happiness379

Здравейте на всички, които четат или някога ще прочетат тази статия Искам да споделя с вас, че от няколко месеца не живея при баба си и се чувствам много, много по-добре. Преместих се да живея с детето си на квартира. Дори не зная как се чувства тя от този факт, тъй като не поддържам контакт с нея. Просто исках да споделя с вас, че роднините, които имат някакво психическо или личностно разстройство, могат сериозно да повлияят и на вашата собствена съдба. Така че това беше всичко, което аз можах да направя. Много благодаря на всички, които ми отговориха миналата година Бъдете живи и здрави! Весели празници на всички

И още нещо исках да споделя с вас. През последните години забелязях, че има СТРАШНО много хора с поведенчески и психически проблеми и разбрах защо е трудно да им се помогне - защото сякаш има преграда около тях, която не допуска доброто от хората (под формата на помощ). Т.е. те наистина както се казва сякаш са обладани от зли духове:/ И в зависимост от това колко е силен този дух (разбирайте го мисъл или духовно убеждение), човекът е болен от една или друга болест... В този ред на мисли искам да ви попитам до какво води нелекувана депресия? Не е ли депресията първото стъпало от всяко разстройство на личността, т.е. ако човек се пребори с нея и я надмогне, остава здрав и цялостен, т.е. запазва се личността и душата? Има ли връзка между начина на живот (хранене, сън, сексуална активност) и депресията? Може ли например човек, който е вегетарианец или такъв, който спортува, да изпадне в това състояние? Извинявам се, ако това е оф топик.

Бладогаря ви за отговорите. Ами, вижте, аз съм направила всичко по силите си, за да променя ситуацията с баба ми (държа се с нея много добре, правя всичко, за което ме помоли), но тя просто вече излиза извън всякакъв контрол. Понякога съм заключвала, но тя идва и започва да блъска (дори посред нощ!) и крещи, че й е лошо, да й отварям - театралничи, т.е. нищо не действа. Не е проблем да се грижа за нея, а това, че тя не реагира адекватно - непрекъснато ми крещи, обижда ме и ме псува. Идеята ми е, че такива хора трябва или да бъдат непрекъснато инжектирани с някакви успокоителни, или да живеят на друго място, в болнично заведение, за да не пречат на здравите хора да водят нормален живот. Ако беше моя майка, щях да направя каквото е нужно, за да въдворя ред в този дом, но вуйчо ми почти не се прибира тук и въобще не си дава сметка за проблема. Според него просто трябвало да я изслушвам и, цитирам, "не й обръщай внимание". Ако при вас дойде човек, докато се къпете, за да ви говори някви неща, дали няма да му обърнете внимание?? ХАХА Просто исках да разбера как да възприема всичко - така че баба ми е просто страннен човек и трябва да се съобразя с това и да я приема каквато е, или пък това е болестно състояние, което не бива да се толерира, защото е опасно за здравето на околните (т.е. за мен). Съветът на майка ми е например да се правя, че нищо й няма и...така щяла да се подобри...Пълни глупости. Все пак много благодаря на всички, които пишат, знаех си, че все някой ще ми помогне п.с. Не живея със сина ми, защото е на две години и все още не ходи на градина. Затова баба му го гледа, докато аз съм на работа. Но от септември съм го записала на ясла, което съотвества на "ще живее при мен":) И затова е такова положението (иначе родителските права са си мои, разбира се) Но не е в това въпросът - отношенията ми с детето ми и отношенията ми с баба ми са преплетени, защото тя иска да контактува с него (защото има нужда от това все пак) и той иска да контактува с нея (той е дете и не разбира от душевни болести...доколкото ми е известно), но проблемът е, че аз не искам да контактувам с нея.

Защото етажът си е на нейно име - мисля, че ще е малко нагло от моя страна да сторя нещо такова апък и дори да го направя, майка ми (която живее в друг град) и вуйчо ми не ме подкрепят за такова решение. Иначе отдавна да съм го направила...

Тя ходи непрекъснато на всякакви лекари (вкл. на невролог, който й е изписал медикамент за мозъка, тъй като имала някаква киста или нз точно) и пие лекарства за много, много органи и системи. Бяха я завели и на психиатър, който й изписа съответно тези антидепреснти (до сега е пила два разлини). Но може би наистина няма как да й се помогне:/ Жалко...;( Но все пак Ви благодаря за отговора

Здравейте на всички. Току-що прочетох тази перфектна статия и си отговорих на много въпроси. Но моля ви се, помогнете ми с нещо, защото хората около мен, които моля за това, не го правят. Имам проблем с баба ми, която е на 79 год. Аз съм на 25. Живея с нея, вуйчо ми и вуйна ми е в една къща, като всеки от нас е на отделен етаж (вуйчо и вуйна са заедно). Преди 1г. и 2м. почина дядо ми и от тогава баба е на антидепресанти --- изключително затворена и параноична. Първоначално много й съчувствах, изслушвах я винаги, когато пожелае и искрено желаех да й помогна - след като разговавяхме обикновено се чувстваше много по-добре с дни. Докато преди 4-5- месеца съвсем се влоши - когато отида при нея да я попитам как е (или да я заговоря за каквото и да било), започва да ми крещи и да ме обижда. Не излиза навън (само на двора, който е доста голям, и гледа през оградата хората(( но не иска да си говори с тях, или понякога ходи до магазина). Много ми е мъчно и искам да й помогна с нещо, но...най-вече и заради себе си, защото вече започва да ми вреди по всякакъв възможен начин. Забранява ми да ходя навън след работа - "забранява" разбирайте като "ако не се прибера в 16:10, започва да ми звъни по телефона, а ако не й вдигам, в момента, в който се прибера, идва на моя етаж (разбира се, прибрала е ключовете, за да не може да се заключва => нямам никакво лично пространство) и започва да ми крещи, да ме обижда и обикновено съм принудена да я изслушам докрай, за да се отърва от нея. Когато споделя това с вуйна ми, вуйчо ми, братовчедите ми (те двамата със семействата си живеят в центъра и не са в обсега на всички тези лудости), те ми казват най-снизходително "Не й обръщай внимание" и...това е Според мен най-добре е да й се дадат такива лекарства, че просто да си стои и нищо да не прави. Защото имам чувството, че вече и аз се побърквам - постоянно се тревожа, ами ако дойде някоя нощ докато спя и ме нарани по някакъв начин (отправяла ми е и такива заплахи)??? Страх ме е вече. Както вече написах, всички други от семейството ми си имат своето лично пространство и изобщо не се безпокоят...Моля ви, кажете ми как да постъпя - трябва ми идея, за да реша този ГИГАНСТКИ проблем:/ Още повече че имам и малко детенце (което живее при баща си, тъй като сме разведени) и когато го взимам при мен през почивните дни, много ме е страх - вече започнах да разреждам тези уикенди и...виждате как нейното разстройство повлиява и на моя личен живот, още повече на взаимоотношенията ми с моето дете. Дано някой ми отговори скоро. Моля ви, г-н Баев! Моля ви сее!:/ Кажете ми нещо!