Лиула

Преди години, когато навърши сто четирийсет и осемте, тя се бе отказала от пагубния навик да води сметка на възрастта си и продължаваше да живее в неподвижното и извънмерно време на спомените, в едно напълно разкрито и установено бъдеще, отвъд бъднините, смущавани от причакванията и дебнещите предположения на картите. 100 години самота, Маркес

Припомняйки си няколко прекрасни цитата от Сто години самота, задочно желая на Gabo (Габриел Маркес), така го наричат всички, скорошно оздравяване, понеже тези дни бе приет в болница. "Мелкиадес (...) бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе самотата." "Древни градове, от чието минало величие са останали само котки из развалините." "Тя имаше рядката добродетел да не съществува изцяло, освен в подходящия миг." "Полковник Аурелиано Буендия едва-едва проумя, че тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата." "На Ребека бяха нужни много години в страдание и несрета, за да извоюва предимствата на самотата, и не беше склонна да се откаже от нея срещу една старост, смущавана от лъжливите очарования на милозливостта." "Човек не умира, когато трябва, а когато може." "Откриха, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че (...) и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица." "Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека."

Нова книга на Умберто Еко - Изповедите на младия романист. Книгата е насочена за лингвисти и семиотици. Въпреки шеговития тон на автора

Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш! 11:1, Еклесиаст

Супер, чакаме и снимки. Надявам се тези лекции да продължат и занапред и да се разширят. Абсолютно точно

Какво е за нас любовта на Невъзвращенеца? Мое скъпо момиче, Станаха ли промените, които се очакват? Тук ние нищо не знаеме. Чакаме. И можеш ли да си представиш какъв е животът ми? ..... Само тогава мисълта ми не вършее из тревогата, че те няма, че не знам ни какво става, ни какво ще става с тебе ... Наркозата на Ван Гог или Макбет изчезва и аз оставам отново сам, лице с лице срещу тревогата. И няма нищо по-ужасно от тия часове, когато се връщам вкъщи - а Лондон е безкраен кошер от светлини, викове, тълпи, безразличие и мъгла. Още по-ужасен е по празниците. Тази дяволска съдба! Одисей е засядал на остров - само, че този остров е бил някъде в слънцето на Средиземно море и там е живеела Калипсо. Моят остров е мъглив и мрачен. И не срещам никаква Калипсо. Остава само мъката по Пенелопа - защото другата е чакала двадесет години. Аз не знам и не разбирам, мое скъпо момиче ... П.С. Из писмо на Петър Увалиев до Ивайла Вълкова

Пътищата винаги ме връщат към Шопен Винаги.

В подредбата Тройна Порта отсъстват карти от боя жезли. Картите са само обърнати. Както ще видите липсват карти от Големите Аркани, както се повтаря и Колесницата, това е неслучайно, разбира се. Започваме. Ас меча обърнат, Ас чаши обърнат, Ас пентакли обърнат обърнат Папата, обърната Висшата Жрица, обърнат Магът обърната Колесницата 2 меча обърната, 2 чаши обърната, 2 пентакли обърната Влюбените обърната, 6 пентакли обърната, 6 меча обърната 6 чаши обърната Колесницата обърната, 7 пентакли обърната, 7 меча обърната 7 чаши обърната Силата обърната, 8 пентакли обърната, 8 меча обърната 8 чаши обърната Отшелникът обърнат, 9 меча обърната, 9 чаши обърната 9 пентакли обърната 10 пентакли обърната, 10 меча обърната, 10 чаши обърната Колелото на съдбата обърнато Справедливостта обърната ОБЕСЕНИЯТ обърнат, Паж пентакли обърнат, Паж меча обърнат, Паж чаши обърнат Рицар меча обърнат Смъртта обърната, Рицар чаши обърнат Рицар меча обърнат Кралица меча обърната, Умереността обърната, Кралица чаши обърната Крал чаши обърната, Дяволът обърнат, Крал пентакли обърнат Крал меча обърнат, Кулата обърната, Звездата обърната Луната обърната 4 меча обърната, 4 пентакли обърната, 4 чаши обърната Слънцето обърнато 5 меча обърнато, 5 пентакли обърнато, 5 чаши обърнато Страшният съд обърнат 3 чаши обърната, 3 меча обърната, 3 пентакли обърната Глупакът обърнат

Всяка събота вечер в живота ми влиза страданието. Нахлува от екрана, то е ясно откъде ... Ала идва и надеждата, че доброто го има и че то е възможно. Не като компенсация на страданието, а като идея на общността, която прави възможно лечението му. Всяка събота вечер разбирам колко съдбата е пожалила мене и колко наранила тебе – съседа, любимия, непознатото дете в инвалидна количка в мола, молещият акордеонист пред хипермаркета, щъркелката Живка, захвърлената немска овчарка Сорена, колко много още ... Всяка събота вечера живея чужди животи и си спомням за душата си – единственото място за спасение. Всяка събота вечер обичам, че мога да страдам и да се радвам с радостите на другите и малките надежди по пътя – огромни за болния, дребни за здравия, същностни за мене. Всяка събота вечер, всеки ден трябва да бъдем добри и във всеки миг да знаем и помним, че когато ние най-много се усмихваме – там някъде някой безпомощен страда. И да не можем да го докоснем, нека само му пожелаем добро. Не само всяка съботна вечер.

