Лиула

Why, were U not an angel? I am the angel who dwells in the point where lines fork ... Pity.

We all grab the cards Tarot at once, some of the pictures aligned with other pictures recall to me the story that has brought me HERE, I try to recognize what happened to me and to show it to the others, who meanwhile are also HUNTING there among the cards, pointing a finger at one card or another, and NOTHING fits properly with anything, and we SNATCH away from one another, and we SCATTER them over the table.

В никакъв случай, животът не е такъв какъвто си го създадем. Това е блага илюзия, че сме господари на живота си. Не сме. Нито желанията, нито егоизма, нито духовното развитие имат общо. Реално, това са смешни фрази, без съдържание. Човешкият живот има всякакви обрати и готовността да припознаеш нечие битие (обикновено чуждо и коменсаторно) за свое, играе лоши шеги. Човекът трябва да е готов да знае, че може да умре утре, след месец или два или след 50 години, но това да не влияе на неговите мечти. А да се приготви за края, да бъде готов да даде, не да крие до последно, да бъде себе си, нищо, че си отива. Нито егоизма, нито някакви желания, нито някакви духовни глупости, ще облагородят една необлагородена душа. Както смъртта е занимание самотно, такива са и духовните търсения - бягайки от хората, ти пак така се връщаш, научавайки латински, ти отново български тропи изнамираш и за свое наследтсво отново себе си търсиш у някой друг, близък твой човек. На твоя език. В тези мигове, желания, егоизми и учения, умират като саркоми, не могли да бъдат убити, докато тялото, което са "нападнали", не умре и самите те са безсмислени като битие.

На прага съм. Пътувах и видях. Отивам. Казах - добро да е. Ала не е било това добро да е добро. Отвъд звездите нежни и слънцата далечни, не видях аз свой дом, където своя стряха да създам, да приютя забравения бог, прокудена комета, ваша съм. Скоро всичко свършва. И на края дните преброени са. Питото - изпито, разбраното - разбрано, неразбраното - остава.

Prometheus, 2012 (Защо не трябва да събуждаме Боговете и защо те не ни обичат, истината винаги е проста. За пръв път виждам филм, който да се доближава на 90% от езотеричната истина за произхода на човека. Произходът ни не е нито красив, нито оправдан, нито смислен, нито е божествен, дотолкова, доколкото Пазителите не са просто едни усъвършенствани продукти на ДНК веригата, и които, в крайна сметка са/сме обречени на самоунищожение. Те бягат от нас, ние ги търсим - те бягат от други, далече от Поредната Земя; създатели и създания нямат общо вече. Чужденци са едни за други.) Director: Ridley Scott Writers: Jon Spaihts, Damon Lindelof, 2 more credits » Stars: Noomi Rapace, Logan Marshall-Green, Michael Fassbender

Mulholland drive (2001), my favorite Director: David Lynch Writer: David Lynch Stars: Naomi Watts, Laura Harring, Justin Theroux

Време разделно, по едноименни роман на Антон Дончев, режисьор Людмил Стайков, 1987 година (уникални сцени)

Филмът Прометей, на великия Ридли Скот - а филмът е жесток шамар по всички отвъдни мечти и инобитийни светове за Господ. Най-после един човек да разбере откъде сме дошли и защо. И че нито ние струваме, нито създателите ни, нито предходниците ни. Може би и заради това филма не се радва на голям интерес. Ала фактите са факти - "боговете" ни мразят, ние ги обичаме. Изобщо, депресия.

Това видео заслужава да е в отделна тема, да бъде акцентирано като важно, да е водещо за душите на всички тук. Защото отвъд тази човешка болка, няма никоя друга, която да я компенсира - нито с благи думи или цитати, нито с примери от скучния живот на невоюващия човек. Забравили сме тези хора, все едно те не живеят при нас - омразата към себеподобния ни кара да мразим и себе си. Ала отвъд това, има Справедливост. И тя се нарича истина - най-лесното лечение на омразата.

Сенека до Луцилий, ИК Лик, 2009 "Бих искал да се постъпва по латински обичай - към доблестните думи да се прибавя и красота, та с предаването им да може да се изпълни благородният ти дълг достойно към от теб." Из "апокрифно" писмо на Сенека до апостол Павел ...

