Хубави карти, а още по-хубавото е, че няма никакво значение какви са въпросите. Тези карти сами по себе си носят история на личността - спадове, отливи, приливи, ходове напред, ходове назад, приближаване и отдалечаване. Топло, студено. Играчка - плачка.
Метафорично може да се обясни, че в далечината виждаш едно огледало, което отразява самата теб и ти ту се виждаш ясно, ту се отдалечаваш, виждаш чужди силуети и образи на неща, които не познаваш, не желаеш да познаваш, не припознаваш за свои. И се ядосваш.
Първата конструкция може да се нарече идентификационна, като да питаш - сега не е ли време, време ли е да направя това и онова, защото вече не само, че искам, но и мога, се едно от кютека наоколо, специално по Слънцето с 10 меча. Ако касае учене, то това учене може да се приеме във всякакъв смисъл на думата учене и време за натрупване, акумулиране на мощна енергия. Още повече, че това е указано по Справедливостта като неизбежен процес.
10 пентакли, 3 меча и Висшата Жрица е разнопосочна конструкция: енергията сякаш се разпилява или поне е насочена към ситуации, които касаят битието, оцеляването (мака, че не обичам тая дума).
Отделно от това 3 меча с Висшата Жрица е една абсолютна отделна конструкция и каквито карти да имаше преди или след, щеше да е все едно. Посичаш с меч самия себе си (улегнали представи спрямо конкретни събития, за които днес вече имаш друго мислене, отношения и анализи, всичко, което би носила, например ригидната усмивка на един Император). Това отделяне, по-скоро екстрахиране на отделните елементи от поведението, може би носят режеща интелектуална болка, но е рядко оздравителна за цялостната личност.
Супер.