Лиула

Пускам списък на Големите Аркани от гледна точка на архетипната система на Карл Юнг. Мисля, че това се публикува за пръв път на български език, поне досега не съм срещала карта по карта какво означава според типологията на големия изследовател на човешката душа. Искам да уточня, че преводът е мой и съм се съобразявала по-скоро със значението на думата от гледна точка на психоанализата, не съм търсила буквален превод, най-малкото, защото ще звучи нелепо. Обърнете внимание на някои названия на Карти, които дава Юнг. Визирам Страшнията съд - изкуплението и Обесеният - Затворът. Ще се радвам да коментирате. Но познания върху книгите на Юнг просто са задължителни, когато се занимаваме с Таро. А ако добавим и Джоузеф Кембъл, картината ще е почти пълна. Liste der großen Arkana und Deutung nach C. G. Jung. Списък на Големите Аркани и значенията им според Карл Густав Юнг. Im Tarot sind die großen Arkana jeweils Archetypen zugeordnet. Всеки от Големите Аркани е свързан с определен Архетип. Der Narr (Глупакът) - Das Kind (Детето, Puer Aeternus) Der Magier (Магът) – Zauberer (Вълшебникът) (Трикстер - на немски значи мошеник, важно е да се уточни, и Вълшебник, са двете страни на едно поведение. Die Hohepriesterin (Висшата жрица) – Jungfrau (Девицата) Die Herrscherin (Императрицата) - Mutter (Великата майка) Der Herrscher (Императорът) – Vater (Бащата) Der Papst (Папата) - Der Sinn (Целта на пътуването) Die Liebenden (Влюбените) – Armor (Бронята, Блестящите Доспехи на Героя: ритуал на посвещаване след спечелена битка) Der Wagen (Колесницата) - Aufbruch des Helden (Отпътуването на Героя) Die Kraft (Силата) - Kampf mit dem Drachen (Борбата с Дракона) Der Eremit (Отшелникът) - Der alte Mann (Старецът, Старецът от Планината) Rad des Schicksals (Колелото на Съдбата) – Fortuna (Сляпата Фортуна, Неизбежността на Съдбата) Gerechtigkeit (Справедливостта) - Der Richter (Съдията) Der Gehängte (Обесеният) - Das Gefängnis (Затворът, Срещата с несъзнаваните страхове, Митът за Пещерата) Der Tod (Смъртта) – Tod (Смъртта) Mäßigkeit (Умереността) – Harmonie (Хармонията, Равновесието) Der Teufel (Дяволът) – Versucher (Съблазнителят, Изкусителят - Змията в юдео-християнския свят) Der Turm (Кулата) – Zerstörung (Унищожението) Der Stern (Звездата) - Der Hoffnung (Надеждата) Der Mond (Луната) – Nacht (Нощта) Die Sonne (Слънцето) - Das Licht (Светлината) Das Gericht (Страшният съд) - Die Erlösung (Изкуплението) Die Welt (Светът) - Das wiedergefundene Paradies (Отново намереният Рай, Процесът на Индивидуация)

Да поговорим за Светът като карта. Постижения, стигане до края, финализиране на цикъл. Но на какъв? Много е важно да се знае, че Светът е проекция и мечта на Императорът, неговото пълно осъществяне в този свят, на земното битие. Като окончателна победа на четворичността, на Индивидуацията. Както Императорът е символ на човека в неговата четворичност, така и Светът е апотеоз на всичките енергии и сили, движещи личността към съвършенството на една победа. Победата, разбира се не е онази, която всички смятат за такава - да победиш нещо, някого, тя е победа над себе си; тя е осъществяване на мост между Несъзнаваното като писихически процес и Аз-а като мотор на същият този процес. В този процес активно участват така наречените Големи сънища (Jung) - дълбоко архетипни, дълбоко свързани с колективното несъзнавано, в което метафорите от древността стават част от личната история. Неслучайно в съвременната типология в картата Светът са изобразени и четиримата апостоли като финален цикъл по завършване на една идея, каквато е християнството, дали някой помни какво значи това Когато видите СВЕТЪТ, имайте едно наум - не завършва нищо, то предстои, досега усилията са били детска игра, оттам-насетне става игри за напреднали и изпитите предстоят ... И нито карти като Страшния съд или Справедливостта могат да помогнат, ако срещу тях се изправи със страшната си сила Светът - това е изпитът за личността - къде се намира, защо съществува и за какво става и става ли изобщо ... Не винаги нещата имат оправдание да се случват, не винаги ние имаме смисъл или осмисляне като Битие или съ-битие. Това ни казва Светът - ако ние не проумеем кои сме и за какво сме, няма сила която да ни разубеди или помогне. Човекът е осъден сам на себе си и това е най-голямата поука на тази карта.

