Лиула

Но имаме пример за мъж, който е излекувал омразата си към живота, дори към бога, мъж, на когото му е отнет смисъла на битието, защото обичаше. Хубаво е да си спомним за него, това е световноизвестният цигулар Веско Ешкенази. Няма да разказваме личната драма. Ще се разбере, ако не е известна още.
И дано е е поучителна за други обичащи хора, не мразещи. Благодаря ти, Веско! Имаш огромно сърце.
 

Толкова много ми липсват искрени хора, като теб
 
Няма те отдавна, сами сме, всичко ще се забрави и ще потъне в калта от дежурни случаи. Както винаги се случва, ала не е точно така.
 
Аз те помня, както помня всички други случаи, хора, усмивки изкривени от жлъч или непоносимо лицемерие, от неспособност да бъдат други, от невъзможност да се надскочат, от липса на интелект, максиран като съпричастност. Споделен като емпатия.
Не, непростимо и непрощаващо. Нарича се лицемерие.
 
Свикнали са всички тук, че и там, да обхождат повърхността и всичко останало да се приема за лудост. Странно, нали? Как едно страдание става неприемливо, а хиляди други стават - поносими. Защо? Аз имам обяснение.
Обяснимите фрактури,  които ни нанася живота, имат нужда от леко интубиране, но за жалост, тежката инфузия, остъства - за нея е нужна любов, не по смисъла на споделеността,  а като веслото на лодката - незабележимо.
 
Да се върна на въроса ти, незавивисмо от последвалите коментари - лечението на омразата е невъзможно.
Не защото ти си лоша, не защото някой друг е лош. Би било твърде лесно да обясним омразата лесно, същото е и с любовта.
 
Легендите за страстта не отминават лесно, те стават ултима солуцио на всички решения после.Те са атрибутивни на изборите. Стига вече угодно опростенчество и съобразяване с нивото на другите И, ако обича Бог, да отъства, неговото отсътствие е задължително.
 
Противопоставяш физически характеристики, с които искаш да изразиш неизразимото си отвращение от обекта.
Но, уверявам те, няма по-голямо отвращение от това да намразиш себе си, защото си намразил друг.
Защото си присъствал там. Участвал там си.
 
Т.е. вината е твоя.

Първи закон - смелост. Приемай 500 лева като 5000, като 50 000.
Защото разлика, няма.
Примай и 50 000 лв като 500 - всичко отива някъде и нищо не остава за съхранение.
Най-големият проблем на желаещите да имат пари е да ги имат на сметка някъде - това убива парите, те обичат мощно движение и тласък. Пари в сметка, чакащи лихва са тъжни пари. Това не са инвенстирани пари в движение и живот, а дадени пари на смъртта и на сатуквото.
Досега не се е родил милиардер с влог, който да чака лихви, сиреч - да очаква натрупване от мъртви капитали.
 
Парите искат да бъдат харчени, да бъдат употребявани, да бъдат онова, което са - енергия, но не кинетична.
Не си влагайте парите в имоти и не се борете за етажи от къщи или семейни апартаменти ... Не мислете парите за фиксирани богове и за индулгенции.
 
Вложете парите в живия си живот и ще видите как богатството идва към вас и тогава наистина парите са само средтство, не са цел.
 
Страхът е враг на парите. Тъпите сметки също.
Богатството обича смелите хора, за които парите са начин да докоснат още едно тъжно удоволствие.
И това не е крайна цел, то е път.
 
Богатството е естественото сътстояние на умния човек.
 
 
 

Несравмнимо по-удобно е да живееш  в добре планирана  и хигиенично обзаведена къща, но това все още не отговаря на въпроса, кой е обитателят на тази къща и на чии идеали неговата душа се радва, на същия ред и чистота, както и къщата, която му служи за външния живот.
 
