Лиула

Караме-вараме, до герои стигаме, до някакви свръхкомпенсации, за които не видях нито една жена по-горе да пише. Това си вменяват самите мъже. Но и това е несъстоятелно.
 
Ако ще определяме като "герой" всеки един успял мъж или успяла жена, значи ние имаме вкупом жесток проблем с азовата си идентификация и с това да поемаме отговорност за собственото си битие. И сме още в инфантилния свят на герои и антигерои, на добро и зло и подобни щуротии. 
 
Фрази като "апотеоз на мъжемразието" са стилистично кухи и емоционално проективни. Такова нещо няма, има у тоя, който го чете и приема като такова. 
Колкото до въпроси, свързани със заплатата, това силно ме разсмя. Досега повече мъже са питали за това, не жени

Хайде come back to life ...
 
Toп 10 на най-въздействащите реклами на Острова
 

Редно е да се каже нещо и за жената Вече ми става смешно. 
 
 
Има една надута фраза без смисъл, че жената била някакво сложно същество, което мъжете, не разбирали Отново оправдания за липса на самочувствие. 
 
Жената, както и мъжа е социално същество и ако не е успешна в социалния си живот, то тя няма как да е успешна никъде. И се проваля.
Социалните роли, които са отредени от биологията обаче, усложняват битието й, защото я вкарват в тъпи филми, най-вече в архетипа на майката и в целия този алгоритъм, по който, тя обича да припада, често истерично, с патос и артистични припадъци и манипулиращи крясъци. А не би трябвало да е така.
Обема го като единствена роля, защитава го като единствена обител на защита и така губи тотално образа си на мислещо същество. Т.е. както мъжете се вкарват в някакви роли на свръхгерои, натоварени с тегобите на света, така и жените прекаляват в желанието си да са свещени крави. Ми не, не сме.
 
По-често сме само крави В мига, в който това се осъзнае, много неща ще се изяснят. 
Не ме интересува особено дали подобна самоирония ще се приеме, тя често е неприемлива за хора със свръхценни мисли за себе си, а и повечето са точно такива.
 
Целта на битието може да бъде само една - осмисляне и приемане на различията. И за двата пола
 
 

Бе колко да е деликатна - то само с перце ли да пипаме нещата?
От толкова пипане с ръкавици, сме станали алергични към всяка една истина.

Божидаре, много съм доволна от експеримента си - болднал си точно онова, което очаквах да ти направи впечатление. Прави си изводите сам.
 
Диди, въпрос на национални особености са много характеристики, точно отговарящи на моделите възпитание, властващи по нашите ширини, които не са се променили никак за последните 100 години и ето - възползвам се от лафа на Божидар за бабешката мъдрост - точно тя управлява живота в България: от далечното село Горно Нанадолнище, до Президенството. Нация от бабички на малка, средна и напреднала възраст и от двата пола.
Колкото до жените, които били зависими от подобни мъже - явно искате всички да са бедни ли, какво ли? Ами да не са зависими тия жени, а и са зависими, защото невротично точно това са пожелали - някой да ги дундурка, а те да се лигавчат на воля. Една нормална жена няма да допусне това, както и един мъж, който държи на себе си. Вие отново и отново ми демонстрирате български модели.
 
Донче, хайде да престанем да мразим богатството. Чудесно е един мъж да има пари, да има много пари, хайде разберете го! Един мъж, ако има пари, то той има съответно и мозък за това. Естествено, че точно по това ще го оценявам. Мухльо не ми трябва.

Защо като се спомене думата "пари", се реагира така остро? Не става въпрос за някаква меркантилност, но щом един мъж е успял, то той е интелигентен, талантлив и трудолюбив. На всяка жена ще и бъде по- приятно с такъв мъж, отколкото с някой хленчещ и вечно оплакващ се от "злата съдба". И, да - парите имат общо с мъжествеността, защото повдигат самочувствието. Каква мъжественост при мъж със смачкано самочувствие? Затова и толкова често неудачите на работното място се пренасят и в спалнята, но това е деликатна тема.

Никакво време не е дошло. И да оставим майките, твоят пост потвърждава клиничната зависимост от майките, каква тъга, но не за това исках да говоря.
 
Живеем в общество на хленчещи структури и на онеправдани люде. Но има нещо нещо по-важно. 
Българските мъже не могат и не умеят да правят секс. Нямат капацитет за това. 
 
Не виждам кой и как може да ме обори, защото веднага ще изляза със статистика и с доказателства. И то те са видими.
 
Колкото до това как ще се размножават хората, те са неспособни да създадат нищо ценностно, камо ли дете. Всичко е болно, не защото имало, видиш ли голяма промяна в развитието, а просто защото няма хора, т.е. нехора има. Веднага отиваме към зачевания инвитро, на които аз съм жесток противник. 
 
