Лиула

PORTISHEAD, ROADS

Колкото по-бързо хората се отърсят от подобни илюзии, толкова по-добре за тях. За да има изобщо хармония между две реалности, те трябва да са на едно ниво. И пак не говорим за хармония, а за напасване на нива. Няма как единия да е жаба, а другият да е кон и да има хармония. Жабо-конската история е извратена илюзия на човека и най-вече на жените. Децата обдинявали - какво, интинкта ли? Какво? Честно казано никога няма да разбера тоя стремеж на жените да се омъжват, а мъжете да отлагат. И да приемат после, щото е дълг. Или пък да припадат от умиление. Като чета подобни приказки, се чудя хората не виждат ли себе си. Просто с времето, всички стават братя или сестри по оръжие, но не и любими. Няма да навлизам в разсъждения, рано е затова. Нито е хармония, нито е любов. Любовта е нещо различно, а хармонията е цел и успокоение, че я има някъде. Там. Освен, ако не приобщим следобедния сън на канапето за хармония, когато ни е топло. И не ни боли глава

Знаеш ли aiia, именно животът учи да се приемат нещата лежерно, сами по себе си те са такива. На животът, на съдбата, не им пука особено как и защо страдаш. Затова изначално не понасям хленчещи хора. Отношението ни към загубата ни различава - едни се вкопчват в живота, се едно ги очакват приказни царства и тормозят близките си с болестта си - такава е истината, други - приемат. Резултатът е един и същи, но живите се чувстват по-малко виновни и по-малко уморени. Мен не ме плашат нито повръщанията, нито уханието на смърт. Напротив, човек свиква с всичко, иначе не е човек. Плаши ме религията на Бягството в нечовешки светове. Човекът може много да страда, но то е нормално. Страданието е част от играта. И какво от това?

Позитивното мислене граничи с шизофренното мислене. То, позитивното мислене, отново е бягство от реалността - подобно на всички религии, утопии, компенсаторни механизми за бягства, учения за духовно извисяване, секти, фикс-идеи, бягства от нуждите на ежедневието. Защо бягаме от ежедневието, което реално е целият ни живот. Може би, щото търсим душата ли? Съвсем не. Проблемът е другаде - онези, които нямат лично творчество (собствени идеи), се уповават на чужди умове и се лутат като опитни мишки във въртоп от безбройни въртящи се колела. И въртят колелото на илюзиите за добро битие. Пък и искат да станат част от някакъв властови механизъм. Всички очакват твърде много от психиката си и от човешката си природа - никой човек не се променя, променят се само неврозите. Нима това е новина И с течение на времето, всеки човек придобива истинския си образ, оголва се. Митовете за промяната са само митове, компенсаторни са, както са и сънищата. Човекът е ясен. Съдбата му също. Отделна е ситуацията, че много малко хора имат усещане за реалността, усещане за свобода и най-вече стремеж към нея. Под лицемерните фрази, имаме наличност просто на първични потребности, които няма как да бъдат скрити зад разни фрази, някакви божествени идеи, каквото и там да е. Мишката обича да гризе отпадъци, не книги. О, тя би искала да чете, но зъбите й са по-големи от мозъка

Здравейте Виждам, че няма подобна тема в този сайт, търсех такава, но не намерих. Ще се радвам да споделите практики от вашия опит (близки или познати), зная, че за това не се говори и общо взето е стигма в нашето общество, но много хора са болни, би било добре да има и още една лайсна. Дори и в болниците всичко е под сурдинка И самите лекари са на предела Ала не, много хора минават по този път. И очакват да бъдат подкрепени по един или друг начин. В случая думата "никога" не се отнася за тях, защото е ежедневие. И всеки ден се гледа с други очи. Човекът свиква с всичко и се пригажда към всичко, но има ситуации в живота, към които е добре да подходиш непрагматично. А с устрем. И без логика. Мисля си, че на всеки човек с подобна терапия, една усмивка, би била достатъчна. Защото понякога това е всичко. Когато чуете за такъв човек, не си мислете, че съдбата ще ви пожали, застраховани няма. За съжаление. Усмихвайте се на живота и се радвайте. И обичайте. И бъдете добри.

