Лиула

Понеже всички споделят как Таро им помага в тяхното лично себеусъвършенстване, защо тази тема е толкова пуста?

Това е история, която се повтаря иронично през времето ... Много ярко напомня романа на Рей Бредбъри - 451 градуса по Фаренхайт. Мисля, че това е книга, която задължително трябва да се прочете. А иначе, любовта към четенето на книги, се създава в семейството. Ако родителите ти обичат да четат, то това неминуемо ще залегне и у теб като модел.

Само опитът обаче ще ви накара да отсявате глупостта от истината. Защото, например, Ас пентакли с карти от боя чаши, може да значи смърт при удавяне. Тук говорим като за начинаещи.

Да, това е компенсаторно.

Има няколко вида проективност у картите: фактологическа, компенсаторна и подобни, и последния вид, когато просто картите не желаят да отговорят, лошото е, когато в последния случай, картите се и тълкуват, което е голяма грешка. Всички комбинации, които започват с Ас-а са без база. Всички комбинации, които започват и завършват с 10 чаши - също. Това се отнася и за Паж чаши и Кралица чаши. (Тук не говоря за големите изключения, които включват обърнат Ас пентакли, например, но това е различно). Сега сме в сферата на начинаещите. Писала съм и преди, та не ми се обяснява и сега, който има въпроси, да задава. Но всичко опира до това, да не бъркаме Таро с душеприказчик и с някое кюре, на което да се изповядваме. Т.е. в нещо, което ние не сме убедени, няма как Таро да бъде, не щото ние не си вярваме, а щото питаме за глупости. Изводът, поне за мен, след 14 години усилена работа с картите е, че на Таро никак не му пука кой от какво се вълнува и за какво се бори. И затова и в крайна сметка, се получават нелогични, дори абсурдни комбинации от карти - но нищо за чудене, това е пряко отражение и на нашата мисъл. Как се преодолява това? Единствено с интелект, това не става по интуитивен път. Ако беше така, древните, а и съвременни пророчици, щяха да меткат карти, а не да провиждат, да гледат на захар или на боб

Нито 9-та, нито Императорът са от значение, Асото подкопава всичко, базата е рехава. Та, в този смисъл, комбинацията не акцентира на 9-та.

И за да съм вярна на стила си, ще препоръчам на Лора една книга, която чрез езика на литературата, ще опише и нейната ситуация. Това е Легенда за розата на Алхамбра (или Пажът и ловния сокол).

Понеже казваш, че не се чете какво е писала Ивета за малките аркани (което ме съмнява), и по това, което е писала за Паж пентаки (Паж пентакли – Всяко едно действие, което ни се случва за пръв път, независимо дали се отнася до правенето на любов или за шофиране, скачане с бънджи или прописване в някой форум… Винаги обаче има много ентусиазъм и силен порив. Дори и да Общуване, което носи много радост, дори и човекът под„гледаме умно” знака на Паж пентакли да е малко бавен или неориентиран.) - може би е постигнато нещо, което е започнато с ентусиазъм, ново и не напълно ясно за питащия, в последствие е станало ясно, че центата, която ще се плати е доста по-различна, висока, от това което се е очаквало, но в крайна сметка целта е постигната, питащата - доволна и вече здраво стъпила на земята (на свои земи). Може и да се е разделила със старите си разбирания за нещо, било й е трудно, но не и непосилно. Да, но картите работят в смислови комбинации. Имаш букви, съчетанието между тях обаче носи смисъла, не самата буква сама по себе си. Затова първо се учи азбуката, а после останалото. Тук пропуснахте нещо важно, че това е комбинация, която се е повторила, а това говори за процес. Т.е .всичко е в конкретен контекст, както и в този случай: два дворцови пентакъла и една прорязваща ги 3 меча. Защо тя е там? Защо така нахално оголва Кралицата пласт по пласт, какво идва после? Защо Пажът брутално е отстранен, отрязан като с трион? Няма да изпадам в подробности, защото всеки начинаещ трябва да може да тълкува тази комбинация, без обаче да прави преноси от собственото си битие, което и в предните постове, ярко се вижда. Картите обуславят един важен етап на трансформация, на личностна трансформация, която е започнала от около 3 години. Личността се оголва от шлаката и се пречиства, отделя се от света на Майя. Картите дори и на чисто физическо ниво просто крещят - стари болки отново се афишират, следват една след друга. Друг е въпросът, че в тази комбинация се тръгва отзад напред и започва като процес отвън-навътре. Кралицата може да бъде кралица само, ако отреже Пажът, т.е. сянката, която я следва. Картите ще се повтарят през времето поне още година, по мои изчисления.

