Лиула

Неслучайно е тук картината на Ван Гог - Звездна нощ, един велик автор среща друг ...

Prelude No 4

Chopin, Nocturne No. 20 in C sharp minor, нещо уникално! Alles hat seine Zeit

Конфликтни са Слънцето и Папата, защото говорят за близки отношения. Но нищо повече. Работа - мечове, жезли и Рицар пентакли. Рицарите са по-дейни от всеки един крал. Кралете са мързеливи.

Малко е странно, че няма тема за един от любимите композитори на Учителя Дънов. Вече не си спомням точно къде и точно как това е споделено от него, но зная, че е така. Ако трябва да бъда точна, има тема Класически композитори, но специална тема за Фредерик Шопен няма. Всеки, който лично се е опитвал да свири Шопен, знае колко е труден, колко е трескав, каква различна музикална фраза има. Аз лично след един нотен лист бях изтощена, защото да изтръгнеш сърцето на Шопеновата музика от пианото си, е мисия почти невъзможна. Но пък после, удовлетворението е огромно. Отдавна не съм активно свиреща на пиано, но съм активно слушаща Шопеновата магия. Уверявам ви, тази музика наистина е лечение за душата. Ще се радвам да споделяме негови творби, писма, мисли за живота. Chopin, Spring waltz

Киара, ако се вгледаш в картите, неглижирайки въпроса си, ще видиш различни неща, най-малкото няма да видиш конкретен човек, Защо се повтаря 4 жезли ли - ами защото е мечтана среща, мечтана да се случи изненадващо, но и малко условно. Визирам твоите мисли, които казват - този път може да е различно и както трябва - Магът. Колелото говори за обърнато време в конструкцията, но и за още нещо - надяваш се да има компенсация за миналото време и сега да е по-добре, сега да бъде всичко в точното време на точното място, пък и точно това означават двете карти от Големите Аркани - Магът и Колелото на Съдбата. За съжаление, това няма отношение към въпроса ти, Таро отговаря на друг въпрос, то просто очертава силуета на ситуацията сега. Това не са проективни карти, не. Това са визионерски карти. За съжаление, не мога да кажа нищо, което би зарадвало сърцето ти.

Обикновено речевият поток замества емоционални празнини, неща, които прекрасно знаем какво означават, но не можем да конкретизираме, предавайки какво точно чувстваме спрямо тях. В този смисъл, ти ползваш богат речник, който обаче не носи информативност за проблемите ти. Досега ти очертаваш силуетите, но нямаме точна рефлексия на конфликта. Да имам, да преодоля, да успея да се доверя, бих искал – са все пожелателни призиви в условно наклонение. Кой е онзи, на когото се говори – ти или твоята представа за теб? Отграничи двете роли и позиции. Пишеш, че би искал да преодолееш вътрешната си борба, но уверявам те, без подобна агония, израстването не е възможно: стълкновението между противоположностите е необходимата психодинамика, в чиято среда, една личност се изгражда и се „кове“. Пишеш още, че съзнателно се опитваш да контролираш, това е своего рода натраплив контрол над реално неконтролируеми неща, каквито са потенето, треперенето и замайването. Тези прояви са издайниците на онова, което ни говори тялото, нали. Мен това ме води към друг ред на мисли и без да бъда банална, ще намекна, че страхът и сексуалността, са пряко свързани. Конкретно и в този случай. Смятам, че по-нататъшните анализи в тази посока, са излишни, защото ти си достатъчно интелигентен, че да продължиш в правилната посока. Разбира се, че във форум не е възможно човек да бъде напълно открит, то не е и нужно. Но ако се консултираш със специалист, то ще трябва ясно да формулираш проблема си и здраво да го приковеш с точните думи на твоята лична човешка история. Колкото до самостоятелното справяне с проблем – онази доза доверие, която гласуваш на терапевта, реално е доверие спрямо самия теб и част от твоето емоционално израстване. Част от стълбицата за изкачване. Всеки проблем вече е частично решен, когато бъде правилно назован – директно в сърцето му. Желая ти успех!

Да честитим рожденият ден на неповторимият поет Любимир Левчев, роден на днешния ден през 1935 година. Наздраве, Маестро! *** Аз няма да умра като хората. Аз просто ще престана да те сънувам. А това е немислимо... *** из стихотворението Предположение

Здравей, Jorjj, бих те помолила нещо. Напиши желанието си с едно просто изречение. Опитай се да го формулираш и се насочи към целта. Т.е. в едно изречение се опитай да формулираш и проблема, и желанието си Поздрави.