Ofra Haza, You (много се опитваха да имитират този глас, но не успяха, това е оригиналът)

Natasha Atlas, Maktub

На връщане от една друга арабска държава, бях на концерта на Amr Diab в Кайро, не беше предвидено, но събитето и случката бяха уникални. Поводът е, че малко се знае за това, незначително се знае за тези хора, а те са известни в целия Блзък Изток. Радвам се, че подобни творци са поводи, да видим арабските жени в една друга светлина - с разкошни коси и красиви рокли, дори и в Дубай. Пък отделно от този факт, наравно с Хулио Иглесиас, Марая Кери и самият Амр Диаб, бяха този август в Миконос - един малък остров в Гърция, но огромен за музикалния бизнес и то само на една тънка ивица плаж, където всяко лято се събират едни от най-големите звезди от шоу бизнеса. Добре е да се види Започвам темата именно с Амр Диаб, после следват други - като Наташа Атлас, Офра Хаза и други ... Спотът е сниман именно на остров Миконос

"Осъдени, а после опростени"

Предприехме развлекателни пътувания, за да се отърсим от налегналата ни тъга, тежка тъга. Но всуе - не успяхме да разведрим духа си. Ти си мислиш, че това се е случило само на тебе, и се чудиш като на нещо необичайно, че едно толкова дълго пътуване и разнообразието на толкова много места не са отърсили ума ти, душата ти от тъгата и от тягостта. Ала напразно си пресичал широкото море - тебе ще те преследва и последва, където и да пристигнеш. Какво се чудиш, че пътешествията ти не били полезни с нищо, когато разнасяш себе си навсякъде?! Същата причина те притиска, която те е подгонила. Какво биха могли да ти помогнат новите земи, хора, градове, мятането насам-натам, когато се опитваш да избягаш от самия себе си и същевременно си оставаш същият - навред разнасяш себе си, а не друг човек? Стани друг! Промени се! Измени духа си и тогава тъгата ще отпадне! Питаш защо бягството не помага ... О, трябва да се свали бремето на духа - преди това никое място няма да ти хареса ... Тази мечта прилича на онази люшкаща се пророчица обзета от външна, макар и божествена сила, опитваща се всячески да се отърси от обзели я я Бог. Така и ти, тръскаш с усилие товара си, мяташ се в пътувания насам-натам. Ала тежкият товар на кораб, люшкан сред вълните, трябва здраво да се фиксира и да се стегне в центъра, защото ако движи по палубата от единия към другия борд, може да обърне кораба. Болните хора не се тръскат и разнасят насам-натам, а се лекуват на място. Така и болният дух трябва да се концентрира и стегне - да смени своя хабитус, тогава и ще оздравее. Бихме казали на някой днешен духовно болен човек - какво мечтаеш за Хималаите, какво мечтаеш за Рила? Какво се катериш по Рила? Нима мислиш, че едно летуване при седемте рилски еера, едно танцуване на паневритмия или курс по евритмия ще те направят по-добър, без да се отърсиш първом или паралелно с това от пороците си? Това, от което се нуждаеш е ежедневна духовна практика и коренно нов хабитус, нуждаеш се от изцяло нови неща, които да те фиксират здраво и да трансформират теб самия при неотменимо твоите истински неща. По-важно е кой и какъв ще пристигнеш, отколкото къде. И щом бди духа върху себе си, духът не се обвързва с никое определено място. Защото не съм родена за един ъгъл: целият свят е моя Родина.

Музика и аранжимент: Ангел Дюлгеров

Капитан Алатристе, с Viggo Mortensen (трябва да се гледа)