Опитът показва, че човек, чиито интереси са насочени изцяло навън, никога не се задвоволява само с необходимото, но винаги се стреми да има нещо повече и още по-хубаво, което - верен на склоността си - винаги търси извън себе си. При това напълно забравя, че при целия си външен успех той самият си остава същият, и затова оплаква бедността си, ако има само една лека кола вместо две, както имали повечето хора. Един етаж вместо два, една любов, вместо две ...
 
Ала всичко това губи смисъл, ако вътрешният човек не е в крак с времето си - да се заситиш с всичко необходимо, безспорно е източник на радост, който не бива да се подценява, ала и вътрешният човек предявява исканията си, които не мога да се удовлетотворят с външни блага.
 
И колкото по-малко се вслушваме в тои глас в преследването на бляскави мечти за този свят, толкова повече вътрешният човек се превръща в източник на необясними злочестини и неразбираеми нещастия при условия на живот, които обещават нещо съвсем различно ...
 
Екстернализацията на живота се превръща в неизлечимо страдание, защото никой не може да разбере, как така може да страда от самия себе си.
 
Ето я и болестта на западния човек и той няма да се успокои, докато не зарази целия свят със своята ненаситна алчност.
 
Да, ние сме добре, аз съм добре, ала срещу кого, срещу как, срещу защо, срещу ...
Проникновеността изисква адекватни отговори, аз нямам.
 
Зная, че съм добре, осъзнавайки гореизбореното - лицемерие ли е, възможно е и да е такова, но факта, че го пиша, пак ме кара да съм добре.
Ала...
 
Сещам се за Мацуо Башо - виждайки как диво ято гъски отлитат:
Накъде летят?
Те вече отлетяха.
отговорил Хякуджо.

Стига вече с исляма, това е преживено чудно чудо, сега идва ред на Китай и на Япония. Изобщо, идва ред на всички
 
Въпреки екстравертната ни нагласа да приемем, че субективният фактор е само субективен, неговото огромно значение съвсем не е непременно показател за личен субективизъм. Защото, психиката и нейната структура, са достатъчно реални. И о, чудо - те превръщат материалните предмети в психични образи. Ние не приемаме вълни, припознаваме се със звука, не дължините на вълните, а с цветовете ... Битието е онова битие, което виждаме и чуваме!
 
По-трудно е да асимилираме видението на Майстер Екхарт на "хубавото голо момченце", и още повече мъжа с пурпурната мантия на Сведенборг, който искал да го отучи от преяждането и в когото той - въпреки това или може би точно затова - познал Господа.
Не е лесно да разберем подобни неща, понеже те са на границата с гротеската. Но много от преживяванията на сатори не само граничат с гротеската, а са в самия център на гротеската и звучат като невъобразима безсмислица.
Но за този, който дълго време е изучавал, с разбиране и любов, подобния на цвете дух на Далечния Изток, много от удивителните неща, които непрекъснато затрудняват прекалено наивния европеец, просто отпадат.

И действително, дзен един от най-чудните цветове на китайския дух, който с готовност е бил оплоден от огромния свят на будистките идеи. Затова, този, който дори отчасти е вникнал в будисткото учение - тоест, отказал се е е от някои западни заблуди, ще почувства дълбочината, скрита под странното покривало на индивидуалното преживяване на сатори или ще се досети за обезпокоителните трудности, които философията и религията на Запада досега мислеха и мислят, че могат да игнорират.

И, ако си християнин, нямаш общо с езичници
В западните територии няма сатори. То е дело на Изтока.
Ала не - "В което творение, трябва да бъде осъзнато съвършенството, там тварност, създаденост, предметност и индивидуалност, трябва изцяло да се изгубят и да изчезнат."
Източник - Немска теология, Мистично съчинение на анонимен немски католик от XIV век.
Ако осъзнаех истината в себе си, бих осъзнал също, че аз не съм доброто, то не е мое и не е от мене.

