Лиула

Още една причина да съм добре - да нямам никаква връзка със социалните мрежи, визирам фейсбук и туитър. Бях им голям фен, но досадата от хората е голяма. И след 5 години, сложих край на това упражнение Не може да се види нищо ново, нито полезно, на тази мисъл ме наведе баронеса Сюзън Гринфилйлд - една вечер просто си я гледах и след това почнах да изучавам живота й, научните й постижения, радостта й от битието ... Тя няма нужда от фейсбук, нито други хора, замислих се за моите любими известни хора - странстващи, пишещи книги, измислящи нов свят, те не го споделят и не се втурват да показват безумни снимки - реално, една огромна досада. Кой къде е пътувал, е къде сте пътували, че пък толкова да ми е интересно ?! Почудих се, замислих и реших, че тази показност е напразна - ако имаш какво да дадеш на света, то и клошаря всяка сутрин, ще ти каже, като се усмихне - показността е страшна. Казваме си добро утро всяка сутрин - и всеки един от нас е добре - той, че аз имам какво да му дам и той - да ме чака - имаме важни роли, за да съществуваме. Не коментирам дали са справедливи, не коментирам правилността, виждам изводите и реакцията и зная, че поведението ми е правилно. Зная, че за всички има място под това Слънце, едни са по-обичани, други по-малко, но не пречи на по-обичаните да обичат повече, тяхно задължение и отговорност е. А каква връзка има това с фейсбук - суетата там е по-голяма от реалните възможности за даване, дори и за комуникация. Светът е съществувал и без социални мрежи, защото по-големи социални мрежи, от любовта, няма. Да, звучи наивно, но е факт А реално, светът се управлява от човешките архетипни заложби за обичане и за приемане. Показвайте снимките, когато сте обичани и обичани - мислено, по-стойностно е. След като баронеса Сюзън Гринфийлд, Виго Мортенсен и хиляди други, нямат профил в социалните мрежи, значи може. Както и преди е могло. Хубаво е човек да е свободен, ето защо да е добре и всеки да е добре. Тази прекрасна жена и други като нея, но най-вече, след диалог с нея, ме накара да се върна към себе си. Благодаря И да съм добре, много добре. Не казвам, че това е правило, но при мен проработи безотказно, ненужна суета се оказва всичко. Остана само усмивката Да, сега пиша в нет общността, но и това ще е до време, то поне е предходно по истериката с мрежите. Хубаво е човек да си отдъхне и да си каже - добре съм Затова споделям, може да се живее и без "социални мрежи". Важни са връзките на Сърцето.

Има едно известно "еотерично" понятие, което се нарича чьониид и е състояние на кармични илюзии, че нещо е било, че нещо ще е и че нещо е. (Отварям скоба, това е една от първите срещи на занимаващи се с подобни езотерични практики, каквото е Таро). Затварям скобата. Това са според теософите психични остатъци (както и заслуги) на предишния живот (какъвто истинската езотерика не признава). Това учение за чьониид е учение за психическата наследственост, което се базира на хипотезата за инкарнацията, т.е. в крайна сметка за над-времевостта на душата. Но нито нашата nаука, нито ние, можем да бъдем в крак с това учение. Ние знаем практически твърде малко затова индивидуалната психика да съществува отвъд смъртта, т.е. не можем да имаме нищо отвъд теорията на познанието - и стигаме до нуминозната сила на психическата наследственост, унаследяваме психични свойства, болести, черти на характера, а реално такава роля имат хромозомите, т.е. генетичният код. Т.е. стигаме до надфизически и надпсихически прояви на личността и опираме о ръба на надличностите заложби, които по Платон, ако приемем, неговата лексика, се наричат форми - eidola (идеи), според които Духът има своите Съдържания. Според схоластиката в науката, приемам тези ейодли за категории, аналогически на логическите такива, като една свежа предпоставка за разума. Но тук се отваря една явна бездна - и категориите на разума стават неминуемо категории на въображението. Защото, продуктите на фантазията винаги са последни като аргумент (за всеки човек), то формите им, образите им, а приори, се съдържат у онова, което за пръв път Свети Августин, нарича архетипове. И, като стана дума за архетипове, моята любима фраза, се сещам - защо в Бардо Тьодол непрекъснато се казва, е мъртвите не че са мъртви и е това твърдение се среща толкова често и в най-баналната спиритична литература в Западна Европа, а вече и в цяла Европа. Това мислене виждаме още у Сведенборг, нотой за съжаление, не е толкова познат у нас точно с тези истории И връзката между него и Бардо Тьодол е немислима, но това, че мъртвите не знаят, че са мъртви и е имплицитно често не знаят, че са духове на покойници, е идея, която получава винаги живот, когато на някого му се привиди призрак - това е все пак недоказуема хипотеза, но е област, която детерминира човешкия живот. За съжаление, в този кратък пост, няма как да се изясни връзката между чьониид и бардо чьонид, по-натам. П.С. Поста е авторски.

