Лиула

Бе колко да е деликатна - то само с перце ли да пипаме нещата? От толкова пипане с ръкавици, сме станали алергични към всяка една истина.

Божидаре, много съм доволна от експеримента си - болднал си точно онова, което очаквах да ти направи впечатление. Прави си изводите сам. Диди, въпрос на национални особености са много характеристики, точно отговарящи на моделите възпитание, властващи по нашите ширини, които не са се променили никак за последните 100 години и ето - възползвам се от лафа на Божидар за бабешката мъдрост - точно тя управлява живота в България: от далечното село Горно Нанадолнище, до Президенството. Нация от бабички на малка, средна и напреднала възраст и от двата пола. Колкото до жените, които били зависими от подобни мъже - явно искате всички да са бедни ли, какво ли? Ами да не са зависими тия жени, а и са зависими, защото невротично точно това са пожелали - някой да ги дундурка, а те да се лигавчат на воля. Една нормална жена няма да допусне това, както и един мъж, който държи на себе си. Вие отново и отново ми демонстрирате български модели. Донче, хайде да престанем да мразим богатството. Чудесно е един мъж да има пари, да има много пари, хайде разберете го! Един мъж, ако има пари, то той има съответно и мозък за това. Естествено, че точно по това ще го оценявам. Мухльо не ми трябва.

Ехо, я не ми излизай с цитати, а дай нещо свое. Не ми дреме никак за цитатите, те не лекуват от левкемия. И с колко болни от левкемия си говорила, че да ми пускаш някакви цитати. Ако някой до теб, болен от левкемия, те помоли за съвет, с цитат ли ще му услужиш? И какво общо имат Марта, Мария и Лазат, ако следваме традицията? Приемам съвети и насоки от хора, които са се сблъсквали с тази болест. И понеже темата е за истината - каква е истината, аджеба? За мен лично, тя е метафора на неслучването на самата себе си, алюзия за мига преди прага, когато нещата са ни ясни, ала не съвсем, нежен тласък към последното стъпало, ала преди него, мотив да продължим ала и аргумент да спрем, защото не искаме да понесем, не искаме да проумеем, че .. няма истина.

Много точно. Мъж, който няма пари не трябва на нито една жена и се чудя защо отново всички оправдават подобно поведение на неудачник, няма такъв филм. Наистина жените са супер зле и се примиряват с всичко, с което виждат и ще припадат по всичко, което им намигне. Мъжът трявба да е възпитан да прави пари и трябва да има воля да го прави, да му идва отвътре, защото това определя битието му, социалния му живот и всичко, свързано с това, останалото е хленч. Израснала съм сред пичове ( и сред тях няма нито един беден ) и ми е кеф, сега също намирам такива мъже и го пожелавам на всяка жена. И съм благодарна на тези мъже, защото създадоха у мен непотворимо чувство за свобода. Защото само свободния мъж може да иска такава свобода. Жестоко е жена да страда, че мъжа до нея не може да й направи подарък, че е дърво или че е е неадекватен, от глупост, от простотия, от каквото си искате, а е радост за всеки мъж да направи жената до себе си щастлива, защото той е щастлив. Нищо повече. А моите постове по-напред са израз на хиляди жени, които страдат, защото са вклинчени в образа, в модела, в тъгата да търпят някого, само за да имат деца, но те не обичат, не ви обичат, те винаги ще мислят за някой друг. Те ще ви родят децата, ала после .... После, какво следва после? Илюзии.

Разбира се, че има.

Силно подозирам, че желаеш момчетата да не са контролирани от майките си, защото желаеш сама да контролираш своето Приемай го и като шега Ако момчето не може да бъде контролирано от майка си, никоя жена не може да го контролира. И обратно, ако е контролирано, всяка ще може. Проблемът е, че е дошло съвсем друго време. Дошло е времето и майките да се научат да възпитават синове. Това, което каза Диди за след 10-15 години е съвсем вярно за мен. Но всъщност това е нормално развитие на еволюцията. Не само това, но ще се промени тотално разбирането за секса. Все по-трудно ще се раждат деца по естествен начин. Това, че може би има матриархат, не е лошо. Лошото е, че не е осъзнат. П.С. Между другото това, че мъжът трябвало да има семейство, деца и къща, а жената да има семейство и деца до определена възраст, са някакви бабешки представи и наслагвания от времето, когато бябите и дядовците ни са се женили на 15 години. Никакво време не е дошло. И да оставим майките, твоят пост потвърждава клиничната зависимост от майките, каква тъга, но не за това исках да говоря. Живеем в общество на хленчещи структури и на онеправдани люде. Но има нещо нещо по-важно. Българските мъже не могат и не умеят да правят секс. Нямат капацитет за това. Не виждам кой и как може да ме обори, защото веднага ще изляза със статистика и с доказателства. И то те са видими. Колкото до това как ще се размножават хората, те са неспособни да създадат нищо ценностно, камо ли дете. Всичко е болно, не защото имало, видиш ли голяма промяна в развитието, а просто защото няма хора, т.е. нехора има. Веднага отиваме към зачевания инвитро, на които аз съм жесток противник. Такова повсеместно невежество не е царяло никога в това човечество и такова страшно падение. Онези, които са ни създали, спокойно могат да се посрамят от творението си.

