Лиула

Сенека до Луцилий, ИК Лик, 2009
 
"Бих искал да се постъпва по латински обичай - към доблестните думи да се прибавя и красота, та с предаването им да може да се изпълни благородният ти дълг достойно към от теб."
 
Из "апокрифно" писмо на Сенека до апостол Павел ...

Негативните мисли не убиват, убива болестта. Почти всяка жена е претърпяла аборт поради разни причини, но това не е повод да се отчайваш, това се преживявява.
 
В тази връзка, вчера имах среща с моята лекарка и се случи да има тежък случай - бебе на 6 месеца, болно от левкемия. Чаках я дълго. Но детето бе по-важно.
Та, никога не се знае кое какво е трябвало да бъде или да стане. При вида на подобно дете на 6 месеца, всички разсъждения утихват и се връщаме към реалността - към онова, което ни свързва с живеенето. С продължаването.
 
Аз пък изпитах чувтствоо на вина защо аз съм жива, след като това дете умира. Кой ще ми отговори?
Никой.
 
Затова, по-полека с всичко. Усмихвай се и се радвай, че си на жива.

Прекалено силни, гръмки думи за нещо далеч по лесно за разбиране. Защо се мисли толкова много за това, което трябва да се усеща, чувства и изпитва? 
Не прави това, онова и не яж тези и онези храни. Не заставай, не ставай, не лягай! Ще получиш алергии. Не пий. Не пуши. 
Хора, що не се обичате повече?

Има. Този, за който споменава и Ина. На 10 крачки от моя дом.
Книжарницата е на последния етаж. До Кино Арена
 
Една вметка - както този Портал е един своеобразен Вавилон от човешки езици, къде разбираеми, къде не, той е рефлексия и на действителния МОЛ.
Не бих противопоставяла нещо, което служи на човек, дали от евтино чувство за героичност или от други стремежи, на реалността. Все едно. То служи.
 
В държави, където няма мол-ове, има друго. Аз не искам да живея там.
И там няма как да се каже (както приема за свой слоган Ина) - Je suis Charlie.
 
Като контрапункт именно на онази свобода, която е нужна на всички, за да живеят нормално.

Между другото авторката на статията, която е публикувала Донка от вестник "Култура", (не знам дали някой си е направил труда да я прочете, но ви съветвам, защото е много точна от гледна точка на специфичния културен климат в страната) е Правда Спасова, която е професор от Национална Художествена Академия, изкуствовед и философ, имала съм щастието да ми преподава по философия в академията.  Изключително пламенен и ерудиран човек. Прочетете я, няма да ви опари!

JE SUIS CHARLIE!!!

Поздрави за темата. Жалко, че няма да участвам по-задълго в нея.
 
Но, сега по темата.
Аз живея до МОЛ. Фирмата, в която работя има магазини в почти всички моло-ве в страната. Това е бизнес, който изхранва хиляди хора.
 
Всеки уикенд МОЛ-овете се изпълват с хора, с деца и родителите им, които намират различни забавления там. Нормално е това. Далеч по-нескучно от обиталищата на семейния дом, където двама не могат да си кажат нищо друго, освен битовизми, т.е. МОЛ-ът играе роля на една обществена сцена и социална антиутопия - всички са щастливи, светят светлини, където блясъкът е на особена почит - витрините обагрят всичко, има пианист, който винаги е на рояла; ти се разхождаш и светът е твой. А ако имаш и няколко хиляди, хайде, само 1000 лева, можеш да си купиш чанта на любима марка или хубави обувки и защо пък не Можеш.
 
В това няма нищо лошо - семиозисът е прозрачен - БЯГСТВО от себе си, всеки има нужда от това и в това е смисъла на битието - да те изведе извън теб самия, да надгради усещането за ритуалност и приказност на някакво действие. Дори и в това да хапнеш бургер с екзотично звучене те отвежда отвъд скепсиса на битието ти на негероичен човек.
На обикновен човек.
 
Не виждам нищо лошо, нищо страшно в придобивките на демократичния консуматорски свят, в който всички участваме - дори и да отричаме - по един или по друг начин, всички сме зависими от това.
 