Такова повсеместно невежество не е царяло никога в това човечество и такова страшно падение. 
 
Онези, които са ни създали, спокойно могат да се посрамят от творението си. 

Разбира се, че има. 

Много точно. 
Мъж, който няма пари не трябва на нито една жена и се чудя защо отново всички оправдават подобно поведение на неудачник, няма такъв филм.
 
Наистина жените са супер зле и се примиряват с всичко, с което виждат и ще припадат по всичко, което им намигне.
 
Мъжът трявба да е възпитан да прави пари и трябва да има воля да го прави, да му идва отвътре, защото това определя битието му, социалния му живот и всичко, свързано с това, останалото е хленч.
 
Израснала съм сред пичове ( и сред тях няма нито един беден ) и ми е кеф, сега също намирам такива мъже и го пожелавам на всяка жена. И съм благодарна на тези мъже, защото създадоха у мен непотворимо чувство за свобода. Защото само свободния мъж може да иска такава свобода. 
 
Жестоко е жена да страда, че мъжа до нея не може да й направи подарък, че е дърво или че е е неадекватен, от глупост, от простотия, от каквото си искате, а е радост за всеки мъж да направи жената до себе си щастлива, защото той е щастлив. Нищо повече.
 
А моите постове по-напред са израз на хиляди жени, които страдат, защото са вклинчени в образа, в модела, в тъгата да търпят някого, само за да имат деца, но те не обичат, не ви обичат, те винаги ще мислят за някой друг. Те ще ви родят децата, ала после ....
После, какво следва после? Илюзии. 

Въпрос и на националност, и на манталитет е - докато тук, в България цари този безподобен матриархат, мъжете ще са безкрайно потиснати и истерични. И отнесени.
 
Масово, мъжете у нас живеят при родителите си, което е недопустимо, нямат грам самостоятелност и при първия проблем, се провалят, просто защото не могат да вземат решения. И винаги предпочитат лесният начин да се живее (метафора на полата на маминка).
 
Разходете се в други държави, там моделът е тотално различен, защото тук се възпитава стадо, а там - индивидуалисти. Още от детската възраст, като падне някое дете, та се разплаче и майките търчат като обезумели, да не би нещо страшно да му се случи, внимават да не се окалят, изцапат - това е "акано", това е лошо, баба маца ще те изяде - (а баба им меца е точно архетип на свръхконтролиращия и цензуриращ образ на майката).
Докато жените не се откажат да контролират живота на другите хора (на мъжете), то и мъже няма да има, а някакви ревльовци и лузъри.
 
Жени, оставете мъжете на мира, дайте им свобода, да дишат!
 
Темата е много дълга

Въпрос и на националност, и на манталитет е - докато тук, в България цари този безподобен матриархат, мъжете ще са безкрайно потиснати и истерични. И отнесени.
 
Масово, мъжете у нас живеят при родителите си, което е недопустимо, нямат грам самостоятелност и при първия проблем, се провалят, просто защото не могат да вземат решения. И винаги предпочитат лесният начин да се живее (метафора на полата на маминка).
 
Разходете се в други държави, там моделът е тотално различен, защото тук се възпитава стадо, а там - индивидуалисти. Още от детската възраст, като падне някое дете, та се разплаче и майките търчат като обезумели, да не би нещо страшно да му се случи, внимават да не се окалят, изцапат - това е "акано", това е лошо, баба маца ще те изяде - (а баба им меца е точно архетип на свръхконтролиращия и цензуриращ образ на майката).
Докато жените не се откажат да контролират живота на другите хора (на мъжете), то и мъже няма да има, а някакви ревльовци и лузъри.
 
Жени, оставете мъжете на мира, дайте им свобода, да дишат!
 
Темата е много дълга

Въпрос и на националност, и на манталитет е - докато тук, в България цари този безподобен матриархат, мъжете ще са безкрайно потиснати и истерични. И отнесени.
 
Масово, мъжете у нас живеят при родителите си, което е недопустимо, нямат грам самостоятелност и при първия проблем, се провалят, просто защото не могат да вземат решения. И винаги предпочитат лесният начин да се живее (метафора на полата на маминка).
 
Разходете се в други държави, там моделът е тотално различен, защото тук се възпитава стадо, а там - индивидуалисти. Още от детската възраст, като падне някое дете, та се разплаче и майките търчат като обезумели, да не би нещо страшно да му се случи, внимават да не се окалят, изцапат - това е "акано", това е лошо, баба маца ще те изяде - (а баба им меца е точно архетип на свръхконтролиращия и цензуриращ образ на майката).
Докато жените не се откажат да контролират живота на другите хора (на мъжете), то и мъже няма да има, а някакви ревльовци и лузъри.
 
Жени, оставете мъжете на мира, дайте им свобода, да дишат!
 
