Лиула

Здравей Докато се движим единствено в сферата на спомена и припомнянето на неизказаните думи и особено на свърхстрогата ригидна инстанция на съвестта, за която ти говориш, реален проблем, няма. Т.е., това е нормално, ако човек е „нормален“, т.е. когато губи нещо, изпитва празнота и болка. И си спомня за празнотата, която е оставена след такава загуба и най-вече празнотата от несподеленото. Трябва да знаеш, че няма случай, в който всичко да е било изказано. Няма. Винаги остава нещо неказано, забравено, сподавено, скрито. Няма проблем, защото всеки е преминал, преминава и ще премине през подобно сбогуване и неказване. Не пиша раздяла, а сбогуване, защото говорим за процес по сбогуване. Т.е. това е дълъг етап. Може да продължи по-кратко, а може и завинаги. Но нека не се плашим от това – нормално е хората да реагират различно на загубата на близък човек, особено на човек, важен за нашето развитие като личности (едните хора потискат болката, другите я фетишизират, давам като пример две крайности). Терапията би могла да се намеси, само ако тези мисли стават водещи в ежедневния живот на човека, особено ако са придружени с характерна психосоматика – най-вече кардиологични проблеми, задух и т.н. При теб не виждам страхов синдром (поне от онова, което описваш), затова не мисля, че определени поведенчески терапии, биха имали резултат на този етап. Най-малкото би била небходима една биографична и психоциална основа на хронологията на събитията, с каквато сега не разполагаме. Така, че в този смисъл, когнитивните стратегии няма да издържат на този етап. Да приемеш загубата, е тежка задача, с която всеки сам трябва да се справи. Но е и неизбежна. Така мисля аз. И пак да повторя, когато тази загуба се превърне вече във вторачване , т.е. фиксира се у самата себе си и поражда сама в себе енергия всеки ден да съществува, тя става патологична, защото вреди, най-вече на другите около нас (живите други), все едно дали това се отчита като проблем или не. А това лесно може да се забележи и констатира.

Днес, 18-ти май, се навършват точно 100 години от рождението на великия бас Борис Христов. Обърнете внимание на кадрите и на видеото

Чуждите мисли не ме интересуват, интересуват ме моите в конктекста на абсурда да бъдеш жител на това място. В един общ план. На фона на всички депресирани, които не са изживели нито едно страдание като страдание на фактическа и осъзната загуба, се сещам за Петър Увалиев или за Георги Марков. Кощунствено, нали? Моите професори съветват да се чете и да се провокира мозъка с четене, не с емоционални парадигми. Държа на това, нищо, че на нашия фон това е невъзможен колапс и дискурс. Но умните хора оцеляват, другите - умират. Архетипно. Ето защо, е нужно да се учи на запад. Важното племенно и лично става несъзнавано и нелично. Става история - част от всеки архетип. Болест няма, има липса на социализация, т.е. на остракиране. А всеки неостракиран е спасен. Остракираният очаква да бъде спасен, но не като депресивно състояние, а като преход между един несъзнаван комплекс от зависимости към осъзнаван такъв. И все още сме в архетипа ма ежедневното поведение, което мразим и смятаме за несвое, а реално е част от нашето най-свое. Точно това противоречие трябва да реши всяка една наука и всяка една психология. Защото владее изкуството да има себе си. Който не умее това, не е апологет на някое заболяване, а на средата си - да бъде снишен като социален субект, когато му вменяват вини и обекти, когато е отговорен за нещо. Тази роля отсъства. А тя е основна и основополагаща за всяко битие. Ако я няма връзката между създадено и създател, липсва и мостът към единението. Т.е. липсва цялост. И това се отнася за всеки.

When I Am Laid In Earth

Независим и тленен. Себе си да си. Не някой друг измислен герой - безхлебен и просещ Никой Никой Като клошарят от отсрещната улица да не си Да не си просещ за милост и за мъничко светлинка Такава, каквато само ти можеш да запалиш Но е по-лесно да изчакаш някой друг да запали - а ти да чакаш, да чакаш И да бягаш, за да се спасиш - къде ли да чакаш да можеш да обичаш, но искаш любов страхливец си Можеш да избягаш

В памет на великия Гюзелев!

Твърде много обяснения за проста ситуация. Това е добре да се преодолява навреме. С първа карта Императрица, нещата са обречени. Защото обслужват дълбоко лични интереси. А при такива условия, няма любов. Да, безусловна любов няма, но и пък да е твърде условна, пак не струва. Императрицата винаги упоменава кога сме сбъркали спрямо една ситуация и сме се помислили за ВАЖНИ. Втората карта разбива на пух и прах тази представа. Третата пък я изгаря - убива я - тя умира, защото е нетрайна. Не бих писала тук, ако това не се повтаряше и не се повтаряше, едно и също. Не зная какво хората виждат у Таро, аз виждам друго. И бих искала никой да няма илюзии за никого и за нищо и не знам защо Таро се явява такъв щанд с илюзии. Тъпо. Говорели сме преди, ако искате любов, трябва да виждате често мечове, не други бои. И най-вече Големи Аркани, като Страшният Съд, най-малкото защото любовта променя представите и се явява нормален терапевт на живота, защото ни изправя пред нови изисквания. И, всяка карта на промяната, може да говори за нея. Само не и картите на статуквото, каквито са една Императрица, един Император, да не говорим за лигавщината на 2 чаши и подобни, упоменати за любовни карти. Нелепо е.