Колкото до същността, която исках да вметна, е че в мола, в моят МОЛ, аз откривам най-богатата книжарница на света, където до Умберто Еко, са Сумите на Тома Аквински и всички томове на Юнг. Ала не само това, там дори мога да открия Маларме на френски в оригинал или поезията на Гюнтер Грас на немски.
Там са аптеките, мобилните оператори, целият свят наедно. Търговският център е убежище на демократичното общество, на всички римски пазари взети заедно, на всички езици и хора, които искат да общуват.
 
Съвременният Вавилон, който не е нужно да бъде разрушен от моралистите. И лицемерите.
 
 

Je suis Charlie
 

Благодаря ти, Ина Радвам се, че има хора, за които името на Петър Увалиев, е значимо.
Добре е да се споменават истинските пътешественици на Духа.

Поздрави за темата. Жалко, че няма да участвам по-задълго в нея.
 
Но, сега по темата.
Аз живея до МОЛ. Фирмата, в която работя има магазини в почти всички моло-ве в страната. Това е бизнес, който изхранва хиляди хора.
 
Всеки уикенд МОЛ-овете се изпълват с хора, с деца и родителите им, които намират различни забавления там. Нормално е това. Далеч по-нескучно от обиталищата на семейния дом, където двама не могат да си кажат нищо друго, освен битовизми, т.е. МОЛ-ът играе роля на една обществена сцена и социална антиутопия - всички са щастливи, светят светлини, където блясъкът е на особена почит - витрините обагрят всичко, има пианист, който винаги е на рояла; ти се разхождаш и светът е твой. А ако имаш и няколко хиляди, хайде, само 1000 лева, можеш да си купиш чанта на любима марка или хубави обувки и защо пък не Можеш.
 
В това няма нищо лошо - семиозисът е прозрачен - БЯГСТВО от себе си, всеки има нужда от това и в това е смисъла на битието - да те изведе извън теб самия, да надгради усещането за ритуалност и приказност на някакво действие. Дори и в това да хапнеш бургер с екзотично звучене те отвежда отвъд скепсиса на битието ти на негероичен човек.
На обикновен човек.
 
Не виждам нищо лошо, нищо страшно в придобивките на демократичния консуматорски свят, в който всички участваме - дори и да отричаме - по един или по друг начин, всички сме зависими от това.
 
Колкото до същността, която исках да вметна, е че в мола, в моят МОЛ, аз откривам най-богатата книжарница на света, където до Умберто Еко, са Сумите на Тома Аквински и всички томове на Юнг. Ала не само това, там дори мога да открия Маларме на френски в оригинал или поезията на Гюнтер Грас на немски.
Там са аптеките, мобилните оператори, целият свят наедно. Търговският център е убежище на демократичното общество, на всички римски пазари взети заедно, на всички езици и хора, които искат да общуват.
 
Съвременният Вавилон, който не е нужно да бъде разрушен от моралистите. И лицемерите.
 
 

източник
 
 
 
Винаги съм се отнасяла с леко пренебрежение и насмешка към модата на моловете. По време на екскурзията си в Берлин, обаче, се замислих съвсем сериозно над тази заляла планетата вълна от евтина лъскава суетна .... пустота. 
Кога е било времето, в което се радвахме, че където и да попаднем на планетата, ще имаме златната възможност да си купим същото, каквото бихме могли да си вземем и в Париж и в Лондон.... Сега е така - Моловете в Берлин по нищо не се отличават от този на Цариградско... И хората в него, и храните - почти всичко е чалга, менте или нафукано...., същите марки, същите безвкусици, същото made in China... същата инерция на чалгата...
 
 
 
Тази вечер открих и страхотната статия в "Култура". 
 
 
Какво е вашето мнение за културата на моловете? Виждате ли нещо добро в тях? 
Наистина ли аз не ги харесвам и отказвам да пазарувам там, защото ми е ниска културата?
 
Апропо, моя приятелка сподели, че я завели на кино в един мол, тя чакала доста време на опашка за билети за новия филм на Уди Алън, но когато стигнала до касата, се оказало, че опашката не е за него, а за "Хобит"! За Уди Алън имало продадени едва 3-4 билета.... 
 
Можем ли да си върнем някак собственото си лице, уникалността си, мисълта, свободата от клишетата на американския средностатистически живот? Или нищо не можем да направим и след време ще измрат всички родни майстори и националните ни черти ще се удавят в калните потоци на глобализацията така, както го усетих в Берлин?
 
