Лиула

Направо ще ме залееш с глупости. Интересно ми е, ако кандидидатстваш за работа и изложиш тези уж аргументи, какво ще стане. Колко пари ще спечелиш?

Супер, най-накрая нещо интересно! Браво на вас, още повече, че на фона на общата незаинтересованост към Таро (визирам сериозното отношение към картите), създавате и правите полезни неща. Темата ви също е актуална и интересна. Искрено ви желая успех! Дано се съберат повече и нови хора

Великият сър Ian McKellen

Много хубава тема, пък и актуална. Има изобилие от всякакви идеи за Коледни подаръци. Основно правило е да знаеш предпочитанията на човека, на когото подаряваш - дали е просто отбиване на номера, защото са Коледни празници или човека ти е скъп. Изобщо, всичко зависи от онзи, който ще получи подаръка ти Но, при всички положения, има един подарък, който блести над всички и това е хубавата книга. Втори вариант при повече финансови възможности - уикенд за двама или за един, все едно, на красиво място. Също така - ваучер за пазаруване на козметика, нещо изключително важно за всяка жена. Дори и билет за очакван филм, концерти или нещо подобно, би било чудесно решение за Празниците. Аз лично подарявам практични подаръци, които веднага влизат в употреба. Весели Празници на всички! Бъдете щастливи, подарявайте и получавайте подаръци

След като прочетох книгата, мога да заявя смело, че за да си причини „Одисей” на Джеймс Джойс, човек трябва да е или фанатичен сноб, или много да обича литературата. „Одисей” не просто е скучна книга, тя е мъчителна. Тя не трогва, не увлича, не събужда емоция и съпричастност. Дори такъв защитник на книгата като Хорхе Луис Борхес (който пише пролога към изданието на испански език) признава, че не я е чел открай-докрай. И все пак остава големият въпрос: Защо си струва да се прочете „Одисей”? Велика ли е тази книга или просто е поредната прищявка на интелектуалците, за да се чувстват неразбрани? Истината е, че когато прочетеш „Одисей”, разбираш колко много идеи, които са те впечатлявали, не са оригинални, а са заимствани оттук. Неслучайно Джойс е признат за един от бащите на Модернизма. Почти всички автори на ХХ век (толкова разнообразни имена като Вирджиния Улф, Хулио Кортасар и Жак Дерида) по един или друг начин са повлияни от него. В романа широко се използва т.нар. „поток на съзнанието”- най-ярък пример е последната осемнадесета глава, която се състои от 8 изречения без препинателни и пунктуационни знаци в близо 50 страници. Освен това, интертекстуалността, скритите цитати и бележките под линия като запазена марка на Борхес и Умберто Еко, очевидно също водят началото си от този роман. Към всяка глава на „Одисей” има схема за тълкуване, както и множество бележки, които поясняват вмъкнатите цитати и препратките към древни езически и библейски текстове, съвременни автори и популярни песни. В едно свое изказване Джойс казва, че иска да сътвори толкова пълна картина на Дъблин, че дори градът да изчезне от лицето на земята, да може да бъде възстановен по книгата. Това с пълна сила се отнася не само до Дъблин, но и до цялата юдео-християнска цивилизация, която е запечатана като на холограма. „Одисей” е роман–енциклопедия, който обхваща всичко – от молитвите до жаргона на проститутките, от разговорите за литература и наука до пиянското философстване. Цялата книга често се определя като гигантски експеримент. Всяка глава е написана в различен стил, с различен символ, цвят, изкуство. В общи линии се следва стуктурата на „Одисея” на Омир, като главният герой – рекламният агент Леополд Блум съответства на Одисей, жена му Моли на Пенелопа, а непокорният интелектуалец Стивън Дедалус (проекция на самия Джойс) на Телемах. Само че на мястото на героичните приключения и премеждия виждаме един най-обикновен ден. Епичното е заменено с баналното, героичното с ежедневното, трагичното с циничното. Слизането до Хадес е заменено с присъствие на погребение, срещата с циклопа Полифем – с кръчмарска свада, престоят при магьосницата Кирка (Цирцея) – с отиване в публичен дом. При някои глави експериментът се е получил, при други резултатът е забавен, отегчителен или дори дразнещ. Седма глава „Еол”, в която Блум посещава редакцията на дъблински вестник, е цялата във вестникарски стил и е разкъсана от шокиращи и привличащи вниманието заглавия (журналистиката според Джойс е кръвосмешение между политика и литература и затова неин символ е Еол, оженил шестте си синове за шестте им сестри). Единадесета глава „Сирените” е написана в музикалната форма fuga per canonem, като Джойс композира не с ноти, а с думи, наблягайки на звуковия им ефект. Има глави написани като халюцинация, вътрешен монолог, пиеса, и пр. Изборът на техника обаче никога не е безразборен. Така например в дванадесета глава – „Циклопите” – сблъсъкът между Одисей и Полифем е предаден чрез сблъсъка на разговорния, жаргонен стил, от една страна, и гигантоманския, пищен стил, от друга. Анонимният разказвач (Никой) се сблъсква с шумния и празнословен шовинист и патриотар Гражданина. Всяко събитие се описва от две перспективи, което предизвиква силен комичен ефект. Това е и една от най-добрите глави в книгата. При всички положения отново Джойс първи е измислил играта със стила, позната ни от „Упражнения по стил” на Реймон Кьоно, както и от всевъзможните варианти на Червената шапчица (разказана от тинейджър, полицай, рокер, и т.н). Стефан Цвайг казва за „Одисей”, че това е произведение, създаващо повече слово отколкото свят. Романът на Джойс не може да погълне читателя. Той е като магнит, към който колкото повече се приближаваш, толкова повече те отблъсква. Сложна игра на ума. Игра на думи. Лабиринт, заплетен от един гениален Дедал. „Одисей” е като огромен град, който никога не можеш да познаваш в пълнота. Винаги ще има улички, които ти убягват. Един студен самотен град, който задава хоризонтите на твоя живот. Структура, форма, която ти самият трябва да изпълниш със смисъл. „Одисей” е хоризонтът на всичко възможно и невъзможно в словото, рамката, в която се развива литературата на целия ХХ век. Книгата на Джойс е равносметка на близо 30 века европейска литературна история – завръщане към корените, към гения първоизточник на Омир. Но едновременно с това „Одисей” е и захвърлен проект към бъдещето. Одисей не остава в Итака. Едва завърнал се, той поема отново на път. Лично аз ще цитирам „Одисей” до края на дните си, за да ми компенсира интелектуалната мъка, която ми причини. източник

