Лиула

Отдавна исках да го напиша, но все не ми оставаше време, а именно - никъде и никога Стивън Хоукинг не е казвал това, това е медийна интерпретация. Това първо, второ - имаме вече свръхинтерпретация на илюзорен текст на неизвестен автор с известно име. Т.е. боравим с метатекст, отвъд реалността. От уважение към този велик човек, съм длъжна да кажа, че той, подобен призив не е отправял и второ, прав е да търси алтернатива в звездите, когато "местните" ровчат единствено и само в низините. На пренаселеното си его.

Прошката е суета, изобщо няма нужда се казва нищо.

Не, не живеем в заблуда, просто не четем.

Не зная как се пише за Джеймс Джойс, това е непоносима лингвистика, непосилно боравене със словото, отвъд мисленето за себе си и отвъд мисленето за текста като разказ. Наративът е подменен с нова самоличност и единствено тя упоменава семиотиката на съществуването на героя. Освен наброските вляво или вдясно от основното четиво за четене. "Аман от корабокрушения, каза собственикът, който очевидно беше au fait." И както казва специалистите, този роман не е за четене, той е за изучаване, за пределно и безпределно изучаване, въоръжаване с безкрайно интелектуално търпение и здрава психика, иначе четенето би се превърнало в разказ на шизоид. Проблемът е, че Джойс го е наблъскал с литература до пръсване. Във всеки отделен епизод е заложена схема, свързана с определен телесен орган, герой от "Одисея" на Омир, белетристична техника и даже доминиращ цвят. Имитира се, примерно, средновековна римувана проза, но иронично; последната глава - 47 страници е монолог, разделен на 8 дълги изречения без пунктуация. Всичко това сме го виждали, но от камбанарията на 21 век, а става дума за 1922 г. и затова е важно. Романът е четивен заради пределната разговорност на езика - на простолюдието и сочен: "Наведе се, изви гърба си в дъга, и пак взе да брои бузестите круши и свенливите праскови". В него човек се усеща между картина на Брьогел и картина на Бош. Едновременно абстрактно, интелектуално и провокиращо, повествованието на „Одисей” е с енциклопедични пропорции. Историята има колкото литературни, толкова и чисто експериментални характеристики и качества, а постигнатият резултат се нарежда сред най-емблематичните творби на модернизма. Книгата на Джеймс Джойс, роденият в Ирландия автор на Бдение над Финеган и Портрет на художника като млад, постига нещо, което малцина писатели са успели да направят: творческото му наследство се е обособило като водещо и продължава да се отрупва със слава, овации и последователи, които днес се увеличават с лавинообразни мащаби, вместо да губят инерцията си. „Одисей” инициира същинска белетристична революция, подменяйки общоприетите средства на реализма с нови, алтернативни похвати, чиято функция е по-точен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека. Джойс преобръща, ревизира и сякаш „пренаписва” езика, комбинирайки думи на асоциативен принцип, премахвайки границите между изреченията и употребявайки т. нар. „поток на съзнанието”. Творчеството на Джойс е всеобхватно и наситено със символика, алегории и синестезии, затова не е случайно и че персонажите в „Одисей” са в особена, но осезаема връзка с тези от „Одисея“ на митичния Омир. "Някой изобщо разбира ли?” Твърди се, че с тези думи на уста през 1941-ва година си заминава от света Джеймс Джойс, писателят, който с една книга промени литературния свят завинаги. И моят променя ... Уникален.

Не знам дали тия комбинации не са за Таро и психопатология, само дето такава тема няма Императрица, Рицар чаши обърнат, Император Рицар жезли, Рицар чаши обърнат, Крал жезли Толкова упорита карта така да излиза за някого не бях виждала. Как бихте коментирали тия комбинации? Ще бъда кратка, няма много какво да се анализира, поради един прост факт - обърнат Рицар чаши като средна карта обезсмисля свещения брак между Императрицата и Императорът, сизигията се нарушава от един нахилен и полудял шут. Класическо състояние на дефрагментация на Аз-а. Не трябва да се допуска инфлация на азови ценности. А това, че се повтаря, говори, че процесът е капсулирал в едно падане, което хем е стремглаво, хем е застинало във времето състояние на деградация. Същото би се получило при една 7 чаши с обърната Кула. Време е да се каже стоп на всякакви емоции; концепцията на осъзнатото битие изисква ясни цели, точност и поставяне на срокове. Мостът между двата архетипа (на Императрицата и на Императорът), трябва да бъде наново изграден. И отново повтарям - никакви емоции, никакво вманиачено вглеждане в провалите, търсене на невъзможен смисъл и лутане между 10 острова за спасение - островът винаги е един за корабокрушенците Обърнатият Рицар чаши да изправи обърната си лодка и да насочи платната към по-безветрени морета. ...