Отварям отново скоба, но наложително подходяща за дискусията. Кога един архетип оживява, кога той е жив изобщо? Само, когато неговата нуминозност рефлектира у носителя - защо всички вуду хунгани и мамбо, са толкова отдадени на Лоа? Защото в тяхното несъзнавано, което напук на нашата психоанализа, Сянката е единствено извор на живот, не на компенсаторни неврози и истерики, живеят живите образи на архетипите, не ерзаци на полубогове или олицетворения на чудовища от сънищата. Много е просто: в тези "примитивни" за нас общества битуват старите Богове, които никой не е забравил, където Духът на мъртвите бди - Манао тупапао, както изричат древните маори някъде далеч в Маркизките острови. Служене на архетипа с отдаденост, смиреност и любов без обяснения. Дали това ще е Айзан, Мараса, Локо, Собо или Бадеси, океана, реката или планината, е все едно. Те всички са оживени архетипи. Всъщност, това е верният път на човешката душа. Да намери своя животворен извор и живата вода - не някъде извън себе си, а дълбоко навътре в душата, където всичките отговори съществуват. Всъщност, това е и смисълът на индивидуацията. От нас зависи дали Айзан (Императрицата) ще бъде една изгряваща Богиня или погинало древно божество, обитаващо единствено сънищата под различни образи. Кой е пътят към Imago Dei, когато богът се превръща в човек? Този проблем, дълбоко залегнал в Християнството, е важен и за Йоруба - защо Папа Легба, Ошун и всички останали трябва да "слизат в хората". Въпреки обратния процес на иницииране, имаме следния проблем: седмата молба на "Отче наш", а именно - Но ни избави от Злото, трябва да се разбира в смисъла, вложен в молитвата на Христос в Гетсиманската градина: "Ако е възможно, нека ме отмине тая чаша." Сигурно именно по принципа на Божата умисъл не съответства човекът да бъде пощаден от конфликта по този начин - от злото. Но напълно човешко е да изрази такова желание, което не бива да се въздига в модел, понеже то е насочено към Божията промисъл и воля, и се основава само на нашата слабост и страх. Тихоокеанските ни събратя са решили проблема, хората са станали самите те Богове, у всеки властва анимистичния дух на предците, както северноамериканските си братя, са намерили покой, ала и небивала веселост (смятана за престъпна от ограничения ум); отвъд страха, отвъд табуто, единственото табу е това да не бъдеш бог ... Бог не е само Добро, това може би ще ни научат другите етноси и религии - вярата в Бога като Summum Bonum е възможна само за едно рефлективно съзнание, за което всеки Бог е нуминозен и не подлежи на интерпретация. Ако табуираме познанието, то ние табуираме и стремежа да излезем извън схизмата на отрицанието. Важно е да се излезе от страха от осъзнаването и последващото го релативизиране. Следва въпросът: Знаем ли това, което виждаме?

Картите Таро могат да предсказват и улавят бъдещи събития далеч преди те да са се случили. Години напред. Разбира се, това е рядко явление. Но принципът е важен. Няма как да не впплетем и темата за Портата, защото е неразривно свързана с Ключовете - задвижва се в зависимост от силата на ключовете в нея и накъде са насочени те. За едни ще отнеме месеци, за други година, години също. Това не зависи от нас, не може да се промени. И тук идва момента на включването на 2 жезли обърната. Единствено тази карта може да задвижи един угаснал или угасващ процес, но с риск той да се превърне в ураганен вятър или пълна катастрофа. Способността да се улавят правилно сигналите, кога е време да се действа и кога не е, е висше изкуство. Ако го знаех, щях да влияя на климата, например - ето днес е хладно, а пък аз искам Слънце. Примерът е немного подходящ, но е показателен за егоистичността на желанието да променим събитие или състояние в наша полза. Изкуствено запалената свещ ще изгори нас.

По-горе говоря за знаци. Как да разберем има ли знаци около нас? Натрупването на синхронични събития по едно и също време, е доказателство, че определени нива за въздействие, се отварят. Когато нещо предстои да се случва, то бива предхождано от верига синхроничности: онова, за което концентрирано мисли човек, бил той проблем емоционален или друг, това няма значение, започва да се проецира навсякъде около него. Попада в ситуации, които изключително много напомнят неговата, но по косвен начин. Има най-разнообразни прояви на синхроничността и всичките те могат да се случат за кратко време. Системата подготвя човека, настройва струните на съзнанието му по-точно, за предстояща промяна. Той трябва да резонира с музиката на синхроничността. Освен това, започват да се повтарят минали ситуации по не много по-различен начин, когато са се случили за пръв път. Това е сигнал „Внимание“ – нещо се случва. По отношение на Ключовете в Таро, това е много важен момент. С определения за проблема или ситуацията ключ, може да се помогне процеса да мине по-безболезнено. Визирам специално обърната 2 жезли. Тя може много да помогне, но и страшно да навреди, ако сме избързали с нейната употреба или пък, закъснели. Това всеки преценява сам, а доколко преценките ни са били правилни, бъдещето показва. Проблемът с Ключовете в Таро и синхроничността отваря много казуси, много коментари, много умуване. Как работят, кога работят и кога абсолютно отказват да помогнат (отключат).

Много е важно, когато си гледате на Порта, да имате предвид, че в нея основно са важни ключовете в Таро и те ще бъдат естествен и единствен мост към определени събития от живота. Т. е. само това могат да бъдат знаците, по които човек може да се движи, без да греши. Т.е. често имамe рядък шанс, който пропиляваме, а Портата е презастраховка това да не се случи - вече някой ще ни е предупредил. И оправдания после няма да има. Това беше важно уточнение. Портата често се осъществява като проекция не веднага, а дори след година или две, но винаги се случва. Портата не е обикновено гледане. Образно казано, тя е нашият виртуален диск, където "записваме" важна информация и файлове, без да сме отороризарани за това с license key ...

