Дао

Накрая задаваш въпрос, привидно към мен. Затова пиша този отговор. Но се извинявам, не мога да продължа този разговор. Твоят последен отговор ми помогна да видя, че на този етап не можем да се разберем по никой от горезасегнатите въпроси. Дори само подходът към думите и начинът на използването им при нас е много различен, а смислите пък... Както казваш различни сме, на различни пътища. Е, както аз го виждам, има само един път - тесният. Всичко друго е отклонение. Разбира се, проявленията в нас на този път (и на отклоненията) са различни - което е само доказателство за нашата глупост, ограниченост и другопътие. И всеки от нас държи на другопътието си, с което държи на отклонението си от пътя. Който е Един. Това е, аут съм сега от темата.

Привет. Трудно би могла астрологията да бъде определена за една от първите науки, поради простата причина, че само допреди няколко века тя не е била самостоятелна наука. Разделянето на науките и дисциплините е сравнително съвременно достижение, откъм началото на Ренесанса. Той ни даде много, за да ни вземе много. Както винаги, както всичко. Егото - с упоритост може да стане наистина много "виждащо" и много "духовно". Намира също и бог, отговарящ на представите му. Някъде там настъпва смъртта на божествения принцип в човека, напълно задушен от заблудата и себеопиянението на човешката психика. Различните нива на съзнание са просто продукт на култа към егото. Не ги отричам - има ги. Не е особено трудно да прескочиш от едно на друго - трябва наистина само упоритост. Точно същото е като електрона в атомния модел на Бор. Електронът, който никога няма да е ядро, незаивисмо от орбитата и енергийното си състояние. Но когато се помисли за ядро, просто губи магнитната си свързаност с него. Това е описание на космическия процес, наричан в християнството грехопадение. Процес, който ние затвърждаваме с всеки наш дъх, все още и все повече. В твърдението, че писанията на миналото са предназначени за съзнанието на тогавашните хора има известна истина, но твърде частична (както всяка човешка истина). Ще ти дам пример само с Новия завет, който грубо може да бъде овъзрастен на две хилядолетия, но всичко в човека продължава да бъде старозаветно, да работи на принципа на Закона, а не на Любовта. Много елементарен принцип иначе - Бог над всичко и ближния - като теб. Точно това е принципа на неегоцентризма, който именно за последните две хиляди години е достигнал неподозирани висини, или да го наречем - попаднал в "Духа на бездната". Това са други теми. А и от разискване никакво добро семе не може да поникне.

Интересно е, че така го виждаш. Интересно е също и това, че ще следва да уточня - вероятно подценяваш авторовото "навътре". И може би виждаш като теория онова "себенаблюдение", без да го познаваш практически. Тъй като себенаблюдението е нещо, което е невъзможно за егото. Разбира се, за егото всичко е възможно, що се отнася до неговите собствени нагласи и представи. Но реалното себенаблюдение е обективен процес. Егото не може да види себе си отстрани. Имам опит в това и знам, как то е способно на себеразделение - на висша и нисша част и как едната се опитва да потиска другата. Но тук няма себенаблюдение. За да съществува въобще наблюдаващият процес, трябва да няма никакви психични движения. Психично движение е дори намерението за себенаблюдение, затова то не се получава така. То е възможно само когато се откажеш от личния център на възприятие - от тази гледна точка е обратното на егоцентризма. Онова, което се получава в резултат на това, е нещо като яснота. Най-доброто ми възможно обяснение с думи е, че самото пространство е това, което вижда нещата в себе си. И когато ти се откажеш от собствения фокус, един вид станеш прозрачен, ставаш и приобщен към пространството и неговата присъща яснота. Така получаваш и обективния поглед към себе си. Той не е точно твой. Трябва да добавим, че това е момент, в който освен всичко друго си свързан с всичко и си разбиращ всичко и всички. Самият повод и единственото условие за това, е именно неегоцентризма. Не знам дали може да има полза от всички тези обяснения, след като са ни различни отправните точки и смислите, но опитах да добавя малко тъкан в междучовешките празноти.