Mомичета и момчета, желая ви една прекрасна вечер Не забравяйте, че сте били и тийнеджъри По това време, бяха много модерни момчешките групи, а и имаше защо. Dolce vita, enjoy!

Обичай.

Така е, да. Важно е да се споделя радостта от живота!

Помня, когато този албум излезе, а всички по-горе бяхте живи. Беше весело. Няма какво да кажа, само повтарям. За вас е!

Различното минало води и до различно бъдеще. RIP, Сашо, Добри. Юли, Мецо, Анита, Криси, Пешо, Данаил, Ицо, Черния, Мишо, Здравко ... https://www.youtube.com/watch?v=IrTB-iiecqk

Осъзнатият човек не поставя семейството на първо място, а поставя себе си и това е условие, бе което не може. Човекът не е племето, което представя и семейството не е неговият стожер, а неговият интелект. Човекът е индивидуалност, не зная защо всички го забравят това. Ообречен си единствено на себе си. Нали уж всички се стремят към нов вид отношениня, но не могат да отлепят и на йота от тях дори в мислите си.

австралийците са номер едно, отделно няма по-красиви хора от тях, поне които аз съм виждала

Нещо любимо - Viva Forever

Backstreet Boys - Incomplete

Това са групи от моето тийнеджърство, другите ще спестя засега Само засега обаче. Ще се радвам да споделяте клипове и видеа на вашите хора от времето, когато сте били весели тийнеджъри Това време е някак подценявано, а поне за мен, музиката до една огромна степен е определила и моят път напред. За което съм благодарна на всичко онова, което съм слушала, чувала и обичала - все едно дали е припознато от 44, 67, от 79, 80, 90 или 1501 година Убедена съм, че така е и при вас. Време е за спомени, защо не, ако са хубави enjoy!

Зная, че за всеки темата значи нещо различно, което е ценно. Може би след време да бъде обединена с други подобни теми, знае ли човек. Ала всеки има своите любими филми, не просто сцени, защото има и такава тема. в Портала Не, тук става дума за филми, за истории, за историите на човека в неговото развитие. Изкушена съм от много режисьори, и стари, и съвременни, всякакви, но няма да говоря за тях. Ще говоря само за фила Облак Атлас. Това е моят филм. Радвам се, че най-после се припознах.

Най-добрият филм послание как да се обичаме - без жал в измеренията. https://www.youtube.com/watch?v=71Hb99Y-mI8

Да почнем с танца на страстта, а най-добрите са в Кадиз - най-западния бряг на Испания - там всеки е спец, дори и отчето в църквата беше, уникален народ. Родното място на фламенкото и на испанската реконкиста, макар, че после и в Севийя, мислеха, че то им е родно. Щастливи хора, страстни, винаги щастливи и готови за фиеста, ясно е. Но, разхождайки се по тесните улички на Кадиз, ще видим поне 10 студиа за фламенко, както и родната къща на Мануел де Файя.