Уточнения: 2 жезли обърната на първа позиция е понятна и разбираема като Ас пентакли на първа, за да стане по ясно. В тази тема повече нужда от обяснения няма защо е така, многократно сме изяснявали и коментирали илюзорността и отлагането във времето на Ас пентакли като първа карта. Т.е. говорим за хроничност на ОЧАКВАНЕТО за ПРОМЯНА. Рицар жезли обърнат не съм казала, че само той е преходен, такъв е и Рицар меча обърнат, но още не сме говорили за него; той е същият. Това са състояния на желания за действие, но без такова да се осъществи. Кралица меча и Звездата - това е комбинация изключение, при която самолечението в смисъл на саморефлексия се осъществява и в този смисъл непреходната Звезда става атрибутивна на Кралица меча, т.е. нейна проекция. От този процес обаче, от този терапевтичен процес на кралицата не й става по-леко: самотата й става хронична, т.е. - непреходна като състояние

Преходни и непреходни карти в Малките Аркани Започваме с боя жезли, както всички знаят, нейна сигла е огънят. Преходни: 2 жезли (права и обърната), Ас жезли обърнат, 3 жезли права, 4 жезли права, 5 жезли права, 6 жезли права и обърната, 7 жезли права, 8 жезли права и обърната, 9 жезли обърната, 10 жезли обърната Забележка: 2 жезли обърната има специално място в картите Таро, при нея преходността и непреходността (ситуационността и състоянието се сливат в едно и образуват перфектното действие, особено ако е на последна позиция, но не и на първа); Непреходни: Ас жезли прав, 3 жезли обърната, 4 жезли обърната, 5 жезли обърната, 7 жезли обърната, 9 жезли права, 10 жезли права Смесени, както и при другите дворцови карти, са всички пажове, рицари, кралици и крале. Много често, в зависимост от положението си в подредбата, те играят роля за определяне на състояния, но и на действия. Затова се наричат и смесени. Паж жезли прав – преходен Паж жезли обърнат – непреходен Рицар жезли прав и обърнат – преходен в повечето случаи, (с изключение ако е предхождан или последван от карти от боя Чаши) Кралица жезли права – преходна (с изключение, ако е последвана от Дяволът) Кралица жезли обърната – непреходна Крал жезли прав – преходен (с изключение, ако е последван от карти от боя чаши от ниския регистър до Паж) Крал жезли обърнат – непреходен (във всички случаи)

Темата естествено възниква от друга, а именно от Таро и техните сенки, където споменавам за наличието на преходни и непреходни карти в Таро. Трябваше отдавна да създам тази тема по няколко причини. Първо, познанието за това кои са преходните и кои непреходните карти в Таро, най-малкото ще осветли проблема с така наречените активни и пасивни карти, които позволяват на нещо да се случи чрез ситуация, а на друго – да остане само като състояние на обекта или на обектите. Първо ще акцентирам върху Големите Аркани в Таро, а по-натам и върху Малките. Големите Аркани дават по-голяма отчетливост за това кои от тях са преходни (ситуационни/активни) и кои не са. От 22 Големи Аркани: Преходни карти са 7: Глупакът, Магът, Папата, Влюбените, Колесницата, Справедливостта, Кулата Характерно за преходните карти е, че говорят за ситуации, при които има развитие в рамките на обозримо време, в конкретното настояще. Те са активни и образуват процеси, при които имаме начало, завръзка и евентуално развръзка. Това са карти на движението и на активната позиция на обекта спрямо други обекти от комбинацията. Непреходни са 9: Висша Жрица, Императрица, Император, Силата, Отшелникът, Обесеният, Дяволът, Звездата, Луната Тук основният акцент е състоянието, в което се намира обекта. Обектът е по-скоро вторачен в себе си, в собствената си екзистенция, но му липсва саморефлексията, т.е. способността за самооценка и оценка на процесите, които протичат около него. Това са състояния на натрупване на опит, общо казано, но без неговото активно приложение в живота. Смесени са 6: Колелото на Съдбата, Смъртта, Умереността, Слънцето, Страшният съд, Светът Това са карти, които могат да бъдат и преходни, и карти на състоянията, поради спецификата си на „надличностни“ карти, каквато е Колелото на Съдбата, и други карти, които могат активно да участват в действия – Смъртта, Страшният съд, както и такива, които са преход между състояние – Слънцето, и Умереността, при която, образно казано, течността може да заври и да се излее, но може и да замръзне. Тяхната природа е двойствена и обектът може да бъде в състояние на „вторачване“, „висене“, но може и да бъде активно насочващ действията си по посока дадено развитие. Ще се радвам темата да ви е полезна. Според мен тя ще улесни доста процеса на тълкуване на картите Таро в правилна посока. По-натам ще продължим и Малките Аркани, където ситуацията е по-комплицирана. П.С. Определенията преходни и непреходни съм заимствала от лингвистиката за преходните и непреходните глаголи.

Интересното е, че неподкрепен от други карти, Магът не успява да влезе в контекста на понятието черна магия, нито при бялата, нито при никаква магия ... Словосъчетанието "черна магия" е "сензационно", защото, само по себе си, то е абсурдно. Такова понятие няма, не съществува. Може би само за врачките и хилядите магове, пъплещи по нашата земя, присвоили името си като знак за всемогъщество, каквото всъщност няма и нямат. Нивото на съществуване в този свят определя и границата на познанието, до което можем да стигнем. И ако пътят е Магът, като път към осъзнаването, то след него има още много пътища, по които трябва да се върнем назад към себе си, да се слеем с Душата си, със Сянката си, дали това ще е Примирената, но и неиндеферентна Жрица или пък крещящият нагон, в лицето на Дяволът няма значение. Въпросът е друг - да има тотален баланс между човешкото и божественото. Всяко едно отделяне и отграничаване ни кара да усетим самотата като невъзможност за битие - Обесеният, пък и да плачем за неспособността си да имаме друго, а всяко едно потъване в множеството - ни предизвиква да се чувстваме като племенни герои, носещи кръста на Дяволът и обречени на племето, на множеството, на многолюдието, на социума. И кой е казал, че социумът умее да мисли?! Т. е. социалните тегоби да изживяваме като наши, като лични? Всъщност, това е абсурдно. Ние припознаваме единствено своите собствени. Пътят към индивидуацията е невъзможен без жертва на инфантилността, в лицето на детския порив на Глупакът, както обикновено; несъзнаваното трябва да бъде жертвано за сметка на угодността на Его-то (Императорът, 4 пентакли, 4 чаши, 8 чаши, Императрицата и др.). Авраам ще жертва своя син Исаак, за да има равновесие, но от човешка, егоистична гледна точка, отново за да е припознат от племето, и не от себе си. Тази зависимост може да бъде преодоляна само с риск да изгубиш сигурността, иначе няма да стане. С риск да отречеш Бога. Защото той е само в мислите ти, в сърцето ти, което си приел за вечнодаряваща лоза на изобилието. А кой губи сигурността си? Никой? Всеки иска да бъде вечно приютен в храма, при светата си майка, която нито един човек не би опетнил и осквернил. Т.е. връщаме се към нуминозносттта на архетипите, които ни владеят и ние сме техни роби, благодарение на тях живеем ... Та такава е тъгата на един Маг, тръгнал да се овеществява и докато затанцува своя танц, всички останали ще са мъртви. И отново ще се върне към Нулата, към Глупакът, към началото, ако не е преминал през Светът. Всъщност, Светът е последното сбогуване с всичко човешко.

