Лиула

Добро утро първо Ако можеш да ми обясниш или изобщо някой да ми обясни какво точно е "истинския" ислям. Ако приемем, че това са единствено и само морални послания, то той не надвишава един обикновен законник от третото хилядолетие преди Христа, каквито е имало навсякъде по тези земи, пък и не само там. Връщайки се назад към генезиса на исляма, се натъкваме на преинтересни факти, добре е всеки да ги прочете. Отделно от това, за мен постиженията на "ислямската" цивилизация са заемки от доислямския период на Близкия Изток и народите, населявали Междуречието. Предполагам, че в една обзорна дискусия тук в тази тема, много факти ще излязат на повърхността. Визирам исторически факти около налагането на исляма като социален модел първо и после като "духовно" послание. Бих могла да разкажа за връзката между Дева Мария и боготворената в ислямския свят Фатима. Изобщо има много интересни неща, които е добре да се знаят. А сега ви желая хубав дъждовен ден

Излезе последният албум на Пинк флойд - Бекрайната река, едно тотално сбогуване. След 20 години мълчание, след последния албум от 1994-та година. Нещо смесено между The division bell i Umma Gumma - David Gilmor, остава на своя пост и за своята мяра. The endless river е всяка една наша река, която няма край, но винаги продължава, за тяхната музика обаче това е краят. Това е и моят край, краят на всички мислещи хора, за които тази музика бе и е еталон за качество. Няма какво да кажа, това е най-нормалният начин да се сбогуваш. Останалото е истерика. https://www.youtube.com/watch?v=-ExRKMxOlNs

"Аз ще играя (ще постъпвам разпътно) пред Йехова и ще бъда още по-отвратителен от това". II Sam. VI 20-22 Ако не знаете, това е танца на Давид - диагностициран от библията, т.е. от ветхозаветния текст, според който той, Давид, не е познавал никак Мойсей - авторът стига до едно интересно заключение. Че именно този танц на Давид е свързан отново с кабирите като се упоменава "витаещит над водите", където двойките, сиреч сенките науч на храмовете извършват кръговия танц, където те са планетите, а той слънчевия бог, както и гопите са символизирали. Това буквално е препратка към наши времена към свети ПЕТЪР и неговото послание към Луцифер. когато Господ говори чрез Малахия, който ни казва, че Слънцето ще изгрее само за тези, за които са богобоязливи. И тепърва остава да разберем, какво е имал предвид Малахия под израза "Слънце на справедливостта." Но на всички ни е ясно, че се има предвид Христос. За когото именно свети Дионосий Аеропагит дава точни сведения. Това обаче е обект на следващ анализ. За да стигнем до истинската същност на Забравения.

Където е великата езотерика, там е и сърцето. Едва ли някой би се сетил за ЕЙМИ, но е добре е да се сетим. Там някакви посредствени гласове и гласчета, и умове. Там някакви посредствени сърчица. Щъкат. Посредствено.

"И Небесaта били видими в седемте сфери, и планетите се показали с всичките свои знаци във вид на звезди, и звездите били разделени и преброени заедно с управниците, които се намирали в тях, и пътищата на тяхното въртене, чрез силата на божeствения дух." Къде духа значи пневма,като колективно божество, проявено в своите "строители" или на езика на църквата - седемте духа на присъствието - mediantibus annelis,за които Тома Аквински казва, че Бог никога не се труди по друг начин, освен чрез тях ??? Тези 7 управници, или ангели-медиатори, са боговете кабири на древните. Къде е църквата обаче - припознаването на древните кабири до по-старите серафими до едно и също действие, не води но нищо, освен до неяснота. Да се върнем на етимологията на думата хабири - велик, а също и Венера , днес тя се нарича Кабар в средния Изток. Това в Таро отговаря на обърнат Маг, обърната Виса жрица и 2 жезли обърната Но ако търсим планетните духове, трябва да ги припознаваме като "баро". "Тези пенати и пазещи божества, чрез които ние живеем, научаваме и знаем" ( Saturn, I, III, гл. IV)

Това е темата, идеята, която ме занимава от самото идване в Портала. Това е моята област, моето "мое" и моята насоченост. Предполагам, че тя няма да се радва на популярност поради много факти. Но знае ли човек ... След 7 години мога да осъществя това, струваше си чакането. За много хора Учителите са други, различни са, за мен Елена Блаватска се оказа този важен човек. Мисля, че след толкова време е нужно да се отдаде значимото и на нея, защото тя реално стои зад всичко, което днес припознаваме за Езотерично познание. И да завършим с култовата фраза на Е.П.Б., както и на теософското общество, че няма религия по-високо от истината.