У дома

Затова в литературата много по-силно в сравнение с другите изкуства има един бунт против историческото време; едно желание за достигане на темпорална ритмичност, която се отличава от обичайния ритъм, в който сме принудени да живеем и работим. Човекът, който се усеща разпънат между Небе и Земя, между богове и сили, има различно значение от индивида, окопал се здраво в системата на социалното осигуряване. Изразеното от Елиаде впечатление се засилва, когато един роман предприеме адаптиране на определeни мотиви, надхвърлящи обичайните митологични заемки, и се превърне в своебразна тъкан (Габриел Гарсиа Маркес), за която литературните учени и изследователи след публикувания през 1947 година роман на Х. Казах, Градът зад реката, употребяват термина магически реализъм. Параболата и парадигмата, това някогашно в сегашното на мита, тук не изглеждат нито престорени, нито грубо преднамерени. Реалната история и митично време се смесват, хронологичната последователност съотетветства на една вътрешна едновременност, а рационалността и чувствеността именно тук не се намират в противоречие. Това е в крайна сметка онази освобождащава митология - своего рода песимистичен реализъм, свързан с един очевидно религиозен символизъм. (Октавио Пас) Усещането ми е, че зад всичко това, виси между Небето и Земята един Deus emeritus (изхабен, негоден господ), които дори човешките дни, не може да отброи и сам със себе си е в противоречие - имайки предвид историята на Лудлул (Месопотамия), който в по-късните библейски времена се персонифицира с Йов и сам Господ става опозиция на самия себе си. Митовете на магическия реализъм, не желаят да обясняват Космоса и Реда с помощта на рационални понятия - те принадлежат на надисторическото време, защото фактическото съществуване на света е предходено от митологичното и е creatio continua.

Несравмнимо по-удобно е да живееш в добре планирана и хигиенично обзаведена къща, но това все още не отговаря на въпроса, кой е обитателят на тази къща и на чии идеали неговата душа се радва, на същия ред и чистота, както и къщата, която му служи за външния живот. Опитът показва, че човек, чиито интереси са насочени изцяло навън, никога не се задвоволява само с необходимото, но винаги се стреми да има нещо повече и още по-хубаво, което - верен на склоността си - винаги търси извън себе си. При това напълно забравя, че при целия си външен успех той самият си остава същият, и затова оплаква бедността си, ако има само една лека кола вместо две, както имали повечето хора. Един етаж вместо два, една любов, вместо две ... Ала всичко това губи смисъл, ако вътрешният човек не е в крак с времето си - да се заситиш с всичко необходимо, безспорно е източник на радост, който не бива да се подценява, ала и вътрешният човек предявява исканията си, които не мога да се удовлетотворят с външни блага. И колкото по-малко се вслушваме в тои глас в преследването на бляскави мечти за този свят, толкова повече вътрешният човек се превръща в източник на необясними злочестини и неразбираеми нещастия при условия на живот, които обещават нещо съвсем различно ... Екстернализацията на живота се превръща в неизлечимо страдание, защото никой не може да разбере, как така може да страда от самия себе си. Ето я и болестта на западния човек и той няма да се успокои, докато не зарази целия свят със своята ненаситна алчност. Да, ние сме добре, аз съм добре, ала срещу кого, срещу как, срещу защо, срещу ... Проникновеността изисква адекватни отговори, аз нямам. Зная, че съм добре, осъзнавайки гореизбореното - лицемерие ли е, възможно е и да е такова, но факта, че го пиша, пак ме кара да съм добре. Ала... Сещам се за Мацуо Башо - виждайки как диво ято гъски отлитат: Накъде летят? Те вече отлетяха. отговорил Хякуджо.

Стига вече с исляма, това е преживено чудно чудо, сега идва ред на Китай и на Япония. Изобщо, идва ред на всички Въпреки екстравертната ни нагласа да приемем, че субективният фактор е само субективен, неговото огромно значение съвсем не е непременно показател за личен субективизъм. Защото, психиката и нейната структура, са достатъчно реални. И о, чудо - те превръщат материалните предмети в психични образи. Ние не приемаме вълни, припознаваме се със звука, не дължините на вълните, а с цветовете ... Битието е онова битие, което виждаме и чуваме! По-трудно е да асимилираме видението на Майстер Екхарт на "хубавото голо момченце", и още повече мъжа с пурпурната мантия на Сведенборг, който искал да го отучи от преяждането и в когото той - въпреки това или може би точно затова - познал Господа. Не е лесно да разберем подобни неща, понеже те са на границата с гротеската. Но много от преживяванията на сатори не само граничат с гротеската, а са в самия център на гротеската и звучат като невъобразима безсмислица. Но за този, който дълго време е изучавал, с разбиране и любов, подобния на цвете дух на Далечния Изток, много от удивителните неща, които непрекъснато затрудняват прекалено наивния европеец, просто отпадат. И действително, дзен един от най-чудните цветове на китайския дух, който с готовност е бил оплоден от огромния свят на будистките идеи. Затова, този, който дори отчасти е вникнал в будисткото учение - тоест, отказал се е е от някои западни заблуди, ще почувства дълбочината, скрита под странното покривало на индивидуалното преживяване на сатори или ще се досети за обезпокоителните трудности, които философията и религията на Запада досега мислеха и мислят, че могат да игнорират. И, ако си християнин, нямаш общо с езичници В западните територии няма сатори. То е дело на Изтока. Ала не - "В което творение, трябва да бъде осъзнато съвършенството, там тварност, създаденост, предметност и индивидуалност, трябва изцяло да се изгубят и да изчезнат." Източник - Немска теология, Мистично съчинение на анонимен немски католик от XIV век. Ако осъзнаех истината в себе си, бих осъзнал също, че аз не съм доброто, то не е мое и не е от мене.