Първи закон - смелост. Приемай 500 лева като 5000, като 50 000.
Защото разлика, няма.
Примай и 50 000 лв като 500 - всичко отива някъде и нищо не остава за съхранение.
Най-големият проблем на желаещите да имат пари е да ги имат на сметка някъде - това убива парите, те обичат мощно движение и тласък. Пари в сметка, чакащи лихва са тъжни пари. Това не са инвенстирани пари в движение и живот, а дадени пари на смъртта и на сатуквото.
Досега не се е родил милиардер с влог, който да чака лихви, сиреч - да очаква натрупване от мъртви капитали.
 
Парите искат да бъдат харчени, да бъдат употребявани, да бъдат онова, което са - енергия, но не кинетична.
Не си влагайте парите в имоти и не се борете за етажи от къщи или семейни апартаменти ... Не мислете парите за фиксирани богове и за индулгенции.
 
Вложете парите в живия си живот и ще видите как богатството идва към вас и тогава наистина парите са само средтство, не са цел.
 
Страхът е враг на парите. Тъпите сметки също.
Богатството обича смелите хора, за които парите са начин да докоснат още едно тъжно удоволствие.
И това не е крайна цел, то е път.
 
Богатството е естественото сътстояние на умния човек.
 
 
 

Но имаме пример за мъж, който е излекувал омразата си към живота, дори към бога, мъж, на когото му е отнет смисъла на битието, защото обичаше. Хубаво е да си спомним за него, това е световноизвестният цигулар Веско Ешкенази. Няма да разказваме личната драма. Ще се разбере, ако не е известна още.
И дано е е поучителна за други обичащи хора, не мразещи. Благодаря ти, Веско! Имаш огромно сърце.
 

Акация, благодаря, но не е нужна енергия, може би не се изрязяваме с теб верно към истината - много хора мечтаят да идат някъде, и после отиват, все едно дали това място е близо или е далеч.
Исках друго да кажа, не е нужна енергия само, а същата целенасоченост да е подкрепена с пари, всичко в този свят е такова - а всяко далечно пътуване, още повече.
Кодовата фраза е пари - не можеш да си представиш, че на всяка граница, за която няма правила, ти искат пари и рушвети, това е истината, съжалявам, че го казвам. Правилата засега са установени само в някои обиталища в цивилизациите, родени от Европа.
Но, точно там - това го няма.
Понеже говорим за Тибет, верното й име е Сидзан - земята на Боговете, от 1950 година е китайски протекторат. Тогава се окупира и територията на Северна Корея.
 
Ужасно е тъжно да гледаш убити якове за храна на всички онези, които се сочат от целия свят за вегетарианци или за проникновени люде. Не, няма такова нещо. Направих вързка с онова, което видях и съм виждала в Африка и в Средна Азия.
 
За манастирите им - всичко е бивша слава, тогава винаги се сещах за думите на Камю - аз умирам, бивша слава съм.
Пясъчните си горобове правят сами, да. Казвам пясъчни горобове, защото те самите не знаят, че правят мандали, това е просто част от ритуалите, няма осъзнаване. Все едно аз и ти да знаем всички тайнства, които се извършват в нашите църкви.
 
На фона на това, някакви хора, които са се върнали от Сидзан, да ни казват, че са имали проникновения, е смешно. Има и лесно обяснение и това - на такова надморско равнище, се получава хипоксия - липсата на кислород влияе сериозно. Но същото се е получило и се получава, когато отидеш в Андите, просто няма спасение. Обикновен човек там няма да издържи, но там се раждат деца, хората се трудят и работят яко, изминават километри, за да продадат вълната от лами.
Навсякъде животът е тежък. А хората са добри.
 
