Лиула

Важен е контекста. Нищо, от което казва автора не мога да го припозная, нито от онова, което казват други. Отново виждам, че всички се блъскат между вярата и нейното огледало, но без страничното виждане. И търсят оправдания за онези, които няма как да бъдат докоснати с първични архетипи, няма как да стане. Нито Господ ме интересува, нито вярата, за мен това са думи без смисъл вече. Не беше нужно да изгубя някого, нито здравето си (както повечето да потърсят Бога, колко евтино), нито нищо, просто не вярвам. За мен този ден е като всички останали, за мене няма нито възкресение, нито пък мога да кажа че някой е възкръснал, не е. Традицията, примесена с езическа такава е един вакханален театър, игран вече от столетия. Не съм вярваща, няма да бъда никога (нито и привързана - в реалния смисъл на религиозна). За мене няма господ, нито нищо подобно. И е добре.

Нещо много вярно, за което изобщо не се замисляме. Думите са на дзен будиста Thich Nhat Hanh.

И още нещо се сещам, но не знам дали е тук мястото. Винаги съм се интересувала от историята на храните, в смисъл - каква е било менюто, например на прабългарите. Има запазени документи за римската кухня (аз лично съм правила някои рецепти и се намират продукти заместители, особено на един специален вид сос), за древногръцката, индийската и т.н., но не съм попадала на подобно изследване върху хранителните навици на прабългарите или в средновековна България. Ако някой има повече инфо, ще се радвам да сподели и благодаря предварително.

Мерси, че си преместила мненията ми. Аз също зная, че нахутът е традиционна храна за българското семейство (но и не при всички де) и то доста преди боба да се появи по нашите земи. Аз научих за нахута едва, когато отидох в Германия и си мислех, че е се приготвя само в Индия (???), понеже общувах с доста индийци по това време. И заедно с многото им видове дал (леща), си мислех, че и нахутът е техен. После разбрах, че не е точно така. Но въпреки всичко, за мен това е тежка храна и не е за всеки.

Няма сила на тоя свят, която да ме накара да заобичам нахута. Не зная хората какви кореми имат, но моят не е от тези, които приемат това. И ако вървим по веданта, нито нахут има там, нито никкави варива, изобщо откъде дойде тази мания? Веданта и не само е против варивата и против лука, чесъна и т.н. Има своето основание. Хубаво е и затова да се говори. Но зная, че много мои колеги и други приятели се хранят така и търсят рецепти. Без да омаловажавам този начин на хранене, не коментирам вкуса. Просто мисля, че това е поредната здравословна мода, както бяха преди антиваксините. Така мисля аз, вие - друго, което не пречи няколко милиона деца да умират, защото не са ваксинирани. Ако сметнете поста ми за неадекватен, го сменете, но ваксинирайте децата си. И специално да попитам Донка, защо според теб нахутът и другита варива станаха толкова популярни като храна особено напоследък, а преди не са били толкова дискутирани, нито консумирани? Питам и мои колеги същия въпрос, не могат да ми отговорят адекватно. Предните ми постове моля да бъдат преместени в други тема, по-дискусионна за храната изобщо Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук.

Цвета, фактът, че си отдала своя контекст на контекста на изследването, стига. Има хора, за които Островите, са бездни И геени. На ужаса да бъдат хора. Няма да се справиш с това. Еко би се изсмял, както и аз. Изсмей се и ти. А Островът от предишния ден, ако е от онзи хвърлей за умния човек, за други ще е непосилна задача да погребат Персоната си. Важно е, че си видяла гълъбът с цвят на портокал, намирам това за достатъчно за една търсеща душа. Рядко виждаме гълъби с цвят на портокал

