Pokahontas

Пиша и плача :-) Отчаяна съм... А иначе съм толкова щастлива. Нямам причина да се чувствам така. Или имам? Но не толкова съществена. Просто съм ужасно емоционална. - Просто си в капана на страха. Голяма част от това, което описваш се случва на много хора. Аз също бях много щастлива когато ми се случи. Прекрасен мъж, прекрасен живот, бебе и хоп - панически атаки, непрекъсната тревожност, страх от полудяване и от какво ли още не.
 
 Сега съм с човека, който искрено обичам. Разбираме се. И съм толкова щастлива. А не мога да изживея спокойно щастието си. Просто ме е страх. Страх да остана сама нощем - Аз бях по същия начин. Още от сутринта започвах да го мисля как ще изкарам нощта и бях в непрекъснато напрежение.
 
Мислила съм какви ли не варианти. Да викам някой да спи при мен... да ходя да спа в колата където мъжа ми я паркира до работата, да ходя да кисна в съседното денонощно, докато се съмне и кво ли още не.  - Повярвай, това и да го направиш, страхът ти ще "избие" в нещо друго. Той просто е много "хитър" и ще намери начин пак да те обземе.
 
Неее, не беше паническа атака. Знаете ли какво е усещането, когато имате чувството че душата ще ви се пръсне?  - О, да, много добре знаем
 
Исках да ме упоят и да заспя. Защото друг изход не виждах... И като си помислих, че ако преживея този момент, ще ме вкарат в лудница... Разбирате ли ме? Кажете, че ме разбирате и това ще мине. - Ето, казвам ти го: Разбирам те, напълно те разбирам. И не само аз - повече от половината хора в това състояние изпитват подобни мисли. Аз лично съм ги изпитвала едно към едно както ги описваш.
 
Да, знам, че ми трябва психотерапевт. Но докато ги имам тези симптоми, едва ли ще помогне - симптомите ще отшумят когато започнеш промяната в мисленето и разчиташ на собствените си възможности, а не на антидепресантите. Когато се научиш да бъдеш смела.
 
Страх ме е от страха. Кажете ми, че не съм за лудница и ще ми мине. Моля ви - Казвам ти - Не си за лудница! Можеш да го преодолееш! Всеки може!
 
Искам си нормалния живот, без страх.  - За да го постигнеш трябва да се научиш да бъдеш смела. Само това ти трябва. Нищо друго. И знаеш ли колко е вълнуващо да се учиш? И насладата от малката победа над поредния страх...Страхотно е! А накрая когато погледнеш назад и видиш с какво си се справила, имаш чувството, че светът е твой и можеш да постигнеш каквото поискаш. За да се научиш, обаче, ти трябва учител и той е психолога/психотерапевта! 

Пих антидепресант година и половина, спрях го и всичко се върна. Обадих се на психиатъра и той каза пак да започвам. Слава Богу, че още тогава съм се усетила, че нещата няма да станат по този начин и веднага потърсих психотерапевт. На втората ми среща с него все още пиех антидепресанта (втори път, трети месец) и вече бях сигурна, че искам да го спра веднага. Направих го от раз без никакви схеми на спирани и притеснения. 
 
Аз ще стана смела, но не знам дали ще мога без антидепресанти - То идеята е точно тази: да бъдеш смела, разчитайки на себе си. Иначе къде е смелостта? Това е все едно да се изправиш на 1 метър пред лъв, но лъва да е в клетка - пък ти си мисли, че си смела щом си близо до него. Разбираш ли? Като започнеш психотерапия ще добиеш самоувереност и тогава спирането на лекарствата ще има смисъл. Ако ги спреш на своя глава без да променяш мисленето си, не правиш нищо! По думите ти съдя, че изцяло си се уповала на лекарствата и нямаш капка вяра в собствените си възможности, а това няма да те изведе от състоянието ти. Колкото и методи и техники за справяне да опитваш едва ли ще се получи или поне не и в близките 5-10 години.
Не мога да се уча да бъда смела, когато мъжа ми е нощна, но пък когато не е, сигурно няма да имам кризи и няма да се науча да се справям. - Наистина не можеш. Вярвам ти! Ти просто не знаеш как да бъдеш смела. Можеш много да го искаш, но само с искане не става. Трябва да се научиш. Пак казвам - трябва ти учител! Другото е само загуба на време и страдание.