Темата е много дълга

Приканвам всички да се отнасят към работата по техническите параметри на сайта с огромна благодарност и да бъдат по-търпеливи, ако нещо не им "изнася".
Винаги мислете какво стои зад това вие да се радвате на удобен интерфейс и да можете да публикувате темите една след друга.
 
И още, в този сайт са много либерални към потребителите, аз не бих била. 
 
Оценете това!

Моля простете ми и забравете волните и неволните ми грешки.
много обич

Моля всички за Прошка!
Аз ви прощавам.

Има няколко теми, посветени на жената и нанейната роля, явно никой не може без бозаенето, ала темата за мъжа, е заключена. 

Има няколко теми, посветени на жената и нанейната роля, явно никой не може без бозаенето, ала темата за мъжа, е заключена. 

Радвам, че се намесих, въпреки забраните. По-важното е, че ти вече си наясно.
И в този смисъл, няма как да бъдеш никога Кралица пентакли, въпреки ракурса на таро като опция - то обича да се гаври, но и да напомня какво не можеш да бъдеш.
 
Бъди себе си, нека става каквото ще!

Не, точно 9 пентакли говори, че си на ръба, че си пред избор и че нищо не е предопределено. 
Светът е целта, мигът на спокойствието - бленувано, мигът на надеждата, на краткия отдих преди щурото препускане отново, Кралица пентакли е атрибут на този митичен рай, който не е за търсещия човек. Не е за индивидуалиста. 
 
Комбинацията е апотеоз на мечтата за почивка след дълъг и морен преход, след време на дълга жажда и след период на ненамиране.
Което идва да каже, че точно обратното важи - търси, не се отказвай, страдай, ала бъди себе си. Дори и устните ти да са пресъхнали. 
 
И никога няма да бъдеш Кралица пентакли, не отива на твореца да е това, потвърждение у 9 пентакли - целта е далече, другаде, тя е страдание, изстрадана е, болка е, умопомрачение е, ала е свое. 
 
9 пентакли е островът на Блажените - 
 
погледа ми за добро тя спази,
че за всичко грозно ослепях.
 
Пенчо Славейков, Ослепях

Твърдя с цялата отговорност на познанието, което имам е, че внушенията, които се влагат в концепцията за магията, са неверни.
 
Магията или злите сили, с които всички намират локация на собствените си страхове, проекции, фантазми, се намират единствено в самите тях (в „мозъка им, това мазно нещо“, цитирам баронеса Сюзън Грийнфилд), забравяйки, че единствено човекът е отговорен за онова, което му се случва, не отвъден клан, който е толкова долен, че ти си му изключителен враг, че да те съсипе. Нито човекът е толкова добър, че да се мисли за светец, нито другият човек е толкова зъл, че да влезе в ролята на отмъстителя.
 
„Защита от магия“ веднага ни препраща към същностните дефицити и липси на личността, която до такава степен се чувства застрашена (от трудността на живота), че при натрупване на трудности и серия от неудачи, търси отдушник в намирането на … врагове. А това е характерно за обществата, у които индивидуализма е сринат от колективността, от племето и от рода.
За съжаление, единственият ни враг, сме самите ние. Нито сме толкова важни, реално, ние сме никои – и за вселената, и за обществото – малцина са онези, които оставят диря. Истината е, че хората ужасно искат да са значими – значими са само са онези, които ги обичат. И дотук спираме със значимостта.
 
И сега, отварям скоба – има реципрочност в омразата, защото тя е продиктувана от същата тази дефицитност на самочувствие и на отговорност. Феноменът е страшен – хиляди са хората, които търчат да им се развалят магии, и стотици онези, които „могат“ да го правят. Това е тежка болест, тежка социална болест.
 
Да сте чули Достоевски или Блаватска да се оплакват, че някой им е направил магия? Да сте чели Петър Дънов и/или видели Леонардо да Винчи, да подозират някого в това?
 
Отговорете си защо не са. 

Мисля, че манталитетът ни е дълбоко увреден и е крайно време с това налагане на матриархата в отношенията.
Пита се къде са мъжете в тази конфигурация или им е по-лесно да си мълчат и да не вземат страна. Но това е неприемливо за всяка една жена, която държи на себе си.
 
Какво значи някой да не се съгласява с мен, пък аз да му правя компромиси - от какъв зор? Всяко едно семейство си е само за себе си и тия близки междуродствени отношения, са дълбоко ориенталски.
 
И да се допълня: тук включвам и лошата практика (отново ориенталска) да се наричат родителите на партньора ти "майка" и "татко".
Човек има само една майка и един татко. Хайде, нЕма нужда от такова лицемерие.

