Лиула

Music, transcends all languages and units us all.

Неделя е. Двама от най-добрите челисти искат да ни кажат нещо ... Hunting demons ... Споделям тази красота с вас. Benedictus.

Кармичната илюзия е убеждение или светоглед с крайно ирационален характер, който никога не се съгласува и не произлиза от от съжденията на разума, а се създава изключително от необузданото въображение. Тя е чисто и прост сън или "фантазия", и всеки добронамерен човек веднага би ни предупредил да не я следваме; и действително, на пръв поглед не може да се разбере, каква е разликата между такава фантазия и бълнуванията на един луд ... Често е достатъчно само малко abaissement de niveau mental (понижаване на писическото равнище), за да се пусне на воля онзи свят на илюзии. Страхът и мракът на този момент са отразени в първия раздел на Сидпа Бардо. Но съдържанието на Чьониид Бардо (за него говоря в по-горни постове) са отразени. Съдържанието на Чьониид Бардо разбулва архетиповете, кармичните илюзии, които са пръв път се появяват в ужасяващия си облик. Състоянието на чьониид съответства на изкуствено предизвикана хипноза. Често слушаме и четем за опасностите от йога, особено от придобилата лоша репутация кундалини йога. Съзнателно създаденото психотично състояние, което при някои обременени индивиди при определени условия може да премине направо в истинска психоза, е опасност, която трябва сериозно да се вземе предвид.Тук действително става дума за опасни неща, с които не бива да "правим" нещо по нашия типично западен начин. Това е намеса в съдбата, която засяга самите дълбини на човешкото съществуване и може да отрищи поток от страдания, каквито човек в здрав разум не би и сънувал. Тези страдания са адекватни на адските мъчение в състоянието чьониид, който текста описва така: Богът на смъртта, "увива връв около врата ти и те влачи за нея, отрязва главата ти, измъква сърцето ти, изтръгва вътрешностите ти, изблизва мозъка ти, изпива кръвта ти, изяжда плъттта ти и изгризва костите ти"; но ти не си в състояние да умреш. Повторното разчленяване готви ужасна болка и страдание. Тези мъчения най-сполучливо представят характера на опасността: това е дезинтеграцията на целостта на тялото бардо, което, subtle body, образува видимата обвивка на душата в състоянието й след смъртта. Психологическият еквивалент на това разчленяване е психичната дисоциация в разрушителната й форма (шизофренията) или разцепването на ума. И, преходът от сидпа състояние към чьониид е опасен обрат на стремежите и намеренията на съзнателното състояние, жертване на сигурността на съзнателната азовост и отдаване на крайната несигурност на хаотичната игра на фантастични образи. Страхът, че сам трябва да се принесеш в жертва, дебне във и зад всеки Аз, понеже този страх често е само трудно контролираното домогване на несъзнаваните сили да се развихрят с пълна мощ. Никой, никой, който се стреми към индивидуация, не може да избегне този опасен преход, защото към вътрешния Аз (Selbst) спада и ужасяващото, подчовещкият и надчовешкият свят на душевните доминанти, от които Азът някога се е еманципирал много трудно и само отчасти, за да постигне повече или по-малко илюзорна свобода. Защото, Азът е единственото обиталище на страха. Но, най-дълбоките проникновения винаги възникват в света на Чьониид Бардо - бардо на преживяването на реалността. А това е реалността на мислите (формите на мисълта) като реалности, а фантазията приема истински образ и започва ужасяващия сън. На преживяването на истината. После остават: 1. Зеленият Амогхасидхи 2. Червеният Амитабха 3. Жълтият Ратнасамбхава 4. Белият Ваджрасатва И, накрая - завършваме със синята светлина на Дхармадхату или тялото на Будда, която илиза в центъра на мандалата от сърцето на Вайрочана. И още по накрая стигаме отвъд чьониид, защото стигаме до състоянието чикай. И, май така приключваме

Някои парадигми са необясними. На пръв поглед само, на втори - са.

Не е достатъчно да обичаш птичките и тревичките, а да обичаш себе си в ландшафта на птичките и тревичките. Конюнктурата на битието определя парадигмите на реалността, където място за митомания, няма. И, когато казваш - аз съм добре, ти го знаеш, не е пренос, нито компенсация, нито очакваш някой "умник" да прави анализи на твоето "добре". Ти просто си добре, защото знаеш какво искаш, знаеш кой си и можеш. Осъзнаването на реалността е най-прекият път към това да си добре. Особено в свят на митомани.