Темата естествено идва като контрапункт на всички теми, където се описват проблеми. Дали са зле или мързелът им е вповече ... Всичко зависи от човека, всичко. Ето, познавам поне 10 човека, които са добре и няма да търсят психологическа помощ, които умеят да живеят и за тях животът не е табула раза. Защото, животът е прекрасен, а етикетите, освен диагноза, са и и модели на поведение. Все едно от генезиса им. не вярвам в психологическата помощ, защото това е временно преносно явление, доккто няма осъзнатост, а при всеки тя има различни прагове на поносимостта. Затова, ще се радвам, да пишат хора, които са наясно със себе си, осъзнали границите си и да споделят, че са добре. Не, че са зле! Вижте онова, което ви свързва с живеенето, с любовта, с желанието да сте живи, оставете другото - вие сте живи и това ви прави отговорни. Пред себе си, за себе си, за онези, които обичате, за себе си - които се обичате. Вие сте красиви, падащи и ставащи, вие сте изгряващи и сте залязващи, млади или стари, вие сте вашия живот - онова, което имате. А това е всичко. Добре сте - живи сте и сте добри. Не забравяйте да го кажете - че сте добре днес и да се усмихнете на всичко около вас Споделете радостта.

Когато ти умираш нито един твой бог не умира с тебе - няма нито нуминозност - няма и смисъл твоето битие. Единственият смисъл придават човеците, те назовават нещо безименно - нещо, непроменящо се от векове, намират му извинения и оправдания. Човешкият живот не търпи оправдания, защото сам по себе си е непривичен за Вселената - той е извън нейната структура. И никога няма да се съглася с онези, които ми казват нещо различно, имайки предвид онова, което знам. Човекът е на едно непригодно място за живеене, не за това да се оплаква на боговете си Тази Земя никога няма да бъде нито майка, нито мащеха за човека. Земята сменя своите кожи, ала човекът - не. Днес ще е Луната, утре Земята-Луна, а после -друго ... Днес майка ни е Луната - бившата ни Земя, забравили сме, а? Защо Странник значи 2 в 1 - и се връщаме до първия аватар - притхиви - зараждане и разрушение - и все пак, кое е онова, което не е създадено, ала не се разрушава със създадените неща - Ashyuta? Дали всичко онова, което мислим за факти, са лъжливи видимости (Bhranitdashanath)) в тяхната материална форма, което отново е проекция на егоистичното желание за общуване и за призованост. Или е Калахамс? Харесва ми израза езотерична номенклатура (по Е.П.П.), но той обяснява цялата схизма на невъзможността за съприкосновението. Защото е добре да се знае разликата между Хамса и А-хамса и да осъзнаеш, че ти сам си Лебеда-Носител, което реално би трябвало да бъде преведно като - стадият на Световете. Няма да се доказва разумността на нищо посочено, няма да се намери отчет за случванията, но да се върнем към дните на творението. Tho-og

Director: Josh Boone Writers: Scott Neustadter (screenplay), Michael H. Weber (screenplay) Stars: Shailene Woodley, Ansel Elgort, Nat Wolff P.S. Two teens, both who have different cancer conditions, fall in love after meeting at a cancer support group.

Мисля, че тази тема е излишна, защото няма чистота на Таро без чистота и преданост на онзи, който работи с картите. Мисля, че това е в основата на всяка взаимна любов - преданост и искреност. И оголеност. Обич.Страст.Смърт. 3 закона: Не искай Небе Не пожелавай чуждо познание Понеси Умереността

Нужно е да уточня - когато идват меценати и други хора, след смъртта на Гоген в Атуона, сред платната с тропически пейзаж, намират една последна картина - Зима в Арл ...

Необичаен паралел. В какъв Таро контекст обаче го пишеш? Въпросът ми беше за емоционалното състояние на мой познат - Дяволът, 5 чаши, Крал Пентакли. Отчаянието е прераснало в примирение, поне такива са ми наблюденията. Комбинацията ми напомня за Обесения. По тази комбинация няма нито отчаяние, нито примирение - имаш Дяволът първа и трета е Крал пентакли. По-правилно е да се каже, че за този човек нещата временно са изгубени, но той желае реванш. И е тук, при човешкото дирене на мъст. Важни са картите, не нашето мислене за тях. Колкото до връзката с цитата от Новия Завет - Иисус е знаел какво го очаква и горчивата чашата е поредното превъплъщение, което е непоносимо на езотеричен език и няма как да се съпоставя с меркантилни интереси. П.С. Обесеният е твоя проекция - склонна си да прощаваш.

Необичаен паралел. В какъв Таро контекст обаче го пишеш?