Обособяването на личността като център на Азовото битие, намира пристан в картата Магът. С нея започва човешкото и там свършва. Магът е единствената карта в Таро, в която човешкият дух и воля намират реализация. Няма случай, в който, Магът да е на ключова позиция, и реализацията на човешкия потенциал да зависи от други, външни на човека, условия. Анализирането на картата Магът в различните подредби винаги напомня и потвърждава едно нещо: победата на човешката воля над „сляпата” съдба. Древното разделение между Богове и човеци (смъртни), първите играещи и се забавляващи с човешката съдба на простосмъртните, придобива ново значение. Древният мит за Прометей оживява като значение и послание в картата Магът в ролята му на борещ се за човешките права: огънят на волята на знанието, а и на теургията (магията), може да бъде запален единствено от един съзнаващ и самоосъзнаващ се Аз. Времето, в което Магът се осъществява е обособено и отграничено от Глупакът (несъзнаваното, Нощта на Брама), и Светът (Индивидуацията по тълкуването на Юнг, Денят на Брама). В контекста на 5-та раса, Магът е олицетворение на отделения от Бога човек, на "захвърления в небесата" (по Сартр) и оставен сам на себе си пробуждащ се дух, както Висшата Жрица е синтез, необособеност/неотграниченост на човешката воля да се ОТДЕЛИ по време на 4-та раса на Атлантите. В картите Таро, освен всичко, което трудно се вижда от пръв поглед, се наблюдава и броене, обратно на часовника. Ако приемем, че времето е линейно, и ако се тръгне от точка А, трябва да се мине през Б, за да се стигне В, то системата на Таро е едно от малкото доказателства, че времето е само човешка проекция, и минало, и бъдеще препускат по спиралата на едно трудноуловимо Настояще … Примери много: водени от рамките на един времеви континуум, хората ограничават Времето единствено до биологичното време, в което реално се раждат, остаряват и умират. Това обаче е погрешно, особено при тълкуване на картите Таро. Докато не се приеме, че картите не зависят от нашите представи (в повечето случаи те са социално обусловени и маргинализирани), никога няма да се разбере кое в картите е условно минало събитие, кое е условно настоящето и кое – условно бъдещето. Пример: до два месеца ще се случи ли еди какво си? Колелото на съдбата, Паж жезли, Влюбените. Ако в подредбата се появи Магът, времето се „сгъстява” и винаги се отнася до кратки срокове: магът е онова задвижващо ядро и мотор, което може да доведе до реализация и отговорът е ясен: планирането на действията е ПРЕДВИДИМО. Дори и последна карта да е Колелото на съдбата (това е картата, която може да стопира и блокира всичко, аз дори я наричам Великото Мълчание), това нейно влияние не би попречило на Магът да изчака и да потърпи, докато развие потенциала си, защото процесът на планиране вече е ФАКТ. Магът, образно казано, е това, което във философията на Веданта е известната максима „Няма дим без огън”. Т. е. Магът е онова състояние, в което личността вече е част от причинно-следствения план на битието. Освен това, отговорностите като последствия, са осъзнати. Магът е колелото, което задвижва Самсара – а именно човешката воля и инвенция за промяна. Магът променя световете вътре в кръга на човешкото съществуване, но не и извън него. Картата неправилно се превежда по този начин. По правилното би било да се назовава „Великият променящ Аз”. Оттук символиката с Висшия Манас е очевидна, който е и символ на 5-та коренна раса, Петият принцип. Затова, особено ако около картата Магът преобладават пентакли, материализацията и проявлението в света е сигурно. Независимо дали се отнася до купуване на жилище, брак или далечно пътуване, осъществяването ще е факт, а не сън в будно състояние. П.С. Започвам с Магът по очевидни причини. Идеята на тази тема е задълбочено да се обсъдят и анализират всички останали карти в Таро в един широк философски, културоведски, езотеричен и психологически контекст.