Преди се смеех на фразата, че основна тема в романите на Маркес е "самотата". След пътуването ми до Колумбия, до Аракатака, осъзнах, че е така. Защото, това е най-естетственото човешко състояние и че отвъд него, всичко е пожелание за бягство. А "магическият реализъм" на Габо е просто реализъм през очите на умни хора, за които камъкът не е камък, а говорещо каменно цвете. Има разлика. И, ако това е ползата от пътуването, то си заслужава.

Непростимо. Забравих най-големият българският ум, поет, енциклопедист, публицист ... Гео Милев. Роден на 15 януари 1913 година. Какво да кажа за него, най-големият ни символист и експресионист, непостижим човек като интелект, кръгозор, внушение, импресия, чувство за свобода. Малко е. Много е. Това е българският истински Шарли Ебдо, макар, че не припознавам, поне аз карикатуристите за творци на свобода, а за творци на политическа сатира и конюнктура. Та, Гео Милев е осъден и убит заради поемата "Септември" през 1925 година. Брутално удушен с тел. Мръсните лапи на простаците това знаят - да убиват и да задушават свободата. Ала тя ги надживява. Но аз, не с тази поема го обичам и помня, дори не и цялата стихосбирка "Грозни прози". А със следното стихотворение О, дъжд, О, дъжд обилен и печален ... О дъжд, о дъжд обилен и печален - по тротоарите танцуваща вода! Пиян, разголен, волен, вакханален, но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта. О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал! О весел плач! И танец под разхълцани цимбали! И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали! И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен, по тротоарите танцуваща вода! Вечерен дъжд, понесен в танец шумен над катафалка черен на града.

Да, много е важно е човекът да не се побърква, на първо място. Че от 99% всички се втурват към някакви паралели, духовни същности, души, психосоматики, антистрес теории, прана, бах и (моцарт ) - да ме простят. Бе не може ли човека да приема, че просто е болен и че тази е болест е сигурен път към смъртта, осъзнаване, че така се случват нещата. То не че другото е несигурен път Не знам, хората са много страхливи. Няма как да променя ценностите си, нито себе си, нито миналото си, нито нищо. Човекът е длъжен да приеме всичко, което му се случва, без да компенсира, това е. Очи в очи. В упор. И най-тъпото е да се бориш със смъртта е, още по-тъпо с живота (което е едно и също). Още по-тъпо да се бориш изобщо. Търсенето на спасение е бягство. Ако има резултат, то той е предвидим, не е чудесен, визирам не идва по чудесен път. И не може от 85% болни от онкологични заболявания, всички от тях да се побъркват, да тръгват по църкви, по безумия, по врачки, по някакви смешни терапии, по не знам какво ... Този живот, това тяло ни е дадено с болестите ни, с мъките ни, с болките и с радостите, болките са повече, нека го приемем и като се усмихваме, да не се усмихваме само на себе си, а на света изобщо. Без много анализи. Нека прозрем болката, но не като път, нито като спасение, нито като поука - тя не ни учи на нищо тя, нито щастието ни учи, нека всеки бъде себе си и не се променя, защото нищо не може да промени Съдбата. Усмихни се на света, гостенин си. Кажи, "добре си заварил". И толкова.

Не мислех, че и тук подобна нелепица ще бъде обсъдена. И обсъждана. Ала ето и аз, я обсъждам, опровергавайки я. Няма жив човек, в България, който може да направи подобно нещо. А и да има, той не би си хабил силите за любов. за тази менлива, убягваща, кратковременна сила. Това е преразход. Дъщерите на Ланкастър си пазят силите за други дела.

Да, това знам аз прекрасно Но пък после си казвам - остави хляба си по водите. Хлябовете ти ще се понесат по водите, а прасетата все така ще си останат свине.