 

Вчера гледах по БНТ страхотен филм за Петър Увалиев, правен през 2007 от неговата жена и екип от  българи. Невероятен филм за невероятен човек, излъчен абсолютно адекватно от най-качествената за мен телевизия. Във филма има уникални интервюта с някои все-още живи негови съмишленици. За съжаление не виждам да е достъпен на сайта на БНТ, ако някой може да го открие и постне тук като линк ще е добре. Филмът беше излъчен на 11.01.2015г. 

Има едно известно "еотерично" понятие, което се нарича чьониид и е състояние на кармични илюзии, че нещо е било, че нещо ще е и че нещо е. (Отварям скоба, това е една от първите срещи на занимаващи се с подобни езотерични практики, каквото е Таро). Затварям скобата.
 
Това са според теософите психични остатъци (както и заслуги) на предишния живот (какъвто истинската езотерика не признава). 
Това учение за чьониид е учение за психическата наследственост, което се базира на хипотезата за инкарнацията, т.е. в крайна сметка за над-времевостта на душата.
 
Но нито нашата nаука, нито ние, можем да бъдем в крак с това учение. Ние знаем практически твърде малко затова индивидуалната психика да съществува отвъд смъртта, т.е. не можем да имаме нищо отвъд теорията на познанието - и стигаме до нуминозната сила на психическата наследственост, унаследяваме психични свойства, болести, черти на характера, а реално такава роля имат хромозомите, т.е. генетичният код.
 
Т.е. стигаме до надфизически и надпсихически прояви на личността и опираме о ръба на надличностите заложби, които по Платон, ако приемем, неговата лексика, се наричат форми - eidola (идеи), според които Духът има своите Съдържания.
 
Според схоластиката в науката, приемам тези ейодли за категории, аналогически на логическите такива, като една свежа предпоставка за разума.
Но тук се отваря една явна бездна - и категориите на разума стават неминуемо категории на въображението. Защото, продуктите на фантазията винаги са последни като аргумент (за всеки човек), то формите им, образите им, а приори, се съдържат у онова, което за пръв път Свети Августин, нарича архетипове.
 
И, като стана дума за архетипове, моята любима фраза, се  сещам - защо в Бардо Тьодол непрекъснато се казва, е мъртвите не че са мъртви и е това твърдение се среща толкова често и в най-баналната спиритична литература в Западна Европа, а вече и в цяла Европа.
Това мислене виждаме още у Сведенборг, нотой за съжаление, не е толкова познат у нас точно с тези истории
И връзката между него и Бардо Тьодол е немислима, но това, че мъртвите не знаят, че са мъртви и е имплицитно често не знаят, че са духове на покойници, е идея, която получава винаги живот, когато на някого му се привиди призрак - това е все пак недоказуема хипотеза, но е област, която детерминира човешкия живот.
 
За съжаление, в този кратък пост, няма как да се изясни връзката между чьониид и бардо чьонид, по-натам.
 
 
П.С. Поста е авторски.

"Обектът в чист вид, независим от съзнанието, ни ни е познат при нашия живот на плана на триизмерния свят, тъй като ние знаме само умствените състояния, които се предизвикват от него в познаващото Ego."
 
Егото, би трябвало да изчерпи опит на всеки план на битието. Това може да се случи само, когато Обектът и Субектът получат истинска рефлексивност, коетo е може би равно на Нирванното състояние - пак от гледна точка на нашия план , е възможно да проумеем познанието на нещата е себе си и ще се проближим до разрешаването на една още по-тежка задача, дори пред която Дхиан-Коганите трябва да замълчат, т.е. да узнаем какво е точно Парабраман.
 
Феноменалната предиференция говори, че това е Всичко за Природата и нищо за нас, за нашите сетива - вечно неуловимият Протей в Природата - ние се докосваме до нея, но не я чувстваме, ние я гледаме, но не я виждаме, ние я вдишваме, но не я помирисваме - съвършено без да подозираме за нейното присъствие , тъй като тя е във всяка молекула, което ние в нашето неведение и илюзии, разглеждаме като МАТЕРИЯ в едно от нейните състояния или познаваме като мисъл, като емоция.
 
Реално, това е Упадхи или проводника ... На всяко едно ниво - физическо, ментално, психическо. Във всяка една книга на племената - дали ще е Битие, Пураните, Книга на мъртвите, навсякъде с това почва Зората или цикъла на проявяването - Хаосът и ВОДАТА, оплодотворени от Духа, идващ от Непознатото (дублаж на генезиса на духа, с каквото и име той реално да се назовава).
 