Ще се опитам да не усложнявам фразата с витиевати словосъчетания или с термини, макар, че темата го предполага. Защото, въпросът - Как да изберем психотерапевт, е изключително важен за всеки, който търси решение на екзистенциални проблеми. За мен поне, това звучи по същия начин, както ако бих задала въпроса - Как да изберем неврохирург? Вторият работи директно с мозъчната материя, а първият с нейните производни, често. Защото много проблеми у психиката са етиологично предопределни от материалния й носител - човешкият мозък. Та, когато всеки избира лекари, които да лекуват тялото му, трябва да е още по-бдителен, когато изучават и психиката му. Затова е необходимо поне 10 години обучение, най-малко (!), познание и владеене на поне 2 чужди езика, защото науката се развива и в нейния спесимент има два клона, най-семпло казано - английски и немски източници, но тук не трябва да забравяме и френската традиция в психотерапията. Говорим за програма максимум, към каквато всеки терапевт трябва да има интерес, но реално това не е така. Такъв интерес няма. Терапевти, които нямат базови познания за понятия, които са навлезли най-малко преди 50 години в науката, са ненадеждни - говоря за личния си избор. Терапевти, които не говорят чужди езици, означава, че не са чели нищо в оригинал, не са усетили процеса на терапия сам по себе си и интерпетират терапевтични практики спрямо собствените си дефицитни състояния. Самолечението на лекуващият е важно, нещо като conditio sine qua non, но то трябва да е процес по надграждане на стереоптипите, не затвърждаване на практики с резистентни пациенти и техните състояния. Та, психотерапевтът, по старо неписано правило, се избира архетипно, като заместител на властващия архетип на майката или на бащата, в зависимост от пола и този пренос е описан отдавна, толкова отдавна, но за съжаление сега, дори и този пренос отстъства - сега живеем в облака на ерзаца, на заместителите на присъствие. Дългите списъци и поредните повторения в клиничната картина не водят до желания за търсене на душата (за нейното равновесно състояние), а тъкмо напротив - до раздуване на взаимните персони - кой на кого повече ще помогне. Не мисля, че с това мнение ще бъда полезна, защото за да се случи това, е необходимо поне кратък миг на интегриране на Сянката, каквато у повечето отсъства, точно благодарение на този модел - останал още от времето на Алеко Константиновите герои и по-скоро това е проблем на социалната рефлексия, не на личностно-изградената. Психотерапевтът е пар екселанс наша противоположност (предполага се, там откъдето той вече е минал, ните тепърва отиваме по пътя на себепознанието), но това не е нито Благият Старец, нито Всеопрощаващата Майка, нито друг архетипен компенсаторен образ, защото психотерапевтът просто е психопомп за душата. И онова, което ни кара да му се доверим, не е пълнотата, която на нас ни липсва, нито заместител на нашите лични дефицити (емоционални празнини, афективни непреживени състояния, изродили се впоследствие като социални фобии), а познанието. Познанието и мъдростта да видиш у терапевта, че не е поредният Сизиф, който търкаля камъни с надеждата да избегне наказанието от провала на терапията си.

