Лиула

На всички е известен процеса по работа с Таро: има ситуация, която изисква своите отговори, задава се конкретния въпрос или въпроси, картите се цепят, и … имаме отговор. Често това обаче не е достатъчно, особено, когато се падат карти, чието значение се губи и остава неразбираемо за питащия. Затова предлагам друг тип работа с Таро, която много добре ще развие усета към картите и най-вече адекватността на събитията спрямо картите. Често картите са проективни, което се дължи на нереални очаквания към живота, но и на свръхценните мисли, които всеки носи. Дължи се и на незнанието към науката за Таро, нежеланието да се чете повече и още повече; причините са много. В подобни ситуации нишката на означаемо и означимо сериозно се къса. Идеален опит ще бъде работата отзад напред; вместо да се очакват готови отговори от картите, всеки, според ситуацията (дали ще е здравословна, междуличностна и т.н.) да прогнозира и да „види“ кои карти, кои комбинации от карти биха били подходящи за неговия сюжет. Но и да се аргументира защо той има предвид точно тези комбинации от карти, а не други. След това може да попита вече Таро, да зададе въпроса и да направи сравнение между онова, което сам е определил като карти и картите след въпрос към тях. И съответно пак да направи анализ. Това буквално ще развие много добър нюх за картите, ще създаде връзка между картите и "собственика" им, ще доведе до перфектно познаване на природата им и най-вече ще оголи пропуските в познанието за картите. Стига да бъде честен към себе си и към Таро. А когато знаеш точно къде грешиш, знаеш и как да си помогнеш. Успех на всички!

Да се съсредоточим върху Таро и анализите на карти.

Обърнатият Свят.

Не приемай никого за учител в Таро, единственият учител е животът. Така, изкуство е да се научиш да намираш аргументи и специфики, че да бъдеш успешен в която и да е област, стига обаче тя да е адекватна на сърцето ти. И на интелекта също. Както не всички са анестезиолози (неслучайна метафора), така и не всички "прочитат" Таро. Което, в никакъв случай, не трябва да обезокуражава, но и да не озлобява. Както широко се случва. Всеки е сам учител на себе си и ако сам на себе си не успее да бъде и чин, и дъска, и то tabula rasa, то няма виновни. Не се доверявай на авторитети, били те и такива за времето си, а всички знаем, че времето е абстракция и единственото време е онова, през което, ние сме живи ... Разбира се, има и отвъдно време, за което не е редно да се говори, но всеки сам достига до него, ако му е позволено обаче. Но. Онова, което някой е постигнал като лично прозрение, не може да помогне на други, визирам душевния комфорт и увереността за прочит на Таро. Все пак това е контекста Не учителите. Не. Те са само социална проекция и успокоение затова, че има някой по-знаещ, който да те закриля. Животът не търпи закрилници, ние самите на себе сме такива.

Възможно е и да идва от двете причини, но пък затова човек се учи. Изобщо не е добре да се хвърлят карти до припадък, особено за едно и също; едно хвърляне е достатъчно и обикновено всяко първо гледане е по-правилно от следващите. Дори и да е за различни неща, необходим е опит, концентрация и яснота по отношение на картите. А това, че Таро е сложна наука, определено е така. Но пък, който го е страх от мечки, не ходи в гората

От моя опит една от най-тежките картите като прогноза за животни е 10 жезли. На езика на животните, че и на растенията, това е липса на възможност за растеж: това е спиране на процес поради функционално заболяване. Когато се сблъсках за пръв път с тази карта, изгубих любимата си котка. И разбрах какво значи точно. Нейна сянка-сестра е Звездата.