Имаме по-близки до познанието, отколкото са Фалес или Йов, а именно:
От разума (наречен Махат в Пураните), в съединението с Незнанието - Ишвара (по смисъла на лично божество), с помощта на неговата устремна сила - пример обърнат Рицар меча, в която преобладава качеството застиналост (тамас - по-правилен превод: безчувственост на устрема), идва Ефира, а от него - топлина, че нали е въздух, от нея - вода, а от нея - земя с всичко, което е на нея.
От това самото, това само Аз, идва Ефирът - често повтарян стих във Ведите.
 
Ефирът, възникнал през Четвъртия стадий от излъчването на "Разума", след това интегриран с Незнанието - идва високото Начало, Божествената същност, архетипизирано от гърците и римляните като Отец. (Pater Omnipotens AEter и Magnus AEter).
 
....

Висшата форма е тетраксиса, питам се защо във висшите нива - то се изразява с вибрации на синия цвят?
А в същото време висшата триада е отразена в зелен цвят, миг преди да умрем. Вероятно е свързано със седмичната класификация на низшия манас, което на мен ми звучи опростенчески, имай предвид 40-те нива на посвещението. А после стигаме и до 49-те синове на Агни. 
 
Което трябва ни върне отново към Пураните и към произвеждане на първоначалния огън - когато събуждаш Кундалини, ти събуждаш седморката на всеки орган, който може да  генерира енергия за съзидание. 
Честно само една мисъл. един лек поглед, ала емоционално натоварен, може да сътвори танц ... Моят Маг танцува винаги отчаяно, търсейки своят океан, ала не го намира - и все у човека опира, затворник е той. 
Спомням си - духът е несътворен - не познаваме качествата му, значи, не можем да го определим - то обикновено е негативно гранично понятие, ако ползваме лексиката на Кант. Но, не. Оставям Кант, човекът, по който всички са си сверявали часовниците.
 
Тъй като единната сила действително идва от нищото, то и отделната индивидуалност е празен съсъд като небето. 
Ще добавя и като Луната. Това кореспондира с усещането, че всички феномени, са наши впечатления, измислени от нас самите. В този порочен кръг от отговаряне - сам - на себе си, човекът е тотално лишен от отговори. А езотериката сама на себе си затваря портите.
Но, има изход. Сега ще открехна малко от булото. 
 
Отново ще се върна към Бардо чйодол, визирайки именно онова сънно състояние, което настъпва след окончателната ни смърт, свързано с всички кармични илюзии, които припознаваме за свои. 
Най-голямото спасение (за човека), най-голямата раздяла с илюзиите, е отграничена точно в този миг - на умирането, където възможностите за спасение са ограничени във времето. 
И само онези, които лесно забравят - са склонни да изпадат в илюзии за отвъден свят и реинкарнация, повтаряща физическото им съществуване. А такава НЯМА. 
Антиномичния изказ на посланието не променя метафизичните промени и разлики, които съпътстват процеса на всяко умиране. 
 
"Сега ти усещаш сиянието на ясната светлина на чистата реалност. Познай я!" (Бардо Тьодол)
 
Това е

Светът на световете ( Two tales of seeking and losing) - The Popees.
 
Основата на lapis lazuli е непрозрачна за нас затова, защото първо трябва да си отговорим на въпроса за злото в природата. На този въпрос може да се отговори, но определено не и с повърхностна рационалистична аргументация или с интелектуално празнословие. Действителелн отговор може  да даде моралната отговорност на индивида. Но готови рецепти и разрешителни няма, и всичко трябва да се заплати до последния грош! До последната монета!
 
Едва тогава основата на lapis lazuli може да стане прозрачна. Нашата сутра предполага, че вече сме прекосили света на СЕНКИТЕ на личните си фантазии, тоест на личното НЕСЪЗНАВАНО, и сега продължаваме да описваме една символна фигура, която най-напред ще ни се стори странна.
 