Но, нямат общо с онова, което знаем за тях и за земите им. Мисля, че е време да се разделим с тези илюзии и за Тибет.
Тибет не е обетованата земя.
Сидзан е просто поредното място за трудно живеене.
Западният човек реално не ползва оригинални източници на познание, не казвам, че всички трябва да са специалисти по дравидски езици (те се отнасят до Южна Индия, но от там черпим информация през последните столетия), санскрит, макар че и те са непреки извори, но от уважениие към уважението, което изпитваш към културата, към която искаш да бъдеш съсъд, е добре да се постараеш да научиш и езика.
 
За мен, пътешственикът, е тъжен човек. Дано други са щастливи

Толкова много ми липсват искрени хора, като теб
 
Няма те отдавна, сами сме, всичко ще се забрави и ще потъне в калта от дежурни случаи. Както винаги се случва, ала не е точно така.
 
Аз те помня, както помня всички други случаи, хора, усмивки изкривени от жлъч или непоносимо лицемерие, от неспособност да бъдат други, от невъзможност да се надскочат, от липса на интелект, максиран като съпричастност. Споделен като емпатия.
Не, непростимо и непрощаващо. Нарича се лицемерие.
 
Свикнали са всички тук, че и там, да обхождат повърхността и всичко останало да се приема за лудост. Странно, нали? Как едно страдание става неприемливо, а хиляди други стават - поносими. Защо? Аз имам обяснение.
Обяснимите фрактури,  които ни нанася живота, имат нужда от леко интубиране, но за жалост, тежката инфузия, остъства - за нея е нужна любов, не по смисъла на споделеността,  а като веслото на лодката - незабележимо.
 
Да се върна на въроса ти, незавивисмо от последвалите коментари - лечението на омразата е невъзможно.
Не защото ти си лоша, не защото някой друг е лош. Би било твърде лесно да обясним омразата лесно, същото е и с любовта.
 
Легендите за страстта не отминават лесно, те стават ултима солуцио на всички решения после.Те са атрибутивни на изборите. Стига вече угодно опростенчество и съобразяване с нивото на другите И, ако обича Бог, да отъства, неговото отсътствие е задължително.
 
Противопоставяш физически характеристики, с които искаш да изразиш неизразимото си отвращение от обекта.
Но, уверявам те, няма по-голямо отвращение от това да намразиш себе си, защото си намразил друг.
Защото си присъствал там. Участвал там си.
 
Т.е. вината е твоя.

Искам да спомена още нещо, отнасящо се до практиките. Те са масови за западните терапевти - да ползват източни практики, които самите те не владеят и не знаят.
Визирам случаите на регресивна хипноза, придружени със ситуации на мокша - т.е. вид освобождаване на съзнанието или желание за достигане на познание за висшия Манас.
 
Първо, нашите, учени, нямат никаква опитност за тези религиозни окултни практики, че да ги прилагат свободно в техния праксис, второ, се пипа грубо в една предпрагова смес от спомени и видения, които няма жив човек, който да каже точно откъде идва.
 
Против съм да се ползват източни практики в психотерапията, защото те водят до още по-големи заблуди и са вредни за западния човек - хиляди години различен манталитет, няма как да бъдат терапевтирани с наброски от учения само за 5 години или от някой виден учен, който е бил на Изток само в мечтите си. Накрая ще се върна към плоскостта на разсъжденията си.
 
Ние имаме различен манталитет и различен капацитет. Залитането по източните практики отново е търсене на друг гейт за бягство към цялостната личност, но не. Нея можем да намерим у себе си - само у собствената си социална идентификация.
 
Защо казвам това - при едно пряко наблюдение над пациенти от арабски произход, от тамилски и от местен (западен), проработиха различните видове терапии. И леснообяснимо - хората мислят различно и реагират на стреса по различен начин. Просто - за хората от Филипините ще се създаде една генеративна стресова ситуация, за хората от Япония - друга за земетресенията, както и за хората от Мексико - за тайфуните. Да не говорим за Индия, където всички мислим, че цари "разбиране за всичко". Не, в държава, в която трети министър-председател е убит и където ежедневно умират жени от изнасилване или други хора от убийства, определено не е Шамбала, значи има сериозни проблеми.
 