Споделям с вас една от най-интересните, вероятно и сложни подредби в Таро. Но, Портата като подредба играе много важна роля, както за навлизане надълбоко в света на Таро, така и навлизане в нашия собствен. Освен това, Портата дава светлина на много въпроси, но в глобален мащаб. Тя е мощен способ за отключване на скритите сили вътре в нас и проявлението им в бъдещето. Тази подредба се прави изключително рядко. Така, какво представлява Портата? Започвате да си задавате въпроси, каквито вас ви вълнуват, но въпросите не трябва да са по-малко от седем на брой. За всеки въпрос, теглите по три карти, които отделяте настрани и помните реда, по който са изтеглени. Колкото повече въпроси задавате, толкова по-добре, защото ще имате по-обстоен поглед върху нещата. Когато приключите с този първи етап, започвате да редите картите по реда, който са изтеглени, в кръг, обратно на часовниковата стрелка. 3 по 3, 3 по 3 и така, до последната тройка. Кръг е силно казано, по- скоро трябва да се образува овал с празно място в центъра. изведнъж пред вас ще се струпат множество карти, които ще ви смутят чисто на подсъзнателно ниво, но това е нормално. Помнете добре въпросите и вижте как картите си взаимодействат, особено ако преди сте си мислели, че примерно два въпроса нямат нищо общо помежду си, но в Портата ще се окажат не само близки по място, но и по-смисъл. Търсете вътрешната логика на нещата и освободете съзнанието си от всичко, което имате като предварителна нагласа за събитията в живота си. Вижте къде са силните акценти в подредбата, зададете допълнителни въпроси и изтеглете още по 3 карти. Внимателно проследете събитията в картите, обърнете внимание специално на дворцовите карти, особено на кралиците (ако сте жени), обърнете специално внимание на Колелото на съдбата, на Справедливостта, на Дяволът, на Ас пентакли, на 9 пентакли, на 2 жезли. По презумпция Портата се реди с прави карти, но ако в процеса на гледане, някои карти се обърнат, ги оставете така. Портата вече е пред вас, картите са на масата, следва дълбоко общуване и вглъбяване в картите. Остава ви единствено вихрено да затанцувате с Таро и да минете през Портата. А там какво ви чака? Кой знае? Все пак внимавайте, има познание, за което не винаги сме готови. Успех в преминаването на Прага

Понеже споменаваш за болки ... Разбира се, не би трябвало при Ключовете в Таро да се говори за болки, но от друга страна, болката е свързана с осъзнаване, с индивидуация, а всяка индивидуация е крайният процес на трансформацията. В психологически план, ключовете в Таро са сигнификатори и на такива психични процеси, чиято цел е осветляването на собствените ни дълбини. Третата двойка от ключовете, това е Ас чаши обърнато и Дяволът. Ето тук трябват яки връзки с Аз-а, за да не препуска конят без своя ездач. Тук устойчивата карта е Дяволът, а Ас чаши обърнато - е стрелата, която или може да се забие в сърцето по страшен начин или да пропука наболял възпалителен процес, и да го излекува чрез катарзисно преживяване. Дяволът и Ас чаши обърнато пробуждат у нас най-страховитите сили на психиката, най-разрушителните, най-съзидателните също; променят бързо посоката на събитията, обръщат времето. А какво е времето - времето е КРЪГ, в който кръг, ние сме ЦЕНТЪР - и от посоката ни на гледане от центъра, зависи и спектъра на влияние. Дяволът и Ас чаши обърнато влияят на времето във всичките му аспекти и измерения. Най-голямото постижение е да УЕДНАКВИМ нашето лично психично време с времето на върящият се в кръг СВЯТ или по-точно светове Е, тогава и ключовете отварят вече отворените врати. От митологията, на какво ви напомня историята на Дяволът и Ас чаши обърнато? Пък и не само на тези два ключа. Ако предпочитате други - ок. Ще бъде интересно да споделите, пък и то не е една само легендата ...

Жрицата и Луната като Ключове. Да, имат сходни функции. Но има една уловка - едната от две подобни или сходни карти, е неутрална, за разлика от другата. Т.е. трябва да се внимава за какво, за кого и как се използва като ключ. В конкретния случай Висшата Жрица е неутрална карта. Неутралните карти, които са ключове имат една особеност: те хем са ключове, хем са и врати, и в този смисъл са самодостатъчни. Ако се използва Луната, тя сама по себе си е само ключ, но към неизвестна врата - трябва да се намери подходящата карта-врата с подходящата ключалка, за да пасне този лунен ключ. Когато говорим за картите като ключове, е добре да обърнем малко словореда и да направим други фрази - Луната не е ключ просто, това е Лунен ключ. Висшата жрица е ключ на Двете Порти (звучи объркващо, но не е, това се налага поради символиката). Ас пентакли и 9 пентакли са взаимозаменяеми също, но по подобие на Луната и Висшата жрица, само една от тях е неутрална и това е 9 пентакли, за разлика от Ас пентакли, който има и силен разрушителен ефект и влияние. И това е особено важно да се знае, Ас пентакли се използва рядко и не без подкрепата на пазители от другите карти. Освен това, влиянието на това Асо може да се автонихилира, ако не сме уцелили времето за действие. Ако нямаме вътрешен усет, кога е моментът за дадено събитие, всичко ще пропадне. Т.е. трябва да уцелим моментите, когато и онези, другите врати се отварят като широки порти, за да е възможно и картите, като материални носители, да задействат механизма по отварянето. А що се отнася до заключването, ако е било истинско отключването, заключването реално е невъзможно.

