вечер си заспивам ,но сутрин се будя към 4.30-5 което е много рано, преди си спях до към 7.30 дори с 1 хапче деанксит, и все още усещам напрежение в ръцете ,краката и главата, 2 дена имам прием по 2 хапчета денаксит,маже би трябва да минат още няколко дена ,да се натрупа в организма по някой път се чудя дали нямам нужда от по-силен антидепресант, който да пия няколко месеца и да знам,че ще ме оправи,като през това време работя върху себе си, доста по-спокойно?! Ето утре заминаваме за море, аз си мисля, дали ще ми е лошо там и как ще се чувствам?!

Много ви балгодаря за отговора Д-р Първанов, опитвам се да мисля положително, но хич не ми се получава, докато бях на 2 те хапчета деанксит мислите ми вървяха в положителна насока, според психолога имам нужда да усещам подкрепата на човека до мен и на хората ,около мен,това е много важно. Въпреки,че смятам,че и мъжът ми и ма голяма доза вина за това състояние в което стигнах, все си беше зает вечерно време,все не намираше време за мен, от гледане на телевизия,иначе е много добър човек, ето сега си мисля,че е възможно да ме остави,защото вече го измъчвам 4 м с моите променливи настроения, а не искам той да се чувства зле заради мен, той твърди, че го напряга това нещо,но въпреки това никога няма да ме изостави- заради мен самата,заради детето, заради мен искам да се почувствам отново предишния човек - знам,че тов а е грешка да мисля така,според психолога,защтото никога няма да бъда същата след тази трансформация,която се случва в мен, но поне малко да се доближа до нея и да си върна радоста от живота! не съм се занемарила, излизам, вводя детето на разходки,въпреки, физическите ми неразположения, опитвам се да не позволявам на страха да ме превземе. Пред и14 г след смърт пред мен на близък човек бях получила силен пристъп на ПА с високо кръвно, бях и в болница да ми оправят кръвното, но за около 2 г-3 години сама с есправих с проблема ПА без лекарства,без лекари, срещнах мъжъгт ми, живота ми стана прекрасен и бях забравила за това за 7 год, мислех,че не може пак да ме споходи до преди 4 месеца,когато ме връхлетя със страшна сила и с много по-лоши преживявания. Може би за товма допринесе и факта ,че след почти 4 г майчинство, в които си гледах абсолютно сама детето ,започнах свръх стресова работа, в която нямах право да отсъствам дори когато детето ми е болно, бях в болница с дететнцето, когато от работа ми звъняха да ме притесняват, цялата треперех тогава, но горе долу се съвзех и в моменат в който моята майка дойде да ми помага за една седмица, още на 1-вия ден от нейното присъствие при мен аз се сринах и това нещо, тревожност или депресия ,каквото и да е ме споходи със страшна сила! Опитвам се да мисля за него, като за нещо, което ще промени характера ми, защото по принцип съм човек,който се притеснява за всичко, и за всяко нещо се тревожа, все търся одобрението на другите,кой каво ще си помисли и ла каже за мен,ако направя еди какво си, трудно взимам решения, като взема,след това много се колебая дали е правилното решение. Нямам самочувствие в момента никакво, докато бях с мъжът ми първите години се чувствах желана ,обичана и настроението ми беше на 6, в последните години, от работа ли от безпаричие ли, се поизнервихме и двамата и започнаха скандалите основно за битовизми и за пари и самочувствието ми вече клони към 0! Това е за мен! Какви хранителни добавки препоръчвате, аз сега заедно с денксита започнах да взима и магнезий по едно хапче на ден? като спорт мисля сег а,като напусна работа да се запиша на йога, мисля,че ще е ок за мен? Предстой една лека операция на дъщеря ми,която ще правим краяна септември и се надявам по-леко да я преживея благодарение на деанксита, а може би на новото ми осъзнаване на проблемите? Вие какво мислите за моето състояние тревожност или депресия е?

При първия ходих само 5 пъти, говорихме си само общи неща без да ми се дават конкретни насоки за справяне с проблема, реших, че няма смисъл от него и тогава ми препоръчаха един психолог само че онлайн, който много ми допада, вече 3 месеца си говоря с него, когато се почувствам зле мога да му звънна по телефона. Ами той ми дава доста съвети, да си намеря хоби, пишех сутрин всичко ,което ме измъчва, правих го няколко пъти, да не оставям ума си неангажиран да с имисли глупости,т.е винаги с нещо да ми е зает и още много други неща, обаче не всичко успявам да си спомня в момента, т.е след разговор с него се чувствам доста успокоена. Ами аз мислех ,че нещата са се оправили до момента преди 4 дена, когато това нещо ме нападна отново , още по-страшно от първия път и много ме уплаши, може би дължащо се на факта,че бях минала на едно хапче деанксит,чувствах си се добре, но след отново силен стрес на работното място в четвъртък, от събота почнах да се чувствам ужасно пак, и ето сега от тази сряда пак си минах на 2 хапчета денаксит, е поне днес не съм плакала, 2-ри ден на деанксит ми е!

