Chiron

Извинете ме и мен, че спамя...Ако е нужно, може да изтриете постовете ми или някои от тях. Днес ходих да я видя, поприказвах й през клетката, не ме пуснаха да я гушна. Не беше добре. Мога ли да помогна с нещо на болното коте - магът - светът - звездата. Мисля, че вече съм й помогнала. Така ли е или отново не успявам да разбера Таро?

Меги, благодаря ти отново! Знам я тази болест, правим тестове на кучетата преди осиновяване точно за нея и няколко други. Историята на болното коте е малко по нагоре в темата. 2 месеца живя при мен без кой знае какви оплаквания. Не е имала кърлежи, от километри си личеше, че е домашно. Вярно, че беше слаба и може би леко анемична, но мислех, че е от кърмачеството. Ще подхвърля на докторите това довечера. Но за жалост нали ги знаете - никак не обичат да им дават диагнози клиентите...

Меги, благодаря! От 6 дни котето е в клиника, на системи, не се храни. Вече трябваше да има подобрение. Бори се с вирус. Кръвни изследвания са й правили дотолкова токолкото да докажат много ниско ниво на левкоцити, което означава силна инфекция. 6 дни са много за едно коте да не се храни Не мога да го подсиля, не ме пускат при нея, изолирана е заради вируса, да не се разпространява навън. И докторите са учудени, че няма развитие. Няма никакво подобрение.

Ще оздравее ли котето? - обесен - маг - 7 чаши Трябва ли да взема решение за евтаназия на котето? - справедливост - 3 жезли - 8 меча Какво ще се случи ако я оставя така? - кулата-5 пентакли-7 жезли Тя се е предала вече, нали? И аз само удължавам страданието й?

Деяна, Джи, благодаря! Кула с 10 меча - точно - време е да изоставя една определена работа, в която съм вложила години време и емоции. Да спра да я върша.

Излизаше смъртта, излизаше глупакът, справедливостта и аз все не можех да разчета. Таро ме предупреждаваше, а аз не разбирах. Накрая ми го каза буквално с обесения и аз пак не схванах. Снощи намерих единственото неразболяло се коте на болната майка обесено на котешката си играчка. Пръчка с въже и накрая топче. Казват им котешка въдица. За мен шокът беше огромен, а тъгата и болката и неразбирането още повече. Видях ги как проглеждат, как правят първите си стъпки, търся им стопани, представях си как ги осиновяват и да се случат такива нелепости. Преди няколко дни ми мина през ума да махна тази играчка да не се оплетат, но реших, че нищо няма да се случи - глупакът. И в резултат от действията ми - справедливостта. Да се спаси веднъж от улицата, втори път от гадния вирус и да висне обесена на играчка...Губила съм животинки и преди, приемам смъртта, разбирам я, знам, че се случва и ще продължи да се случва, но при мен тази линия е отдавна, нещо ми говори - спри, спри. Майчето им е все така болна. Приемам тази нелепа смърт като знак, че е време да се оттегля от тази ми работа. Колкото и да ме боли. Питах Таро още неща, но ме е страх, че не виждам добре и не разчитам добре. Никога нямаше и да мога да разчета такава нелепа смърт. Дано тича някъде свободно и щастливо малкото мъниче. Беше прекрасна, току що започнала детството си. П.С. Келтският кръст може и да показва, че имам сили да продължа, но аз не мисля, че това се иска вече от мен.

Случи ми се нещо ужасно, нелепо, с ужасен край. Днес келтският кръст ми каза: висша жрица 7 жезли империатрица 3 меч 5 пентакли маг рицар меч слънце кула 10 меч Предстои ми борба, аз знам точно срещу какво ще е. Знаех, че един ден трябва да я започна. Да, сърцето ми кърви, защото вече не съм в състояние да бъда империатрицата с нейните качества. Страхувам се да напусна стария си свят. И тези 10 меча отново и за пореден път като последна карта...По слънцето и магът - мога ли да се надявам....

Благодаря ти, Джи, за думите, утеха са ми! Може би си права, дано! Последното, което си мислех за смъртта и умереността е, че котето балансира на ръба. Но както казах - дано си права и това съм аз. Това ми е "хобито" от години. Опитвам се да помагам на животинки в нужда. Имала съм смъртни случаи, няма как да нямаш, но съм имала и невероятни възстановявания. Не знам защо, но това коте повече ми влезе в сърцето, с годините ставам май все по-емоционална и ми е все по-трудно да го върша това. Мъчила съм се да се откажа. И го правя. Научих се да подминавам - най-трудното в тази "работа". Но това коте например намерих на пътя до кучешката ни полянка, върху едни боклуци, току що родила. Милата беше в тотален шок, не смееше да стане от бебетата си, а едно от тях лежеше с рана настрани от нея и тя толкова искаше да иде при него, току се надигне и другите под нея се размърдат и тя се откаже. Ръмжеше и съскаше. Нямаше как да ги подмина и всеки ден да се чудя дали няма да ги намеря мъртви. Намирала съм на същото място мъртви котета, защото в квартала имаме само бездомни кучета. Посегнах към нея и тя ми се довери изцяло. Нито ръмжеше, нито съскаше. 2 месеца ги наблюдавах как растат здрави, как тя им се радва и ги обгрижва. И сега в рамките на седмица всичките се разболяха, а тя е в най-тежко положение. Всяко едно го мислех и побърквах ветеринарите от въпроси. Всяко го изкарваше по 2 дни (а по принцип болестта е тежка), не повече. Но тя е зле. И не знам - просто не искам така да свърши всичко. Звучи като от драматичен филм - роди ги, даде им шанс чрез мен, откърми ги, даде им силен имунитет да преборят вируса и точно когато и проядоха сами, да ги остави. Сякаш всичко е наредено перфектно откъм тайминг. А тя е съвсем млада, ветовете мислят, че е на не повече от година с първо раждане. Не заслужава такава съдба. Много споделих, извинявам се. Явно ми се е искало да разкажа историята й. Ще се радвам ако ни стиснете по един палец!

