haskovokolio

Благодаря didi_ts, желая много весели и усмихнати дни, хайде че бързам за празненство

Благодаря Ви д-р Първанов за хубавият съвет, допълнително ми оправи настроението, вървя и като се сетя за написаното се смея.

Ако правилно съм разбрал, аз и така постъпвам в момента, важното е да не даваш храна на "манипулатора" усмихвам се забавлявам се ... И все едно нищо не е станало и така се чувствам страхотно. Достатъчно съм отворен да чуя отсрещната страна за проблема, няколко стотин пъти питах и се молих да ми кажат какво има, че наистина се превърнах в и аз в незнам какво. Въпреки че на всяка цена искам да съм в добри отношения, не мисля че трябва на цената на всичко.

Само да добавя, ме на мен също ми стана интересно от какво точно ме е страх. Имам 2 малки момченца и като съм скаран със съпругата си и виждам други двойки с децата си ми става много тъжно, че аз вероятно мога да изгубя това щастие. Опитвайки се да се анализирам това ми е най вероятно страхът.

Благодаря didi_ts, това с жертвата и роба е много интерсно и явно е така, странното е, че ръководя много хора, спортист съм бил и винаги съм побеждавал и никога не съм позволявал на някого да ме превръща в жертва или роб, но явно в интимните отношения допускам това да се случи и може би заради това не мога да се побера в кожата си. Относно книгата да с най-голямоудоволствие бих я прочел, определено смятам че живота е един университет в който цял живот учим.

Здравейте, това с открития разговор е наистина страхотно и логично. Пробвал съм го 100тина пъти като всеки следващ си мисля че няма как да не се получи но уви, разговора се избягва с мълчание, нищо ми няма и произволни

От какво се страхувам ли? Ами по скоро ме обижда това, че не заслужавам това постоянно сърдене, но сигурно има и някакъв подсъзнателен страх, страх, че се държи с мен все едно не ме обича, а ми казва след това , че ме обича и въпреки това се държи студено ... и аз се обърквам и незнам как да реагирам. Не става с приказки, нестава с жестове, а аз че трябва да променя начина по който тълкувам поведението и е ясно, затова търся съвет тук.

Странното е че тя не се държи агресивно, като я попитам какво и има тя отговаря че нищо и няма, но изцяло без живец все едно съм продавача на вестници пред блока, но подчертава че си въобразявам и че ме обича пак със същия меланхоличен тон и после все едно пак ме няма. Това отношение ме изяжда, определено не си въобразявам както тя ми казва защото сме заедно от 9 г. и много добре я познавам. Аз ли съм грешния че се афектирам от отношение което ми е непривично и чуждо и какво да направя

didi_ts какво е твоето предложение, интересна притча. Интересното е че или е сърдита или е в нещо като депресия и твърди че нищо и няма но е супер безразлична към мен, което е много дразнещо и след няколко дни спонтанно и минава. Аз ставам най-добрият и страхотен мъж ... Та тъй като мисля, че нея няма как да я променя, по скоро да променя своя начин на възприятие на нещата. Благодаря за всички съвети и очаквам още, аз вярвам че живеем за да се развиваме.

Това с изненадките и подаряването на разни неща или милите жестове е ежедневие. Благодаря за съвета. А didi_ts ако правилно съм те разбрал, аз не искам някой да си прави клизми заради мен, искам аз да се осъвъешенствам така че да не ми влияят чужди настроения.

Здравейте, искам да се преборя с едно състояние на тотален дискомфорт от това, че жена ми е сърдита. Което се случва ежедневно и аз ежедневно не мога да си върша работата, тъй като това, че ми е сърдита ме изяжда от вътре. Знам че проблема идва от мен защото аз не мога да понасям и когато съм скаран с други близки хора и мисля само за това, но когато тя ми е сърдите тогава съм все едно половин човек. Имам чувството че съм зависим от нея когато е в настроение аз съм добре, когато реши да се сърди аз се чувствам отвратително. Аз по принцип съм много весел човек, обичам да се смея и това със сърденето със седмици ми е нещо ненужно и се стремя веднага да оправя проблема но той винаги се задълбочава.