Здравей, Киара. Принципно тълкуването ти е адекватно на концепцията на комбинацията. Аз ще допълня някои детайли: това е класическа проективна конструкция и то главно заради третата карта Звездата. Ако след 6 пентакли, бе Папата, ситуацията щеше да има неочаквано добро развитие, защото можеше да овеществи усилията на хората или на човека, все едно, генерирани от Светът. Звездата е всичко друго, но не и ситуационна карта, тя по-скоро ни връща в спомена и в пожелателно състояние да мечтаем, без да имаме реални индикации за това. Мисля, че много ще ти бъде полезна темата Истина и Проекции в Таро. Проекциите, особено във въпроси за любовни отношения са широко разпространени, поради ясни факти - хората нямат желание да бъдат наясно или не искат да знаят истината за себе си и за отношенията си. Но Таро идва и разсейва мъглите П.С. Радвам се, че се включваш и в този форум за Таро.

Мнението на k_kiara3 е преместено в подходящата тема - Таро и отношения 3 П.С. Моля, пишете в правилните теми за въпросите си.

И няма оправия с изхвърлените животни, намерени такива, живи или осакатени. Стана ни ежедневие да намиране някакво животно, читаво или не. Ако е читаво, може и да не го хванеш, че бяга, ама май осакатените са повече. Гледам да ги махна от хорските погледи, да не тормозят ‘гражданството’, да не се гледат неприятни гледки и в без друго мизерният ни живот. Забелязвам обаче, че хората ‘свикват’ с такива гледки, и не разбират как се убива човешкото в тях, усещането за взаимопомощ, колективизъм….. И поредното осакатено животно е като поредната чаша вода, която човек изпива без да гледа какво има във водата и как се самоизтравя.. Но ти питаш за СОРЕНА ... Историята на Сорена, овчарката от Златните мостове.

В живота няма понятие като последна любов. И да, съжаляваш. Интересно, защо Живейте живота си, не го обсъждайте.

Ехаа Точно тебе чаках и ти се появи като манна небесна, мила моя mvm Това ми бе достатъчно за злъчта ти, нищо повече.

Не знам, Донка, малко помпозно ми звучи заглавието. А иначе, политиците избираме ние и те не падат от Марс. Те са рефлексия на всеки, който лъже, краде и мами. Който не се е наял ... Сещам се за едни думи на Стамболов - не давайте на бедния власт - ще изяде всичко. А иначе, контекста на родолюбието е загубен. Ако беше така и бе съществено то, най-малкото, щеше да се работи. Защото никой няма време. А да се осъзнае това, е страшно.

Абзаци от интервю с уникалния поет Константин Павлов, който днес щеше да навърши 81 години. RIP С кои поети и писатели поддържате приятелства? Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък. И с други подобни поддържам приятелски отношения. Вашата представа за кентавъра? Във всеки случай кентавърът ми е по-любопитен, отколкото конят или човекът, взети поотделно. Странно е, че кентавърът ме въодушевлява не като мит, а като еклектика от едно произволно слепване на две същества. Какъв чудесен ефект Защо на кръста бе разпънат Христос, а не жена? Защото разпъната жена възбужда еротични представи. Кого бихте взели в ковчега на Ной, кучето или коня? Като поет ще избера и двете. Но по-безкористен е изборът на кучето. От обща житейска гледна точка кучето е по-„безполезно" нещо. Изобщо в ковчега бих взел всичко безполезно. За полезните неща има много ноевци, които винаги ще ги предпочетат. Пушкин, Лермонтов, Есенин, Маяковски! Поети, рано загинали. Това са рисковете на професията. Това са свръхчувствителни хора. Цял живот тренират свръхчувствителност и когато прескочат критичната точка, по своя или чужда вина... обществото се успокоява. Те са неудобни хора. Създават чувство за вина на останалите. И все пак точно с това „каре" не бих седнал да играя карти. Къде е магията на словото? Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова - малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост. За кого пишете? За себе си. Гледам на моите неща като на дневник през времето. Адресът не е насочен към никого. Отговарям за това, което пиша, само пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то започва да съществува „обективно". П.С. Интервю, предоставено от поета Неделчо Ганев

Много ми харесва това, което е написал Васил, нищо, че го виждам след 100 години Чудесно е казано. Жалко и че тази прекрасна тема е забравена. Иначе, радвайте са на Пролетта всекi ден.

Темата акцентира само на картите като прогностична наука, без ролята на медиатора. А защо едни могат, а други не, е отделна тема.

Абсолютно съм съгласна. Най-вече, защото пишем едни и същи хора, това е безкрайно досадно и безкрайно безсмислено. Едните сме проевропейски ориентирани, другите ги тегли към Русия и конспиративни теории. Липсва баланс.

Да. А ти може би не си пристрастен. Май така не си учен от Учителя - аз поне никога не съм се била в гърдите, че съм пряк последовател на когото и да било. И да, не ме интересува Турция, защото аз съм християнка и изповядвам отколешни християнски традиции, не друго. За мен Европа е нашето място и нашето бъдеще. За вас не знам какво е. Путин е поредният смешен злодей, нищо повече, ирония. Само, че тя не беше такава за Политковская. Нейната история бе различна. Предлагам ти повече да не се занимаваме с тая тема, защото ще стане грозно. Да приключим тук. Без оръжия.

Изкоментирайте вие.

Станимире, радвай се, че в Близкия Изток, нямаш силна ислямска федерация, че тогава друга песен ще пееш. И Слава Богу, че САЩ се намеси, все едно как. Отдавна евтината продукция е мит. А за сирийските бежанци, питай другаря Путин и най-вече Башар Асад.