Здравей Покахонтас!всички ние те разбираме много добре.ето ти дефиниция но агорафобия-Агорафобия (от гръцки: αγορά, площад и φόβος, страх) е вид тревожно разстройство - фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства.Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника.
При хората страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам. Основният проблем на страдащите е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация.с две думи-доброволен затворник на собственият ни страх.моят съвет е каквото и да изпитваш като чувство или симптом да не допускаш да завладее живота ти -казвам го от опит.Посети терапевт и следвай неговите съвети стриктно каквото и да се изисква от теб-направи го и никога не се отказвай.откажеш ли се става още по трудно.Конфронтирай се със страха,а именно изправи се смело срещу него и не се предавай ,защото всичко е в главата ти.нямаш никаква реална опасност която да те застрашава.не е невъзможно да го преодолееш -така че смело напред към терапевта и успех

Хм, ще се справя пък   Няма да позволя на това чудо да ме обземе и тормози... Нали... преди си мислех, че моето състояне е различно, то е по-сериозно и т.н. и т.н. Само си търсех оправдания. А щом това не е смъртоносно  и хиляди хора са се справили, значи... не съм някъв единствен, изключителен и тежък случай, че да не мога да се справя... 
Преди 2 дена бях при психиатър, просто побърквам и притеснявам всички около себе си и всеки се чуди как да помогне - та ме заведоха. Ако знаете какви "чудесии" ми предписаха. Като изключим страничните ефекти, които могат да се появят, не прочетох нищо положително от хора, които са ги пили... Как ще пия хапче, от което мога да започна да треперя, да ми се вие свят, да имам сърцебиене, потене, да не мога да спя, да ми се появяват някакви мисли за самоубийства и т.н. Симптоми, които не съм си и представяла, да започнат да ми се появяват??? Та нали после ще искам тях да лекувам... хахаха, луда работа 

Здравейте отново
 
Случиха се някои промени покрай мен - добри или лоши - не мога да преценя. Та... не знам по-горе дали споменах, че "благодарения" на втората ми "любов" започнах да посещавам терапевт. За кратко, но... доста ефективно, според мен. Бях с ниска самооценка, макар с голямо самочувствие ( не знам как е възможно това). Това се промени след терапията (благодаря на терапевта ми - сигурно ще ме познае). И може би от там държанието ми към втория се промени, а него това не го устройва. Ако преди позволявах да ме обижда, манипулира и лъже (защото съм и прекалено наивна) сега не позволявам. Той започна да се интересува повече от мен, винаги той първи ме търсеше, но в друго отношение не се промени. Което ме навежда на мисълта, че той не се интересува от мен като личност, а като... сещате се. Обидно ми е. Но така и не прекратявах взаимоотношенията си с него. Рискувах да изгубя човек, който дава всичко за мен. Рискувах го с поведението си. Личеше си. Бях разсеяна, студена... А той (мъжът ми) не престана да се интересува как се чувствам, от какво имам нужда, как да ме зарадва - неща, които далеч не бяха присъщи за втория. "Върха на сладоледа" беше, когато един ден, прибирайки се, не видях втория пред входа ми. Чакаше ме (не знам точно как е разбрал къде живея). Настояваше да го поканя в нас, знаейки че не живея сама. Представяте ли си? Щях да се побъркам. Ами ако някой беше излязъл точно в този момент? И той не искаше да си тръгва, а не можех и да вляза - щеше да влезе с мен. Няма да разказвам повече подробности и как се оттървах. Просто... започнах да осъзнавам, че си имам работа с човек, който и капка не го е грижа за мен. Осъзнах това, което трябваше още преди 2 години. Няма да казвам и как ме обиждаше - каква ли не ме нарече. И преди го беше правил (обиждането), просто явно бях престанала да съм мазохистка. И най-после реших, че това е края. Не аз не мислех тези ми взаимоотношения да продължават по този начин - в смисъл да съм и с двамата. Далеч не съм такава (каквато изглеждам). Но за сметка на това съм нерешителна и страхлива. И преди го бях правила - да казвам край на втория. Но уви. Минаваше ми бързо и после отново "старата песен на нов глас"... а имах надежда, че нещо ще се промени. И така с тази надежда безброй слагания на край и безброй почвания отначало... 2 години.
Казах край. И  засега издържам, без да отговарям на обажданията и съобщенията му. Справям се, но това ме притеснява. Притеснява ме, да не му повярвам и простя отново. Да не си въобразя, че това е Любов - защото е всичко друго, но не и любов. Може би я бъркам със страстта. Защото, не мога да си обясня как така виждам и преценям, че този човек не е за мен и пак го искам? Как трудно си представям бъдещето с него и пак си го представям? Как да си докажа, че ме/не ме обича? Че да го махна напълно от живота си. Откажете ме от него...

Не допускай съжалението дори за миг .
Взетото решение е правилното решение . Не може да се съхраниш , без проява на гордост .

Браво, не се връщай, живот в агония не е живот
Остави го този, майка му и баща му да му намерят булка по техен избор
А ти продължавай напред, и не чувствай съжаление към него, вина някаква към себе си
Точно щях да ти пиша да си тръгнеш..и стигнах до последния ти пост

Няма да го промениш, ако това си мислиш. Може би в несъзнаваното си заложила точно такива вярвания. Че в крайна сметка той ще се промени и ще изживееш една хубава любов. Стига с компромисите. Да те обидя аз? Едва ли ще се почувстваш добре. Игнорираш обидите му само защото чувствата ти към него са много силни. По-силни от усещането ти за себестойност. 
 
Успех от мене! 

Какво е ЛЮБОВТА?


ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ:
И така, уважаеми господа, любовта е болест, защото за нея се изисква режим и легло!

ЛЕКАРЯТ:
Аз съм против! Каква болест е това, щом се изразходва толкова допълнителна енергия! Това е работа!