Терапевтът отново е заместител на архетипния лечител, на Старецът от Планината, на онова звено в психиката, което мечтае за цялостност и което не се намира. Терапевтите на психиката не стават такива по диплома, а по призвание. Те са родени такива и преди това са разбрали, че са такива. Не после. Проследявайки различни случаи в моята практика, стигам до различни изводи - масово хората нямат нужда от лечители, а от увереност, че могат да се справят сами с проблемите си. Визирам ширещата се напоследък масова социофобия - панически страхове и абнормни нужди от обгрижване и търсене на ерзаци на родителското величие или обезличаване. Масовата мания напоследък, през последните 10 години, всички да са болни от панически атаки, говори за това. Тези проблеми не са психоаналитични пар екселанс, те са проблеми на социалното израстване. Не са проблем на душата в нейната цялост, история и значимост. Те опират о антропологическите характеристики на феномена, не и у неговите афективни прояви. Ролята на всеки терапевт е да проследи конюнктурата на симптома и да не се подвежда по вербалността, защото другата симптоматика е по-важна. Казвам това, визирайки, лексиката на оплаквателното говорене, което винаги започва с Аз - версус другите, заплашителни и лоши, запазвайки личния остров на неприкосновеност, обикновено мистифициран от трагични (пожелателни) случки в битието. Каквито реално няма. Не трябва нито един специалист да се подвежда.

Гледах на едно момиче, непознато за мен, болно от левкемия, уж излекувана и с ремисия. Отдавна не ми се занимава с хора, докато не чух нещо - че тя отказала традиционно лечение след повторно диагностициране на болестта. Спомних си за моята практика и за много такива случаи. Болни хора, онкологично болни да отказват традиционна медицина и да се втурват в алтернативни медицини и лечения, и практики. Досега, всичките ми случаи са свършвали със смърт и то до последно - вяратa в успеха над болестта не ги напускаше, докато не се видяха на какво са заприличали. После се сетиха кой е бил правилният път. Картите ми са 6 пентакли, Рицар жезли, 7 чаши. Въпросът ми бе дали алтернативното лечение ще помогне. Ами не само, че няма да помогне, ами и ще навреди, защото е ерзац на всичките етапи, през които един болен човек преминава. Чудото няма да се случи, чудото е само в главите на проективните ни мисли за чудо. А човешката глупост наистина е безмерна. Вярата ще ви излекува, когато клетките ви са увредени ли? Няма вяра, която да направи болна клетка здрава, айде да се разбере това. Нито източни практики, нито небесни. Болен ли си онкологично, лекувай се според науката. Не се лекувай спрямо измислените практики на полуидиоти. Таро също го казва и то категорично. Не мога да коментирам повече, защото ще кажа твърде нецензурни неща. А момичето ще си иде мърцина, само защото днес отлага спешна медицинска намеса.

Нежеланието да се формулират системите (отново тук имаме проективност на Сянката), също е бягство. Отново синдром на прокрастинация. Не ви харесва думата, проблемът не е в нея, а във вашата представа, че тя е наложена от някой друг, от кого ли. От поне 2 хиляди години. Което доказва едно нещо, уж модерни болести, ала с етиологии в древността. В древността на човека, в неговите улегнали модели на поведение, най-вече в неговата архетипна природа. Нормално е човекът да се променя и да търси промяната, другото определям за патология и отново за едно носталгично чувство по някакъв неземен архетипен рай, в който всички са братя и сестри, текат реки от живи води и океани от мед и масло. И се живее във време, в което глаголите имат само един времеи отрязък - условно настояще. Но няма как да стане. Всеки процес на емоционално израстване минава през „затъмняване“ на синдрома на отлагането на живеенето. Както и да се нарича той, езикът борави с термини, ако беше иначе, нямаше да имаме реч, а несвързани вокали и придихателни съгласни.

по текст на марто карбовски

Няма какво да кажа, вчера тя имаше рожден ден, ние мълчахме, ние немеехме. Непростимо. Искам да обичам, докато е време, докато има време и докато онзи, когото обичам, е жив! Лили, ти си велика! Благодаря ти, че те има.