Въпрос и на националност, и на манталитет е - докато тук, в България цари този безподобен матриархат, мъжете ще са безкрайно потиснати и истерични. И отнесени. Масово, мъжете у нас живеят при родителите си, което е недопустимо, нямат грам самостоятелност и при първия проблем, се провалят, просто защото не могат да вземат решения. И винаги предпочитат лесният начин да се живее (метафора на полата на маминка). Разходете се в други държави, там моделът е тотално различен, защото тук се възпитава стадо, а там - индивидуалисти. Още от детската възраст, като падне някое дете, та се разплаче и майките търчат като обезумели, да не би нещо страшно да му се случи, внимават да не се окалят, изцапат - това е "акано", това е лошо, баба маца ще те изяде - (а баба им меца е точно архетип на свръхконтролиращия и цензуриращ образ на майката). Докато жените не се откажат да контролират живота на другите хора (на мъжете), то и мъже няма да има, а някакви ревльовци и лузъри. Жени, оставете мъжете на мира, дайте им свобода, да дишат! Темата е много дълга

Бе бих искала да напиша нещо, но ще се въздържа Нито мъжете са мъже, нито жените са жени. Изобщо, много ни е сбъркана нацийката. Малоумието дебне отвсякъде и има за всички.

Семействата на самоубийците изживяват ад, ала не в астрала, а докато са живи. Цялото им битие отива по дяволите, носят стигмата, носят страданието - тихо или крещящо. Всички са обременени и всички нося вината, че не са могли да се намесят. Без да имат вина. Моля, когато се намесват подобни теми, имайте предвид, че ви четат и хора, преживели подобни драми, не прекалявайте. Лично на мен ми писаха хора, които са потресени от това.

Стигнах до един извод, и в този случай подкрепям Донка, която няма ужда от адвокати, ала все трябва да отклонява удари на еди кого си. Явно поради липса на мъже, знам ли ... Няма никакво значение истината, ако е поднесена като лъжа, както и обратното. От хора, които не са отговорни за живота си и търсят извънмерни атрибути за нея, отново не искам съвети. Какви глупости! Истината е тук и сега - това е твоят живот и ако ти живееш добре, то нито една друга истина няма значение. Ако човек е болен от левкемия, грижи се за болното си дете, в развод е, далеч е, каква истина би имал? Разбира се, да оздравее, разбира се, детето му да е добре, разбира се да срещне нормален човек, разбира се да живее и да се радва на всеки миг, като нормална жена, като нормален човек. И, наистина повече няма да се занимавам с глупости. И най-вече с тъпанари.

А, имало тема за мъжа, пък написах, че е затворена, редно е да се самоопровергая. Но е редно и като се пише за мъже, да се пише за българския мъж, не за друг. Аз лично, по-нещастно същество от него, не познавам. Вие сте, приятна вечер.

Отново е Сирни Заговезни! Обичам този празник, денят на Прошката. Прощавайте и бъдете простени. Да простим днес, защото утре може да е късно

Ако сметнете за правилно, преместете видеото в друга тема.

Радвам, че се намесих, въпреки забраните. По-важното е, че ти вече си наясно. И в този смисъл, няма как да бъдеш никога Кралица пентакли, въпреки ракурса на таро като опция - то обича да се гаври, но и да напомня какво не можеш да бъдеш. Бъди себе си, нека става каквото ще!

Брей, че мислене. Освен да ми е тъжно, друго няма какво да ми е.

Имам следния въпрос: какво има предвид Петър Дънов, казвайки, следното? Търсете моето царство и неговата правда и всичко друго ще ви приложа стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа пр изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух. Аз съм близко всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки. Аз ги споделям. Вие сте ми близки на сръдцето. Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете духом. НБКМ-БИА, Ф 868, а.е. 114, л 94-гръб

Тихо и кротко, дори страшно, изучавам всичко, чета всичко, разбирам всичко. Така винаги става, ще перифразирам - Господ знай, че никога не обича да се спори, нито препира с кого да е, нито пък желае с сила да принуждава свойте да испълнят волята му. Той желае всички ДОБРОВОЛНО и от ДОБРO СЪРДЦЕ да се съобрязяват с вечните му действия и начала. Не говори на хората това, което ти не разбираш и не пиши това, което ти сам не би чел, ако другий го бе писал. Не мисли, че искам да да те карам да се отучиш да говориш и да четеш. Кажи 2 думи на този свят през целия си живот, да останат за спомен за човечеството .... Източник: НБКМ-БИА, Ф, 868, а.е. 114

Има няколко теми, посветени на жената и нанейната роля, явно никой не може без бозаенето, ала темата за мъжа, е заключена.

