Лиула

Оппа, не бъди властната майка, де Извиненията винаги са взаимни, ама едните са мълчаливи

Донче, всичко това ще е да е излишно, ако хората имаха усещане за лично достойнство. Което значи следното: както можеш да нападнеш, да нагрубиш, така и да се извиниш. Уверявам те, твърде малко хора го умеят.

Още един ракурс отваряш в мислите ми. Извини ме, че орязах поста ти, но това много ми хареса, защото ми припомни едно интервю на Майк Тайсън по HBO. Та той тогава спомена именно тази самоубийствена страст да се бие, не защото има нужда от това като човек и като нормални ежедневни нужди, въпреки че е отраснал като абсолютен бедняк и хулиган, а защото е виждал Господ (каквото и да е имал предвид под това име) да му казва, че ще победи. Това в голяма степен е самоубийствено, дори налудничаво усещане за непобедимост, но без тази страст към кръвта (към живота в неговата гранична екзистенция) (както и да се приеме), той не би имал такъв успех. И от нелегалните мачове, е стигнал до световните титли. Но не каза, че е по-щастлив, а каза, че е "бил звяр, който иска да бъде убит".

В момента съм въвлечена в подобна история и честно казано, нищо подобно не се случва - нито очаквания, нито свръхочаквания, нито намеси, нито съвети. Но, може би трябва да уточня, че не става дума за българи, поне от едната страна. Изобщо, отношенията снаха-свекърва не са на никакъв дневен ред. Дистанцията между човеците е най-добрата профилактика.

Много добре си го казал. Горивото е смъртта разбира се, но живяна като живот. Не знам как звучи, но на мен ми звучи добре. Кои са те? Ами всички онези, за които става дума в темата. Аз така си отговарям. Аз лично се радвам ,че темата се развива добре и че има различни, всякакви тези.

Здрасти, Божидаре. Всеки сам си избира смъртта, поне за онези хора, за които става дума в темата, нали така Все едно дали е бил принуден или остракиран, като Сократ, например. Отдалечи се от историческия персонаж Сенека, в този случай Сенека е метафора. А ако имаш желание, намери "За краткостта на живота", доста преди да бъде обвинен от император Нерон в заговор, Сенека описва добре самоубийството като акт на освобождение. И ако се върнем отново към историческата парадигма, се спираме на Нерон - друг вид самоубиец, който истерично задоволява собствената си артистична ужасия и насмешка над живота и накрая ... си прерязва гърлото.

Ина, благодаря, че припомняш и за тези велики същества, оставили пламенна диря в историята на света. Понеже спомена Ванг Гог, есествено се сетих и за Пол Гоген, който прави опит да се отрови, но така и не успява, в последния момент го спасяват. Иначе и той щеше да е в тази категория. И разширявам контекста на темата, като споменавам и британския милиардер Ричард Брансън, който до такава степен е превърнал свободата на духа в своя религия, че дори и космически кораб строи за туристи, скача с парашути, какво ли не прави, живее лудо, живее на ръба, живее в смисъла на темата "самоубийствено". Този мъж ме вдъхновява, защото границите между живота и смъртта при него се сливат и сливайки се, танцуват. Amazing! Но така са живели и всички онези, за които по-горе говорим. Защото любовта към живота не изключва по никакъв начин и самоубийството. Това е очевиден оксиморон и грешката е вярна.

Удобно се пропуснаха другите две имена, а именно на Хемингуей или Цвайг. Удобно се пропускат и други теми (болднатите). И най-вече: самоубийството е висша свобода и отговорност. Това имам предвид, написвайки горния си пост. А ако трябва да изпиша всички онези, които сами са сложили край на живота си (тук включвам и буквално, и като начин на живот), няма да ми стигнат 10 страници. Сещам се и за Ботев също така - непосредствено след Априлското въстание, да тръгнеш да осбовождаваш народа, си е чиста проба лудост, самоубийствена лудост. Което потвърждава основната ми теза - самоубийственият, горящ и изгарящ, пламтящ, искрящ (в пряк и метафоричен смисъл) живот не е за страхливците.

Мисля, че манталитетът ни е дълбоко увреден и е крайно време с това налагане на матриархата в отношенията. Пита се къде са мъжете в тази конфигурация или им е по-лесно да си мълчат и да не вземат страна. Но това е неприемливо за всяка една жена, която държи на себе си. Какво значи някой да не се съгласява с мен, пък аз да му правя компромиси - от какъв зор? Всяко едно семейство си е само за себе си и тия близки междуродствени отношения, са дълбоко ориенталски. И да се допълня: тук включвам и лошата практика (отново ориенталска) да се наричат родителите на партньора ти "майка" и "татко". Човек има само една майка и един татко. Хайде, нЕма нужда от такова лицемерие.