Д-р Първанов, бихте ли ми дали конкретна насоченост и има ли начини човек веднъж завинаги да се отърве от лошите натрапливи мисли, има ли шанс за мен, като си мисля така понеже са минали само 4 месеца, откакто ми започна всичко това?И човек може ли само благодарение на силна воля да кажем и положително мислене да се справи сам с този проблем?

Не досега не съм търсила причините за натрапчивостите, защото те не ми бях чести и си мислех,че е просто от това,че понеже,търсех много информация в нета и съм чела такива неща, за хора с такива проблеми и те ми се набиха в главата,първоначалното мисълта ми, беше че ще полудея,без конкретна насоченост,вче са си с конкретна насока, което ме тревожи много! направих може би голяма грешка, следа първия пристъп че започнах много да чета в нета

Здравейте Проблема ми се отключи преди 4 месеци и оттогава се въртя в един омагъсан кръг, всичко започна с честити боледувания на дъщеря ми,влизане по болници,едно зверско задавяне от нейна страна, нова работа и то на много отговорна позиция след дълго майчинство и така в един момент на работното място започнах да плача без причина и да си мисля,че полудявам, все ми ставаше лошо, подкосявах ами се краката и нямах желания да ходя на работа първия пък ,като ми се случи мислех,че е моментно,но то взе да се повтаря през ден, потърсих психиатрична помощ, казаха ми,че това е силна тревожност, лека депресия и паническо разстройство, веднага започнах посещения и при психолог, и да приемам жълт кантарион и така един месец бях ок, след което отново след силен стрес на работнот омясто, престанах да спя нощно време,една нощ спя ,на следващата не мога да си затворя очите и за минута, ходех като сомнанбул на работа, вселдствие на това неспане явно ми се отключи отново една непрекасната силна тревожност, непрекъснато ми става лошо,напрежене р ръцете ,краката и главата - имах много черни моменти, непрекъснато плачех, реших ,че не мога така да продължавам и психиатър ми изписа по 2 хапчета деанксит на ден, и така 1 месец, в който ги пиех се чувствах прекрасно, и си мислех,че лошото си е отишло и с него реших,че щом съм добре ще ги намаля на едно, но още на 3-тия ден в който почнах по една почнаха натрапчивите мисли, че ще полудея, ако полудея ще се самоубия или ще нараня детето си, и така през една седмица имах такива моменти, до преди 5 дена,когато отново при силен стрес на работата, вече почнах да мисля за тов аденонощно и не ми дава покой, само си увеличих отново дозата на деанксита по 2 дена,но засега ми е 2-ри ден не виждам да ми намаляват мислите, взех решение и напускам работа, защото тя ми докара всички тези страхове и мисли, знам,че проблема е дълбоко в мен явно заложен, защото съм имала трудно детство, присъствала съм на побоища от страна на баща ми върху майка ми и това ме е осакатило , но мислех, че сам се справила с това. Ето ходя редовно на психолог, но състоянието ми имам чувството,че се задълбочава. Моля дяйте ми съвет какво да правя, от тези мисли непрекъснато не се чувствам добре и ми е лошо, на 34 г съм искам да живея нормално и да се чувствам нормално, никога преди до преди тези 4 месеца не съм изпитвала подобни емоции, била съм винаги лъчезарна и засмяна ,мъжа ми незнам какво вече си мисли за мен, споделяла съм му какво мисля. полудявам ли какво се случва с мен, според психолога, така съм се капсулирала на тема лудост, че това няма как да стане, че било по-вероятно,човек който никога не е имал такива мсили изведнъж да откачи и да не разбере отколкото аз, непрекъснато плача, непрекъснато. Искам да съм пълноценна майка за детето си, а как ще го гледам ,като непрекъснато не ми е добре и си мисля глупости! незная допи сега дали не е грешка че напускам работа, дали като си остана вкъщи известно време тези мисли няма да се засилят?!наистина незнам депресия ли имам, тревожност ли, ПР или натрапчиви мисли или всичко взето заедно накуп?!!Ходила съм при двам апсихиатри и при 2ма психолози според всички имам силна тревожност и лека форма на депресия и ПР!