Ето текста на една нова статия, която смятам за доста обективна: АСТРОЛОГИЯТА - НАВЪТРЕ ИЛИ НАВЪН "Човекът е един непримирим търсач. Тласкан от стремежа към познание и различните възможности за събиране на разнопосочни данни, в желанието да разбере малко повече собствените си причини и следствия, често именно астрологията се явява като едно от „спасителните въжета”, за които може здраво да се хване, за да се почувства по-малко изгубен. По темата са изписани планини от книги, изобилие от информация се намира и в интернет, но в тази статия бихме искали да предложим един непредубеден поглед, в опит да преценим предимствата и недостатъците, поне що се отнася до важните неща. Като начало бихме могли да кажем, че астрологията най-общо е онази дисциплина, която изследва съотносимостта между движението и сравнителните позиции на небесните тела от една страна и събитията в човешкия живот - от друга. Използвахме думата „дисциплина“, тъй като нейните основни противници отричат да е наука. Отхвърлянето на астрологията като наука се случва предимно през 17 век, малко или много покрай официалното приемане на хелиоцентричния модел. Струва ни се обаче твърде интересно да отбележим, че това е именно времето, в което самата наука изоставя холистичния подход (погледа към цялото), разделя себе си на множество малки дисциплини, всяка от които насочва вниманието си към твърде ограничена част от принципите, които ръководят и поддържат природата. През 20 век също се стоварва тежък удар върху авторитета на астрологията, с прилагането на т. нар. научен метод. Отново ни се струва интересно и ще вмъкнем, че баща на научния метод е Парацелз (16 век), който освен, че не се е лишавал от известни астрологични занимания, също е бил напълно отхвърлян от своите съвременници, като рушител на старите традиции и знания. Да се върнем на по-близкия ни 20 век, през който определени научни среди провеждат експерименти, чиито резултати показват, че предвижданията на астрологията се сбъдват с вероятност не по-голяма от всяка една случайна прогноза (и все пак думата прогноза означава буквално пред-знание, а не предположение). Но точно това е векът, в който физиката достига до квантовата механика, която и емпирично е установила, че не съществува обективен експеримент, а всеки един резултат бива повлиян от нагласите на провеждащия експеримента. Докато още сме на вълна физика ще споделим и едно озадачение, тъй като електромагнитното въздействие е едно от най-познатите в науката явления. Повече от ясно е, че земята и всички нейни обитатели са подложени на най-различни електромагнитни въздействия, идващи от космоса и никой не би си помислил да го отрече. Астрологията не твърди нищо по-различно и би повторила думите на всеки астрофизик (а и обикновен човек, способен на съждения), че най-голямо въздействие бива упражнено от слънцето, след което – от луната, логично следвана от близките ни планети. Също е повече от ясно, че влиянията на целия космос, с предимство на по-близките до нас космически тела, създават електромагнитните условия за живота на земята. Тя не би могла да съществува като някаква изолирана действителност. Ние, разбира се, свързваме астрологията основно със зодиакалните съзвездия и на свързаните с тях хороскопи, но това е само поради масовата им популярност. Хороскопът обаче е една изключително малка част от обсега на действие на дисциплината. А въздействията на съответните съзвездия не се отразяват непосредствено върху земните условия, а представляват по-скоро аспекти от влиянията на телата от нашата слънчева система. Добре е да имаме яснота и относно това – какво представляват зодиакалните знаци. Факт е, че еклиптиката пресича не 12, а 13 съзвездия, едното от които е Змиеносец (намира се между Скорпион и Стрелец). Факт е, че разпределението на съзвездията по окръжието на еклиптиката не е равномерно (така например чисто астрономически преминаваме „под“ Скорпион за по-малко от 8,5, дни, а „под„ Дева – за повече от 44). И не трябва да пропуснем да споменем прецесията на земната ос, поради която реалното разположение на съзвездията не съответства на назначените им периоди. Тъй като настоящия зодиакален кръг (Тропически зодиак) е направен от халдееца Птолемей през 2 век, сегашните разположения на съзвездията са изместени с около 25º назад по еклиптиката. Общо взето всичко това са доводи, които постоянно се изваждат срещу астрологията. Достатъчно е обаче да се подходи наистина научно по тази тема, за да видим, че самият Птолемей коментира тези въпроси и не пропуска да спомене съзвездието Змиеносец, но той съвсем умишлено и целенасочено създава една система от 12 еднакви сектора, зодиакални знаци, като е повече от нормално да ги нарече с имената на доминантните тогава съзвездия, които се намират в тях. Астрономически погледнато, дори и звездите в самите съзвездия променят с времето своите взаимни разположения (на всеки няколко години Международният астрономически съюз провежда генерална конференция, на която се определят новите граници на съзвездията), но астрологията използва един стилизиран подход, донякъде на базата на универсални, а освен това и на психологични зависимости, като никога не е имала намерение да се бори за правата върху някоя конкретна далечна звезда. Наивно и неинформирано е да определяме астрологията като суеверие, но и няма как хороскопите да дават реалната картина на условията (външни и вътрешни) за всяка една отделна човешка система, най-малкото защото взимат предвид положенията само на слънцето. За една добра астрологична картина се изисква конкретно и сериозно изследване от страна на вещ астролог, но тук идва мястото да изложим основния си аргумент против полезността на астрологията. Като встъпление към този аргумент ще споменем, че разработената от Птолемей система се основава на неподвижна земя, около която се върти всичко. Психологическото съответствие на това е така познатият ни егоцентризъм, който е фундамент на всяко едно човешко възприятие. Повечето привърженици на астрологията твърдят, че им служи за себепознание и личностно развитие, тъй като информираността за различните положителни и негативни аспекти и тенденции дава възможност за целенасочена работа. Макар този подход да е напълно съответстващ на съвремието и на човешката психика, неговите резултати в действителност са твърде далеч от онова, което си мислим, че искаме. Целенасоченото въздействие върху различни конкретни аспекти от психиката или условията ни не е нищо друго освен напрежение, което втвърдява самите нас и ограничава способността ни за възприемчивост. Цялостният образ на психиката не е сбор от отделните нейни качества и насочването на вниманието върху едно от тях е също насочване навън, а в известен смисъл и надолу. Думата „себепознание“, която бе използвана по-рано, сама по себе си означава нещо доста различно. Без значение дали нашите психологични характеристики са зависими от небесните тела или от други външни фактори, най-важното е, че те все пак са вътре в нас, тук. Събирането на информация няма много общо с познавателния процес, който би следвало да е доста по-непосредствен. В този смисъл, бихме могли да кажем, че астрологията е един вид разсейване, тъй като насочва вниманието ни навън, вместо да наблюдаваме сами себе си и проявленията на мисловно-емоционалните ни модели. Дори и нейната информация да е изключително точна, тя си остава отклонение от собствения ни съкровен център, колкото и да се опитваме да я проектираме и да утвърждаваме като верни нейните заявления. Ако в действителност търсим знание за самите себе си, то можем да го открием само на едно място – вътре в нас. А както всички външни търсения (на истина, любов и т.н.), така и упованието в астрологията се проявява като един от неосъзнатите изрази на нашата напрегнатост и непълноценност. И макар цялата ни ежедневна активност да е израз именно на това, човек би бил с една степен по-осъзнат, ако можеше обективно да наблюдава самия себе си и резултатите от облечените си с „позитивност“ намерения. Тази една стъпка е само началото, но това е и единствената ни възможност да получим действително знание за себе си. И въпреки че действителното знание в един начален етап би могло да ни доведе до съпротиви, последващото им приемане разкрива една вътрешна широта, водеща на свой ред към по-дълбоки и фундаментални наблюдения, които издигат себепознанието към нови октави. Този път няма финална точка, дори и след като е върнал на човека човешкото. И не бива да се бърка с нищо външно, което на думи и на пръв поглед обещава подобни резултати, като астрологията, философията, психологията, езотериката, религията и т.н. А в известен смисъл този път е синтезът на всичко, което те са си поставяли за цел, но поради боравенето им с външна информация, само донякъде са успявали да имитират. Осъзнаването е процес на виждане „лице в лице” на проявленията на собствената ни психика, а всяко действително виждане е същевременно и промяна в тези проявления и това е един съвсем естествен процес. Тук няма модели, няма нервни усилия за промяна, няма ограничени в думи указания, има само една разгръщаща се светлина. И това не е онази светлина, с която светят към нас звездите и отразяващите небесни тела, а по-скоро нейният първообраз, коренът на нейната идея, „чийто център е навсякъде, а периферията – никъде”.

