Лиула

Опитай с прости изречения да зададеш въпроса.

Хехехе, да, яко е, известно е. Но, вероятно и Господ, като и Ребека от 100 години самота, отива на люлката си и отегчена от света наоколо, просто се въздига в Небесата - в своя собствен свят. Иначе, един от моите любими цитати (и моят, и твоят, са от интервюта) е:

Всъщност, това е официалната информация, защото реално Маркес няма преиздавани книги наскоро, 100 години самота я няма никаква на пазара. Последните книги бяха 12 странстващи разказа и За любовта и други демони. Каквото се намери тук-таме, ще е антиквариат. Отново оскъдица.

Били сме много умни! И кадърни! И интелигентни... о, особено интелигентни! Толкова интелигентни, че веднага щом успяхме да се отскубнем от поредното робство (нали на нас все робствата са ни проблема), се постарахме да отвратим и най-широко скроения човек на света – Габриел Гарсия Маркес. Същият, дето написа „Сто години самота“ и ни обрече на 200 години тъпота, като забрани творбите му да се издават у нас. Толкова години минаха, откакто го „изпържихме“ с печалбите от тиражите на книгите му, а той така и не пожела да ни прости. Но ние сме кадърна нация и си можем без него! Все ни е тая за Маркес, Марков и компания! Сещате се за втория? Той е онзи с чадъра... И него успяхме да отвратим или май беше „отровим“? Да можехме да сме като гърците, вместо само да им пием узото и да размятаме силиконови дини по плажовете си! И те са кадърни, но за сметка на това са хитри. Както се казва в онази реклама : „Как просто да се наслаждаваш на живота? Гърците са го измислили!“ А ние още го мъдрим и пием... узо! Да, да можехме да сме като гърците, защото и да знаеш как да паразитираш правилно си е изкуство! Защото тях вместо да ги обричат на сто години самота, им дават сто милиарда евро помощи! А пък ние си оставаме с дините, узото и вярата, че сме кадърни! автор Лола П.С. Горенаписаното е повод на това, че през 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава, че издателите тук отчитат минимални продажби и печалби. Проблемът е обаче друг - проблем с авторските му права, които нашите книгоиздатели пренебрегват и нарушават. И това е причината, той да преустанови договорите си. През 2010 г. Слава Богу, се намира решение.

Днес отбелязваме световният ден на книгата - 23 април. През 1995 г. ЮНЕСКО - Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, обявява 23 април за Световен ден на книгата и авторското право. Датата 23 април е символична, защото през 1616 г. на този ден са починали Сервантес и Шекспир а също така и големите писатели - Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дрюон, Мануел Мехия Вайехо, Владимир Набоков. Идеята за празника произхожда от Каталуния, където 23 април е денят на Св. Георги Победоносец и по традиция се подарява книга. Във Великобритания и по целия свят днес отбелязват 450-ата годишнина от рождение на Уилям Шекспир, най-великия английски драматург и поет на всички времена. Неговите пиеси и днес не слизат от световната театрална сцена. Истинската рождена дата на "националния поет на Англия" и "Ейвънския бард", както често го наричат във Великобритания, не е известна. Знае се само, че е бил кръстен на 26 април. По традиция рожденият ден на Шекспир се чества едновременно с датата на неговата смърт - 23 април, която съвпада с празника на свети Георги, небесния покровител на Англия. William Shakespeare 450 години от рождението на Шекспир

Само живеенето не стига, човек трябва да има слънце, свобода и малко цветя. Ханс Кристиан Андерсен