Мисля, че по-добре не може да се каже.

Всеки средноинтелигентен човек знае историческата истина - ала не става дума за нея. Повтарям въпроса си:

Bach Double Violin Concerto in D minor

Много мразя тъпи цитати, ама много. Иначе, всичко започва с психография на личността - времето, в което живее, какво е чел човека, от какво го е боляло и за какво е страдал, за какво е копнял, на какво се е надявал, как е обичал близките си, откъде е тръгнал, къде е стигнал, високо ли е челото му, взорът му - далек ли е, очите му - обемащи ли са, душата му отвъд тях - разбираща ли е ... Направила съм вивисекция на Петър Дънов, без да чета заучените фрази на последователите му, това никога не е имало значение за мен. Пред себе си имам един мъж, май всички забравят това - красив и добър, с тъжна усмивка и понякога се чуди какво се случва с онова, което е завещал ... И сам не разбира. Нали рабирате, че и без да висиш на Рилските езера и да търсиш спасение, ти вече си намерил. Просто ти си роден с това.

Искам да попитам всички, прилагащи учението на Учителя, не изпитват ли поне малко неудобство? И да ги попитам какво мислят за лицемерието?

Моля? Никога няма да дойде момента да си чист или чиста в онзи архетипен смисъл. Това са илюзии. Може би, ако слезеш на земята, може и да се очистиш от небесните заблуди, знам ли. А езотеричната страна на истина изисква да се знаят поне 6 езика, надявам се знаеш

В книжките е едно, в този форум беше друго Поздравявам те за напредъка, за мен това също е признание. Имаше смисъл от моето упорство, че и лоши думи. Благодаря. И трима човека да са напред за такова кратко време, за мен е вечността постигната. Благодаря ви, момичета!. Анализът ти на чаши с Умереността, е професионален + 3 жезли като финализиране на историята по чашите. Същото щеше да се отнесе и към човек, но вместо 3 жезли, щеше да има 10 жезли или обърнат Маг, Ас пентакли или Кралица пентакли, ти знаеш.

Публикувах подобна тема в психотерапия, с очакване да се определи "заболяването" на Сенека - защо е решил да сложи край на живота си - това приумица ли или е осъзнат акт, което би се отнесло и до Стефан Цвайг, до Хемингуей, до много други. Т.е., когато определяме нещо като болестно състояние и депресия, не е ли просто личен избор, личен изход от съдбата, лично решение? И кой може да каже дали това е правилно или не е, се пита в задачата? Кой е онзи жив човек, наш съвременен жив човек, който ще даде оценка на Сенека и ще му вмени някакви чувства, които, той не е изживял, не е видял, не е усетил, не се е докоснал? Кой съвременен терапевт би могъл да отсъди границата между поносимостта на битието и поносимото битие? Не мисля, че има такъв. Т.е. връщаме се в изходна точка - за разликата между хората и хората и за разликата между терапиите. Едно е да имаш за пациент Сенека (което реално е невъзможно) и друго е да имаш човек с невроза и с ПА. Разликата между двамата е като между Небето и Земята - първият търси смисъла, вторият няма да го намери никога, но обвинява друг, че не може да намери ... Единият казва - смъртта е изход, вторият - искам да живея, но не зная как. И в двата случая, говорим за емоционална смърт, но в първия - тя е осъзната, във втория - архетипното несъзнавано яко работи затова да властват персоните и сенките, с които всички компенсират и проецират. И все пак, защо човеци като Сенека, се самоубиват, а други страхливци, предпочитат да живеят жалък живот, надявайки се на чужда воля? Необяснимо? Надежда ли? Хората били равни ли? Тогава защо не са всички митични образи като Иисус или като Ванга, ако се принизим на локално ниво? Защо Сенека трябваше да умре? *"Смъртта - опасност за неблагоразумния и благо за мъдреца. Отношението към времето е лично "мое" и към себенадзорната грижа към себе си." П.С. *От латински, преводът мой.

Няма по-драматично слизане от самолета, каквото е в Рейкявик. Това е незабравимо - светът на вулканите, самият остров е вулканичен, но не само. В света на елфите, на високите хора, на приказките, на черните брегове и пясъци, няма такава красота. За пръв път разбрах, че се отклоняват магистрали, заради елфи ... А това, само по себе си, е вълшебно - не се строи, където има поверие, че населяват елфи. А им строят малки къщички и ги обичат. Странен народ, различни хора. Обичам Исландия.