Това е геометрична фигура с лъчи в центъра, разделена на осем части, така наречената огдоада или осморка. В средатa има лотос, върху който седи Будда, и решаващото преживявяане е окончателното познание, че самият медитиращ Будда, с което и съдбовните възли, завързани във встъпителния разказ (за съдбата му), са вече развързани.
Концентрично изграденият символ явно изразява върховната концентрация, която може да се постигне само чрез описаното преди оттегляне и пренасочване на интереса от впечатленията от света на сетивата и свързаните с обектите представи и насочването му до без остатък към задния план на съзнанието.
 
Срасналият с обектите свят на съзнанието и дори центърът на съзнанието, Азът, угасват. И на тяхно място се появява светът на Амитабха в непрекъснато нарастващ блясък.
Психологически, това ознава, че зад или под света на личните фантазии и и инстинкти се появява още по-дълбок слой на несъзнаваното, който, в противоположностна хаотичния безпорядък на клешите е проникнат от висш ред и хармония, и в противоположност на неговата МНОЖЕСТВЕНОСТ символизира всеобхватното ЕДИНСТВО на бодхимандалата, или вълшебният кръг на ОЗАРЕНИЕТО.
 
Какво може да каже СЕГА нашата психология относно това твърдение за свърхлично, обхващащо света несъзнавано, което се появява тогава, когато МРАКЪТ на личното несъзнавано е станал ПРОЗРАЧЕН?
...
 

Je suis Charlie
 

Приятели на Портала и на форум Таро,
 
След наложилото се архивиране на стария форум, администрацията на сайта взе решение да отвори новия форум при следните промени:
 1. Форумът ще бъде служебно наблюдаван и модериран от глобалните модератори на Портала.
 
2. Всички стари и нови участници свободно могат да започват нови теми, без да се чувстват длъжни да продължават стари разговори от архивирания форум. 
 
3. Новите теми могат да дублират заглавия от архивирания форум. Участниците имат право да цитират мнения от него в новите теми, но е желателно те да не се коментират,  тъй като това би причинило неудобство на потребителите и би затруднило общуването между участниците в дискусиите.
 
4. Всяко мнение, което засяга личността и поведението/гледната точка на участник от стария или новия форум, ще бъде модерирано без предупреждения и обяснения. 
 
5. Всяко мнение, което по някакъв начин поставя под съмнение съществуването и функционирането на форум Таро, ще бъде модерирано без предупреждения и обяснения. настоящата тема е единствената тема, в която се приемат културно написани и доброжелателни мнения и предложения за функционирането на форума. Останалите можете да изпращате в лични съобщения до мен. 
 
6. Поради липсата на модератор-специалист засега форумът ще функционира само с теми и дискусии за начинаещи. Административните модератори НЕ  носят никаква отговорност и няма да модерират смисъла на мненията, а само
- отношението им към Таро
- спазването на добрия тон и правилата на форумите на портала. 
 
Благодаря ви за разбирането и участието!
Благодаря на всички участници и модератори на архивирания форум за изключителните усилия, времето и компетентността, които са вложили в създаването и обогатяването му.

Девалвацията на образа на Майката опира в желанието да нямаме желание за промяна.

В образа на Майката е преплетено съграждането и разрушението, живото и мъртвото, стабилността и потъването.
При ацтеките Чилчиутликое, е повелителка на земетресенията. При този древен народ това извиква алюзия за люлката, люлеенето на земята приспива. Две несъвместими идеи в съвременния свят, особено ако се сетим за последните земетръсни събития.
Образ на Майката е и Кали, тази която покровителства едновременно домашното огнище и в същото време изисква човешки жертви, за да продължи живота. Кали е и тази, която след края ще събере семената за новия живот, за да го погълне отново. Тя е промяната, Тя е кръговрата, в Нея е и живота и смъртта.

Девалвацията на образа на Майката има и в астрологията.
Първо малко митологическа предистория.
Египтяните са смятали, че когато е сътворен света, Asc в момента на сътворението е бил в знака на Рака, знака в който Луната има своята най-голяма сила. Майката е поставила началото.
Факт е, че когато наблюдаваме проблеми в личността - паранои, истерии, ПА и много, много други, Луната в картата е проблемна. Тя е по един или друг начин свързана със Сатурн, Козирог, 12-ти дом. Позиции, които отслабват Луната, правят я скована, негъвкава. От подобни позиции следват и проблеми със зачеването и износването - липсва контакт с женската същност.