Добре, много хора са съвремнници на онези събития, но и много хора са съвременници на тези, отсега. Ислямът е вреден, ислямът е пагубен. Казва ти го човек, завърнал се от тези земи. И пак ще ида там да доизследвам. Човек тябва да има сетива за това, да го вижда отдалече, да вижда злото отдалече. Донче, познаваме са отдавна, аз съм регулярен човек, пак не в правилата но, но винаги държа на европейското, но в тоя случай, ме загуби. Твоите ирански приятели да се борят за правата на жените си и да не лежат върху близки познанства, защото само при подобен конфликт, ще се обади нещо по-тежко, а именно архетипа и ако са били такива борци за права, да са в затвора. Т.е. не вярвам на лисици. И наистина трябва да пообщуваме с такива хора, че да видим откъде ни е дошло. И благославяваме християнството.

Здравей, явно аз съм в нечас, но какво общо има твоят пост с моя или с предходен. И каква му в връзката с Тибет.? Просто питам.

Не ви ли направи впечатление, че говоря за умереност. Мисленето за истината няма значение, то накрая се оказва субективно и се отчита по житейските резултати. На всеки. За мен е важно какво имам в сметката си - пари, активи. и така е при всички, колкото и да ми се правят на семиотични герои. Затова, нека всеки от нас да е добре финансово, че да може да определя истини и за други. Всички живеят в този век, надявам се, и да ползват приоритети му, така, че да не се изпада в мистификации - всички плащат, всички се хранят. А и всички купват книги, надявам се.

Органът е мозъкът - той е двигател на всички наши дейности. Та, на въпроса за аурата - повечето хора са лишени от това защитно поле, за което се носят легенди Пък и няма какво толкова да се защитава, реално погледнато. Онези фантастични митологеми за толкова и толкова пластове енергии за натрупвания от премного цитати и преписване на такива за човешката енергия, наречена аура - сияние ... Съществуват от хилядолетия. Реално е Сянка, отдавна е описано и то в научни трудове и мистика няма. Колкото до мистичността, каквато на повечето изглежда "мистична", ако някой има способността да улавя честотите, то първо трябва да се пребори с честотите на родителите, които упражняват негативно въздействие върху човека (обекта). Първо това трябва да бъде изчистено, за да се види реално с какво се работи. Но, за съжаление, отвъд това няма нищо, архетипът жестоко се е слял с персоната и да се работи върху устойчиви проблеми, е невъзможно. Правя контрапункт - онези, които ходят по църкви и стоят там по цяла нощ, очаквайки чудо, каквото реално, не е възможно - те какво правят с енергиите си, с аурата си? Цитирам Чебурашка, защото държа да ми отговори тя, ако е възможно. Да изясним най-после тия велики магически практики За мен, от моята практика, се уверих, че почти 90% нямат така наречената аура, но имат устойчиви архетипни модели, което далеч не прави енергийна защита, това са хора без потребност да бъдат протектирани, защото ... няма за какво да бъдат. Това отваря други хоризонти за анализ, за които е рано обаче.

А Достоевски не представя ли княз Мишкин точно каквото е неговото виждане за Исус? Късно виждам въпроса ти. Най-добре може да се разбере отношението на Достоевски към религията въобще и в частност към християнството в абзаца (главата) Великият Инквизитор в романа Братя Карамазови. А княз Мишкин е по-скоро рефлексивен образ на самия Достоевски.

Пълният саундтрак на трилогията ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ

Ревността и паниката са излишни. Особено в такива ситуации. Дори бих казала, че проявявайки ревност и паника, отблъскваш партньора си, а ти уверяваш, че го обичаш. Няма никакво значение бившата му жена, защото негова работа е да намали контактите си с нея, ако са прекалени, а те са - ако взема твоите думи предвид. Твоята роля е съвсем различна и не е да го следиш, нито да контролираш поведението му. Той винаги ще обича първо детето си, после всички останали, добре е това да се проумее. И няма как да е иначе, ако е отговорен мъж и баща. Това обаче, няма общо с отношението му към теб, мъжете мислят различно от жените и не смесват понятията. Добре е и жените да не ги смесват. Реално погледнато, няма никакво значение, дали твоят партньор има едно или пет деца, ако ти го обичаш и той теб, това дори би било богатство за отношенията ви. Отделен е въпросът, че е conditio sine qua non (условие, без което не може), финансовата ви стабилност. Трябва да пренасочиш вниманието си и да се съсредоточиш върху полезното и градивното, не върху онова, което генерира драма и конфликти (евентуални). Все още нямаш проблем, не го създавай. Позволявам си да ти пиша, защото съм минала през това, но за разлика от теб, аз не обичах (толкова) човека до себе си. А ти имаш шанс да бъдеш щастлива и удовлетворена Желая ти успех и не мисли лоши неща.