http://www.youtube.com/watch?v=D5Y11hwjMNs

Проблемът за благочестието, така наречено, е основно за предсократическите диалози, всуе, че диалогът Ефтифрон е спрямо Сократ. За който диалог обаче, можем да разберем от един друг диалог, а именно диалогът Кратил. Единият казва, че благочестиво е всичко, което боговете изискват, а Сократ задава въпроса - това, че онова, което боговете искат е благочестиво или е благочестиво онова, което боговете искат спрямо нас? Изводът е, че качеството на нещо, не се съотнася с преценката на никого. Истината надхвърля категорията на предмета, сам по себе си, той е единствено непознаваемо качество. Още повече, че всички, освен Апология на Сократ, са написани в диалог, и до нас, сега имаме на разположение 35 негови творби. Проблемът е, че му се приписват много съчинения, които науката, не счита за негови. Установено е, още от Шлайермахер, за негово "първо произведение" дигалогът Йон, но такива са вече споменатият и от теб Апология на Сократ, Критон, Лахес, Хармид и вече пак споменатия Ефтифрон, който пряко освен за благочестието, разглежда и въпроса за набожността ... На мен обаче са ми по-интересни диалозите Протагор и Хипий Млади. Да кажем, че това е друга тема. Но. И, особено Федон, който всеки изучава, ако учи подобни неща. Всички творби на Платон са преведени. На този етап на развитието на науката, няма основание да се смята, че има загубено негово дело, сиреч произведение.

Загубихме Гюзелев. Какво повече да кажа? На фона на чуждото оплаквачетство и малоумие, това е поразяваща новина, изтръгната от Сърцето. Маестро, душата ти е спокойна!

Знаеш, че политически анализи не са за начинаещи. И няма да се включи никой, защото всеки е зает със своя нераден живот, по смисъла на Вазов и Радините вълнения. Отделно от това, виж самите карти, те нямат устойчивост. Особено втората, това е чист популизъм, по 9 меча и Императорът. Абсолютен шит, най-вече заради първа 8-ца пентакли. 6 меча, 8 пентакли и 4 меча не са база за нищо трайно. Това е терапия за фазата, в която някой да не се самоубие, а да му се обещае свят без отговорности. Е, такъв няма.

2 жезли обърната, Император обърнат, Висша жрица

Здравей, нормално е да си объркана, дори отчаяна, но няма нужда от това, нали Често се случва и на най-малките, дори съвсем малки деца страдат от ГРР, оттам насетне следват всякакви разновидности на граничните разстройства. Разбира се, тук няма нужда никой от лекции, всеки случай е индивидуален и има собствена предистория и история - от генетичната предиспозиция до психологическата атмосфера. Има многобройни фактори, които да обуславят едно подобно поведение, затова е най-добре да опишеш систематично афективните проявления на това поведение по хронологичен ред. За да можем най-добре да определим генеалогията на случващото се. Мен лично ме интересува дали детето има натраплива хиперкинезия (неволеви движения) и ритуални/ стереотипни прояви. Благодаря

Верка Сердючка е моя фаворит

Голям праз. Този образ ме върна към красиви неща, а как някой друг как възприема различността, е без значение. Бих искала със същия хъс да се работи, но уви, не се.

Вервай, вервай, успех!

Тая вечер се занимавам с глупсоти. Та, измери и опиши душата като концерт, че аз съм се нагледала на евтини изпълнения. За теб не знам.

Ако, обичаш спести си хилядите шрифтове. Бе боже, няма ли нещо нормално да се появи, бе. Аман от Месии и от месианстващи.

Най-после да видя нещо красиво и нещо, което да влиза в моята представа отвъд тумбака на баницата, отвъд пълчищата дебели човеци идващи насреща (по Камю, ала и по мен). Нещо, което исках като дете - хората да са нещо красиво и ако може, да нямат кореми, някак си слушането на пиано не върви с голям корем ... И увиснала уста ... Та така и тук, отвъд образа, който някой някак гротескно припознава, се върнах в моя свят на детството, когато и където хората нямаха различия, просто бяха себе си. И аз бяха щастлива. Естеството за усещане за липса на рефлексия е водещо - няма значение пола, има значение, душата, а ако и нея я има, значи, задачата е изпълнена, и тебе те има, и целият свят. Цялата суматоха около този образ за мен е зловещо глупава, защото не променя на никого мястото в живота, а само изменя гледната точка на хоризонта му - стъпил върху различните, сам компенсираш нещастието си. А реално, стъпил върху личните си развалини ... Но все пак Планината има име. И тя се нарича Отсъствие.

Добре е да не подценяваме Бурунди, управлявали я са немци и белгийци Ти реално за какво говориш, не се вижда. Мога да те уверя, че числото 26 не носи никаква тайнственост.

Но, докато наблизо се избиват, няма как да е скучно, може само да е страшно.

Каза скучно и ти, та дано нещата оскучеят.

Донка, вярваш ли?

С такива мразещи хора, аз нямам нужда от подобна България.

Станимир, какво значи личен или безразличен. Убедена съм при вида на баницата, всички ще забравят различията. ...