Не, точно 9 пентакли говори, че си на ръба, че си пред избор и че нищо не е предопределено. Светът е целта, мигът на спокойствието - бленувано, мигът на надеждата, на краткия отдих преди щурото препускане отново, Кралица пентакли е атрибут на този митичен рай, който не е за търсещия човек. Не е за индивидуалиста. Комбинацията е апотеоз на мечтата за почивка след дълъг и морен преход, след време на дълга жажда и след период на ненамиране. Което идва да каже, че точно обратното важи - търси, не се отказвай, страдай, ала бъди себе си. Дори и устните ти да са пресъхнали. И никога няма да бъдеш Кралица пентакли, не отива на твореца да е това, потвърждение у 9 пентакли - целта е далече, другаде, тя е страдание, изстрадана е, болка е, умопомрачение е, ала е свое. 9 пентакли е островът на Блажените - погледа ми за добро тя спази, че за всичко грозно ослепях. Пенчо Славейков, Ослепях

Психографията на личността отделя самата нея от тълкуванията. И тя е не е в точните препратки - но мисля, че да се тълкува тълкуванието на писанието, не е постижение, то е повтаряне на фрази. За ненавременна публика. Защото, посланията, отвъд, лесната граматика на Учителя, съдържат трудни емоционални послания. И тук виждам проблем. Всяко едно учение или теза може да бъде видяна спрямо други, не спрямо себе си. В тая връзка, за толкова години, не видях, от никого - препратка между Дънов и други духовни паралели, това за мен е слабост. Не видях издигане на смисъла. "Коя е причината на умствения и духовен упадък - тя е неридовния живот. Сменяването на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие. Такова едно нарушаване винаги води до съсипателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които зависят едно от друго. Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въз (с) становявяват или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила." Личен бележник на Учителя, факсимиле, 1899 година

Твърдя с цялата отговорност на познанието, което имам е, че внушенията, които се влагат в концепцията за магията, са неверни. Магията или злите сили, с които всички намират локация на собствените си страхове, проекции, фантазми, се намират единствено в самите тях (в „мозъка им, това мазно нещо“, цитирам баронеса Сюзън Грийнфилд), забравяйки, че единствено човекът е отговорен за онова, което му се случва, не отвъден клан, който е толкова долен, че ти си му изключителен враг, че да те съсипе. Нито човекът е толкова добър, че да се мисли за светец, нито другият човек е толкова зъл, че да влезе в ролята на отмъстителя. „Защита от магия“ веднага ни препраща към същностните дефицити и липси на личността, която до такава степен се чувства застрашена (от трудността на живота), че при натрупване на трудности и серия от неудачи, търси отдушник в намирането на … врагове. А това е характерно за обществата, у които индивидуализма е сринат от колективността, от племето и от рода. За съжаление, единственият ни враг, сме самите ние. Нито сме толкова важни, реално, ние сме никои – и за вселената, и за обществото – малцина са онези, които оставят диря. Истината е, че хората ужасно искат да са значими – значими са само са онези, които ги обичат. И дотук спираме със значимостта. И сега, отварям скоба – има реципрочност в омразата, защото тя е продиктувана от същата тази дефицитност на самочувствие и на отговорност. Феноменът е страшен – хиляди са хората, които търчат да им се развалят магии, и стотици онези, които „могат“ да го правят. Това е тежка болест, тежка социална болест. Да сте чули Достоевски или Блаватска да се оплакват, че някой им е направил магия? Да сте чели Петър Дънов и/или видели Леонардо да Винчи, да подозират някого в това? Отговорете си защо не са.

Голяма радост, няма що. Вече ще съдя всеки, който ползва мои авторски материали. Хората прекаляват. И да го приемат за предупреждение още отсега.

Да, време е за нови срещи с нови хора, с хора, за които Рилските езера не са център на Вселената. Имам колежка, изключителен последовател на Дънов, но за нея България не стига, иска всичко ново и всичко онова, което сърцето й желае - не се задоволява да ходи на Рилските езера с всички тези хора, не. Това е безкрайна скука. Иска да е сама, само Сърцето иска подобна смелост, каквато повечето нямат - затворници между свят с 4 стени. И не ми обяснявайте колко е красиво у дома и какви велики неща могат да се научат, не не могат. Могат да се научат само на път, само с общуване, само с опит, само с ужас и само с търсене. Могат да се научат само като се отделиш от комфортната си зона и разбереш, че океанът е ужасно дълбок, а ти си едно нищо. Когато идеш до най-западната точка на Земята и можеш да кажеш - бях в Патагония. Или в Нова Зеландия или на островите Самоа. Мислех, че само аз съм луда пътешественичка, но се намериха и други, има хиляди хора. Да намериш българи в хостел в Сантяго не е изключение, закономерност е. Всeки тръгнал на път е пътуващ към себе си, и това е велико усещане.

Ти пак ще се върнеш на най-големия булевард на света, нали