Объркването на несъзнаването с кашата от карми и предишни животи, създава една изначална несигурност на несъзнаваното, което почва да се бори на втори несъзнаван план - първо със социалните си страхове, второ с вторичната маса от наблюдения за второ правило.
 
Лесно е да се каже, че всичко имат едни и същи проблем. Лесно е. Защото пропускаме ситуацията на синхроничност на масите - същото се случва и със самозапалванията - едно води след себе си друго, без оглед на генезиса на първото.
Сега наблюдаваме един "талаз" от еднакви проблематики, които са синхроничнсти, които в своята етиология са социумни паразитни заболявания, те не са психологически пар екселанс - те са болести на времето. И са прилепчиви. Освен това, да не забравяме и кои сме ние - липсата на трансформация в социума докъде води, а да има промяна, то е нужен метармофозис в манталитета на нацията, какъвто липсва. И да си отговорим защо нищо не се е променило в същия този манталитет, казано опростенчески от образа на Бай Ганьо, досега ...
 
Истинските болести на душата са други.
И подозирам, че за тях лек, няма.

На днешния ден, преди 2079 години, е роден римският поет Хораций (Квинт Хораций Флак). 
Последната книга със събрани творби на Хораций е от 1992 година - Хораций. Събрани творби. Прев Г. Батаклиев. “Народна култура”, 1992 г. 
 
Квинт Хораций Флак е един от най-големите римски лирици. Одите му в еолически стихове са едно от върховите постижения на античната поезия на латински език.
 
"Мълниите удрят най-високите планини"
 

"И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота."   "Откриха, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че (...) и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица."   "Преди години, когато навърши сто четирийсет и осемте, тя се бе отказала от пагубния навик да води сметка на възрастта си и продължаваше да живее в неподвижното и извънмерно време на спомените, в едно напълно разкрито и установено бъдеще, отвъд бъднините, смущавани от причакванията и дебнещите предположения на картите."   "Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека."   "Най- много ме боли (смееше се тя), че толкова време сме изгубили."   из 100 години самота  

Висшата форма е тетраксиса, питам се защо във висшите нива - то се изразява с вибрации на синия цвят?
А в същото време висшата триада е отразена в зелен цвят, миг преди да умрем. Вероятно е свързано със седмичната класификация на низшия манас, което на мен ми звучи опростенчески, имай предвид 40-те нива на посвещението. А после стигаме и до 49-те синове на Агни. 
 
Което трябва ни върне отново към Пураните и към произвеждане на първоначалния огън - когато събуждаш Кундалини, ти събуждаш седморката на всеки орган, който може да  генерира енергия за съзидание. 
Честно само една мисъл. един лек поглед, ала емоционално натоварен, може да сътвори танц ... Моят Маг танцува винаги отчаяно, търсейки своят океан, ала не го намира - и все у човека опира, затворник е той. 
Спомням си - духът е несътворен - не познаваме качествата му, значи, не можем да го определим - то обикновено е негативно гранично понятие, ако ползваме лексиката на Кант. Но, не. Оставям Кант, човекът, по който всички са си сверявали часовниците.
 
Тъй като единната сила действително идва от нищото, то и отделната индивидуалност е празен съсъд като небето. 
Ще добавя и като Луната. Това кореспондира с усещането, че всички феномени, са наши впечатления, измислени от нас самите. В този порочен кръг от отговаряне - сам - на себе си, човекът е тотално лишен от отговори. А езотериката сама на себе си затваря портите.
Но, има изход. Сега ще открехна малко от булото. 
 