Mariza, Rosa Branca

Una palabra no dice nada ... (Една дума не казва нищо ...) Carlos Varela official

И великата Амалия Родригеш O Fado nasceu um dia, quando o vento mal bulia e o céu o mar prolongava

Buika & Havier

Чудя се как досега не съм направила тази тема, ала ето : Отвъд учудването, това е музиката, която ме кара да приемам океана за дом, а птиците - за съседи в Небето. Фадо идва от автентично португалско пеене, и да уточня, че се поризнася фаду, това е от спецификите на португалския език. Думата съдържа всичко нова, което е послание и на израза saudade (саудадъ), непреводим на български език - носталгия, мъка по неизвестното, очакване на известното, примирение със съдбата, непримиримост с нея, омраза и любов, приемане и отхвърляне, изгрев и залез ... В Лисабон (Лижбао) и Коимбра са най-големите фаду центрове в Португалия. Приема се, че най-добрата изпълнителка на фаду, е Амалия Ридригеш. Мир на душата й. Моите любими са Cesaria Evora, Mariza, Ana Moura, Cristina Branco, Dulce Pontes, Concha Buika ... Едно велико изпълнение на Cristina Branco (цял концерт) Obrigado,Cristina https://www.youtube.com/watch?v=h8IyEUKw5ao

Няма как да променя отношението съм към тези хора, визирам арабите, но след като е минало повече време, се опитвам да ги разбирам - това са хора антицивилизация, и въпреки всичко - те имат най-модерните магистрали и най- древните обичаи. Цяла Западна Африка е осеяна с магистрали, на които дори Германия би могла да завиди. С мирис на кускус и рас ел хануд (смес от 30 подрпавки, нещо като индийската гарам масала) - в цяла Северна Африка, това е парфюма, та чак до Тарифа отвъд Средиземно море. С висящите трупове на овце по всички бензиностанции, такъв е животът там - един проникновен мирис на овнешко, който те съпровожда навсякъде, дори и в двореца на Хасан 2, когато, при смяна на караула, войниците се объркват, жегата е страшна, а туристите - хапливи и нахални. Червените тежки колани и червените чехли явно тежат, но честта е над всичко. Трябва да кажа, че Рабат е една от най-европейските столици на Африка, нещо което не може да се види в Кайро, където водачите на камили ти съдират кожата Да, Рабат, е един красив град по нашия смисъл, само да не бяха жените с кърпи на главите .... И над всичко, се оформя яденето на плодове от кактуси - това е голям пазар в Африка, вижда се и в западната част на Испания също, много се консумират тези плодове. Но тези в арабския свят са по-автентични, защото пресичат улиците с каруците си, по-скоро талиги, които сами влачат и сами белят плодовете за отрицателно време и вземат най-много по 1 евро за 4 до 8 плодове от кактус. Много са бедни хората там. Но пък във всеки по-голям град имат университет, който смесен. Визирам Мороко, единствената ислямска държава, където жените имат право да се смеят на публични места и да танцуват. Колкото до темата, е тъжно, че религиите определят социалното битие, но е факт и това не може да се промени. Пример - арабите са смлели берберите, едни земеделци и по неволя воини на пустинята, но сега са 1/3 от населението на Северна Африка. Правят сметки и с таурегите, но те са воини и не се дават лесно поне засега - визирам Източна Сахара и южните части на Тунис, Алжир и Египет. Те сега-засега остават номади, каквито са били всички предци на днешните държави от Северна Африка и не само. До Сиера Леоне, до Брега на слоновата кост и по-натам още, всички са номади в Африка. Неслучайно единствената цивилизация там е създадена по поречието на долината на Нил. И пак ще се върна към първите християни коптите и аскети - пак в Северна Африка, където днес властва полумесеца. .... Времена.

Ако ви се дават тези пари за книгата (което ме съмнява), най-лесно е през Amazon, излиза около 80 лв.