Негативните мисли не убиват, убива болестта. Почти всяка жена е претърпяла аборт поради разни причини, но това не е повод да се отчайваш, това се преживявява. В тази връзка, вчера имах среща с моята лекарка и се случи да има тежък случай - бебе на 6 месеца, болно от левкемия. Чаках я дълго. Но детето бе по-важно. Та, никога не се знае кое какво е трябвало да бъде или да стане. При вида на подобно дете на 6 месеца, всички разсъждения утихват и се връщаме към реалността - към онова, което ни свързва с живеенето. С продължаването. Аз пък изпитах чувтствоо на вина защо аз съм жива, след като това дете умира. Кой ще ми отговори? Никой. Затова, по-полека с всичко. Усмихвай се и се радвай, че си на жива.

В тази връзка, нека всички жени да ходят на гинеколог поне през 6 месеца, това ще ви спести време, нерви и ужасни притеснения. И ще хванете проблема навреме. Не чакайте.

Донче, нека направя един паралел, ако позволиш. Ти си се върнала от Берлин, т.е. сърцето на Европа и ти е направило впечатление това. Не ти е направило впечателние ВБП на германците, нито жизненият им стандарт. Представи си, ако се бе върнала от арабския свят. Или от централна Бразилия или вътрешните части на Колумбия, където гъмжи от местни занаяти, които са обслужвали цивилизацията, но преди 100 или 200 години. Кой век избираш?

От тази тема, май само Аделаида е в час. Извинете. Енергии, потенции, бла бла. Мисля, че в подобни теми трябва да пишат само гинеколози с опит. Всяка 5-та българска жена има усложнения, визирам маточни, които после стават проблем за износване на плода. От матката тръгва живота и там свършва, метафорично казано.

Когато нямаш свой дом, скиташ по чуждите. - I will sell to you, the unknown visitor must have replied. - What do you want in return? The answer we all expected was "Your SOUL".

Има ли наистина такъв МОЛ? Аз си мислех че това е възможно само в някоя много богата специализирана книжарница, която не плаща наем за кв.м. търговска площ.... Има. Този, за който споменава и Ина. На 10 крачки от моя дом. Книжарницата е на последния етаж. До Кино Арена Една вметка - както този Портал е един своеобразен Вавилон от човешки езици, къде разбираеми, къде не, той е рефлексия и на действителния МОЛ. Не бих противопоставяла нещо, което служи на човек, дали от евтино чувство за героичност или от други стремежи, на реалността. Все едно. То служи. В държави, където няма мол-ове, има друго. Аз не искам да живея там. И там няма как да се каже (както приема за свой слоган Ина) - Je suis Charlie. Като контрапункт именно на онази свобода, която е нужна на всички, за да живеят нормално.

Всеки път в Нощта има път и към Светлината Всяка Луна има своя Земя, където уютно да заспи Всичко има Отражение и своя Сянка Слънцето и Колелото на съдбата пресичат се о Кралицата на мечове, която нежно ги заставя да вплетат и тънката игра на спомени, през обърнатият Павел, Луната да събудят от жертвения сън, да споделят невъзможната надежда с кралицата на сънищата си - Звездата, а после тихо да заспят, разбрали, че битието им е и Светът ... 78