Отново ще се върна към Бардо чйодол, визирайки именно онова сънно състояние, което настъпва след окончателната ни смърт, свързано с всички кармични илюзии, които припознаваме за свои. 
Най-голямото спасение (за човека), най-голямата раздяла с илюзиите, е отграничена точно в този миг - на умирането, където възможностите за спасение са ограничени във времето. 
И само онези, които лесно забравят - са склонни да изпадат в илюзии за отвъден свят и реинкарнация, повтаряща физическото им съществуване. А такава НЯМА. 
Антиномичния изказ на посланието не променя метафизичните промени и разлики, които съпътстват процеса на всяко умиране. 
 
"Сега ти усещаш сиянието на ясната светлина на чистата реалност. Познай я!" (Бардо Тьодол)
 
Това е

Много хубава тема, пък и актуална.
Има изобилие от всякакви идеи за Коледни подаръци. Основно правило е да знаеш предпочитанията на човека, на когото подаряваш - дали е просто отбиване на номера, защото са Коледни празници или човека ти е скъп. Изобщо, всичко зависи от онзи, който ще получи подаръка ти
 
Но, при всички положения, има един подарък, който блести над всички и това е хубавата книга. Втори вариант при повече финансови възможности - уикенд за двама или за един, все едно, на красиво място.
Също така - ваучер за пазаруване на козметика, нещо изключително важно за всяка жена.
Дори и билет за очакван филм, концерти или нещо подобно, би било чудесно решение за Празниците.
 
Аз лично подарявам практични подаръци, които веднага влизат в употреба.
Весели Празници на всички! Бъдете щастливи, подарявайте и получавайте подаръци

За Любовта и други демони . Велик роман.
 
На испански звучи всичко различно. Пък и онези, които говорят испански - много говорят, крещят, обичат и мразят. Лицемерието е равно на убийство, а липсата на чест - на липса на съвест. Други хора, не ние, ние сме умрели от страх
 

На фона на реквиема и в негово утвърждение:
Влизайки в ужасните джамии - многохектарни и безхарактерни, безидеийни като послания, ако не броим наборите от флорални мотиви, поради липса на човешки, ислямът, е жалък ерзац на красотата на християнстиянството.
Душата в нашите храмове присъства - в техните отсъства.
Нека, някой ме опровергае. Тръгвам на кръстоносен поход, ако на някой му харесва, или не му.
 
По-страшна самота, не съм изпитвала, откакто бях в най-голямата джамия в света, притесних се за прозиводителите на килими, не за себе си.
 
Религия, която може да произведе най-дългият килим в света, не обича ГОСПОД, а обича земята, по която ходи.

Под диригентската палка на КАРАЯН, досега само лакримоза сте пускали, което е обидно. Да не говорим за преводите й, просто ужас. Сега следва всичко. Целият ужас на Моцарт - всичко най-страшно, наречено Реквием. И да не забравяме НИКОГА  как той е погребан - в общ гроб. Срам за човечеството.
 

Може би не е тук мястото, а може и да е - има още места в групата, но пътуването е индивидуално. Основният пакет е 5000 лв. Част ще останат в Мексико - където им е и дестинацията, но ние говорим за Колумбия. Ако някой прояви интерес, има още време - до 12-ти декември.
Индивидуалният пакет е различен.
Ако някой иска, да ми пише до следващия четвъртък, Визирам Колумбия, това отклонява всеки маршрут, щото такъв няма. И няма агенция, която да го осигури.
Аз летя на 23-ти. Ще се радвам на ентусиасти

Mariza, Rosa Branca
 

И великата Амалия Родригеш
O Fado nasceu um dia,
quando o vento mal bulia
e o céu o mar prolongava
 

Buika & Havier
 

Чудя се как досега не съм направила тази тема, ала ето : Отвъд учудването, това е музиката, която ме кара да приемам океана за дом, а птиците - за съседи в Небето. 
 
Фадо идва от автентично португалско пеене, и да уточня, че се поризнася фаду, това е от спецификите на португалския език. 
Думата съдържа всичко нова, което е послание и на израза saudade (саудадъ), непреводим на български език - носталгия, мъка по неизвестното, очакване на известното, примирение със съдбата, непримиримост с нея, омраза и любов, приемане и отхвърляне, изгрев и залез ...
 