عمرو دياب الاغنيه دي روعه روعه انا سمعتها كتير В следния микс има толкова микс от настроения, че се колебая между смешното и още по-смешното, готиното и приказното, без да обиждам усилията на Amr Diab. Но искрено се забавлявам с тоя трак или няколко тракове. Става за яка клубна музика, ако не гледаме клипа

Гледам тук много теоретици спорят какво е акаша - или както и да се казва, това реално няма никакво значение, ако ти можеш да черпиш от този извор. Сам на себе можеш да бъдеш Трикстер, Маг, Смешник, каквито нито една съдба не може да предложи. Или можеш или не можеш. Деус екс махина е твое дело, никой не очаква друго от теб. Познавам малко хора, които имат досег с това, по-скоро само още един. И той като ме чете, ще се смее. Ала е част от живота на пчелите.

Има

От последните постове не видях нито жени, мъже да говорят за секс. Реално, интимността - бог знае кой какво е имал предвид автора, не е никакъв сакрален, нито не знам какъв миг. А ако някой е имал романтични инвенции за темата, като настроение и т.н., то се пропуска най-важното. То е секса. Всяка една интимност може да бъде провалена от това и е странно, ако някой си мисли нещо различно. Интимността, освен интелект, е и секс. Най-вече е физическо общуване. То проваля всичко, то заражда всичко. Сега се сетих за девствената поетеса от Пловдив, боже, каква тъга. Толкова ли хората са болни? Хей, така да се засмея, ала не можах. Защото, зная колко свестни хора, които не биха се замислили над това.

Тайният живот на пчелите (уникален филм) Director Gina Prince-Bythewood Writers Gina Prince-Bythewood (screenplay), Sue Monk Kidd (novel) Stars Dakota Fanning, Jennifer Hudson, Queen Latifah

Мисля, че отдавна е казано - хвърли хляба си по водите ...

Очи от Рая/ The lovely bones Director: Peter Jackson Writers: Fran Walsh (screenplay), Philippa Boyens(screenplay) Stars: Rachel Weisz, Mark Wahlberg, Saoirse Ronan

Нещо ми направи впечатление в този изказ. Не изцяло. Така наречените висши същества не са висши - те са на същия план на битието, както сме и ние, ала от другата страна. И общуването с тях е поучително, ала и мъчително. Двата свята са непригодими едни към други. И никой никого няма на какво да научи. Това са несрещнати светове. Общуването с тях е толкова мъчително, колкото и да общуваш с душата си и да я загубиш, да не я намериш. Никога. Да отдадеш себе си на чужди светове изисква смелост, винаги припозната от страхливците като "жертва". За човекът да бъдеш нещо различно от племенната общност, винаги е жертва, ала за световете - не е непонятно. Закон е, ако искаш да бъдеш. Не зная дали е угода, дали е падение, дали издигане, дали свобода, да можеш да общуваш. Можеш, както дишаш въздуха. Да бъдеш в Синята зона

Преди време доста пишех тук и тълкувах сънища и не съм имала навика да споделям своите. Но пък този ще споделя Сънувах, че съм на остров, като турист. Беше есен. На острова нямаше нищо друго, освен магнолиеви дървета - хиляди, милиони магнолии. Изключителна красота. В центъра на острова се намираше музей, в който отново магнолията беше царицата - картини с магнолии, всякакви артефакти само с магнолии. Пред една врата се бяха насъбрали много възрастни хора - мъже и жени. Старци и старици - отваряха вратата и повече не се връщаха назад. Чудех се какво правя с тях ... Тръгнах си, излязох извън музея и отново природата ме порази - на всяка крачка, вляво или вдясно - само магнолии. Казах си - "Най-после открих моят остров! Най-красивото място на земята!" Не публикувам съня си, за да се тълкува или анализира. Искам да споделя с вас тази красота и усещане за вечност, безвремие, тъга (в смисъла на Дзен), кръговрат на живота, но и свобода. Инак всеки може да пусне търсачката и да разбере на какво са символи магнолията, острова, вратата, старците и стариците Приятна вечер.

След последния ми интектуален диалог по темата, разбрах, ,че всички се ужасяват от такава диагноза. А живота ме срещна с много подобни жени, за които това не е част от форумна припявка. И те, и аз, сме в тази схема. А някой да нашепва благи думи, когато изход, няма, вероятно е положително, но е несъстоятелно. Споко, изход няма. Смъртта няма да закъснее. На една крачка е.

За мен истината е отделянето, разграничването, различието.

Никак не е нужно.

Ина, да не си пожелаваме невъзможни неща. Що е Истина?

Моята истина няма общо с никого. Има общо само с Таро. А там - има твърде малко хора.