За нас Великата Майка е мъртва, защото сме се отказали да живеем в един променящ се свят. Отказали сме се да следваме сезоните, отказали сме се да приемаме промяната. Приели сме, че утрешния ден ще протече по план, не по различно от предишния. Изненадите се изчерпват, а и се допускат, само в графата на подарък, романтична вечеря или изискващо обяснение в любов.
Динамиката на Луната е заменена със стерилността на Сатурн. Решили сме да се оттеглим, отново по Сатурн, в пещерата на кабинета, в графите на графика, вместо да се променяме и приемаме, че не сме ос на света.

Архетипът на Майката е мъртъв, защото е мъртво и усещането ни за живот.

Донка, хубаво я споменаваш думата "псевдонаука". 
В стремежа да бъдат всички концептуални, някак пропускат науката, не визирам днешната, а науката на години поне 3000. 
 
Тъжно е, че никой не споменава за двоичните числа от Месопотамия или други неща, да не говорим за Стивън Хоукинг. А продължаваме да се занимаваме с разни открития, в това число и тези на Норбеков, който има хиляди последователи в България, разбира се, срещу големи суми.
 
Защо сме толкова наивни, не знам, или зная, но то не е мое знание, то е знание отпреди хиляди години, на толкова години, колкото е и човешката наивност. Лесните теории за бягства са лесни, просто е. 
 
Друго е да живееш поне 20 години с математика, формули и в търсене на истини, в учене, в изследване на гениални умове, друго е да видиш за 2 дена колко е лесно да минеш през рефлексия - огледало и да станеш нещо, което не си.
Тук би се намесил и Юнг - желанието на човек да не е себе си, го съпровожда открай време и да търси висше оправдание и висше пренареждане на пластовете, само и само да види нещо, онова нещо, което не може да бъде. Т.е. персоната си. 
Реално, това е най-великата тъга да си човек, ала и най-голямата отговорност. 
 
Няма нито едно огледало, което ни да премести напред, ако не си заслужил, ако не си платил, ако не си готов. Доказано. 

Стига вече с исляма, това е преживено чудно чудо, сега идва ред на Китай и на Япония. Изобщо, идва ред на всички
 
Въпреки екстравертната ни нагласа да приемем, че субективният фактор е само субективен, неговото огромно значение съвсем не е непременно показател за личен субективизъм. Защото, психиката и нейната структура, са достатъчно реални. И о, чудо - те превръщат материалните предмети в психични образи. Ние не приемаме вълни, припознаваме се със звука, не дължините на вълните, а с цветовете ... Битието е онова битие, което виждаме и чуваме!
 
По-трудно е да асимилираме видението на Майстер Екхарт на "хубавото голо момченце", и още повече мъжа с пурпурната мантия на Сведенборг, който искал да го отучи от преяждането и в когото той - въпреки това или може би точно затова - познал Господа.
Не е лесно да разберем подобни неща, понеже те са на границата с гротеската. Но много от преживяванията на сатори не само граничат с гротеската, а са в самия център на гротеската и звучат като невъобразима безсмислица.
Но за този, който дълго време е изучавал, с разбиране и любов, подобния на цвете дух на Далечния Изток, много от удивителните неща, които непрекъснато затрудняват прекалено наивния европеец, просто отпадат.

И действително, дзен един от най-чудните цветове на китайския дух, който с готовност е бил оплоден от огромния свят на будистките идеи. Затова, този, който дори отчасти е вникнал в будисткото учение - тоест, отказал се е е от някои западни заблуди, ще почувства дълбочината, скрита под странното покривало на индивидуалното преживяване на сатори или ще се досети за обезпокоителните трудности, които философията и религията на Запада досега мислеха и мислят, че могат да игнорират.

И, ако си християнин, нямаш общо с езичници
В западните територии няма сатори. То е дело на Изтока.
Ала не - "В което творение, трябва да бъде осъзнато съвършенството, там тварност, създаденост, предметност и индивидуалност, трябва изцяло да се изгубят и да изчезнат."
Източник - Немска теология, Мистично съчинение на анонимен немски католик от XIV век.
Ако осъзнаех истината в себе си, бих осъзнал също, че аз не съм доброто, то не е мое и не е от мене.

