Лиула

А какъв е?

Mio dolce amor, Puccini, Fidelia's aria, III act

Здравей, надявам се да си чела трудовете на Киркегор. Защото инак ще е безсмилен диалога ни. И, както казва самият той - най-истинското безмълвие не е когато мълчиш, а когато говориш. И в този стил, с викове и жалби, няма да променим ничия съдба, най-вече своята. И ако Жан-Пол Сартр е основна фигура на атеистичния екзистенциализъм, то Киркегор се явява такава за християнския екзистенциализъм. Защо според теб е така?

Thomas Eliot, The Love song Read by Anthony Hopkins

Отвъд общите предпоставки на фразата, която предполага апологетика на обичта, ми хрумва друго. А именно: ако някой не ви мрази, не го мразете и вие. По парадоксален начин, любовта или хайде, обичта се превръща в неомраза. Не е ли същото? Подобни теми винаги целят (несъзнателно) да провокират говорене за обичането, което тотално ни липсва. Но се сещам за думите на немският поет Гюнтер Грас, който казва, че най-много говорим за онова, което ни липсва и най-много време отделяме на подобни диалози. В стремежа си да запълним празнината с говорене по изгубения обект (в мислене за него също). Несъзнателно или съзнателно, извиквайки, евокирайки обичта, ние запълваме празните/изпразнените от обича пространства, разгеле, я усетим. Как залива всичко и всичко, как ни обема до най-малкия ни съсъд и как ние се обичаме, прощаваме, говорим до безспир, изобщо, превръщаме битието си в логорея на обичането ... Намирам това за опасно упражнение, за бягство. Ала не става така. Не се обичаме. И не обичаме онези, които не ни мразят. Както и не мразим онези, които не ни обичат.

Променят се. Но ти не живей с подобна надежда, защото ще мине време, децата ти ще пораснат и ще ви намразят. Както виждам, ти търсиш изход, но реално няма да намериш, защото си зависима финансово. А това е първото и най-важното, което трябва да направиш - да се стабилизираш емоционално и финансово, без излишни драми. Онези, които насилват други, сами са "насилени" - тази проста максима е валидна тук изцяло. Това са мъже, раснали без бащи обикновено, но и не само, просто са характеропати - за това няма лек, но животът променя всеки и ако самият човек, мъж, се стабилизира финансово, това ще допринесе и за стабилността на цялото семейство. За целта трябва да се отдели, да бъде сам, да живее сам, да промени битието си. Раздялата ще е свръхценна, защото ще оцени обезценените човешки стойности. А и животът е най-добрият психолог. Това, само по себе си, не означава промяна, но е инвенция за нея.

Като помислих малко, а и без да мисля никак, един от най-добрите филми за мен, да не кажа велики филми, е Август, режисьор сър Антъни Хопкинс. Шедьовър на английското кино по едноименната повест на Чехов - Вуйчо Ваня. Отделно от това, винаги ми е било странно, защо английските режисьори и актьори, имат толкова фин усет за руските автори ... А този филм - минал някак под сурдинка за публиката, която обича сензациите, тъгува тихо, но и спокойно. the end

Така е, ясновидството не е събуждане, смърт е.

9 пентакли значи икономика на времето - лично време - личен живот - лична смърт. Спиращи дъха теми. Особено, ако се вземе предвид, че тъкмо това лично време, лично свое време ние трябва непристъпно да разположим своите блага при себе си - omnia sua secum - с които сетне разполагаме, и тогава, когато решим доброволно да пожертваме част от времето си като добродеяния в negotum (социални задължения) и в curas (грижи) за своите неща, тяло и душа и за други ближни нам същества. Които губим всеки ден. Сбогуваме се.

Al Barr

По-човешко от това, има ли

Седмица на смърт.

Ше се радвам да определиш какво означават според теб "тъмни сили". Истинските тъмни сили или онези, които идват от тъмната душа на човека, защото това са 2 различни неща. Тук май всички са виждали първите, а са пропуснали вторите

Lisa Gerrard - Seven Seas (този албум не е за всеки)

Не разбирам само какво се визира под силен - силен физически или силен, защото би било различно посланието. Иначе, от тази тройка качествени епитети, ми липсва и "красив". Спомням си един разговор с Вера Кочовска, последните години тя беше много болна. Т.е. не бе силна. А с пълна мощ правеше добро и то на хора, които не заслужават, според мен. Но, призванието да правиш добро, е отвъд парадигмата на болестта, на битието - унило и, да се противопоставиш на мерзостта. Да правиш добро е да хвърлиш хляба си по водите, ала с проклятието към неверника, да направи добро на свой ред, отричайки го, един ден. Само тогава ще има равновесие.