Говорено е със сигурност. А това е статия. Първата по темата за езотеричните аспекти, като малко по-обхватно изследване, а не като "говорено е".

Първата по рода си статия за вътрешните аспекти на вегетарианството в България и вероятно най-добрата в световен мащаб. Психологически, философски и езотерични аспекти на вегетарианството

За тайнството на богомилите и катарите Консоламент (Утешението на Светия дух) се намират, все пак, оскъдни исторически и литературни сведения. За следващото, по-висше тайнство, такива отсъстват напълно. Сакраментът Манисола е ритуално посвещение на Съвършения катар, представляващо „добрия край” на земния човешки път, в смисъла на най-висшата фаза на човешко развитие – едно завършено човешко същество, осъществяващо в себе си и чрез себе си божествения план. Празникът Манисола е бил свързван с есенното равноденствие, тъй като равните ден и нощ са били символ на пълното преодоляване на полярността, при което съвършеният помирява окончателно мъжкия и женския принцип в себе си, слети в единство и любов. Названието произлиза от Мани и Сол. Името Мани, прието от вдъхновителя на манихейството, произлиза от санскрит и се превежда обикновено като кристал, скъпоценен камък. Реално обаче означава материя, която е напълно проникната от светлината. Затова Манисола символизира момента, в който човек става напълно проникнат от светлината на духовното слънце (Сол). Докато Консоламентът представя навлизането на Светия Дух в човека (Петдесетница) и определена фаза от процеса на обожествяването му (трансфигурация), Манисола е завършването на този процес, когато земният човек става напълно проникнат от Духа. Самият ритуал е наподобявал донякъде Тайната вечеря, тъй като е бил разчупван хляб (като символ на всепроникващото излъчване на Светия дух) и е била поднасяна онази славна свещена чаша с Христова кръв (приемайки която съвършеният става пълнокръвна клетка от Христовото тяло). Място в него е заемал и следният пасаж от Евангелие на Лука: „А ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват. И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.” Това тайнство е било изпълнявано и при манихеите, и есеите. С името Манисола от малцина е била наричана и чистата жизнена сила, необвързана още с материалния си носител, както и онова отвъдземно пространство, населено от вече освободените, осъществили Манисола човешки същества (а всъщност всички употреби означават една и съща Чистота).