Но кой е всъщност Борис Виан? "През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците." /Пяната на дните/ Припомням си за него по различен повод, в разговор за други хора, съвсем ненужни диалози, но по глупава презумпция - неизбежни. Борис Виан е всичко, за което може да се сетя, може би само дето не е бил летец-изпитател ... По образование е инженер, има две патентовани технически изобретения. Освен това е и музикант – инструменталист, певец, композитор, автор на текстове за песни, както и един от привържениците на автентичния джаз. Артист, режисьор, драматург – това е пък връзката му с театъра. И накрая – публицист, поет и писател. Той е автор на 17 книги, над 400 песни и стихотворения, 24 джазови композиции, 80 статии. От тази равносметка лесно можем да си представим интензивността на неговите дни. Защото всичко това е създадено само за 15 години, а през всичкото това време обществото се възмущава от бохемските му подвизи. Явно почти не е спал. И този трескав начин на живот сигурно е допринесъл за сбъдването на собственото му пророчество – че няма да доживее до 40 годишна възраст. Той наистина умира на 39 години. Всичките му книги са експедиция до една и съща страна – “ВИАНИЯ”. В “Сърца за изтръгване” има една незабравима сцена – избиването на дърветата. Да, тях не ги секат, а именно ги убиват с нажежен шиш в сърцето. Вратовръзката на Колин – главният герой на “Пяната на дните” – отказва да се завърже и с нея водят истинска борба. От отрязания край на една жица капе електричество. Сянка на минувач ограбва витрините. Когато човек има неприятности и финансови затруднения, стените на апартамента му се свиват, стъклата на прозорците потъмняват. Кучето говори с човешки глас и мечтае за измисленото животно “уапити”, за което се знае, че може да бъде хванато със “словесен капан”. По дулата на пушките, които растат само с човешка топлина, разцъфват стоманени рози. Внушението на автора е ясно: ако всичко, което изговаряме се сбъдваше, светът щеше да е много по-различен. Според тази логика, когато у Виан един стол в стил “Луи XV” остарява, той се видоизменя в стол “Луи XVI”. Това е "ВИАНИЯ" Тя не съществува единствено благодарение на сравнението с нашия свят. При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли. Виан не търпи умереност! официален сайт източник книги на български език от ИК Хеликон Борис Виан - душа за изцеждане Извратеният рай на Борис Виан (по книгата Сърца за изтръгване) Борис Виан - един от пионерите на модерния роман

García Márquez, una vida en imágenes, колекция от снимки на Габриел Маркес през годините ... един живот в образи

Мисля, че отново не се разбираме, отново сме изгубени в превода. Визирам конкретни човешки реакции под помпозното название прокрастинация, но пък то точно така се казва. Не се казва иначе. Ако отлагането на важни решения в търсенето на свръхкомпенсации (запазване на ригидното контролирано и контролиращо поведение), то да, диагностично е. Което не значи, че не е верно. Колкото до масмедиите как влияели, защо те не влияят на много известни личности, които са разбрали, че животът не търпи отлагания, а изисква адекватни и спешни намеси. Никой не е безкраен, нищо не е вечно. Може би ще бъде терапевтично да осмислим понятието за време от гледна точка на понятието прокрастинация.

“Thus they went on living in a reality that was slipping away, momentarily captured by words, but which would escape irremediably when they forgot the values of the written letters.” One Hundred Years of Solitude http://www.youtube.com/watch?v=DeK_IYrixT8

In memoriam Montserrat Figueras

Убедена съм, че специалистите в Портала, са наясно с това съвременно заболяване. Но идеята ми е друга. Искам да открия генезиса на вечното отлагане, или както споменава самият откривател Noach Milgram който реално прави първият психотерапевтичен анализ, в края на 60-те години на 20 век, това е най-съвременната болест. Защо това е модерно заболяване, както го нарича самият Noach Milgram. За съжаление, откриваме много препратки и у древността. Но днешният акцент е при нас, живеещите в 21 век - ние вечно отлагаме живота си, победите си, страховете си, умът ни е вклещен в някакво невнятно бъдеще, където линията се пречупва от страха - дали ще успея. Чудейки се дали прокрастинацията е плод на обектен или ситуативен страх, доколко той е обективиран от неизолирани симптоми, касаещи вътрешния психофизичен интегритет? Дали прокрастинацията спада към комуникативните страхове, дали това не е даден вид социофобия пар екселанс, имайки предвид задълженията, които всеки има да изпълнява, дали това не е бягство от отговорността на задължения човек, дали не е връщане към атавистичното битие на ловеца с други задължения. За мен това си е просто социофобия и без да има психодинамичен конфликт, без да има личностово противопоставяне: по мои наблюдения това са интровертирани хора, най-вече неспособни да се налагат, но и от друга страна, особено акутни към критика и към оценяване. Което задължително води до фиксация на проблемите. Виждам жесток паралел между чувството за изолация и прокрастинацията - аз съм отвъд червената линия, нямам и няма за какво да се боря, защо да бързам, за какво ми е да вярвам, следа като и тази вяра ще отмине ... А аз няма да се променям ще отлагам, пък каквото стане ... И т.н.. Ще ми е интересно какво мислите вие по въпроса. Защото, според мен това отлагане във вечността определя ни безкрайното ни лутане и търсене на себе си. И то безрезултатно. Разбира се, аз нахвърлям много основни неща, които бих задълбочила при диалог.

