Много мислех преди да пиша в темата, защото моите мисли няма да съвпаднат с родителските по-горе, аз деца нямам, но и моите родители са били различни, затова леко ще стъпвам по лайсната на приемането, но каквото стане Но и да имам деца, знаейки каква съм била аз и моите родители, едва ли ще стискам всичко в ненужен контрол ...
Разговорите няма да помогнат, защото да не ходиш на училище, не е антисоциум поведение, то е здравословна реакция на отхвърляне и никак не е нужно зад това да стои конкретен проблем. Не. Това е етап от изграждане на самостоятелна личност.
Аз лично, цял един месец на първи срок в първи клас не ходех на училище, защото не исках, а скитах по улиците с едно момче - Николай се казваше. Беше ми скучно. След това, всичко се разбра, но какво от това. Училището беше на един хвърлей и никой не ме е съпровождал, нито контролирал какво правя и къде ходя.
След това същото се случваше периодично, имах своя предел от учители, от съученици, изпитвах досада и ненужност да ходя на училище. Стигнах и до етап на изключване, но не ме изключиха, защото имах висок успех, а и това исках да им докажа - не е нужно да присъстваш, че да си успешен. Отличниците са коменсаторни личности, които наизустяват азбучни истини, те не разбират живота, който реално, сам трябва да изживееш. И после не са успешни и при всяка трудност клякат.
След време, разбрбах, че и моя баща е пропускал доста срокове в училище и е бил изключван. Което не му пречи да е успешен мъж сега и тогава, така че това не е критерий за нищо.
За мен е по-страшно, когато си част от стадото.
И тогава, след поредния директор с еди какво си мислене, се появи един учител, който ми каза - Няма значение кой какво ти говори, бъди себе си, защото само това е достойно.
Е, не правете изводи от това, не е нужно. Ако в едно семейство има силен мъж за баща и силна жена за майка, всичко е ок.
И, разбира се, много четене.
Това са бели кахъри, за мен по-притеснителното е, ако не бягат учениците от училище.