Лиула

Много мислех преди да пиша в темата, защото моите мисли няма да съвпаднат с родителските по-горе, аз деца нямам, но и моите родители са били различни, затова леко ще стъпвам по лайсната на приемането, но каквото стане Но и да имам деца, знаейки каква съм била аз и моите родители, едва ли ще стискам всичко в ненужен контрол ... Разговорите няма да помогнат, защото да не ходиш на училище, не е антисоциум поведение, то е здравословна реакция на отхвърляне и никак не е нужно зад това да стои конкретен проблем. Не. Това е етап от изграждане на самостоятелна личност. Аз лично, цял един месец на първи срок в първи клас не ходех на училище, защото не исках, а скитах по улиците с едно момче - Николай се казваше. Беше ми скучно. След това, всичко се разбра, но какво от това. Училището беше на един хвърлей и никой не ме е съпровождал, нито контролирал какво правя и къде ходя. След това същото се случваше периодично, имах своя предел от учители, от съученици, изпитвах досада и ненужност да ходя на училище. Стигнах и до етап на изключване, но не ме изключиха, защото имах висок успех, а и това исках да им докажа - не е нужно да присъстваш, че да си успешен. Отличниците са коменсаторни личности, които наизустяват азбучни истини, те не разбират живота, който реално, сам трябва да изживееш. И после не са успешни и при всяка трудност клякат. След време, разбрбах, че и моя баща е пропускал доста срокове в училище и е бил изключван. Което не му пречи да е успешен мъж сега и тогава, така че това не е критерий за нищо. За мен е по-страшно, когато си част от стадото. И тогава, след поредния директор с еди какво си мислене, се появи един учител, който ми каза - Няма значение кой какво ти говори, бъди себе си, защото само това е достойно. Е, не правете изводи от това, не е нужно. Ако в едно семейство има силен мъж за баща и силна жена за майка, всичко е ок. И, разбира се, много четене. Това са бели кахъри, за мен по-притеснителното е, ако не бягат учениците от училище.

28 ноември е преизобилна дата от родени на днешния ден писатели и поети, дори антрополози . За да не става мнението прекалено дълго, няма да слагам снимки, само ще добавя линкове към Уикипедия, ако някой иска да се информира повече за съответния творец. Започвам по хронологичен ред. Уилям Блейк Александър Блок Стефан Цвайг Алберто Моравия Клод-Леви Строс Филип Солерс Густав Хасфорд

Има една книга, която е вероятно една от най-добрите книги за Таро на всички на времена, но това е книга изключително за картите Таро като семиотична лингвистична система, затова се чудех дали изобщо да я споделям с аудиторията. В нея няма комбинации, начини за гледане и други халтури. Авторът изследва Таро като игри на кодове в една тотална семиотична дълбочина. Тя е на италианския автор Italo Calvino, който е известен най-вече в средите на професорите по семиотика. И по-скоро е припознат от автори като Ролан Барт, Елио Виторини, Реймон Кьоно, т.е. едни от стожерите на западноевропейския структурализъм. Книгата се казва Il castello dei destini incrociati или Замъкът на кръстосаните съдби, писана през 1972 година. Не е преведена на български език, разбира се. Макар, че има няколко негови преведени книги, като последната е от 2008 година и се казва Ако пътник в зимна нощ. "Текстуалната история определя инварианти, а критиката на текста би трябвало да осветли вариаблите, често се случва, че след като се разбере, че светът на интертекстуалността (отвъд онова, което припознаваме като първични знаци/символи в Таро), е съставен от инвариантни и инвентивни изключения и че системата е чудо на инвенцията, която удържа и скрива същите тези варианти, с които, в същото време си играе, семиотичното изследване се свежда до откриването на едни и същи инварианти във всяка комбинация (във всеки тълкуван текст по нея), като губи поглед от инвенциите." Ето по този начин Calvino изследва структурата на картите Таро. За подобни проблеми е дискутирано в подфорум Таро за напреднали, който е скрит за публични дискусии. Но подобни препратки има и в темите от подфорум за начинаещите.

Рaдвам се за твоята радост, дано е искрена, но не е това важно сега. Много съм добре и съм щастлива, че имаме такива уникални гласове и такива песни. След миналата седмица на напрежение с децата за Евровизия и тамошните пи ар маршове, и геополитически патаклами, защото ние (преди) нямахме зала, където да се проведе една вечер на детската или другата Евровизия, а вече имаме (защото това е необходимо да се спечели първо, второ или трето място)- ще кажа, браво на нашите деца. Ще кажа и, че съм много добре от това, че Кубрат Пулев се осмели да пробие непробиваемия клан на скучния бокс на братята Кличко, който, лично, Майк Тайсън, пожела - да е на 26 години, а Кличко - нямаше да види и един пояс от бокса, защото всичко стана шоу и меркантилна игра. Спортът остана далече. Затова, много съм добре, че още има дами, като Ива Давидова, добре е да се запомни това име, което пее такава прекрасна песен. И трябва да си кажем накрая - наистина сме добре, след като такива гласове се раждат в България. Живи сме.