Това е онзи хормонно активен тумор, който живее в надбъбречната жлеза, поредният пример за невроендокриния, отново предизвикан от катехоламини (невромедиаторите) страх. Първо, в клиничната симптоматика идват екстремното повишение на кръвното налягане, което обикновено води до разстройство на мозъчни функции, казано най-общо, или до хипертонична енцефалопатия. Но подобни клинични картини могат да възникнат и при хормонно активни тумори в периферната симпатикова система – сетете са за т. нар. правертебрални ганлгии и надбъбречната сърцевина, които са хомоложни (група от органични химични съединения, които имат еднакъв качествен, но различен количествен състав) от еволюционна гледна точка. Защо пиша всичко това по този начин? Добре е да се обясни. Освен водещият симптом високо кръвно налягане и др. смущения в регулацията, винаги са важни страховите симптоми при повишено кръвно налягане (или хипертонична криза), които често наподобяват пристъп на паника с много силно главоболие. В случая имаме сърцебиене, задух, усещане за слабост и треперене, а понякога се стига и до спазматични пристъпи и дори до предсърдно мъждене. Тези ранни аналогии между феохромоцитома и пристъпа на паника са изтъкнати от много учени (Friedrich Strian) като причина за продължителен период, необходим за поставяне на диагноза. Доколко това, за което пиша, има връзка с диабетичния хипогликемен страхов синдром, не зная, но виждам дълбока връзка, най-вече заради етиологията на заболяванията. Вероятно това не е тема за обсъждане в този форум, но мен темата ме вълнува, защото малко внимание се отделя на заболяванията с хормонална етиология. А психиатричната клиника познава най-вече такива. И често ги нарича емоционален примитивизъм. Особено, когато вече всичко е пост фактум.

Киара, ти си умно момиче,но влагаш твърде много енергия в излишни неща. Попитай картите си следното - какво аз, Киара (...) изпитвам към еди кой си (името му). Какво искам и какво очаквам? Мисля ли, смятам ли тоя човек за толкова важен в моя свят? Попитай се сама, убедена съм, ще бъдеш изненадана от отговорите. Междудругото, има и други теми в Таро, където можеш да пишеш. Картите Таро за отношения са несъстоятелни спрямо науката за Таро, но всеки си има път Та, задай си тия въпроси и пиши пак, сподели, без да се притесняваш как ще звучиш, мисля, че твърде много се притесняваш и прекалено мислиш преди да пишеш. Бъди по-смела!

Нищо засукано няма в терминологиите, каквито и да са те. Още повече, че броят/числото повторяеми симптоми водят до генерални обобщения (и систематичност), които са част от методологията на всяка една наука. В това число и психологията, която междувпрочем, е приоритетна и за философия, където човешкият Аз е обект на задълбочени изследвания. Така е било от древността, така е и в наши дни. Да не говорим пък и за антропологията и митологията, където са залегнали най-устойчивите човешки поведенчески архетипи. Примери и учени – дал Господ. При конкрентната работа с пациенти, всички терапевти също ползват вече изградена система, т.е. методология, която обобщава и борави отново с терминологии. Това е неизбежно, когато става дума за наука.

Виждам, че няма такава тема, а е добре да има. Много от книгите, издавани преди години, не се преиздават и няма как и къде да се намерят, освен в антикварните книжарници.Затова и създавам тази тема. Има доста онлайн антикварни книжарници, надявам се да публикувате и адреси на антиквариати, които нямат сайтове. Антикварна книжарница Алба Антикварни книги Светът на книгите Книжен пазар Антикварна книжарница Кутловица Виртуална антикварна книжарница Галерия антиквариат

Испанското издание "Вангуардия" публикува част от неиздадения роман на Габриел Гарсия Маркес Ще се срещнем през август, съобщиха в. Гардиън и Дейли мейл. Вероятно Маркес е работил по Ще се срещнем през август, когато пише и последния си роман Спомени за моите тъжни проститутки, издаден през 2004 година. цялата информация тук

Ами аз ти написах какво мисля точно за тези карти. Лошото при ползването на карти във филми и т.н., е че авторите отделят малко внимание на изучаването, дори и за един прост кадър, в който ще има Таро. Досега, от всички филми, които съм гледала и е ставало дума за картите Таро, попаднах на една серия от Изборът на Лара (хърватски филм), в който, разбира се, циганка, беше наредила подредба и освен това я тълкуваше и то много добре. Личеше си, че има яка подплата от таровед. Лично аз се учудих и то много. Наистина перфектно тълкуване на Смъртта с Обесеният.

Не, това няма как да има значение.