Да, и заради това книгите, които се издават, дори да изглеждат духовни, са бездуховни. Затова не трябва да се четат книги, НЕ е здравословно да се четат книги. Нищо не може да се мери с изживяването и книгата на живота. Извинете ме, но нима четенето на книга не е изживяване само по себе си? Нима да седнеш да прочетеш една книга насред това хубаво и приятно време не е изживяване? Нима не е част от изживяването и книгата на живота, за която говорите? Единствено ми показвате, че можете просто да си говорите за разни неща, непонятни за вас, ей така просто за едното включване да си говорим за изживявания и книги на животи, та да има какво да кажем.

Добро наблюдение. Най-вече, когато рационалната им мисъл, е подложена на нахлувания от несъзнаваното, за които мъжът няма реално и прагматично обяснение. И, буквално, потънал е света на мрака, на нощта, на сънищата, без да знае кое е правилно и кое не е. Периодът се бележи с отиването в Пещерата, каквато древна практика има в някои индиански племена, това е етапа на отдръпването на мъжа, независимо от причината. Поради факта, че мъжете и жените мислят различно, на тях им трябва по-дълго време да осмислят ставащото със самите тях, защото те са потънали, образно казано, в първичния океан, в Долната Земя, откъдето или ще излязат победители, или ще загубят. Периодите, когато често, не само веднъж, се появява Луната у гледания за мъже, често те имат нерационално поведение, което е прикрито зад идеята, че се търсят отговори. В тази връзка, често е срещано Луната да бъде придружена от Отшелникът, които прекрасно се допълват. Моят съвет е, да не се търсят разумни отговори или опит за контакт с мъже, на чиито гледания се появяват карти като Луната, Висшата Жрица, Отшелникът и Силата. Те всички са проекции на Луната - на обърнатият свят, който свети само с отразена светлина.

Да, така е но освен това, 3 меча, е и една от малкото карти в Таро, която отрязва времето напред, дори и да говори за минало. Нейният отговор винаги е "не", но не защото съдбата забранява нещо, а защото човекът не умее да прави избори; от много мерене и претегляне, е стигнал да избира по-малкото зло. 3 меча винаги опира до нравствени избори на въпроси, свързани с такива, а за материални неща, като пари, изпити, получаване на нещо, винаги сочи провал, но подкован от човека. Тя е малкия вариант на Страшният съд. Колкото Страшният съд е промяна, толкова и 3 меча вещае някакви апокалипсиси. Т.е. лоша интерпетация. При въпроси от емоционално естество, отново не означава нито драматизъм, нито нищо подобно: 3 меча е апотеоз на егоизма и на желанието да дадеш по-малко, за да получиш повече. При нея буквална раздяла няма, защото няма как да бъде разделено поравно и всички да са щастливи. 3 меча е карта на жалкия компромис. И гневът от стореното естествено преминава у 4 меча, но тогава, каквото и да направиш, оставаш антигерой.