Личното отношение само по себе си е обвързаност. Волността на личното отношение е далечна сянка от една друга свобода, която няма как да накажем със своите думи тук.

Всички обяснения и оправдания на личната воля са само страх и неверие. Човешката воля е разграничението, да започне да провежда по-висшата воля е нужно качествено изменение. То обаче се постига само с пълната и жертва, тъй като всяко друго усилие е затвърждаване на разграничителното и качество. Но няма смисъл да обсъждаме това в страх и неверие.

Принципно си прав, Станимир, но е повече от ясно, че човекът пита за друго, както и че всички, които някога са говорили за "достъп" до Акаша не са имали това предвид. От гледна точка на нашата плоскост на съществуване, такава Акаша няма. А дори и за някого да е възможно осъщностяването с нея, то в никакъв случай не може да става въпрос за докосване, достъп или каквото друго се сетите. Нито пък този някой ще е сред нас. Нещо, което обаче е по-важно - Първичната Акаша си има своето отражение в нашата планетарна. И едното е само изкривено отражение на другото. Ако ние се допрем до акаша, ще сме убедени, че това е Акаша. Няма критерий. И точно затова илюзията е непробиваема. А ти се замисли за себе си, за коя акаша говориш. Самият факт на психичната ни насоченост казва достатъчно, но...

"Аз и Отец ми едно сме" го казва Христос - първородният (единородният) син. Ключът е именно в съпротивата - напрежение. Замисли се за някои физични факти. Ялвенията имат електромагнитна природа - съставени са от електромагнитно напрежение. Това е светът на съпротивата. Именно затова, когато спре съпротивата (но мислите, чувствата и всяка една психична активност, са също напрежения), същността се връща в себе си. Иначе всичко се измества към повърхността, която в неуспеха си да придърба същността към себе си, започва да създава нейни имитации, които тотално отвличат възприемчивостта. Няма как да продължа темата изчерпателно, тъй като няма да ми стигне и дебелотомник.

Очевидно просто нямаш представа за какво говориш. Тук, на Запад, някой много сериозно ни е подвел, като е решил да използва думичката "записи". И да искаш, не можеш да излезеш от Акаша, и да искаш, не можеш да се "отвържеш". Всичко е информация, в различни степени на сгъстеност. В България някои удачно са използвали израза "природна памет". Но тя не е в библиотеката зад ъгъла и не е независима от протичащите психични процеси. Доста се доближава до съдържанието и терминът "колективно подсъзнание". Сега остава да питаш някой чете ли от там.

Всички го правят и определено е по-безопасно за тях това, че не го осъзнават. "Акашови записи" е едно мистифицирано наименование на нещо, което е нормална част от психичните процеси, както на хората в частност, така и на електромагнитните взаимодействия с планетата. За всеки, който изпитва някакъв интерес по темата обаче, е крайно необходимо да има предвид, че информацията е нещо изключително пластично и се поддава на всякакъв вид въздействия (самите въздействия са информация и затова - пречупват, изкривяват, филтрират). Освен това самата възприемателна система на човека се явява вид ограничаващо въздействие. Онези, които имат непосредствено астрално възприятие, поради което се ползват от явен контакт с т.нар. Акашови записи, не са в състояние да осъзнаят колко опасно за тях е това. Прекалено обширна обаче би била обосновката... Казвам го - за едно наум.

Всичко е безкрайно просто. Един начин има за човека да следва Волята Божия и той е да приема без съпротива всичко, което действителността му предлага. Е, това е вторично проявление на Волята Божия, отразена в човешките зависимости, но именно от тук минава пътят към първичното и проявление, за което не бихме могли да говорим, тъй като няма нищо общо със света и човека, такива, каквито ги познаваме.

Ето, медитацията я няма тук. Има я думата. Казах, че не говорим за инертното разбиране на думата, а за смисъла, сам по себе си. Корените са среда и точка. В латинската дума медитация, корените са същите, като етимологично в думата се заключват допълнително и значенията на мисъл и безмълвие. Сега, след излишното разяснение, вероятно всичко с медитацията вече е осъществено. Саркастичен съм по дзенски (това е психически удар с дзен-летвичка - ако няма срещустоящо разярено его, е полезен), нали Станимир говори за дхяна. Думата, между другото, означава същото - пребиваване в точката извън всички точки.