Езикът на Таро е образен и изразен чрез знаци: подобно на криптографията един символ отговаря за поне 10 значения. Понякога и на 100. Да се върнем на вавилонската клинопис, а и не само ... Същото е и там, въпреки числеността и специфичното измерване на циклите при древните нации. Но езикът на Таро се доближава по-скоро да полинезийските езици, където преобладават вокалните букви, за сметка на съгласните. Една полинезийска дума, като укулеле дава добра парадигма на езиковото битие на Таро. За съжаление, съвременната човешка мисъл е наслоила пластове, характерни за времето, в които са създадени и винаги адекватни на някакво социално битие. Пажът ще е чирак, Висшата жрица - някаква поетична метафора на мъжката душа като проекция на Анимата, а Императорът - всевластен архетип на патримониума. Т.е. имаме местоимения без осъзнаване на предмета - кой е, какъв е, за какво служи ... Обаче, това няма нищо общо с посланията на Таро картите, чиято цел е да бъдат отвъд социалния и колективен архетип, тяхна основна цел е да отидат отвъд лингвистиката на ограничените словесни практики. И за да се опровергае мисълта на Витгенщайн, че границите на нашия език, са граници и на нашия свят, идва новото усещане за езика на картите Таро - не толкова многословен, но толкова образен, поради липсата на конотация между образ и означаемо битие. Ние го виждаме, ала то не ни говори нищо, и понеже не ни говори пряко, то ние, по заобиколни пътища съзираме езикови послания. И гадаем за означемото и значимото. Проблемът е, че те са измислени от вече пристрастни лингвистично индивиди, чиято цел е да увековечат своята пристрастност, считайки я за отдаденост, създавайки система. Създавайки епистемология. Познанието за картите Таро обаче не е философски проблем, по смисъла на внушенията за преходността на човешкото битие, преминавайки outre tombe, ние се изправяме пред една тотална безсловесност, а тя идва само от едно място - няма речник по Таро, няма човешки речник такъв. Всеки разчита на чуждата опитност или на несъзнаваното усещане за такава и гради своите представи върху пясъчни замъци. Доколкото те дават сигурност, аз не зная, но зная едно нещо със сигурност: докато продължаваме да се опитваме да превеждаме езика на Таро "по човешки", няма да се получи връзката между означаемо и означимо. Т.е. конотацията ще липсва. Възможно е да е рано за познание, възможно ние да се обременени с премного азови представи за битието, но Таро винаги опровергава този небивал устрем за спокойствие, за сигурност; битието само по себе си е несигурност, като единствената абсолютност притежава смъртта. В своя дълбок онтологичен смисъл, тя е непреводим език, език, на когото не се говори и за който, няма симултанен превод. По това си приличат с този на Таро: глалголите обикновено са последни, те са сказуеми, действие, но подлозите отсъстват вече, а битието разчита единствено на непреки допълнения, за да се усети, че все пак, битува в някаква фраза, дори и кратка да е тя.

Това ми напомня за песента на Лили Иванова "Този свят е жена" по текст на Марто Карбовски. Друг е въпроса защо художниците обичат да представят Светът (индивидуацията) в образа на жена. Това обаче е по-скоро е мъжка проекция на една интегрирана Анима.

И на мен ми е трудно без въпроси. Все пак ще опитам ... Хм, за едно и също нещо ли се отнасят? Защото колкото първата комбинация ми изглежда песимистична и разочароваща (Слънцето може и да е дало едни надежди, аванси, които ще увиснат и няма да се оправдаят, а краля накрая съветва да се прекратят въобще нещата), толкова втората е сякаш доста обнадеждаваща. Но и аз се чувствам несигурна с обърнатите карти. Въобще случая според мен не е като за начинаещи, тук само тренираме разни по-леки неща Ще се радвам ти или някой друг да разнищи казуса Диана е права, тези комбинации са поне за темата Таро за среднонапреднали и то не заради обърнатите карти, а заради композицията на тежки Големи Аркани с гранични дворцови карти, като Крал меча и Кралица пентакли например. Изводът от двете комбинации се заключва в двойката обърнат Крал меча и обърната Звезда. Звучи на пръв поглед като брътвежи на луд, но вътрешната логика насочва за много строен план, който обаче, изисква мощна деструктивна енергия, за да се осъществи. Парадоксалността на ситуацията идва от това, че има случаи в Таро, когато негативността и злостното послание на картите указва фаза на дълбока азова промяна чрез слизане в света на демоните: Слънце с Обесеният. Ако искаш, този диалог може да продължи, но в тема като Таро карти на Прехода, например.

За съжаление, картите говорят за това, че ти зависиш изцяло от други хора. В случая Кралят пентакли дори не е конкретен човек, а общност от хора, институция. Често дворцовите карти, особено пентакли обемат у себе си енергията на масата, но на онази, за която се казва абстрактно "държавата". 3 жезли е ниска карта, не би могла да въвлече в ентусиазъм надълбоко, както са го казали на теб, така е било казано и чуто и от други хора. На този етап си в ситуацията на изчакващ човек, на човек, от когото нещата не зависят, поне не и в тази ситуация. Колелото говори или за неизчакване, или за забавяне. Проблемът е, че ти липсваш като фактор в тези карти. Трябва да изчакаш други карти или просто да потърсиш друга опция, за да действаш.