Интересни въпроси, но кой и защо дават различни парадигми. Особено по 9 меча и Папата, това са чисто племенни карти, т.е. книга, предание на Племето, каквито книги, предания, писмени или устни легенди, са предавани през поколенията. Папата е карта на статуквото, сиреч на предаването на традицията през поколенията, смяна на генерациите, които имат една и съща племенна и родова система, каквато евреите имат и до днес. Папата е и карта на колективния архетип. 9 меча и Папата издигат в култ също така и специалната роля на жертвата, на жертвопренасянето в ритуалната система на юдеите. Което много добре корепсондира с идеята за вината, за която ти споменаваш. Ще анализирам идеята за жертвата в картите малко по-различно. Дали, ако аз реша да стана художник ще стана или пък музикант? Едва ли. Има случаи, когато дарбата избира жертвеното си агне и то е обречено да страда, ако не се отдаде на призванието си. Да, то ще страда и в двата случая, но във втория - помагайки или дарявайки с красота, жертвата му ще бъде поне наполовина осмислена - смисълът е в даряването. Имаме ли право да получаваме нещо, което не можем самите ние да дадем? Това остава и основният въпрос в Таро! Не трябва ли да има реципрочност и в този смисъл Справдливост - еднакво мерило да е както за даването, така и за получаването. Светът възниква, когато човек го открие. Той обаче го открива, когато пожертва своето закотвено убежище в сигурността, в прамайката, а именно своето първоначално несъзнавано състояние. Боговете, принасяйки жертва, славеха предано жертвата, а тя бе първата от жертвените дела, те с цялата си мощ се възкачиха на небето, там, където битуват старите блажени богове. (Ригведа, песен 10) Чрез жертвата се постига огромна сила, която достига до властта на боговете. По същия начин, по който светът възниква чрез жертва, чрез отказ от лична обвързаност с детството, се създава според учението на Упанишадите и новото състояние на човека, което може да се определи като ... безсмъртие. Това ново състояние след човешкото битие се постига отново чрез жертва, а именно чрез жертвата на коня, на който се приписва космическо значение. (Брихадараниака Упанишада) И, връщайки се на Библията, за която ти пишеш, бих ти препоръчала една книга - Отговорът на Йов, на Юнг. Това е една от последните му книги, където геният на автора блести с пълна сила. Бих определила книгата, като може би най-тежката за четене от Юнг. Там ще откриеш много от архетипните поведения и на Големите Аркани в Таро. Хубава дискусия

Всъщност, мога да сравня познанието за Таро с изчитането на една книга, а именно Одисей на Джеймс Джойс. Позволявам си да цитирам Стефан Цвайг и неговата оценка за романа. Сменям името с това на Таро и всичко става ясно. Просто аналогии. "Равносметката: Лунен камък, стремглаво паднал в нашата литература, чудо, фантастична, позволена само нему уникалност, титаничен експеримент на един архииндивидуалист, на един гений-особняк. Нищо, абсолютно нищо няма у него от Омир, чието изкуство се крие тъкмо в чистотата на линията, докато този трепкащ екран на духовното подземно царство омагьосва душата тъкмо с шеметния си полет покрай теб. Не е и Достоевски, макар да е по-близо до него с фантазните си видения и необузданата си екзалтация. В действителност нито едно сравнение на този уникален експеримент не улучва целта – вътрешната изолация на Джеймс Джойс не допуска сродство с нищо съществувало, тя не се чифтосва и затова едва ли ще създаде някога потомство. Човек-метеор, изпълнен с тъмна първична сила, труд-метеор от парацелзовски тип, свързващ, както и в писанията на средновековния маг, поетически елемент с метафизична измама, душевна мистика с мистификация, висша наука със зло присмехулство. Произведение, създаващо повече слово, отколкото свят. И все пак – едно непоклатимо дело; тази книга – един гениален куриоз – ще остане като довлечен от стихиите огромен каменен блок, откъснат от плодородната почва наоколо. А когато времето достатъчно го пообрули, той може би ще започне да вдъхва страхопочитание у човечеството, както всичко сибилинско. Във всеки случай още днес дължим почит на това своеобразно, могъщо и изкусително постижение, почит, почит пред Джеймс Джойс."

Аз съм практик и за мене понятия, като личния път, търсенето на духовното и подобни, не ми говорят нищо, ако работата с Таро не се увенчава с точна прогностика. Просто чиста математика. Добрите Тароведи, както и астролози, както и други, трябва да се знаят кои са, още повече, че това са комуникативни, дори социални практики, свързани с работа с хора.