Верно е, че Хайзенберг е квантов физик и неговата теория на неопределеността дефинира тоталната непредсказуемост на събитията. Дефинира, че компонентите, колкото и точно да се измерват в две двойки физически величини - место­положението спрямо моментът, толкова по-неопределена ста­ва другата двойка - енергията спрямо времето и обратно. Квантовата памет може би е всичко, от което се нуждаят учените, за да преодолеят границите на Хайзенберговия принцип на неопределеността. Според група от изследователи, заплитането на частица с квантова памет и измерването на една от характеристиките и, например позицията, би трябвало мигновенно да превключи паметта на кванта в съответстващото му състояние и впоследствие също да може да се измери. Това би позволило да се постигне нещо, което законите на физиката досега забраняваха, а именно - да се разбере състоянието на определена двойка от променливи в едно и също време - при това с безпрецедентно "количество" определеност. Звучи сложно - ок, но всъщност, всичко е просто: причинно-следствените връзки са добро оправдание, когато случващото се събитие е адекватно на породила го причина или на представата за нея, но когато това не се случва? Когато уж логиката на случващото се по никакъв начин не е било предопредлено от конституцията на породилата го причина? Как могат да е се изчислят онези събития, които ние не умеем да приемем по логически път, отричайки им правото на ядро на пораждане в миналото, само защото те не съвпадат с нашата унаследена или научена представа за битието. Та, в този смисъл и идеята за кармата става излишна: колелото на самсара е онзи интелектуален праг, о който се сблъсква човешкият интелект, примирявайки се или не с "установения" закон - установен от кого, никой не знае. Лесно се казва - Господ е и архитект, и демиург, и всичко - отговорността от случайността е снета. Но, както се казва - ние все още сме изненадани и се изненадваме от проявите на този Господ-шегобиец. На това явление, някои умни хора дават научно обяснение и търсят природата на тези "съдбовни изкривявания". Какво гласи законът на Хайзенберг: Дори да се измери една от променливите на наблюдавана частица, други нейни променливи, например момента, не могат да се измерват по същото време със същата точност, затова се смята, че измерванията (или наблюдението на позицията и момента на частицата) се правят с известна неопределеност. Още Айнщайн въвежда понятието "призрачно взаимодействие от разстояние", с което обяснява връзката между два фотона, дори да са на голямо разстояние един от друг (т.нар. "заплетени частици"). Когато две частици са заплетени, при откриването дори на единична променлива на една от тях настъпва т.нар. колапс на вълновата функция на двете частици, при който техните променливи получават крайни стойности. Т.е. извинете ме за този дълъг и предълъг квантов абзац, но той беше важен: принципът на неопредлеността е и принцип на несигурността. Принципът на Хайзенберг за неопределеноста поставя една реална бариера пред човешките знания, като не ни разрешава да опознаваме материята от една точка нататък. Просто веществото става невидимо и непознаваемо. В следващия момент обаче същата тази материя, която е "саморегулираща се" без да има съзнание и абстрактна мисъл е минала през този етап. Тя е била под точката на Хайзенберг и се е измъкнала от там, за да създаде съзнанието и човека ... Т.е. стигаме до проблема за универсалния парадокс на познанието - "Възможно ли е природата да бъде толкова абсурдна, колкото изглежда от тези атомни експерименти" - този въпрос си задава самият учен Вернер Хайзенберг. Много интересна тема според мен, която по уникален начин повтаря и моите наблюдения с картите Таро, с прогнозиране на бъдещи събития и най-вече защо те са упоменати в настоящето, съответно в миналото. Някак всичко се знае, но и не се знае, космическият вятър винаги може да отвее устоите и да ни върне на кота нула, когато животът отново ще е една tabula rasa, а ние прохождащи деца ... В този ред на мисли, източните религии за карма, дхарма и самсара са просто културна унаследеност и традиция, но не и система. Системите са енантиодромични и революционни; а най-вече непредсказуеми.

В “Майтраяна-упанишада” се намира прототипа на един от основните тезиси на будистката теория на моменталността. Времето се разглежда разделено на много малки частици, като самите частици разглеждани по този начин, могат да се мислят като моменти без траене, или хроноатоми. Само по себе си, времето е възникване, причината за възникването, а самата причина се превръща в битието на възникналото. Преди времето, светът може да се мисли като тъмнина, където битието няма определеността на битие, нито съществуването има определеността на съществувание. Това значи, че в света (ако можем да го наречем свят) няма различие, благодарение на което може да се прояви някакво съществуване. Това е твърде сходно с будисткия принцип, че небитието се явява нещо първично по отношение на битието. “Съществува” единствено несъществуващото. Основното в теорията на мигновеността е концепцията за времевия елемент, момента. Моментът не може да бъде “схванат” нито от представата, нито от интелекта. Интелектът не схваща времето, а по-скоро битието и то не самото битие, а „обекта битие”. В този смисъл моментът не е само време. Моментът е обект, който има битие само в течение на този момент. Самият момент няма продължителност. По този начин продължителност няма и битието на обекта. Липсата на части в момента го лишава и от основния атрибут на времето, неговата продължителност, или неговото траене. По този начин моментът, според будистката представа, се явява по-скоро нещо независимо от представата за времето като продължителност, или като траене. Траенето се влага от представата в съзнанието, по същия начин както окото не може да възприеме бързината на сменянето на кадрите в един филм и възприема непрекъснатостта. Според теорията за моменталността моментът е по-скоро обект, или мигновението на обекта е без продължителност. Едно битие лишено от продължителността на собственото си “траене”. Лишеното от продължителност битие има ментални и феноменални основания, а не емпирични. Лишеното от продължителност битие не може да има части, не може да има в себе си идеята за множественост. То е единност, а единността в субекта има опората си в неговата субектна идея. В този дух, Васубандху пише: “Какво представлява мигът? Това, което изчезва непосредствено след схващането на своето Аз (атмалабха). Онази дхарма, на която подобава такъв миг, се нарича мигновена.” Счита се, че изчезването на дхармата няма причина, или “изчезването на причинените дхарми е безпричинно.” Това, което има причина е битие, а самото битие е именно моментът, мигът. Но след него няма нито битие, нито време, т. е. няма нищо и значи няма и осъзнаване на нищото. Следва ново битие, като нов момент. Битието съществува като пораждане. Пораждането има причина и е нейно следствие. Самото изчезване, обаче, не е битие и не може да има причина. За небитието като не-време малко се говори. Тази концепция за моменталността на времето своеобразно нихилира сюжета на кармичните взаимосвързаности и заивисимости. И в по-глобален смисъл: дхармата, на която е подчинен света, изчезва щом мигът на бит-у-ването свърши. Подозирам, че Будизмът като философска концепция е непознат, като се изучават или се четат предимно нравствено-етичните послания, без да се вглъбява съзнанието във философската проблематика на тази система. Сериозен проблем за западноевропейците, които приемат формата, но не и смисъла на дадено учение, следвайки егоцентричните постулати за по-доброто живеене, ала, както не сме дзен-устроени като усещане за света и за цвета, така и не сме устроили ума си да мисли „будистки”, ако може да се каже така. Философията на изчезващият миг е тоталната философия на загубата, на сбогуването и на бившия/билия вече екстаз – подобна концепция можем да съзрем и у Сартр, но темата е все още друга. Ламаистките будисти-монаси през деня рисуват мандали от цветен пясък, на другия ден – ги унищожават. Не намирам нищо по-красиво: да пуснеш времето/мига да си отиде и да се превърне в небитие ... Посланието е ясно: времето като понятие е изменчиво, защото е нашата проекция на невъзможната сигурност е и жесток урок по митологията за вечния живот: осъзнаване на крайността, приемане на окончателността. Защото времето е крехко, деликатно, уязвимо битие и небитие също