Но имаме пример за мъж, който е излекувал омразата си към живота, дори към бога, мъж, на когото му е отнет смисъла на битието, защото обичаше. Хубаво е да си спомним за него, това е световноизвестният цигулар Веско Ешкенази. Няма да разказваме личната драма. Ще се разбере, ако не е известна още. И дано е е поучителна за други обичащи хора, не мразещи. Благодаря ти, Веско! Имаш огромно сърце.

Толкова много ми липсват искрени хора, като теб Няма те отдавна, сами сме, всичко ще се забрави и ще потъне в калта от дежурни случаи. Както винаги се случва, ала не е точно така. Аз те помня, както помня всички други случаи, хора, усмивки изкривени от жлъч или непоносимо лицемерие, от неспособност да бъдат други, от невъзможност да се надскочат, от липса на интелект, максиран като съпричастност. Споделен като емпатия. Не, непростимо и непрощаващо. Нарича се лицемерие. Свикнали са всички тук, че и там, да обхождат повърхността и всичко останало да се приема за лудост. Странно, нали? Как едно страдание става неприемливо, а хиляди други стават - поносими. Защо? Аз имам обяснение. Обяснимите фрактури, които ни нанася живота, имат нужда от леко интубиране, но за жалост, тежката инфузия, остъства - за нея е нужна любов, не по смисъла на споделеността, а като веслото на лодката - незабележимо. Да се върна на въроса ти, незавивисмо от последвалите коментари - лечението на омразата е невъзможно. Не защото ти си лоша, не защото някой друг е лош. Би било твърде лесно да обясним омразата лесно, същото е и с любовта. Легендите за страстта не отминават лесно, те стават ултима солуцио на всички решения после.Те са атрибутивни на изборите. Стига вече угодно опростенчество и съобразяване с нивото на другите И, ако обича Бог, да отъства, неговото отсътствие е задължително. Противопоставяш физически характеристики, с които искаш да изразиш неизразимото си отвращение от обекта. Но, уверявам те, няма по-голямо отвращение от това да намразиш себе си, защото си намразил друг. Защото си присъствал там. Участвал там си. Т.е. вината е твоя.

Първи закон - смелост. Приемай 500 лева като 5000, като 50 000. Защото разлика, няма. Примай и 50 000 лв като 500 - всичко отива някъде и нищо не остава за съхранение. Най-големият проблем на желаещите да имат пари е да ги имат на сметка някъде - това убива парите, те обичат мощно движение и тласък. Пари в сметка, чакащи лихва са тъжни пари. Това не са инвенстирани пари в движение и живот, а дадени пари на смъртта и на сатуквото. Досега не се е родил милиардер с влог, който да чака лихви, сиреч - да очаква натрупване от мъртви капитали. Парите искат да бъдат харчени, да бъдат употребявани, да бъдат онова, което са - енергия, но не кинетична. Не си влагайте парите в имоти и не се борете за етажи от къщи или семейни апартаменти ... Не мислете парите за фиксирани богове и за индулгенции. Вложете парите в живия си живот и ще видите как богатството идва към вас и тогава наистина парите са само средтство, не са цел. Страхът е враг на парите. Тъпите сметки също. Богатството обича смелите хора, за които парите са начин да докоснат още едно тъжно удоволствие. И това не е крайна цел, то е път. Богатството е естественото сътстояние на умния човек.