Няма остра реакция. Нормална е. Когато някой отива за пръв път в някой форум, където и да било, той очаква добро посрещане. Ти такова имаш, пиши на воля. Ала има специфики и в този форум. Дневни карти не се обсъждат, така не се учи Таро. Друго правило, книжките за Таро бързо се изоставят, защото са неприложими към реалността. Трето, обидени не може да има, нито засегнати, защото това е поведение за една различна възраст. Първите опити в Таро са опити, те не са прогностики, нека това да уточним, няма как вчера да си взел карти и утре да мислиш, че ще имаш резултати, ето за това става дума. Моята роля е да казвам, че лесно няма Остава упорството на хората и вярата им, че могат. На теб остава да докажеш, че Таро наистина ти е нужно. Все едно за какво. Желая ти успех и добра работа

Нека да забравим думата "предателство", толкова е помпозна и толкова неадекватна, наистина книжките за Таро, са вредни. Няма какво да кажа повече. И още нещо, остави дневните карти, това не е Таро. Използвай собствения си мозък за картите и не разчитай на книжки с обяснение, не сме деца.

Отшелникът, Папата, 9 чаши Лицемерието в своя апогей, в своя апотеоз. Животното е застрашено и става един организъм, защото е застрашено, но то защитава някого - спотаило се като червей, който и този дъжд, ще преживее, за да нарои земята с новата си манна - удобно завоалирана зад маската на заетост, страхувайки се за битието си - Папата би ме наказал, ако знаех какъв антигерой съм, нали. Но, понеже съм роден страхливец, преходът ми от Отшелникът до 9 чаши, ще е краткото ми царство. Папата, освен омилостивител, е и наказващ архетип, но и своя антипод - не желая никого, всеки ми пречи, мразя и семейството си, мразя всеки, който ми казва къде съм и каква е ролята ми ... Да бъда Отшелникът с Папата, да бъда себе си като някой друг, да бъда неуспяващия мъж, излишният герой, нужната сянка за чуждо Слънце, уморените криле на прелитаща птица ... Да чувам моят глас като гласът на племето, да си измисля кръст, който няма как да понеса. Сега съм усмихнато подобие на добреустроено битие Да се усмихвам. Да бъда сянка на сянката, да съм измисленият Ланселот, за да обичам употребената Гуиневир. И винаги да бягам от битката. Защото Отшелникът ми е затворът, Папата - маската, 9 чаши - тъжното ухилване. Инфантилен съм. Бягам. Страх ме е. Преходът е невъзможен по тези карти. Защото Отшелникът се е удавил в капка злорадно задоволство.

Негърът е проекция на Сянката, която всеки от нас носи. Това е онова ядро у теб, което търси изява. Т.е. смисълът е, че имаш нужда от промяна, защото си в процес на разпадане на статуквото. Полицаят е образ на твоят контролиращ Аз, който не иска да допуска подобни волности на несъзнаваното. Но трябва да бъдеш по-емоционален и по свободен. Сънят никак не е странен. Картина на онова, което искаме да задушим у себе си.

И още една интересна подредба, Пещерата на Пророка, тя е ситуационна. 1. Center sideways/Present 2. Above left sideways/Present Factors 3. Above right sideways/Present Actions 4. Upper left low/Past Factors 5. Upper left high/Past Actions 6. Upper right low/Future Factors 7. Upper right high/Future Actions 8. Lower left low/Factors released - 9. Lower left high/Actions released 10. lower right low/Factors adopted 11. lower right high/Actions adopted 12. Bottom/Outcome

Пускам ви подредба за отношения. Може и да ви е интересно.

Ако Таро беше просто и понятно, всички щяха да са тароведи. Заигравка с авторите.

1939

обичам Лешоядите, изяждат всичко и нищо не остава чистачи на плътта чистачи на душата все една дума трябва да остане, все един знак за непризнаващите нищо за отричащите останаха теменужените Небеса за мен са а за вас - спомените на Старицата есен беше, после лято, после зима после нищо

Много е интересен случаят с раждането на близнаци, мисля и че на вас ще ви е интересно какви са картите. Но преди да говорим за карти, все едно дали от моят опит, дали от друг, е важно да има реален пример. За да се аргументира тезата. Засега, имам 4 такива случая и за мен това не е статистика, т.е. не мога да направя обобщение, макар, че за себе си зная. П.С. Тук изключвам заченатите инвитро деца. Те са по друга парадигма.

Таня, всичко може, стига да се аргументираш с факти. Изложи тезата си, откъде идва и защо, какви са артефактите, особено съизмерени с Таро.