Честно казано търсех друга тема, но това е проблем тук. А търсех темата, свързана с идеите, с мечтите, с желанията, такива неща. Но понеже сме тук в тази тема, трябва да спомена, че не търся смисъл у живота, просто го живея, защото втори няма да има, пък и да има, тази сметка се плаща сега, не после Много искам и си мечтая за яхта Люрсен, 85 метра. И нашите олигарси не могат да мечтаят затова. Общо взето, дотова опират мечтите ми - до около и над 50 милиона евро за яхта. Пък и така бих осмислила живота си, тотално. Говоря за Люрсен, защото отдавна изучавам развитието им и просперитета им. А и това е най-мощната корабостроителница в света, дори и на военни кораби. Седмица на яхта Люрсен за туристически преход е средно около 200 000 евро. Снабдена е с всичко, което ни трябва, разбира се, няма противодействие срещу избухване на супер вулкани, визирам Йелоустоун, който леко се е забавил с 20 000 години. Но няма да е сега

И за мен беше неочаквано, но другият месец заминавам за Колумбия и бе естествено да пиша в тази тема. Защото специално ще посветя едни два дена на моята голяма любов - Маркес. Въпреки, че той предпочиташе Мексико, ала anyway. Питам ви, дали някой има впечатления - досега, разбрах, че от хорски бръщолевения в социалните мрежи, полза няма. И от лъжи на туристически обекти - някой ден ще издам книга за туристическите лъжи, но нека всеки сам се опари. При досегашните ми пътувания, не е имало нищо общо с онова, което някой ми е казал и съм видяла, реалността е тотално различна. Единствено приятелство ми с Христо Пимпирев ми липсва, защото това е истински пътешественик, но и той се резигнира от фейсбук и изчезна. Така и останалите Зная, че дестинацията е непопулярна, но знае ли човек Но все едно, ако сте пътували и знаете нещо, го споделете. Понякога и маловажното е важно. Сега нашите хубавци следва да преведат Vivir para contaria (2002). Предпоследният роман на Габо. Желая ти светли пътища, Габо, отново ще закъснея

Здравей mvm, аз мисля, че не е важно точно аз да осъзная това, за мен е лесно - трудно е за онези, които имат нужда от признание. А около нас - всички са такива, изобщо много се жалваме, жалваме се за лесни неща, които остават далече от живота, от реалността. И пак ще повторя, че тук психотерапията е невъзможна, защото това са проблеми на израстването на всеки, иначе ще бъдем всички амеби, а някъде там ще има някакви образи, наречени за по-лесно - терапевти, които самите компенсират дефицити. И в този затворен кръг аз не желая да участвам - защото не е нужно: нито имам подобни проблеми на идентификацията, нито на опознаване на реалността. А и мисля, че повечето хора нямат, просто първата им мисъл е да се оплачат, незнайно от какво Да се лекуват решими проблеми, не е успех за професията. На фона на тежките генетични увреди, които са етиология на психични проблеми, разбирам, ала не и иначе. Тук би помогнала социалната антропология, сещам се за едно име - професор Стивън Тулмин. Но това са социални болести, те не са идиосинкратични пар екселанс. Когато казваш, че не си добре и се жалваш, няма сила, която да ти помогне. Всеки е тотално сам в пътя си, каквото и да се говори, никой няма как да изяде вместо теб закуската ти или десерта ти ... Да не кажа нещо силно. Нто да преживее твоите неволи - бъдещи, ето защо аз съм тотално против регресивната терапия, у нея няма доказани истини - тя лекува егото на терапевта, не и на пациента. Освен това, отварям скоба, човешкото несъзнавано е многопластово и само най-повърхностните пластове ще изгреят, а за другите? Т.е. реагират онези, които имат общо с отреагиране в социума, в активния си бит, то не важи за пациенти със специфични заболявания. Най-тънката работа е с човешкото несъзнавано, обикновено там виждаме едни и същи схеми и реакции, но е майсторство да предвидиш историята напред. Имаме предходни истории в миналото, от повече от 100 години, в анамнезите на Фройд и на Юнг (за мен те остават номер едно и са над всички, въпреки, че имам симпатии и към американската школа), никой нищо не е казал за човека ново, нито като картина на неврозите, нито като картина на терапия. Проблемът е, че нашите проблеми не са автентични, а са социални (т.е. повтарящи се) - поради липса на достатъчна идентичност на психиката, на нейната интеграция със собствените си дефицити, се припокрива като заразен филм от общността - архетипът или по-скоро неговите сенки, властват. Но без нуминозната им сила, а поради онова, което се нарича сила на масите (Унамуно.). И човек, за да е добре, трябва да е тотално наясно със себе си, като казвам тотално - визирам наистина тотално - пример прост: не ти харесва нещо в работата, в колегите - ами казваш го директно - само така може да запазиш автентичността си, иначе ставаш Кукла. Глупавият си губи времето в подмолни диалози и обсъждания. Работа се намира, всичко се намира, пари, любов, евтино признаие също - онова, което не се намира, ала е загубено и не се връща, е душата. Добре е да знаем, че имаме и Душа. Която е само наша. Та, днес беше беше още добър ден за мен, онази нощ сънувах прекрасните води на синьо-зелените океани, които ме очакваха и аз знаех, че можех да ходя по водата ... Или пък да мина през подземията. Все едно. Имах избор. Добре е всеки да си го позволи. Животът е негов. И животът е красив. Защото законът за Умереността царува