Днес се навършват 100 години от рождението на един от най-обичаните ни писатели-белетристи и сценаристи – Никола Делчев Гугов, по-известен с псевдонима си Павел Вежинов. Творчеството на големия писател.

Ревизирайки моите и твоите мнения по темата, както и в подобни теми, каквито има в Портала, стигам до един прост извод (практичен и житейски): отказвайки се от търсене на абсолютни стойности, независимо за какво (истина, свобода, контрол, познание, добро, зло), можем постигнем едно равновесно познание за нещата от живота. Равновесието в смисъла си на Умереност, за мен е правилният път да направиш света по-малко мъглив и повече отчетлив. Реално погледнато, всички абсолютни стойности (търсенето им), ни отдалечават от човешкото.

За мен въпроса остава цивилизационен, много е изписано по въпроса и аз едва ли ще добавя нещо особено важно. Най-сериозен проблем в тези общества продължава да стои филтрирания достъп до образование, специално на жените, ограничените човешки свободи, преследването на хора и т.н. Колкото до моето пътуване, когато работиш и общуваш с араби (обобщавам), всичко остава предпоследно, бави се с "еони" и няма яснота за нищо. Трудно издават визи също така (специално за Иран), тегава работа като цяло. Но пък имаме и контрапункт в лицето на ОАЕ. Шарен свят, но ние като европейци (по подразбиране християни), трябва да сме горди с постиженията на цивилизацията си.

Да почетем.

С това мнение ще се съглася, макар, че отваря нови хоризонти за анализ. Първо - няма абсолютна истина, освен една абсолютна истина (алогизъм) - че умираме и имаме край (алогично е, че толкова ни е логично умирането, въпреки, че го имаме за естествен процес), ето ни една абсолютна истина. Но тя не ни прави свободни, по смисъла на човешкото възприемане на нещата, нито относно контрола - какъв контрол и върху какво? Хората нямат контрол нито върху живота си, нито кога ще умрат - ето ви имане на тотален безконтрол. От гледна точка на природата, ние почти сме я унищожили и нашият контрол, сиреч интереси върху това невинно тяло, сме превърнали в контрол, който, ще унищожи нас самите - т.е. контролът ни е пренос на свръхценни мисли - няма как да се спасим, ако унищожаваме всеки ден - контролът, ако го приемаме така, е равновесие. В добрия му вариант. От премного мисли за контрол, сме създали едни безкрайни огради - мразим мечките, че ловуват и няма къде и нападат селата мразим рибите, че умират на брега, мразим медузите и камъните, мразим всичко онова, което е било и преди нас, защото е извън контрола ни, т.е. извън допустимата зона на приближаване. Реално, не разбираме този външен естествен свят. А същият този свят е жесток - орел носи малка козичка, хиена може да убие лъв, една мъничка австралийска змия има убийствена отрова и за нея няма лек ... Срещу това - какъв контрол?! Колкото до свободата, да правим отграничения между онтологична свобода - липса на бъдеще след смъртта - невъзможност за свобода, и възможност да усетиш, че ти е в силите да промениш живота си - от едно малко невзрачно тяло, каквото всеки човек има, да може да приеме душата на света - все едно как и как усеща това съприкосновение, и да го изведе до нуминозност - т.е. до онова усещане за свобода, което усещане, е възможно, само когато се чувстваш единосъщ, не с господ или с друга невнятна сила, а със самия себе си. Това е свободата. Но и жертвата - свободата е разменна монета, тя не е метафора, тя е битие и винаги е избор. Ето това е свободата - да избереш да бъдеш или орел или малкото козле, носено от орела, впило нокти в гръбнака му.

Обърнете внимание на текста, той е важен.