Поздрави за темата. Жалко, че няма да участвам по-задълго в нея. Но, сега по темата. Аз живея до МОЛ. Фирмата, в която работя има магазини в почти всички моло-ве в страната. Това е бизнес, който изхранва хиляди хора. Всеки уикенд МОЛ-овете се изпълват с хора, с деца и родителите им, които намират различни забавления там. Нормално е това. Далеч по-нескучно от обиталищата на семейния дом, където двама не могат да си кажат нищо друго, освен битовизми, т.е. МОЛ-ът играе роля на една обществена сцена и социална антиутопия - всички са щастливи, светят светлини, където блясъкът е на особена почит - витрините обагрят всичко, има пианист, който винаги е на рояла; ти се разхождаш и светът е твой. А ако имаш и няколко хиляди, хайде, само 1000 лева, можеш да си купиш чанта на любима марка или хубави обувки и защо пък не Можеш. В това няма нищо лошо - семиозисът е прозрачен - БЯГСТВО от себе си, всеки има нужда от това и в това е смисъла на битието - да те изведе извън теб самия, да надгради усещането за ритуалност и приказност на някакво действие. Дори и в това да хапнеш бургер с екзотично звучене те отвежда отвъд скепсиса на битието ти на негероичен човек. На обикновен човек. Не виждам нищо лошо, нищо страшно в придобивките на демократичния консуматорски свят, в който всички участваме - дори и да отричаме - по един или по друг начин, всички сме зависими от това. Колкото до същността, която исках да вметна, е че в мола, в моят МОЛ, аз откривам най-богатата книжарница на света, където до Умберто Еко, са Сумите на Тома Аквински и всички томове на Юнг. Ала не само това, там дори мога да открия Маларме на френски в оригинал или поезията на Гюнтер Грас на немски. Там са аптеките, мобилните оператори, целият свят наедно. Търговският център е убежище на демократичното общество, на всички римски пазари взети заедно, на всички езици и хора, които искат да общуват. Съвременният Вавилон, който не е нужно да бъде разрушен от моралистите. И лицемерите.

Благодаря ти, Ина Радвам се, че има хора, за които името на Петър Увалиев, е значимо. Добре е да се споменават истинските пътешественици на Духа.

Днес се навършват точно 100 години от рождението на Петър Увалиев. Паметна плоча за 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев беше открита днес на ул. "Кърниградска" 1 в София, където се е намирал родният дом на видния български емигрант и интелектуалец. Днес от 16.00 ч. в аулата на СУ ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев, а от 6 януари в централното фоайе на Ректората е експонирана фотоизложба, посветена на неговия живот и дейност. Който има желание, нека посети изложбата. Welcome to the Petar Ouvaliev aka Pierre Rouve oficial web site

Je suis Charlie

Ако някога напиша книга, то тя няма да е за Таро, а ще е за Oкеаните. Атлантическият - пред него споделяш, пред Тихият - обезумяваш. Не си спомням по-дълбоки откровения на брега на Западния Атлантик, вторачена у последното Слънце, залязващо, точно в 8:00 часа. Виждаш оранжево-червено-розовия му диск да се отдалечава от хоризонта, а ти умислен, пропускаш отново мига да кажеш "добър ден, вечер". Ала го следваш по брега. Тичаш. Препускаш към Залеза. С устрема на самоубиец. Два прилива и два отлива - всеки път бягаш по 100 метра навътре или навън, играем си на криеница с Луната - отшелница. Ала, накрая, идва време да си кажем - "ще се видим отново утре". ...