В Лисабон (Лижбао) и Коимбра са най-големите фаду центрове в Португалия. Приема се, че най-добрата изпълнителка на фаду, е Амалия Ридригеш. Мир на душата й. 
 
Моите любими са Cesaria Evora, Mariza, Ana Moura, Cristina Branco, Dulce Pontes, Concha Buika ...
 
Едно велико изпълнение на Cristina Branco (цял концерт) Obrigado,Cristina
 
 
https://www.youtube.com/watch?v=h8IyEUKw5ao
 
 
 
 
 

Ще се опитам да не усложнявам фразата с витиевати словосъчетания или с термини, макар, че темата го предполага.
 
Защото, въпросът - Как да изберем психотерапевт, е изключително важен за всеки, който търси решение на екзистенциални проблеми.
За мен поне, това звучи по същия начин, както ако бих задала въпроса - Как да изберем неврохирург?
Вторият работи директно с мозъчната материя, а първият с нейните производни, често. Защото много проблеми у психиката са етиологично предопределни от материалния й носител - човешкият мозък.
 
Та, когато всеки избира лекари, които да лекуват тялото му, трябва да е още по-бдителен, когато изучават и психиката му. Затова е необходимо поне 10 години обучение, най-малко (!), познание и владеене на поне 2 чужди езика, защото науката се развива и в нейния спесимент има два клона, най-семпло казано - английски и немски източници, но тук не трябва да забравяме и френската традиция в психотерапията.
Говорим за програма максимум, към каквато всеки терапевт трябва да има интерес, но реално това не е така. Такъв интерес няма. Терапевти, които нямат базови познания за понятия, които са навлезли най-малко преди 50 години в науката, са ненадеждни - говоря за личния си избор.
Терапевти, които не говорят чужди езици, означава, че не са чели нищо в оригинал, не са усетили процеса на терапия сам по себе си и интерпетират терапевтични практики спрямо собствените си дефицитни състояния.
Самолечението на лекуващият е важно, нещо като conditio sine qua non, но то трябва да е процес по надграждане на стереоптипите, не затвърждаване на практики с резистентни пациенти и техните състояния.
 
Та, психотерапевтът, по старо неписано правило, се избира архетипно, като заместител на властващия архетип на майката или на бащата, в зависимост от пола и този пренос е описан отдавна, толкова отдавна, но за съжаление сега, дори и този пренос отстъства - сега живеем в облака на ерзаца, на заместителите на присъствие. Дългите списъци и поредните повторения в клиничната картина не водят до желания за търсене на душата (за нейното равновесно състояние), а тъкмо напротив - до раздуване на взаимните персони - кой на кого повече ще помогне.
 
Не мисля, че с това мнение ще бъда полезна, защото за да се случи това, е необходимо поне кратък миг на интегриране на Сянката, каквато у повечето отсъства, точно благодарение на този модел - останал още от времето на Алеко Константиновите герои и по-скоро това е проблем на социалната рефлексия, не на личностно-изградената.
 
Психотерапевтът е пар екселанс наша противоположност (предполага се, там откъдето той вече е минал, ните тепърва отиваме по пътя на себепознанието), но това не е нито Благият Старец, нито Всеопрощаващата Майка, нито друг архетипен компенсаторен образ, защото психотерапевтът просто е психопомп за душата.
 
И онова, което ни кара да му се доверим, не е пълнотата, която на нас ни липсва, нито заместител на нашите лични дефицити (емоционални празнини, афективни непреживени състояния, изродили се впоследствие като социални фобии), а познанието.
 
Познанието и мъдростта да видиш у терапевта, че не е поредният Сизиф, който търкаля камъни с надеждата да избегне наказанието от провала на терапията си.