Виждам, че се говори наизуст. Общите приказки не са нужни никому - не говорех за мюсюлмани турци и турци мюсюлмани - визирах исляма, който напредва със страшна сила към европа и това ще ни унищожи скоро, размножава се и е по-силен от толерантността на Християнството, което обича да чопли по двухилядолетните си рани, къде въображаеми, къде още по-въображаеми. Затова и обиколих северна африка до саудитска арабия Предлагам ви да дойдете с мен в Иран (там е най-тежко, затова и отивам), елате с мен и вижте с очите си. Отдалече е лесно, отдалече лесно се раздават и присъди. Изобщо, много е лесно като не си видял, да даваш оценки. Та, ако някой от вас иска да дойде с мен, плащам му пътя и визите, става дума за месец април. Ще бъдем с въоръжена охрана, всичко е ясно. Отрано се подготвят нещата, затам няма и как иначе, защото има проучване. Когато си видял някои неща с очите си, първо, толерантността осъзнаваш, че е излишна, второ - пак е излишна и трето, пусто желание да разбереш другия, те води или до ада или пак до ада, но примирен с райски мечти. Вие решавате, аз искам да разбера. Вече зная, че само когато си в тотално непривична ситуация, можеш да прозреш много истини и единствено можеш да намериш начини за оцеляване, се раждаш като мултикултурен герой - над религиите, над нещата привичните, над агнетата или над овните, над кралете и над овчарите. Та, предложението остава - месец април в Иран.

Всяка тройка от карти, започваща с голям аркан и свърщаща с голям аркан, няма нищо общо със ситуационни преживявания - обяснението е много просто - човекът не е допринесъл с нищо да се задействат архетипите му - ще разчита сам на дворцови карти като еманация на човешкото, но на големите да разчита, е невъзможно. Просто - у човекът това дреме безкрайно непознаваемо, че няма нито един голям аркан у таро, който да го изнамери, да го отчете и припознае за важно. Ако имате два големи аркана, а по средата дворцова карта, съсредоточете се върху нея, големите аркани не отразявайте, защото те самите не са отразени в подредбата - (пример) силата, кралица пентакли, обесеният - не значат онова, което всички биха помислили, а са знак, че дворцовата мощ, сиреч азовата амбиция, е амптуирана, но не от важни предикатни състояния, а от мързел - и причината не е у някой имагинерен образ, а у самия автор на питането - може да се замислите, само ако дворцовата карта е меч и ако е обградена от обърнати аса, но понеже това почти не се вижда - остава общото правило - гледайте на големите аркани като на обградители, не на откровения. Единственото изключение е обърнат Магът.

Не си цитирала автора, а това е унгарският поет Шандор Петьофи. Отвъд неговата фраза - твърде компенсаторна, но адекватна спрямо времето, в което е създадена, ние няма какво да обобщим за човешките присъщи качества. Нито любовта, нито свободата, реално са мерители, мерител е Умереността, балансът между везните - ако отнякъде нещо се отнема, направи така, че на другото място да се даде. Т.е. на човеците трябва да е присъщо усещането за уравновесяване на противоположностите - тук няма доброта и няма злини, нито лицемерието е убежищие, нито евтини бягства в общоприетите фрази. Само, колкото си дал, толкова и получаваш - нито повече, нито по-малко. Ако това е Справдливостта, то тя не е привилегия за онеправданите и не е дар от имащите. Такъв е животът. Да се научат хората, че не са равни, е трудно - това е онова качество, което е неприсъщо, така е по-адекватно да се отговори, не онова, което е присъщо. Не сме равни, ето това е присъщността.

Радвам се, че ти е весело, определено. Там, където Левски организираше комитети против турците - там има най-много гласували днес за турците. В райони, където няма нито един етнически турчин. Най-тежкото звено на комитета, сега е разграден двор. Онези велики българи защо са имали надежди? И къде сме ние?! Чудя се, ако Левски някак може да вижда всичко това, какво ли мисли за нас? Няма какво да кажа повече. Лека. Наистина, лека нощ.

Хайде, няма да доставам евтина наслада на хора, които не са чели и 5 книги през живота си. Сещам се винаги за Лора Каравелова, за онази жена, която накара Яворов да разбере какво е да имаш жена до себе си - нещо, което автентичен мюсюлмани няма да разбере никога. Но истински мъж би разбрал. Дреме ми какво мислят мъжете с безгласно "м". Те няма да защитатават нито родината си, нито жените си.

Разбира се, крем дьо ла крем е всичко, което не познаваме. Се едно. Приказка да има. Докато ни тече благата приказка, онези със забраната на женския смях ще дойдат, докато нашит мъже блеят.