ИНЖЕНЕРЪТ:
Каква работа е това, щом главният агрегат работи само три минути! Това е кратък процес!

АДВОКАТЪТ:
Не, извинете! Какъв процес е това, щом един дава, а друг взема! Това е подкуп!

ПРОКУРОРЪТ:
Какво говорите? Какъв подкуп е това, щом и двете страни са удовлетворени! Това е изкуство!

АРТИСТЪТ:
Аз не бих казал това! Що за изкуство е това, щом няма зрители! Това е наука!

ПРОФЕСОРЪТ:
Не мога да мълча! Каква наука е това, щом и най-слабият ми студент може, а аз не мога! Това е сделка!

ТЪРГОВЕЦЪТ:
Извинете ме, но каква сделка е това, щом слагаме повече, а вадим по-малко?

И в крайна сметка, какво тогава е ЛЮБОВТА?!

Мила Покахонтас,
четейки постовете ти, а също и от ник-нейма ми се струва, че те влече да избереш не толкова "правилния" ( каква е дефиницията за правилност?) , колкото екзотичния. Така беше във филма, който го помни. Всеки човек има етап, в който търси приключението, няма лошо в това. Важното е да си наясно с възможните последици и да ги понесеш.
 
В интернет пространството битуват едни постулати на Вивиан Уестууд:
http://www.beu.bg/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD-%D1%83%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D1%83%D0%B4-news7268.html
 
 
И макар да имам някои възражения към т. 9, това е добра формулировка за хората, които НЕ желаят да се хвърлят в приключения с неизвестен край. Така че твоят избор е -
 
Покахонтас или Вивиан. Или ... ( както е истинското ти име).
 
Изборът е смисълът на живота, затова никой не може да го направи вместо теб.

Да, съветваш я за да загуби по-малко да избере установеното статукво. Може да спре да ходи да прави секс, всичко ще се покрие, така и така никой нищо няма да разбере.  
Само че ще умре от скука и неудовлетворение и пак ще й се наложи да си намери следваща занимавка със същото заглавие "смисъл на живота".

Човек не може да има всичко.Съчувствам ти!..Диди в другата тема добре те съветва.По някога е добре да изберем по малките загуби,за да не ни избират нас

Принципно, когато някой пише така приятно може да се заключат няколко неща:
 - достатъчно си умна да се справиш сама
 - ако имаш нужда от помощ, това е защото някой ти пречи да си щастлива по линия на гадже, работодател, приятел(и) и прочие. Тогава никой не може да ти помогне, защото проблема не е в теб, а в други хора. Ако тях ни пратиш да си поговорим с тях, това е друга работа.
 - много мислиш. Мисленето е вредно, ако щеш вярвай. Ако искаш да се съсипеш, мисли го, ама много. Мисленето е като лекарство - предозираш ли го, превръща се в отрова. От това състояние може да излезеш като мислиш, ама за други неща или хора. На теория е много просто, на практика - не.

Има действия, които са следствие на чувства и емоции идващи дълбоко от сърцето, има и действия, които са следствие от предпочитания.
Ако успееш да разграничиш едните от другите, нещата ще започнат да се подреждат. 
А за последствията.... седни и напиши тези, които ще последват, при вземане на различните решения и прецени, кои най - не ти харесват, като имаш предвид, че всичко написано от теб ще бъде само и единствено плод на твоята фантазия, защото е абсолютно невъзможно да се предскаже бъдещето, тъй като то може да бъде променено във всеки един момент от нашите настоящи решения и действия.
Важно е също да успееш да се погледнеш от позицията на "тук и сега" и да си отговориш, действията ти следствие на твоя собствен избор ли са или не. Страха, безпокойството и вината плод на твоята истинска същност ли са или са плод на чуждото мнение.
След като си отговориш на тези въпроси ще можеш да се доближиш до решението. В крайна сметка ти решаваш, как да изживееш живота си, дали да е така както на теб ти харесва (но наистина да ти харесва) или да е така както на другите им харесва.

Здравей, няма защо да те съдим или да се чувстваш виновна.
Засягаш една доста деликатна тема, която се появява понякога във форума, като лична история и скоро след това изчезва - религиозния брак - в тази насока, няма как да обсъждаме тук.
Прави ми впечатление, че назоваваш съпруга си с думата "приятеля" , какво влагаш в нея? и Виждаш ли разлика между "съпруг" и "приятел"?
Сама използваш думата "цирк", като определение на ситуацията. Знаеш, асоциацията с тази дума са игра, театър, фокуси, илюзии, т.е. все нереални истории. Може би,  тази ситуация е всичко това. От една страна игра на брак, от друга - игра на любовник, от трета - желанието ти всичко това да изчезне. 
Добре ще е да се опиташ да изключиш от мислите си съпруга, любовника, родителите, религията и да помислиш, какво искаш ТИ, но първо се опитай да се поставиш в едно безвремие, в което другите не същаствуват. Къде си ти в цялата тази ситуация, на кого от популярните циркови актьори би се оприличила?