Лиула

Намерих си декадентският пост: Ина, знаеш ли, не ме интересуват нито атеизма, нито богопримиренчеството, и двете състояния са ми противни. Фрази не мога да коментирам, коментирам само човешки състояния. И в тази връзка, се сещам за нещо смешно - всички нещастници, които са зле, почват да примират пред Господа, с някаква нуминозна архетипна сила да задвижи мъртвата им душа, спят по църкви, по поляни, по треви и ливади ... Винаги това ме е отвращавало. Защо? Защото е бягство. От човешкото. На никой бог не му пука ти как си, добре ли си, жив ли си, прав ли си, свириш ли на цигулка, на 500 или на 10 години си - ти си твоят свят и няма Бог като рефлексия, който да те отрази. Бог е мъртъв, защото нуминозно е такъв - убит е. От нас самите. Няма Бог - всеки ден, в Испания, където още има борби с бикове, умира по един Бог и така е било през последните столетия. Нима някой може да изкупи това? Нито вярата в Господ, нито друга, преекеспонирана вяра може да изкупи страданията на животните. Няма такъв Бог, който, още, по древнобиблейски да изкупва страданието .... Или още ще застъпваме тезата за изкуплението. О, без евреи, моля. Къде е нашето изкупление, вяра, сила и мощ? В тъжните ни поети ли, загиващи на фронта или в тъжните ни герои-поети като Левчев-баща? Ние не живеем нашия живот, живеем живота на измисленото бъдеще.

Бих давала и давам пари само за свободата и - да съм далече от мрънкалници. Не ги понасям. Това ми стига.

Писах много, ала се загуби някъде. Все едно къде. Мен ме смущава думата Бог. Но съм твърде уморена да обяснявам защо подобна имагинерна структура няма нищо общо с живота. Няма Бог, няма и божествени парадигми, човекът е сам на себе си. Ако това е истина - да.

Благодаря, Александър. Сам не знаеш колко е нужно това, което каза. Защото, често, истината прави хората затворници.

Няма какво Нямаше да го напиша, но темата е моя и имам отоворност към сюжета. След година прочетох и Одисей, с прекъсвания. За кратки моменти си помислих, че съм рядко тъпа, даже уникално тъпа и после разбрах, че самият Джойс се е мислел за тъп, измисляйки нови фразеологизми и нова реч ... Някъде по средата се намерихме - между новите думи и стари парадигми, между новите клишета и старите присъди, някъде там, общо взето, взехме, че се взехме Какво да кажа, май няма какво. Трява да се прочете, да се мине по тоя път, да се усети подобен интелект. Аз мога само да кажа - благодаря ти, след толкова години. Защото светът принадлежи на умните хора. Мъже и жени.

Много добра тема. Наклонена плоскост или друга, мисля за нея и работя по въпроса. И съветвам и другите да го правят. Особено що се касае до пенсионните фондове. Но, това е друга тема. Мисля поне с 20 години напред за парите си. Най-вече, когато се отнася до моите спестявания и финанси, не трябва никой нищо да оставя на случайността. За всичко трябва акъл. Не само мисля за забогатяване, но и го правя. Парите са най-мощната енергия на този етап. Мотивацията може да е само една - да си добре, да живееш добре и да не си в дълг на никого. Богатството създава богатство.

Ето тук концепциите рязко се отдлечават. Не съм нито Душата, нито имам вечен живот - казах, не търся концептуална компенсация в подобни сублимации. Антиномията е човешко-пожелавано. Видяла съм много неща за човешката душа, познавам я добре и зная, че е смъртна. Не помага нито любовта, нито отдръпването. Всичко следва закона на Умереността - нищо няма даром. Дори да "видиш" ясно в Таро не е даром. Да оставим тази "мръсна" дума таро, но да видиш, да прозреш ситуация, каквато и да е, изисква усилие, интелект, жертва в този смисъл - защо никъде не е казано Блажени богатите духом, а е казано - Блажени бедните духом или beati pauperes spiritu ...