Би трябвало, след като пишете в тема за среднонапреднали, да разберете по картите, че проблемът е здравословен. И картите говорят за задържане на течности. ..............

Amergin's Invocation by Lisa Gerrard

Някак естествено преминавам и към посланията на квантовата физика, особено след тороидалната структура на Таро-света в темата за оживяването на картите. Сега малко есеистични анализи и наброски. В класическата интерпретация на квантовата физика, дадена система съществува едновременно във всички възможни квантови състояния, докато някой външен наблюдател не отключи "колапс" на "вектора на състоянието" и така да редуцира неопределеността. А какво значи да редуцираш неопределеността - означава да я създадеш, да я припознаеш (отключиш) и овеществиш като реално събитие. Може би това е анализ за Таро за оживяването. Колапс е всеки един момент, в който съзнанието не съумява да преодолее границите си и ... наистина колабира, т.е. разпада се на съставните си части, преди битието да се е състояло ... Особено по отношение на прогнозирането за бъдещи събития и най-вече защо те са упоменати в настоящето, съответно в миналото. Някак всичко се знае, но и не се знае, космическият вятър винаги може да отвее устоите и да ни върне на кота нула, когато животът отново ще е една tabula rasa , а ние прохождащи деца ... В този ред на мисли, източните религии за карма и самсара са просто етно-културна унаследеност и традиция, но не и метод. Системите са енантиодромични и най-вече непредсказуеми. Така казва съвременната наука. Такъв е животът ни - подчинен на сляпата съдба. Но дали. И защо пък сляпа? Това е заимствано от древните гърци като понятие, който е чел Софокъл знае И в същото това време, те са до болка предсказуеми, както са и хората. Изгубено куче, болен роднина, нещастна любов - всичко е видимо, всичко е драснато, всичко е ясно. Всичко е предсказуемо. И къде е тогава хаосът от неясноти, няма такъв. Излиза, че квантовата физика обслужва огромния стремеж на човека да бъде значим в малките неща, а за големите да се надява на Господ. Но, и в двата случая бърка, и тук се намесва Таро. Не казвам, че Таро е пределът на познанието и на световете, но той е един от мостовете, по които, ако вървим, имаме шанса да запазим човечността си, в нейния изначален смисъл. Огромна тема. За много задълбочен анализ.

Предлагам две комбинации, които са взаимосвързани. Комбинациите са мъчни, каквото и да значи това. 7 чаши, 8 меча, 4 чаши 4 жезли, 5 чаши, Светът Първата търси отговор на въпроса - защо нещо не може да се промени и е сякаш застопорено. Втората отговаря на въпроса, какво трябва да се направи, че да се промени ситуацията, да се намери правилния подход. Уточнявам, не става дума нито за чувства (сиреч, отношения между мъж и жена), нито за подобни бла-бла повеи. Не става дума и за работа. Предлагам тези комбинации, защото са интересни и имат доста пластове за анализ. В известен смисъл, комбинациите са за напреднали, но нямам намерение да спамя форума за напреднали с конкретни комбинации на този етап, още повече, че там има други хоризонти за разсъждения.

Сещам се нещо конкретно. Съзнателно оживяване се получава особено след работа с Ас пентакли. Което също е една доста дълга тема за анализ. Ас пентакли е може би единственият проводник, който задвижва механично енергията, за да стане възможно и човешкото енерго-информационно тороидно поле да влезе в обмен и синхрон с тороидното поле изобщо. Информацията се предава чрез ръката, която става проводник и "оживява" картата, т.е. огъва я, като доказателство, че пространство-времето не се доказва единствено чрез анализ на черните дупки. Създава се тороидална магнитна камера.

Тепърва предстои сериозен анализ на този феномен на оживяването на Таро и трябва да спомена и още нещо: това е само началото на богатствата, които които крият картите, само началото на огромния извор на познания, енергия и възможности. Първоначалното оживяване, първо несъзнателно, после съзнателно чрез насочване в група от карти, е само началото на един дълъг процес и работа. Ще се радвам да се пише в тази тема и тя да се обогатява със сериозни въпроси.

А според теб ще го срещнеш ли?

Много се усложнява парадигмата, винаги има жертва. Иначе няма ясновидство. И с това човек се ражда. Жертва, която поне 99% от хората не могат да дадат. Просто е.