Светът на световете ( Two tales of seeking and losing) - The Popees. Основата на lapis lazuli е непрозрачна за нас затова, защото първо трябва да си отговорим на въпроса за злото в природата. На този въпрос може да се отговори, но определено не и с повърхностна рационалистична аргументация или с интелектуално празнословие. Действителелн отговор може да даде моралната отговорност на индивида. Но готови рецепти и разрешителни няма, и всичко трябва да се заплати до последния грош! До последната монета! Едва тогава основата на lapis lazuli може да стане прозрачна. Нашата сутра предполага, че вече сме прекосили света на СЕНКИТЕ на личните си фантазии, тоест на личното НЕСЪЗНАВАНО, и сега продължаваме да описваме една символна фигура, която най-напред ще ни се стори странна. Това е геометрична фигура с лъчи в центъра, разделена на осем части, така наречената огдоада или осморка. В средатa има лотос, върху който седи Будда, и решаващото преживявяане е окончателното познание, че самият медитиращ Будда, с което и съдбовните възли, завързани във встъпителния разказ (за съдбата му), са вече развързани. Концентрично изграденият символ явно изразява върховната концентрация, която може да се постигне само чрез описаното преди оттегляне и пренасочване на интереса от впечатленията от света на сетивата и свързаните с обектите представи и насочването му до без остатък към задния план на съзнанието. Срасналият с обектите свят на съзнанието и дори центърът на съзнанието, Азът, угасват. И на тяхно място се появява светът на Амитабха в непрекъснато нарастващ блясък. Психологически, това ознава, че зад или под света на личните фантазии и и инстинкти се появява още по-дълбок слой на несъзнаваното, който, в противоположностна хаотичния безпорядък на клешите е проникнат от висш ред и хармония, и в противоположност на неговата МНОЖЕСТВЕНОСТ символизира всеобхватното ЕДИНСТВО на бодхимандалата, или вълшебният кръг на ОЗАРЕНИЕТО. Какво може да каже СЕГА нашата психология относно това твърдение за свърхлично, обхващащо света несъзнавано, което се появява тогава, когато МРАКЪТ на личното несъзнавано е станал ПРОЗРАЧЕН? ...

Изключително компетентно мнение. Защото, наистина да се обобщават неща и то недоказани, е просто налудничаво. Нито една миома не изчезва сама по себе си или по чудесен път. Един път появила ли се е, там остава, расте и подлежи на екстрахиране, особено ако провокира проблеми и дискомфорт. И още нещо, да се твърди, че миомата е нарушение във втора чакра, е меко казано несериозно. Самите учени и лекари все още нямат яснота за етиологията на това заболяване.

Arda up to Dagor-nuin-Giliath, който иска ще разбере

Да си болен от рак не е стигма. Начин на живот е. Мечтите остават, всичко остава, само дето времето се превръща в миг от времето. И остава кратко време за битие. Четейки, горните постове, вие наистина нямате проблеми. Няма увредена тъкан, която да се е повлияла от мисли или иносказания. Това е самозаблуда, Няма лейомиома на света, която да се е повлияла от мисли, повлияла се е от от естрогените или от гестогените.... Чакам духовно извисените да изкажат мнението си. 50% от жените страдат от това, но за него никой не пише, защо ли .... Въпреки, че тук не става дума затова,. Първо правило е - когато разбереш, да не се отчайваш, винаги намирай повод за усмивка. По-страшно е, когато трябва да го споделиш с близки. Оттук следват комични моменти Смъртта не идва веднага, защото рано или късно, тя идва. Наоколо е пълно с хора, които изживявят болката си сами и са им нужни много времена да осъзнаят какво се случва, че да кажат. Не е лесно никак. Най-много страдат близките, не ти. Ти, рано или сега, осъзнаваш какво се случва и че няма връщане назад, освен борба. И, който оцелее. Така е писано. Не се предавай, има защо да живеееш. Смей се над всичко.

Deus emeritus или изхабеният господ имаше ужда от много пчели, каквито напоследък нападнаха Колумбия. Но не само това. Една нормална жена има нужда и от много мъже също. Препоръчвам на всички жени да отидат до Колумбия, за да не забравят, че са и жени. Ше видят защо ... А за онези, които ще ме разберат, има още живи макумбо и благодарение на Габо, аз научих за тях. И разбрах още много неща, а именно: когато искаш нещо, не очакваш да те питат защо го искаш, когато посочваш с пръст, не те питат за какво и когато се усмихваш, някой мисли, че си тъжна. И иска нов свят да създаде. И иска да си щастлива. “Human beings are not born once and for all on the day their mothers give birth to them, but ... life obliges them over and over again to give birth to themselves.” Така е.