Една препоръка за всички, умопомрачени от източните практики - първо научете санскрит. После почнете да изучавате и тамилски езици - на тези езици са запазени най-автентичните файлове на будистите. И, второ, на хора, които нямат никаква представа от този език, не се довервявайте и не вярвайте - няма как човек, който не говори и не чете автентичния език, да бъде автентичен приносител на познание. Уча 10 години санскрит (пък и това е моята специалност от най-престижния универститет в света в тия науки и се тая) и прилежащите езици и още нямам достъп до онова познание, до което всякакви "учени" вече имат. Разберете, това е бездна и в нея се скача само с много сигурен парашут. Някой бил в Тибет, някой бил там, някой бил някъде - никой никъде не е бил, най-малкото трябваше да изкарат поне месец в Дарждийлинг, за да говорят изобщо за онова, което говорят, невъзможно е да си прекарал там няколко месеца (повечето не изкарват и два месеца) и да сказват. Бих искала да се запозная лично с тези познавачи на източните практики и да обменим опит. И, всеки, който има удоволствието да бъде и да се нарече "сидхи", би трябвало да знае какво е Пуруша и защо в Упанишадите е наречена с други имена. Но май няма отговори на тези въпроси.

Най-взаимоизключващите се фрази на този свят - свободата срещу сигурността. Готова съм още утре да умра, ако има цел и надежда за свобода, отколкото да чакам прилагателни за нея. Отколкото да чакам страхливци, които се плюнчат на тема свобода и бягат в убежището на "духовното." И толкова много страхливци наоколо, че чак срам да те хване. Смъртта е без значение, важно е да си жив, когато умираш и осъзнат, не сенилен старец. Май това малко хора го разбират - непоносимо е да си възрастен, сенилен старец и наоколо да се радват и да живеят в мита, че леглото е твое убежище. Не, не е. Твое убежище е само, ако е животът е бил убежище, не бягство, тогава си отиваш без капка съжаление.

Не зная дали е по темата, но по-вкусни зеленчуци не съм хапвала, откакто бях в Гърция. Нашите не струват.

Galadriel която помага на всички и води по пътя

Исках да пиша в друга тема, но подфорумите са неясни и объркващи. Вероятно се стреми към опростяване на схемата, но тя се усложнява, всуе. Така, искам да питам следното и то психолозите в този форум, разбира се не само. Как биха обяснили "депресията" на Сенека и защо той е предпочел самоубийството пред живота. Питам ги чисто диагностично и дали това поведение може да мине за гранично или е дълбок осъзнат акт? Та да свършим до Хемингуей и Цвайг ... И защо за древните големи умове самоубийството е дълг на честта или е е слабост и обратно, в съвременния свят - е паралелно със страхливци, които само при думата "кръв" изпадат в онтологичен страх. Докато си бях вкъщи по болнични, попаднах на интервю в сутрешния блок на Орлин Баев и той каза една трафаретна фраза, а именно, че най-големият страх (несъзнат или осъзнат) на човека, е от смъртта. Та, питам, имаме поне 20 велики мислители, учени, писатели, изследователи, хора на духа, които са предпочели този финал - те девиантни ли са или просто следват личната си легенда? И кой може да отдели тяхната необходимост да бъдат свободни в този смисъл от това да бъдат част от племето?

Telma & Louise Director: Ridley Scott Writer: Callie Khouri Stars: Susan Sarandon, Geena Davis, Harvey Keitel

Я стига глупости! Първо проучи историята и не звучи като да не казвам какво. Най-важната книга на кабала (х), е Зохар. Кабала бе онова, което ме накара да почна да изучавам иврит и да разбера много неща, защото без да познаваш езика на даден народ, няма как да узнаеш и лингвистиката на духа му, толкова е просто. Ала отвред, някакви пропаганди ни заливат кое било лошо и кое било погрешно - я виж себе си първо и после давай оценки. Чия е Библибята, както е позната на български език - със сигурност е еврейска и кабалистична и не е окултна, а дълбоко архетипна, свързана с устоите на един анрод, живял като Отшелникът 3 хиляди години, та сега, някой като теб, да оспорва познанието? Изискват човешка кръв само непораслите за познание и недораслите за човешко познание изобщо. И болните духом. И в крайна сметка, никой на никого не е крив, че не чете, че не знае и че предпочита страха като религия, не религията като познание. Че какъв е Иисус, не е ли евреин от назарейската секта? Подобни постове трябва да се модерират.