Като чета темата, леко изпадам в потрес. Късогледите хора не знам какво не успявали да видят и т.н. Това значи ли, че далекогледите виждат всичко
 
И още нещо, не мислите, че така слагате стигма и на незрящите хора, на всички хора с офталмологични проблеми и принизявате проблемите им до някакви духовни смехории?
Сещам се за много болни незрящи деца - те какви са според вас, някакви духовни недоносчета ли?

На мен молитвите не ми стигат да спасят дори едно куче, нещастно. Спасявам го с действия, с пари и план. 
А вие искате цяла България да спасявате, ала от какво?
 
 
Първо да се помисли как този безотговорен, мързелив и мразещ народ да промени манталитета си. Няма как да стане с молитви, досега не е станало. 

Има неща, които не се знаят. А и това интервю на Еко, не се чете в оригинал. Казвам това, защото се запознах с хора от моята компания, чийто личен гостенин е бил Умберто Еко и то по повод на конгреси по есперанто. 
 
Още повече, че той е един от малцината семиотици, за които Средновековието е истинската епоха на мултикутирализма - като почнем от разширяването на света през 15 век, почнало от Изабел Кастилска и Фернандо Арагонски - нахлуването на толкова еклектични знаци, белязали и белязващи нашата култура и до днес - визирам драматичното прескачане в технологиите и тяхното афиширане като ултима солуцио на рацио-то, като последна инстанция на живия дух на човека, в търсенето на онова ново, на онова ново подобие на човека, което би освободило самия човека от самия него.
 
Темата отваря безкрайни въпроси за смисъла и за смисъла на самия смисъл. 
Защото, еклектиката на стиловете, във всеки един смисъл, е убийство за архетипите - на втори план. Племената в Амазонка умират, умират и племената в Колумбия, испаноезичния свят пази своят свят както би го пазил всеки един средновековен Папа, казвам това, защото наскоро се върнах от Колумбия, но и в Испания ако отиде човек, ще бъде потресен - пластовете цивилизации не са направили никой мултикултурен, най-малкото ако се вземе предвид езика. Той е сакрално същият - желанието да се учи английски е табуирано, зловещо дори в очите на обикновения испанец, колумбиец, чилиец. 
 
И е страшно как те пазят своя свят, разрушили чуждия ... Отварям много полета за анализи, защото светът не е Европа, светът е страшно място за битие на различните култури.
 
Може някой да казва, че изкуството е мост, но не виждам мост между Диего Ривейра и нашия свят, защото ние нямаме подобни сетива. Този абсурден мъж, мъж на крайния изказ, мъж на тоталната експресия няма как да бъде обяснен от книжно чучело, без сърце. 
 
Намирам темата за прекрасна, а мостовете между цивилизациите за разрушени, дори невъзможни.
 
Може би всеки от вас трябва да прекара една нощ в хостел в Буенос Айрес да види разликата. 

Има неща, които не се знаят. А и това интервю на Еко, не се чете в оригинал. Казвам това, защото се запознах с хора от моята компания, чийто личен гостенин е бил Умберто Еко и то по повод на конгреси по есперанто. 
 
Още повече, че той е един от малцината семиотици, за които Средновековието е истинската епоха на мултикутирализма - като почнем от разширяването на света през 15 век, почнало от Изабел Кастилска и Фернандо Арагонски - нахлуването на толкова еклектични знаци, белязали и белязващи нашата култура и до днес - визирам драматичното прескачане в технологиите и тяхното афиширане като ултима солуцио на рацио-то, като последна инстанция на живия дух на човека, в търсенето на онова ново, на онова ново подобие на човека, което би освободило самия човека от самия него.
 
Темата отваря безкрайни въпроси за смисъла и за смисъла на самия смисъл. 
Защото, еклектиката на стиловете, във всеки един смисъл, е убийство за архетипите - на втори план. Племената в Амазонка умират, умират и племената в Колумбия, испаноезичния свят пази своят свят както би го пазил всеки един средновековен Папа, казвам това, защото наскоро се върнах от Колумбия, но и в Испания ако отиде човек, ще бъде потресен - пластовете цивилизации не са направили никой мултикултурен, най-малкото ако се вземе предвид езика. Той е сакрално същият - желанието да се учи английски е табуирано, зловещо дори в очите на обикновения испанец, колумбиец, чилиец. 
 
И е страшно как те пазят своя свят, разрушили чуждия ... Отварям много полета за анализи, защото светът не е Европа, светът е страшно място за битие на различните култури.
 
Може някой да казва, че изкуството е мост, но не виждам мост между Диего Ривейра и нашия свят, защото ние нямаме подобни сетива. Този абсурден мъж, мъж на крайния изказ, мъж на тоталната експресия няма как да бъде обяснен от книжно чучело, без сърце. 
 
Намирам темата за прекрасна, а мостовете между цивилизациите за разрушени, дори невъзможни.
 
Може би всеки от вас трябва да прекара една нощ в хостел в Буенос Айрес да види разликата.