Катабазисът е заменен от когницио, но не в смисъла на своето създаване, а по смисъла на Титчнър като роля на интроспекцията. Или както казва той: да използваме, да изучавамe съзнанието като използваме интроспекцията на интроспективните отчети.
 
И да се върна към смехотворното за мен заключение, че "Изследването на съзнателните  умствени процеси събужда подновен интерес към безсъзнателните когнитивни дейности" -  "След 100 години пренебрегване, подозрение и фрустрация бeзсъзнателните процеси сега непоклатимо са завладели колективното несъзнание на психолозите (Klhlstrom, Barnhardt &Tataryn, 1992)."
 
Какво да кажа - голямо откритие. Ако така се развива психологията, то екзистенцията на психичиното битие, е обречена.
Катабазисът е заменен с временен сондаж по повърхността. И най-вече по поведенческите парадигми на личността. И най-вече, дали й е топло или студено
 
Неслучайно публикувам това в тази тема, която е за Юнг - съвременната плитчина няма как да бъде компенсирана без четене и без познание. Все едно къде се изучава  и къде не се. И съвременната когнитивна психология е жертва на своето желание да бъде популярна и харесвана и реално да не помага. Но иначе, се счита за синкретична наука.
А най- ми харесва като уж позитивистичната психология си приписва постиженията на постфройдизма.
Не би било лошо да се разбере, че човекът не е машина. Много ме "кефи" един от бащите на когнитивизима, а именно Найсър.
Интересно ми става как се манипулира със символи в мисловен процес, при условие, че такъв няма.
Интересно.

"Обектът в чист вид, независим от съзнанието, ни ни е познат при нашия живот на плана на триизмерния свят, тъй като ние знаме само умствените състояния, които се предизвикват от него в познаващото Ego."
 
Егото, би трябвало да изчерпи опит на всеки план на битието. Това може да се случи само, когато Обектът и Субектът получат истинска рефлексивност, коетo е може би равно на Нирванното състояние - пак от гледна точка на нашия план , е възможно да проумеем познанието на нещата е себе си и ще се проближим до разрешаването на една още по-тежка задача, дори пред която Дхиан-Коганите трябва да замълчат, т.е. да узнаем какво е точно Парабраман.
 
Феноменалната предиференция говори, че това е Всичко за Природата и нищо за нас, за нашите сетива - вечно неуловимият Протей в Природата - ние се докосваме до нея, но не я чувстваме, ние я гледаме, но не я виждаме, ние я вдишваме, но не я помирисваме - съвършено без да подозираме за нейното присъствие , тъй като тя е във всяка молекула, което ние в нашето неведение и илюзии, разглеждаме като МАТЕРИЯ в едно от нейните състояния или познаваме като мисъл, като емоция.
 
Реално, това е Упадхи или проводника ... На всяко едно ниво - физическо, ментално, психическо. Във всяка една книга на племената - дали ще е Битие, Пураните, Книга на мъртвите, навсякъде с това почва Зората или цикъла на проявяването - Хаосът и ВОДАТА, оплодотворени от Духа, идващ от Непознатото (дублаж на генезиса на духа, с каквото и име той реално да се назовава).
 
Имаме по-близки до познанието, отколкото са Фалес или Йов, а именно:
От разума (наречен Махат в Пураните), в съединението с Незнанието - Ишвара (по смисъла на лично божество), с помощта на неговата устремна сила - пример обърнат Рицар меча, в която преобладава качеството застиналост (тамас - по-правилен превод: безчувственост на устрема), идва Ефира, а от него - топлина, че нали е въздух, от нея - вода, а от нея - земя с всичко, което е на нея.
От това самото, това само Аз, идва Ефирът - често повтарян стих във Ведите.
 
Ефирът, възникнал през Четвъртия стадий от излъчването на "Разума", след това интегриран с Незнанието - идва високото Начало, Божествената същност, архетипизирано от гърците и римляните като Отец. (Pater Omnipotens AEter и Magnus AEter).
 
....