Това е истинска истина - освобождаваща. Поне аз я усещам така Разбирам. Аз обаче искам да живея вечно

Темата е сериозна, имам предвид само заглавието й. И е странно, че досега не е имало такава. Очевидно има стигма върху това заболяване, ала иначе сме толерантни. Знаете ли, няма застраховани от нищо, хубаво е често да си го припомняме. Та, по темата - всеки би трябвало да знае как може да се зарази. Имам приятел, който почина от хив вируса. И уверявам ви, никой не бе заразен от това, че е общувал с него, пил е с него, ял е с него на една маса и се е прегръщал Иронията е уместна.

Съгласна. За един човешки кратък, много кратък живот, човешкото същество се сблъсква, среща и вижда много истини - от азбучни до сложни. И? Нито една истина не може да е компенсация, нито утеха. Особено, ако се откъснем от абстракцията "истина" и отидем към човешката истина: болест, страдание, успех, победа. Всичко е кратковременно. Бивша слава. Единствената истина е, че децата се учат да живеят, а възрастните - да умират. Не съм го казала аз, но за съжаление, не мога да цитирам автора, не помня. Ето ми една истина насреща, и то озъбена. Не съм научена да вярвам в Бог, не искам, нямам и желание, дори това ме отблъсква, досадно е за моя интелект. Блазе на вярващите, техните компенсаторни механизми работят на пълна пара.

Сега виждам темата. Искам да кажа, че истинска куркума, или както се казва халди, в България не може да се намери. Както и истински шафран.

Точно с процеса на умирането, умира и причината. Затваря се кръга на битието, поне онтологичното битие. Това е според мен. Виждам, че ти си по-отворен към идеята за различните нива на съзнание като различни нива на съществуване.

12 убити в центъра на демокрацията - наистина е трагедия. 2000 убити в Близкия Изток - ежедневие от години. Така мисля аз. И моето обичане спира. Разбиране - също. Онзи, който не ме обича, не обичам и аз. Приятен ден

Разбирам те, ала хората у нас живеят с митове и илюзии, и каквото и да им говориш, те не вярват Аз пък, понеже съм била там, искам да споделя. Напразно, нали

Ще прескоча отново към темата за ислямския свят, че тук има хора, които нито пътуват, нито разбират за какво иде реч. Та, драги мои, попътувайте, поживейте поне за две седмици, примернo в Западна Сахара и пак ще говорим за ценности. Трябва на всички да е ясно, че европейските ценности, като култура, постижение, цивилизация, напредък, не означават нищо за ислямския човек - неговите ценности са ДРУГИ. И двата свята са непримирими, от едната страна е нашата цивилизация, от другата - е хаоса на дивака. Кавото и да правят ислямските водачи, визирам като инфраструктура и още 100 неща, това няма как да промени факта, че в едно такси се возят средно по 12 човека, че градският им транспорт е пред разпад, че всеки пресича както и където иска, че жените им приличат на чували,и че нямат 5 пари за нищо ... Европейският човек там е ненужен, та се чудя какво правят те сред европейските човеци! Ала там и не само, европейският човек е източник на евтини пари за какво ли не. От най-малкия и кратък преход до пазара, имаш охрана, която се заплаща до всички подобни удоволствия, та до хотелската си стая - затворник си. Който ми хвали това общество, просто не е бил там. Или просто не познава порядките, не е живял там, не знае за какво иде реч. Само, когато усетиш задушния порив на пустинята, този морен, тежък, влажен, убийствен задух насред червената земя, можеш да разбереш къде си. И бягствата са невъзможни. И да разбереш кръвта си, кръвта на първите кръстоносци. Но не да воюваш, то е невъзможно - там се раждат хиляди всеки ден.. Желанието ти е да избягаш. И да се върнеш на най-близкия бряг, в Тарифа и да помиришеш Европа. Въпрос на светива, дори на ужас е, на завръщане на родния бряг. Тогава Кадис ти се струва най-любимия бряг, брегът, от който Колумб потегля за Индиите. В твоят роден дом - с белите къщи, белите покриви и китарите ... в

Със шаблони ли боравя - май за теб - 12 убити жхоора, са шаблон или пък не знам какво е шаблон. На такива като теб и много други, им пожелавам да прекарат 2 седмици само в онзи свят и ще ореват света, ама без шаблони. Ей така, без шаблони. Там няма молове, няма нищо подобно, духовността е чиста и неопетенена, освен, ако не обичаш агнешко или овнешко - няма значение, макар, че не само ти ще оревеш света, че даже и ще ти хареса този безупречен правов ред. Май никой не осъзнава това, че може да пише свободно за онова, което мисли, ала се подиграва на журналистите от Шарли Ебдо. За поне 50% от тази свобода тук навеждат глави, съгласяват се и не правят нищо да се защитят, а се носят като мухи без глави в ефира. Достойно е само онова поведение, което е ествествено. И за което сиплатил. И борил. Да, боравя с изкуствени примери - живи гробове, още пресни. Наистина, шаблон е.

erzuilie freda aka yemaya

Тебе призовавам, Ерзули!