Добре, ама аз лично нямам карти никакви, няма за какво да гледам и май нищо не ми е интересно вече. Затова, да, ако някой друг, с повече от 5 години в Таро, има какво да сподели, ще се радваме Говорим тук като чиста Таро аналитика за реална ситуация.

Здравей, Vaaya, в този форум има правила, моля прочетете ги с твоята приятелка Важно за участие във форум „Таро за начинаещи”

Извинете, но дори и лицемерното отношение, е отношение. Картите са ясни - касае за интригантче, което се опитва да манипулира, само че няма достатъчно интелектуални устои да го прави умно, а повтаря едни и същи грешки. Трендът се запазва, а интрижките лъсват и то яко. Дори бих казала, че предизвиква смях. Какъв е проблемът - не трябва да се дразнят питащите. Всичко ще отшуми с времето. Селските номера все имат край.

В този Келтски кръст има съсредоточие на най-тихите карти в Таро - Звездата, Отшелникът, Висшата жрица. Тихи, защото ни насочват към историята на личността, назад във времето, тихи, защото не обещават велики катаклизми на битийно ниво, но най-вече на екзистенциално - онова, което се отнася до човека и до това как той се самоопределя. Смъртта с Рицар чаши е онзи малък камък, о който се препъваме, да се върнем назад и да се видим кои сме били, но най-вече кога сме били най-щастливи. Получаваме един палантир, кристална топка, в кяото се виждаме като в машина на времето. Усмихваме се, чудим се, все едно споменът отдавна е изтрит, но не, него го има и той трайно съществува с привличаща назад сила, която е единствената, когато човек си е помислил, че се е изгубил ... Именно споменът за това минало битие, но и щастие, може да бъде единствен мотор за сегашното променяне на нещата, че да даде път на надеждата да се роди. Другите карти, които касаят днешното ежедневие, като Кула с 4 пентакли (вътрешна съпротива срещу старата-нова личност, но и неудобство от това, че трябва да се променят и много други съпътстващи неща), не биха могли да заблудят една устремена 9 пентакли, която знае, че дори и човек да се мисли за преливаща или пресъхнала река, меховете ще се напълнят. Разбира се, целта е Умереността - там, където е текло пак ще тече, това е единственият извод за този Келтски кръст. И, да - където е огрявало Слънцето, то пак ще огрява.

На хиацинт прилича тя, но горе в планината овчарите я сгазват със краката си и клюмва на земята пурпурния цвят ... Сафо

Мързел ви гони.

На разпети Петък, най-тъжният ден, ви желая смирение и вглеждане в себе си. Прекарайте поне час насаме със себе си, с любима книга в ръка. Не се ядосвайте, не обвинявайте, просто тъгувайте с онази духовна тъга, на която само обичащите са способни. Помислете и за онези, които са жертвани, за да бъде трапезата ви пълна, помолете се за душите им. Защото Възкресението е духовен празник, не е празник за физическите сетива. Светли Пълници!

I know God will be glad to have his old angel back, but we will miss you!

Gabo! Напусна ни, днес. R.I.P. "Si alguna vez escribiera esto, nadie me lo creería." --"La mala hora", Gabriel García Márquez

NIkolaeva, първият ти въпрос е абсурден, вторият е следствие от първият. Анализът е несъстоятелен, най-малко поради факта, че общи въпроси от типа - колко пари, много ли пари и подобни, са абсолютно далече от стилистиката на говоренето с Таро. Една година е огромен период за какъвто и да бил въпрос, зададен на Таро. Направи преоценка на въпросите си, още повече, че питаш за едно и също нещо, откакто пишеш напоследък в този форум.

И да се допълня, за да няма сянка на съмнение относно източника, който е великата Елена Блаватска. Тя никога не е била таровед пар екселанс, тя е теософ и езотерик. Затова е добре да се прочетат всички нейни книги, но не от ракурса на познанието за Таро (в частност като прогностична наука).

Това са 6-цилиндрични месопотамски (халдейски, вавилонски, акадски и т.н.) царски печати. Като тези например по-долу. Намират се в много световни музеи. Откровено нямат нищо общо с Таро. Те говорят за личността на владетеля, юридически документи и нравоучения ...