Виждам, че се говори наизуст.
Общите приказки не са нужни никому - не говорех за мюсюлмани турци и турци мюсюлмани - визирах исляма, който напредва със страшна сила към европа и това ще ни унищожи скоро, размножава се и е по-силен от толерантността на Християнството, което обича да чопли по двухилядолетните си рани, къде въображаеми, къде още по-въображаеми. Затова и обиколих северна африка до саудитска арабия
 
Предлагам ви да дойдете с мен в Иран (там е най-тежко, затова и отивам), елате с мен и вижте с очите си.
Отдалече е лесно, отдалече лесно се раздават и присъди. Изобщо, много е лесно като не си видял, да даваш оценки.
Та, ако някой от вас иска да дойде с мен, плащам му пътя и визите, става дума за месец април. Ще бъдем с въоръжена охрана, всичко е ясно. Отрано се подготвят нещата, затам няма и как иначе, защото има проучване.
 
Когато си видял някои неща с очите си, първо, толерантността осъзнаваш, че е излишна, второ - пак е излишна и трето, пусто желание да разбереш другия, те води или до ада или пак до ада, но примирен с райски мечти.
Вие решавате, аз искам да разбера.
 
Вече зная, че само когато си в тотално непривична ситуация, можеш да прозреш много истини и единствено можеш да намериш начини за оцеляване, се раждаш като мултикултурен герой - над религиите, над нещата привичните, над агнетата или над овните, над кралете и над овчарите.
 
Та, предложението остава - месец април в Иран.
 

Несравмнимо по-удобно е да живееш  в добре планирана  и хигиенично обзаведена къща, но това все още не отговаря на въпроса, кой е обитателят на тази къща и на чии идеали неговата душа се радва, на същия ред и чистота, както и къщата, която му служи за външния живот.
 
Опитът показва, че човек, чиито интереси са насочени изцяло навън, никога не се задвоволява само с необходимото, но винаги се стреми да има нещо повече и още по-хубаво, което - верен на склоността си - винаги търси извън себе си. При това напълно забравя, че при целия си външен успех той самият си остава същият, и затова оплаква бедността си, ако има само една лека кола вместо две, както имали повечето хора. Един етаж вместо два, една любов, вместо две ...
 
Ала всичко това губи смисъл, ако вътрешният човек не е в крак с времето си - да се заситиш с всичко необходимо, безспорно е източник на радост, който не бива да се подценява, ала и вътрешният човек предявява исканията си, които не мога да се удовлетотворят с външни блага.
 
И колкото по-малко се вслушваме в тои глас в преследването на бляскави мечти за този свят, толкова повече вътрешният човек се превръща в източник на необясними злочестини и неразбираеми нещастия при условия на живот, които обещават нещо съвсем различно ...
 
Екстернализацията на живота се превръща в неизлечимо страдание, защото никой не може да разбере, как така може да страда от самия себе си.
 
Ето я и болестта на западния човек и той няма да се успокои, докато не зарази целия свят със своята ненаситна алчност.
 
Да, ние сме добре, аз съм добре, ала срещу кого, срещу как, срещу защо, срещу ...
Проникновеността изисква адекватни отговори, аз нямам.
 
Зная, че съм добре, осъзнавайки гореизбореното - лицемерие ли е, възможно е и да е такова, но факта, че го пиша, пак ме кара да съм добре.
Ала...
 
Сещам се за Мацуо Башо - виждайки как диво ято гъски отлитат:
Накъде летят?
Те вече отлетяха.
отговорил Хякуджо.

Зная, че за всеки темата значи нещо различно, което е ценно. Може би след време да бъде обединена с други подобни теми, знае ли човек.
Ала всеки има своите любими филми, не просто сцени, защото има и такава тема. в Портала
Не, тук става дума за филми, за истории, за историите на човека в неговото развитие.
 
 
Изкушена съм от много режисьори, и стари, и съвременни, всякакви, но няма да говоря за тях.
Ще говоря само за фила Облак Атлас. Това е моят филм. Радвам се, че най-после се припознах.
 

 
 
 

Това видео заслужава да е в отделна тема, да бъде акцентирано като важно, да е водещо за душите на всички тук.
Защото отвъд тази човешка болка, няма никоя друга, която да я компенсира - нито с благи думи или цитати, нито с примери от скучния живот на невоюващия човек.
 
Забравили сме тези хора, все едно те не живеят при нас - омразата към себеподобния ни кара да мразим и себе си. Ала отвъд това, има Справедливост.
И тя се нарича истина - най-лесното лечение на омразата.