L'amour n'est rien

Не е лошо да се върнем към първия пост. И аз да попитам какво значи да си щастлив? Всичко е въпрос на психика. И е малко странно, че дори и онези, които са останали в България, се държат като емигранти в собствената си държава, това е най-страшното. Не плащат данъци, не работят, търсят мекото на хляба, търсят баба си, казано накратко. Мен не ме интересуват емоционални предииспозиции, нито критикарства отляво или отдясно. Преди няколко месеца бях в Колумбия и видях такава бедност, каквато не може да си представите. И в тоя смисъл, всички оплаквачески истории тук, в нашата родина, ми звучат смехотворно. Същото е и в Северна Африка, да не говорим какво е в Монголия, Бутан и изобщо в държавите до Западен Бенгал ... Та някой да ми реве за родината си, че му липсвало семейството и то от мъж, е леко странно. При условие, че хиляди жени очерниха живота си да издържат семействата си и още са там. И са в Испания, в Италия ... Цяла Европа е една магистрала за пътуващи работещи жени, за работещи мъже, летищата са сборен пункт на българи, които така и за 5 години някъде, не са учили нито езика, нито нравите, нито нищо, те са роби. Ала това е личен избор. Те ще са същите и тук. Изключение са хората, за които светът е родина, защото това е въпрос на възпитание и на манталитет. Защото повечето не се ползват от правата си на граждани на света, а гледат на света като на касичка за бързо печелене на пари. Ми прасенцето и то има капацитет на поносимост. И се пръсва от толкова монети бездарие. Да се противопоставя животът в чужбина на любовта към България, ме връща далеч назад в други епохи, когато повечето ни интелектуалци са живели в Букурещ ... И то не дори към България, а идентификация с трапезата, с майчината гръд (у Хайтов). Това са тежки прееекспонации, които не служат на съвременния свят. Защото всеки може да бъде каквото си иска и където си иска, прсосто се връщаме на една основна тема - тази за адаптивността. За толкова години не сме променили нещо основно, което уж на пръв поглед няма връзка, ала семиозиса е жесток - да си видим в какво състояние са ни гробищните паркове и да видим тези в Германия, например. Нашите са обрасли, занемарени, обругани, забравени, храстясали, спокойно можеш да се загубиш и не ти трябва да си Ариадна, нито Алиса в страната на чудесата, загубването ти е дори може да стане история за филм. И то филм на смешния ужас. Идете в едно гробище някъде в Южна Германия, например близо до Хепенхайм - малко градче с малко хора. И после се разходете, в което и да е гробище в България. Колкото обичаме живота, толкова страдаме и за онези, които ги няма. И това не е проблем на антагонизъм между ние и света, а само между ние и ние.

Неслучайно споменавам благотворителността, ако пък си толкова добър, светъл и озарен човек, давай всеки месец пари ... Има много начини това да се случи - например от сметките за мобилни оператори, които всеки месец вземат определени суми за различни каузи. Аз активно участвам в това и приканвам всички останали да го направят. Така разбирам аз нещата - екшън, не приказки за затова колко сме велики. Иначе, мискомуникацията е на едно завидно ниво.

Но наистина е добре, част от мненията да бъдат преместени в друга тема или отделени в нова, защото отдавна написаното излезе извън прекия контекст.

Да обобщя: общо взето се наслушах и начетох на свежи мисли. Докато убиват нашите отрудени родители, баби, дядовци, няма да има покой за никого. Разликата: това на Запад няма да бъде позволено. Защото няма как да бъде. Всеки подобен ще бъде наказан зверски от закона. Затова, е добре да видим собствената си кочина преди да търсим проблеми у другите. Хиляди изоставени хора, страх и ужас в селата, възрастни, оставени от децата си - на произвола, на нищото, това е трагично. Нали българинът е велик, нали е добър, защо изостави близките си? Къде са синовете? Къде са дъщерите? Защо старците са пребивани от пияните си синове, защо хората недоумяват как така са създали деца, които сега не ги искат? Но това явно е мой фантазъм, няма го, той е щото аз съм хейтър, а животът е чуден за чудни хора с чудни мисли. Кога ще станем хора? Вие кога последно участвахте в акция благотворителна, но трайна или пак мислите, че някой ви е излъгал. И преметнал. И че всичко е лъжа ... А само вие сте номер едно, а? И само вие казвате великата истина?

