Има неща, които не се знаят. А и това интервю на Еко, не се чете в оригинал. Казвам това, защото се запознах с хора от моята компания, чийто личен гостенин е бил Умберто Еко и то по повод на конгреси по есперанто.
Още повече, че той е един от малцината семиотици, за които Средновековието е истинската епоха на мултикутирализма - като почнем от разширяването на света през 15 век, почнало от Изабел Кастилска и Фернандо Арагонски - нахлуването на толкова еклектични знаци, белязали и белязващи нашата култура и до днес - визирам драматичното прескачане в технологиите и тяхното афиширане като ултима солуцио на рацио-то, като последна инстанция на живия дух на човека, в търсенето на онова ново, на онова ново подобие на човека, което би освободило самия човека от самия него.
Темата отваря безкрайни въпроси за смисъла и за смисъла на самия смисъл.
Защото, еклектиката на стиловете, във всеки един смисъл, е убийство за архетипите - на втори план. Племената в Амазонка умират, умират и племената в Колумбия, испаноезичния свят пази своят свят както би го пазил всеки един средновековен Папа, казвам това, защото наскоро се върнах от Колумбия, но и в Испания ако отиде човек, ще бъде потресен - пластовете цивилизации не са направили никой мултикултурен, най-малкото ако се вземе предвид езика. Той е сакрално същият - желанието да се учи английски е табуирано, зловещо дори в очите на обикновения испанец, колумбиец, чилиец.
И е страшно как те пазят своя свят, разрушили чуждия ... Отварям много полета за анализи, защото светът не е Европа, светът е страшно място за битие на различните култури.
Може някой да казва, че изкуството е мост, но не виждам мост между Диего Ривейра и нашия свят, защото ние нямаме подобни сетива. Този абсурден мъж, мъж на крайния изказ, мъж на тоталната експресия няма как да бъде обяснен от книжно чучело, без сърце.
Намирам темата за прекрасна, а мостовете между цивилизациите за разрушени, дори невъзможни.
Може би всеки от вас трябва да прекара една нощ в хостел в Буенос Айрес да види разликата.