Shanaia Twain - From this moment

Любимите ми Groove Armada - Think Twice

Serge Devant - Addicted to Love, Love U

The Chemical brothers - Hey girls, hey boys

P.J. Harvey - Good Fortune

Честно казано, в Таро, няма комбинации, които да предвещават нищо, което човекът сам не е предвидил. Ето защо е ненужно да се допитваме до картите за въпроси, свързани с нашия живот. Картите играят огледална, рефлексивна роля, не прогностична, за това се изискват други познания. Неслучайно, всеки всичко знае, защото у него e това познание, то не е у Таро - картите са индиферентни към случващото се, защото това не е тяхна работа. И казано, на наш език - не им дреме кой какви дертове има. Ето защо и аз не си гледам, защото картите не са, за да си гледа Ивета Или Петкан. Пък и аз си зная. Те просто имат друга роля. Нали не си мислите, че картите са създадени за дневник на вашия живот?! Вашият живот е миг от мига на мига на мига на нищото. Таро битието се създава в тежки ситуации, които не са прогностични, не са паралелни, няма отвъдни светове, нито Пазители, нито някакви смешни черни вдовици и какво ли не, няма да помогнат. И изобщо не визирам точна прогностика, тя е в миналото на всеки таровед и е conditio sine qua non. Не говоря изобщо за това. Освен, че е задължителна, тя трябва да е и забравена, не е важна вече. Изобщо, ще направите услуга на Таро, като престанете да питате са себе си, защото отвъд онова, което знаете няма да получите отговори. Може да има изненади, сам когато Магът почне да танцува ... Но той засега е в ступор

Горното видео е загубено, но това не е засега

"Обектът в чист вид, независим от съзнанието, ни ни е познат при нашия живот на плана на триизмерния свят, тъй като ние знаме само умствените състояния, които се предизвикват от него в познаващото Ego." Егото, би трябвало да изчерпи опит на всеки план на битието. Това може да се случи само, когато Обектът и Субектът получат истинска рефлексивност, коетo е може би равно на Нирванното състояние - пак от гледна точка на нашия план , е възможно да проумеем познанието на нещата е себе си и ще се проближим до разрешаването на една още по-тежка задача, дори пред която Дхиан-Коганите трябва да замълчат, т.е. да узнаем какво е точно Парабраман. Феноменалната предиференция говори, че това е Всичко за Природата и нищо за нас, за нашите сетива - вечно неуловимият Протей в Природата - ние се докосваме до нея, но не я чувстваме, ние я гледаме, но не я виждаме, ние я вдишваме, но не я помирисваме - съвършено без да подозираме за нейното присъствие , тъй като тя е във всяка молекула, което ние в нашето неведение и илюзии, разглеждаме като МАТЕРИЯ в едно от нейните състояния или познаваме като мисъл, като емоция. Реално, това е Упадхи или проводника ... На всяко едно ниво - физическо, ментално, психическо. Във всяка една книга на племената - дали ще е Битие, Пураните, Книга на мъртвите, навсякъде с това почва Зората или цикъла на проявяването - Хаосът и ВОДАТА, оплодотворени от Духа, идващ от Непознатото (дублаж на генезиса на духа, с каквото и име той реално да се назовава). Имаме по-близки до познанието, отколкото са Фалес или Йов, а именно: От разума (наречен Махат в Пураните), в съединението с Незнанието - Ишвара (по смисъла на лично божество), с помощта на неговата устремна сила - пример обърнат Рицар меча, в която преобладава качеството застиналост (тамас - по-правилен превод: безчувственост на устрема), идва Ефира, а от него - топлина, че нали е въздух, от нея - вода, а от нея - земя с всичко, което е на нея. От това самото, това само Аз, идва Ефирът - често повтарян стих във Ведите. Ефирът, възникнал през Четвъртия стадий от излъчването на "Разума", след това интегриран с Незнанието - идва високото Начало, Божествената същност, архетипизирано от гърците и римляните като Отец. (Pater Omnipotens AEter и Magnus AEter). ....