Тъжната рефлексия, която отделя човешкото битие от пожелаваното, чертае границата на сетивност, отвъд която Таро пък чертае своите хоризонти. Няма смърт, няма и живот, няма нищо, няма нищо познато, за което да се хванеш, до което да се опреш. Няма приятел, няма и враг, няма никого. Единственото искрената безсърдечност на картите потвърждава прямотата на изказа - без трафаретни изрази, без уклончивост в убеждението, че си сам и наоколо пустинята е пустиня. А пустинята е лишена от човеци, няма нито Добро, няма Зло. Няма нищо човешко. Пътуването, драги ми Ланселот, не е в търсене на светия Граал, а на приобщаването с другите братя от другия свят. Онези там, които чакат на брега, които не обещават лодки за спасение, не обещават и обетована Западна земя, няма елфи, няма и орки, няма нищо човешко. Ала обещават различност. Онова, което Стивън Хоукинг нарече четириизмерност, да пътуваш, докато Вселената свивайки, се разширява, е непосилно за ума, но е приемливо за битието, е посилна задача за един човешки живот. Когато прозираш отвъд, пътища за спасения човешки няма, има пътища за спасения различни. Бременната Пълна Луна е пълна с мъртви души, после ги дава на Слънцето, където те получават нов живот (според манихеите). Луната, смъртта и животът, са като чаша, от която предлагането на душите, отдолу нагоре започва. Манипура и Анахата, изтичат. Но да се върнем на муладхара като символ на земята, квадратът, центърът на Земята, слонът, движещата сила или либидото. Коренната опора говори затова, че ние сме в областта на нашето битие, в което Боговете просто спят - линга е само зародиш, а Кундалини е спящата красавица, възможност за един свят, който, все още не е станал.

Ти хубаво си гледала с обърнати карти, но проблемът не е обърнатата 4 пентакли, а в първата карта - 8 меча, тя е ключът от палатката. И сама по себе си е достатъчна, макар, че Ас пентакли я заковава. Напротив, време ти е да се насилиш и да престанеш да вървиш по течението, както си свикнала да правиш. Просто се напъни. Отглаголното съществително тук е рискуване. Ех, че ме зарадва ! В темата за обърнатите карти четох, че обърната 4 пентакли се доближава като значение до 5 пентакли и си помислих, че няма да имам шанс за положителна промяна. Значи тук, 4 пентакли е съвет да се разчупи досегашния стереотип, да се премахнат закостенели модели на поведение. Ами никъде не казвам такова нещо, дори изобщо не тълкувам 4 пентакли. Акцентирах на 8 меча и Ас пентакли. Това е проблема. 8 меча и Асо пентакли - почина най-добрия ми приятел.. Това е синхроничност и част от твоето израстване. Едва ли, ако беше знаела предварително, щеше да реагираш някак иначе. Бъди смела. Било е предвидено и смъртта не е новина.

С обръщането към психологическото настъпва голяма промяна, понеже от самопознанието произтичат някои етични последствия, които не са само обект на познанието, а настойчиво изискват пракическо изпълнение. То във всеки случай зависи от моралната даденост, на която, както показва практиката, не може да се възлага особено доверие ... Затова малко са онези, които ще могат да предопределят съдби, от глдна точка на картите Таро. Къде е моралното право да предопределяме съдби и къде е отговорността да кажем онова, което знаем, че ще се случи, без оглед на общественото мнение. Кое дава сигурността, убедеността, че сме прави? Тази даденост обикновено има също толкова граници, колкото и разумът. Но и едното, и другото са важни. Цялостнта личност - Светът - която иска да се осъществи, посяга във всчики посоки извън Азовата личност; цялостната личност в съответствие с нейната обхватна природа е е по-светла и по-тъмна от Азовата личност и затова поставя Аза пред проблеми, които той предпочита да избегне. Провалят се или моралната смелост, или разбирането, или и двете, докато накрая съдбата вземе решението... Дано това не е Колелото на съдбата обаче - защото там морални закони няма. На Аза никога не му липсват морални и рационални контрааргументи, които не могат да бъдат отхвърляни дотогава, докато представлявават опора. Това е същественото за разбирането на картите ТАРО - докато не осъзнаем, че лишавайки част от егото си за някой друг, именно тогава възкръсва неговата душа ... Посветеността в човешкото страдание е наука - човек се чувства на сигурен път, само когато колизията от задължения се уталожи и от само себе си същият този човек е станал жертва на някое решение (Обесеният), взето въпреки разума или сърцето ... В това се разкрива нуминозната сила на тоталната личност, която по друг начин не може и да се разбере. Именно затова преживяването на цялостната личност (Лотосът или Светът) означава поражение за Аза. Невероятната трудност на този опит, факт и история на познанието, се състоят, че така бленуваната цялостна личност ( по Jung) се отличава само схематично и понятийно от това, което наричаме "бог". И двете понятия почиват върху една и съща величина, представляваща факт, определящ действителносстта. При това Азът е е от значение само дотолкова, доколкото може да оказва съпротива, да защитава съществуването си и в случай на поражения (10 меча) да може да се утвърди. В този смисъл картите Таро са толкова сложни за разбиране, колкото е и една детска усмивка - много ни казва, но всичко останало е мълчание и предистория. Изследване на неизбежността, на състоялото се, на бъдещето в минало време. Натрупаният опит доказва едно - неизбежното ще се случи, а за всичко останало трябва да бъдем Герои ... И неслучайно Висшатажрица ще ни утешава, Висшият жрец ще е последната ни надежда, а Асо пентакли ще е онова тихо и свято място, където да бъдем приласкани. Философията на Таро изисква смелост и любов. Да не се сърдим, ако картите не "познават". Не сме добре гледци ние.