Докато има убити възрастни хора за 20 лева или са 10 буркана зимнина, няма какво да ме направи щастлива българка. Верроятно твова е омразата, ала това е омраза към себе си, дебелоочие ли е, не знам какво е. Изпитвам срам и ужас, че това се случва и аз съм негов свидетел и говоря иначе за чудесни неща. Не, не са чудесни. Докато умират хора по този начин, моето място в този свят е нелепо, моят свят - тъп, моята борба - напразна, моят живот - извинение за страха, моето щастие - трън в очите на нещастните. И не виждам никакво щастие, докато други страдат.

Parler à mon père

Ако имаш лични въпроси - на ЛС. Иначе е спам.

Не знам, вероятно много филми гледаш или си застинал в някакво време, което на мен поне, не ми е познато. От поне 20 години в България убиват възрастни хора по селата, и не само там, за по 20 лв,, нещо което няма връзка с времената на Ал Капон. Нито по мащаб, нито по загуби. После, какво общо има който и да мол, фирмите, наели помещенията, които плащат по стотици, че и хиляди левове наем, затова, че има отново българи, които недобросъвестно са наели непроверени служители? Нима като престанат да пазаруват хората оттам, нещо ще се промени? Фирмата охранител ще бъде сменена. И какво общо имат брандовете, които плащат милиони левове и евро на служителите си, че да им се забрани да продават? И кой ще забрани да се пазарува. Веднага влизаш в противоречие с КЗК и с КЗП.

Мене специално нищо вече: мисля, че по-добре е да отговарят в темата хора, които тепърва се запознават с подобни книги. Нови езотерични книги няма как да има, защото ще бъдат или нови преиздания или коментари върху езотерични текстове. Колкото до селф хелп книги, в това число включвам например Хорхе Букай, както и романите на Паулу Коельо, с последните двама има доста свежи вицове, измислени от умни хора , като този например, че Глобул става Теленор, а Паулу Коельо става Хорхе Букай И да повторя за термините (малко е странно да си помислиш, че ще я чета заради терминология, а и да уточним, че става дума за индуистка, будистка и ... фразеология и думи), за мен Блаватска е най-голямата, защото мащабът на нейните изследвания върху произхода на Вселената и на Човека, е грандиозен, задълбочен, и много отвъд това.

И твоята също не е за чудене.

Съвсем не е непозната. Но няма да коментирам, защото ще трябва да кажа доста неприятни неща. Съвременната езотерична литература, която си мисли и се самовъзприема за едва ли не получила скрижалите от Светия дух, е щипка оттук и щипка оттам. Колкото до Блаватска, по-голям енциклопедист от нея няма. Отново стигаме до факта, че 10 изречения от нейна книга, и повечето получават главоболие Защото нямат никаква подготовка, нито с терминология, нито пък нещо са чели преди това сериозно. Иначе, ако говорим за езотерично познание пар екселанс, трябва да споменем и Плотин и всички неоплатоници.

Много добре ме разбра. Лошото е, че 30-40 годишните в по-голямата си част четат книжки за 15-годишни. Това е нивото, това се търси и съответно се предлага. Лесносмилаеми напомпани текстове ...

Най-голямото богатство са две неща: достойнството и образованието.

Езотериката почва поне преди 2000 години, но тук не става дума за това НО, все пак да почнем с Елена Блаватска и там да свършим. Селф хелп книжки са за 15-годишни хора.

Максим, никой не е пророк в собствената си държава, е казано. Ала това е извинение пред страха да сме различни. Гьоте е бил пророк в собствената си страна, нали, както и други. Това бягство ме плаши, дълбоко ти казвам - няма да бъдеш разбран. Отрицанието е първа патерица на компенсацията, и втори стълб на егото. Досега спорех с други хора, тази нация е обречена и няма сила на този свят, която да ме оповергае.

Цвета, радвам се, че четеш Островът от предишния ден. За мен това е върха в романното творчество на Еко. Уникален роман, откъдето и да го погледнеш. За мен този роман е като истинска машина на времето.

За мен това е компенсаторна илюзия, но няма да споря. Всеки е свободен да следва каквито концепции си избере.