Пускам и аз карти, отнасящи се до емоционалния свят. За любов не говорим, нито за влюбване на този етап. Въпросът е дали до края на тази година питащият ще има повод да се влюби, да изживее романтична история, да срещне подходящ човек за емоционална близост. Въпросът е за мъж, макар, че това няма особено значение. Сега той е single и скоро не е имал връзка. Картите са Паж жезли, Звездата, Паж чаши Картите са много интересни и дават поле за разнообразни анализи.

Моля, не бъркайте форум Таро за изповедалня или за лични Таро дневници. Тук се обсъждат карти. Съобразявайте се с правилата на форума.

Не е от особено значение, че пиша със закъснение. Картите са като в домино: Големи аркани с бързи ниски карти. От големите идеи до овеществяването им минава пропаст. Нещата не са променени и до днес. Шуменето около евентуални промени, по-скоро жужене, е затихнало. Ефективна действена сила липсва. Просто преходът е невъзможен поради липса на свързващо звено. Лошото е, че проблемите са реални, по Кулата, Луната и Папата с 2 чаши. Още по-лошото е, че ще се кара по старому (2 чаши с 4 жезли). Анализирайки Големите Аркани, зад всичко това виждам семейни кръгове и интереси, по-скоро отсъства чистия бизнес. Историята е толкова потайна, че е станала неясна и за самата себе си.

Здравей! Забелязах присъствието на всички 7-ци в този КК, което ме навежда на мисълта, че става въпрос за осъзнаване и избор. Освен това ми впечатление, че всички бои са равно представени, което би трябвало да говори за един уравновесен човек, но има много противоречия и това вероятно не е така. Този човек е минал през илюзиите и мечтите нещо да „се роди”, но е бил прекалено емоционален, лековерен, макар и да е успявал да го скрие зад умението си да говори и общува. Това е в основата на ситуацията, а тя е обръщане гръб на старите илюзии и отправяне към нови хоризонти. Подкрепа оказва и кралица жезли, реална и дейна жена. Тук има и разочарование от общуване с хора, на някои от които е имал голямо доверие и е разчитал на тях по 6 жезли, 4 чаши, 7 меч, 5 меч. 7 чаши, паж чаши / 4пентакли, 7 пентакли – това ми се струва като вкопчаване с голямо упорство и търпение в илюзиите, както се е вкопчил сега в новата посока по 6 меча, кралица жезли. Освен това емоциите по чашите се противопоставят на материализацията по пентаклите. Сякаш човекът носи и двата потенциала, еднакво силни, в себе си. Смъртта с крал пентакли ми се струва като внезапно осъзнаване, проглеждане. Осъзнаване на истинската, мечтана цел и компромисите, които трябва да направи, за да я постигне по Светът, 3 меча, Справедливостта. Съпоставянето с 4 пентакли, 7 пентакли - сякаш е отново връщане към старото и лутане между крайностите. Като че ли този човек иска да се откъсне от старото си мислене и да се отправи към нов живот, но старото е прекалено силно все още. Наличието на такова разнообразие от бои, от всички бои, говори за самодостатъчна личност, за човек, на когото не му пука особено за околния свят, за неговите тегоби и неволи. Освен това, говори и за висок интелект, голяма възприемчивост и способност за интерпретиране на фактите. Т.е. това е човек, който и в пустинята, ще оцелее. Започваме с контрадикциите: 5-та позиция със 7 чаши и Паж чаши спрямо 7-та: 4 пентакли и 7 пентакли. Контрадикцията, или противоречието, е външна на субекта, той я вижда, осъзнава, няма нужда да интегрира черното и бялото у себе си, защото то е ясно разграничено: миналото и настоящето. Ако миналото е било, според повечето, безсъзнателно и подчинено на "бързата" емоция, то настоящето е "заковано" у една стабилна "къща" (4 пентакли), която изисква критичен ум и последователност чрез натрупване, по 7 пентакли. Енантиодромията е естествен процес и тя обяснява този казус: билите чаши, сегашните пентакли. Хубавото на този КК е, че обхваща цялостността на едно битие, затова и е прекрасен образец за анализ, На фона на този процес на преобръщане на миналото в неговата противоположност, се наблюдава една друга, независима тенденция, демонстрирана от графиката на 6 меча с Кралица жезли спрямо Светът, 3 меча и Справедливостта. Онова са онези сигнали от бъдещето, които идват като отлаган бумеранг, определят бъдещето, очертават границите на сегашните притеснения (още само като инвенции по 5 жезли и 7 жезли). Каква е целта на всичко? Установеността на 4 пентакли, която еманира в допълнителната карта след Смъртта, а в именно кралят Пентакли, жестоко иска да задържи необходимостта от логическото обяснение на света; дори това, че го смята за еднакво нужен и ненужен, се отчита за базисно. Но, времето казва друго - иде 6 меча с Кралицата жезли ... Всеки има нужда да види тази бяла лодка на небосклона, а кормчията да е огнената надежда за бягство, ала не в себе си, а бягство в Света - Светът, дисекцията на приоритетите (3 меча), закъснялата насилствено отложена Справедливост, се връщат. Отложеното време (в матрицата на усмихната безтегловност), идва да вземе своя син, да го отведе в Западните морета ... Освен всичко, този човек ще пътува буквално и това ще пресече млякото на неговият скепсис, ще разпръсне още малки галактики, все още неидентифицирани. Мощността на конструкцията от 6 меча с Кралица жезли спрямо тройката Светът, 3 меча и Справедливостта, ще върне този мъж в света на отграничения, нерефлективен свят, където Доброто и Злото, имат различни домове за обитаване. В този КК няма никой и няма как да има, освен човекът, за когото се пита, а той общува единствено със себе си. Рядко се вижда такава независимост на мисленето, на желанието и нежеланието да си общуващ субект с околния свят. Но, лингвистиката на времето изисква промяна на синтаксиса. Да стане синтаксис на мълниите На глаголите. В крайна сметка, всяко Сърце, има нужда от изтръгване и захвърляне в Света. Оголено.