Ама аз не търся аргументи. Държа на животинките си и съм емоционална спрямо тях дори до крайности, особено на тези, които са спасени, защото вече са изживели достатъчно болка. И това не искам да променям, ако го променя, ще ми е по-лесно, ще съм може би като нормалните хора. Но и тогава нещата ще са различни и за всички останали. Не това, обаче е темата. А по темата - днес ходих да я видя, все така, но на мен лично не ми хареса как изглежда. Не ме пуснаха да я гушна. Вероятно това означава умереността на въпросите ми дали ще има подобрение - няма, все така, нито положителна, нито отрицателна промяна. 2 жезли ми се падна и на първото болно коте. С него всичко е наред. Но смъртта не ми се е падала досега в питанията ми за здравето на животните ми.

И все пак картите отразяват моите терзания или това, което ще се случи с котето? Борбата беше наистина изтощителна за мен. Борих се за котета й, тя последна се разболя. Да, знам, много влагам в това, но такава съм си...

Какви са шансовете котката Анабел да пребори вируса: 9 чаши - смъртта - 2 жезли Картата след 2 жезли беше дяволът. Не мога да ги изтълкувам, прекалено емоционална съм. Edit: питах още няколко неща за Анабел. Масово се появяват 10 желзи, умереността, 5 жезли и асо чаши. Не искам да я загубя, хора, много ми е мъчно

A когато задаваш едни и същи въпроси за отношения между двама човека, упорито и упорито, Таро става буквално откровен и ти казва "просто спри". Но му благодаря... Отшелник асо чаши 8 меч 5 чаши 8 чаши 3 чаши колесница 10 жезли 10 меча

Повече от абсолютно вярно! А пък за конкретния случай горе още повече. Да взема решението да го пусна и да пусна и контрола над ситуацията, беше адски трудно. И сега просто се надявам. А липсата на вяра е от разочарования от хора. В конкретния случай по-горе от осиновители. И не говоря за неща като каква марка храна са избрали, а за много по-сериозни и в някои случаи фатални неща. фатални по избор, а не по стечение на обстоятелствата. Благодаря! Улучваш много неща.

Mного ми харесва последното ти мнение! Реших да попитам Таро за моята може би най-голяма котешка любов. Гледах го 5 години. Той беше с недъг на мозъка. Уникално и неповторимо същество! Научи ме на много, показа ми какво е борбеност и най-вече дух. Иска ми се да мога да приличам на него. И той ме обичаше много, но той обичаше всички. Освен една - моята котка. Не че не я обичаше, а обичаше да се дразни с нея. Тя никак не го понасяше това нещо и го изживяваше тежко. Аз обвинявах себе си. Не се получаваше и накрая от непрестанните атаки и стрес, тя се разболя сериозно. Едва я спасихме. Тогава реших, че нещо трябва да направя. Пробвах Бах, свързах се със страхотен котешки "психолог", даде ми добри съвети, но при мен нямаше как да се случат. И взех тежкото решение да го предложа за осиновяване. Взеха го, но след като разбрах как го гледат, го поисках обратно. Междувременно дадох моето коте на майка ми, защото тя беше ужасно нещастна тук. Всички ми казваха, че за него никога никой няма да бъде идеален стопанин за мен. Това е факт, признавам. Но смятах, че дължа повече на моето си коте и поднових обявите. Накрая се появиха кандидати, съвсем млади, живеещи в студио. И на тях им намерих една камара кусури, но им го дадох. Това беше преди месеци. Получавам новини, снимки, виждам, че е добре, но го мисля. И днес попитах Таро - "добре ли си живее, щастлив ли е"? Отговор: 8 мечове 10 чаши висш жрец Висшият жрец ми е труден. Трябва ли да го възприема като намеса на организацията, която ми помогна при осиновяването? 8 мечове никак не ми хареса Дано не са ми били верни съмненията.

Това е ужасно болна тема! Много мога да говоря. То е и една борба вече за мен - за човешкото. В ситуацията в България понякога може да бъде зверски трудно. Може и да попиша за опита си... Но сега в полата ми лежи болното коте с лек напредък, утре пак системи, да видим...