Джи, не знам за филма, но картите са купени вчера. Освен това, с тоя Свят на 7-ма и тази 8-ца жезли на 10-та може да се говори само за свръхочаквания, за които питащият не е подготвен. После, дисбалансът между обърната 3 чаши на 5-та и 5-ца меча на 6-та говори за абсолютен калабалък от карти, т.е. хващаш някакви карти и редиш, все едно коя ти е обърната и коя не е, с надеждата да се получи нещо интересно. Не е интересно, определено. Слънцето е обърнато, 8 чаши е сложена не по правилата на Келтския кръст и човекът работи главно с дясната ръка (не че е новина заради положението й), но се касае за човек, който няма никакъв опит с Таро. Кръстът е подреден хаотично.

Димитрина, можеш ли с думи прости да обясниш какво питаш.

Гръцката дума akrasia (ἀκρασία) често се превежда като „слабост на волята” и буквално означава липса на власт или контрол (над самия себе си). Това е състоянието да действаш (или бездействаш) в противовес на рационалната си преценка за това кое би било най-доброто действие (или бездействие) в дадената ситуация. Баналните примери за акрасия са свързани с това да се подадеш на влечението, въпреки че ясно осъзнаваш, че благоразумието изисква нещо друго. Сократ е известен с това, че отрича възможността на акрасия. Знаейки кое е доброто, ти неминуемо ще постъпиш съгласно това си знание. Ако постъпиш другояче, това означава просто, че не си знаел що е доброто. Така че в крайна сметка това, което би ни се привидяло като акрасия или безсилие/слабост според Сократ е всъщност незнание (или недостиг на знание). Казват, че Платон все пак държи да обясни вместо подобно на учителя си да отхвърли възможността за акрасия, поради което и той въвежда троякото деление на душата на разумна, волева и сетивна. При това най-вече конфликтът между разумната и сетивната (т.е. желаещата, апетитативна) части на душата обяснява възможността да се отклониш от и да действаш срещу рационалната си преценка. И въпреки това акрасията продължава да изглежда като парадокс - как е възможно да извърша нещо напреко преценката си? И това е така именно защото тя включва в себе си елементи едновременно на вменимост и ирационалност. Вменима е единствено и само постъпката на едно рационално действащо лице (за която и то е в състояние да носи отговорност) и заедно с това се предполага, че въпросно лице действа по определен начин в противовес на преценката си тъкмо поради недостиг на рационалност. Последното би означавало, че отсъства условието за вменимост, поради което и на лицето не следва да се приписва постъпката, която е белег за акрасия. Т.е. тук се стига до противоречие. Оставяйки настрана онтологическата проблематика, една особена форма на акрасия, която римляните наричат procrastinatio (от pro - "за", "към" и crastinus - "утрешен"). Прокрастинацията е непрестанното отлагане на дадено действие за утрешния ден или изобщо за по-сетнешен момент. Прокрастинацията е замяната на едно наложителното и същевременно тягостно действие с перманентно бездействие или по-скоро със съвкупност от въвеждащи или отлагателни действия, които само да отдалечат момента на същинското извършване на действието. В този смисъл прокрастинацията е безсилието (акрасия) да се захванеш с конкретно дело. Тя е присъща на хората, които сами определят своя дневен график. Лесно е да се водиш по разписан график, към който си външно принуден. В следването на такъв външен график, ти изобщо нямаш нужда от бъдеще. В личното си действие обаче е нужно да положиш бъдеще. В този смисъл прокрастинацията е и безсилието да положиш сам себе си като определен към някакво бъдеще. Метафизически погледнато, прокрастинацията е непосилността на бъдещето. П.С. Радвам, се че огромен интелект като Христо Стоев прави подобни уникални философски наблюдения. В друга тема ще се спра специално на него.

Много животни, и котки и кучета са изхвърлени точно поради тая причина, че в семейството се очаква бебе. Това е типично за нашето ниво на възприемане на света. От друга страна, специално за кучетата, е добре да бъде предвидено и планирано всичко, защото не всички породи реагират еднакво на едно малко дете; просто някои породи са по-темпераментни, други са по-меланхолични. Често при невинни игри между кучето и детето, се стига до наранявания, без никой да е виновен: детето иска да играе и не преценява риска, съответно и кучето реагира инстинктивно. Това важи най-вече, ако и кучето е все още малко на възраст. Затова е задължително да има консултанция със специалист преди да се взема куче и особено, ако в семейството се очаква бебе.