Видно е, че този КК затруднява. Затова, ви улеснявам, давам основните вериги-графики за анализ на този кръст. 5-та, спрямо 7-ма, спрямо 9-та, спрямо 10-та, 11-та и 12-та позиции 5-та спрямо пресечните две карти (6 меча и Кралица жезли), спрямо 7-ма, спрямо 9-та, спрямо 10-та, 11-та о 12-та позиции контрадикцията между 5-та и 7-ма акцент върху последните карти (9-та и 10-та, 11-та и 12-та позиции) спрямо 7-та специален анализ на 6 меча и Кралица жезли спрямо Светът, 3 меча и Справедливостта зависимостта между първите две пресечни карти и 8-та позиция от 6 жезли и 4 чаши Има и други вериги, но те са изясняващи към основните и ако ги напиша, ще пресолят манджата.

Предлагам за обсъждане Келтски кръст, богат на смисли и послания, с разнообразни карти. Келтският кръст е за мъж и анализира сегашната му ситуация, както и бъдещите тенденции. Уточнявам, че аз слагам 12 карти в Келтския кръст, обикновено се ползват 10. Прилагам и снимка за онагледяване, не е най-добрата, но достатъчно се вижда Който не може да види добре картите, ги описвам, както следва: 1/2. 6 меча, Кралица жезли 3. 5 жезли, доп. Колелото на съдбата 4. 7 жезли, доп. 2 чаши 5. 7 чаши, доп. Паж чаши 6. 7 меча, доп. 5 меча 7. 4 пентакли, доп. 7 пентакли 8. 6 жезли, доп 4 чаши 9. Смъртта, доп. Крал пентакли 10. Светът 11. 3 меча 12. Справедливостта

Hi, като възстановя темата за комбинации за напреднали, след мазалото, което осъществих там , ще пусна и тази комбинация там, ако позволиш. С много по-подробен анализ, какъвто другият подфорум изисква. Уникална комбинация, която създава двоен огледален образ: Колесницата е активната енергия, Колелото е пасивната, усмиряваща енергия, но това положение е на stand by, зависи изцяло от 2 меча - малката Умереност, балансът е крехък и всеки миг може да бъде нарушен. Огледалният свят на комбинацията, разменя местата на Колесницата и Колелото, и Колесницата става трета, а Колелото - първо. Такава конотация се наблюдава и при Портата. Което потвърждава историята на тези отношения - въображаемата стена, изградена и мислена като край, е нарушимо, крехко битие и най-малкото камъче, може да го докаже, като преобърне, направи зависимо от себе си, същата тази история. Емоцията не може да се избегне, защото е важен фактор, тя е свързващо звено. Сериозни отношения. Колкото до въпроса, леко е нелеп. Питащият знае, просто не е очаквал. Това са много сложни карти, което е доказателство, че Таро си знае работата и не винаги онова, което се вижда, е за виждане

Ще дам няколко примера. Уточнявам, че става дума за осъзнат процес, при който жената е готова емоционално и психически да е майка, а това не е просто егоистична прищявка. Колкото повече се появяват Аса, карти от боя чаши, примесени с жезли, толкова повече процесът е по-скоро първосигнален и неподчинен на активния разум. Освен това, говори и за ментални отклонения на бъдещото бебе. Тук специално визирам твоите комбинации. 7 пентакли, Умереността, Крал меча 7 пентакли, 9 пентакли, Светът 7 пентакли, Паж жезли, Кралица пентакли Кралица пентакли, 7 пентакли, обърната 2 пентакли Обърната 2 жезли, Императрицата, 7 пентакли

Много хубави карти като Таро. Радостното е, че не предопределят събитието, не го заковават. Нещата изцяло зависят от теб. Емоционално си свързана с мястото и ако не е от минали спомени, то е просто защото намираш там красотата, към която се стремиш и която искаш да видиш. Тук времето не е указано, защото това е трайна тенденция личността да хармонизира самата себе си в търсене именно на онези духовни стремежи и желание за промяна, каквото само едно пътуване (навътре към себе си, и навън към любима дестинация), може да предложи. Това е разказано просто прекрасно от Умереността. 9 меча с Умереността отговарят на въпроса, кое пречи. Да уточня, става дума за практически неща, в случая пари. 9 меча - притесненията по намиране на средства, без това да наруши баланса по Умереността. 6 жезли е самото пътуване. А 6 жезли с Умереността е осъществяването му първо в самата теб и то това е правено мнооого пъти, т.е. често мислено си била там Нямаш никакви пречки да отидеш. И ще отидеш.