Изключително показателна комбинация за това, че има хора, на които не може да се помогне, поради един много прост факт: те самите не желаят помощ и отдавна са се отрекли от живеенето - 4 чаши с 3 меча, отделно и 4 чаши с Луната. Последното, говори за една абсолютна безсъзнателност, има такова състояние, което се нарича кататония, а именно психическо разстройство в комбинация с моторен дисбаланс (както и микционни смущения или проблеми с уринирането) ; състояние на ступор, в който субектът обективира целия околен свят със себе си; т.е. нямаме никаква рефлексия. И да, често подобни състояния са предизвикани, ако не от тумори в мозъка, то и от употреба на опиати, особено хероин. Отделно, 3 меча с Луната, поставя невъзможни избори за избавление - на хоризонта не се вижда нищо, освен едно разпокъсано съзнание, като картина на абстракционист, в която липсва център, а има разхвърляни точки и щрихи. Липсва Азов център на битието. Липсва темел.

Много добре. Едно от първите условия да се разбираме с картите си, е да отделяме кои комбинации са проективни и кои не са. Не е толкова трудно, особено с подобна комбинация на твоята: в случая 3 чаши няма никаква връзка с един Ас меча, дошъл сякаш от космоса. Самата поява на 3 чаши като първа карта говори за непрактичност на питането. Ас меча го потвърждава. Нищо с нищо няма връзка, подобни комбинации изобщо не трябва да се тълкуват, няма никаква радикалност в тях, защото обектът на питането, все едно не съществува в реалността. Затова се съди по първата картата. Сложи някоя друга на нейно място, но не от боя чаши и ще видиш огромната, сериозна разлика. Изобщо, видиш ли чаша на първа позиция, за въпроси свързани с отношения, бягай далече. Като цяло, чашите са едни от най-несериозните карти за любовни гледания.

С подобна комбинация, няма как да се случат нещата. Тук големият препъни-камък е 10 жезли. Още по-лошото е, че 10 жезли е една много продължителна, трайна карта, още повече, че е ситуационна, не е карта на състоянието, каквато например е Отшелникът. Ако беше се паднал той, щеше да имаш период, след който пак би могла да пробваш. И да имаш шанс. Но, след 10 жезли, няма пробив, особено трета, особено след 4 чаши. Тук виждам поне 3 години липса на пробив за това, което питаш и което искаш да се случи. А периодът може и да е доста над 3 години. Не искам да те разочаровам, просто са такива законите на Таро. Ако искаш да емигирираш, насочи се в друга посока, поне в близките 5 години. П.С. А освен това, 10 жезли, говори и за административни и документни неуредици, свързани с начинанието ти.

Нещо не схващам "ролята" на Бог в тази конструкция.

Малко клубна музика

Подарявам оригинално Таро на Мантеня от 52 карти.

За мен Таро е като истински приятел - такъв, който безпристрастно ще ми каже истината в очите, дори в момента да ми стане неприятно. Обичам картите си, като същевременно изпитвам и респект към тях - никога не са ме лъгали, друг е въпроса, че понякога ги разбирам, какво са искали да ми кажат, едва след като събитието се е случило. За какво са ми - за да надникна в себе си, а може би след време и някъде другаде.. Таня, това е проективно отношение към Таро. Таро няма как да са приятел на човек, картите не са куче. Те се връщат оттам, където ние няма да идем никога.

Искам да ви попитам, какво очаквате от картите Таро? Как виждате историята си с Таро занапред? И нещо много важно - Таро за какво ви е необходимо?