Плащането е страшно, затова винаги съм казвала, че недораслите за ТАРО, е най-добре да отминат плащането. Не могат да го понесат, нито да се борят за него. То е отвъд тях. Същото е и като нечелите Джеймс Джойс - покруса. Лутане в света на интелектуалните идиоти, ала без фар. Отиваме в света на неителектуалните идиоти - комунизъм и братство . Мечтая за оня миг, когато ще си говорим за Марсел Пруст, без да бъркаме духовност и душа.

От малка си мечтая за това, в мига когато разбрах, че не съм откачила, разбрах, че подобни мисли е и имала и Чарлийз Терон. А и не само тя. От дете си мечтаех да осиновя дете, това е необясним порив, възможна проекция, компенсаторен механизъм, творчесто, но без намесата на личната вагина и най-вече нейните претенции за уникалност. Защото повечето са тесни и унили. Директността на това желание ще ме отведе до финала, зная, затова го и споделям - жената е жена, ако даде любов, не окови, дори и с деца, с каквото и да е. Любовта дава криле и простор. Винаги мисля малко по-отвъд: отвъд моята утроба, отвъд границата на познаваемия свят, близо до моят. Различен е света, различни и децата му.

Едно са инвенциите за прераждане в езотериката на специални личности, друго - преражданията на хората. Милиони, милиарди се прераждат, на кой бог му пука - на никого. Няма прераждане. Животът е един. Минаваш и отминаваш. а историята мълчи. Който може да ме обори, нека ме обори, но с факти. Визирам Упанишадите и Ведите спрямо учението на Бялото Братство. Факти срещу факти. Истина срещу истина. Доказателства срещу доказтателства. Срещу подобни факти излагам документални материали от края на 19 век до средата на 60-ти години на 20 век. Все още съм член на теософското общество - автентичното, основано от Блаватска. И те биха искали да знаят как се става безсмъртен ...

Живот след смъртта няма. Не е лошо да се успокоите. То и преди смъртта няма за повечето, та камо ли след смъртта.

We come out of the darkness, no, we enter; outside there is darkness, here something can be seen amid the smoke; the light is smoky, perhaps from candles, but colors can be seen, yellows, blues, on the white, on the table, colored patches, reds, also greens, with black outlines, drawings on white rectangles scattered over the table. There are some SWORDS slaching at us, among the leaves, the ambushes in the darkness where we were lost, luckily we saw a light in the END, a DOOR, there are some gold COINS that shine, some CUPS, this table arryed with glasses and plates, bowls of stemaing soup, tankards of wine; we are safe but still HALF-DEAD with fright; we can tell about it, we would have plenty to tell,each would like to tell the others what happened to him, what he was forced to see, with his own eyes in the darkness, in the silence. ...

Обичайте и ценете Този кратък странно звучащ съвет стои на началната страница на Портала вече няколко часа. Заинтригува ме и потърсих беседата, от която е взет - съвсем навреме... Как разбирате този съвет? Възможно ли е да обичаме човек, който не ни обича, и как се получава това? Имали ли сте подобни случаи в живота си? Имам следните въпроси. Как да обичам джихадистите мюсюлмани, които избиват християни? Как да обичаш варварството, което налага антицивилизационни правила? Как да обичаш човек, отгледан с европейски ценности, а използващ религията за оправдание на зверствата си? Аз имам отговор - никак. Любовта има гранично състояние. И когато някой, чието или чиито деца са убити, е обикнал убиеца си, го заяви публично, ще повярвам, освен ако не е психически болен. П.С. Всичко идва от разтегленото понятие за обичане, у което всеки влага някакви божествени смисли уж, а избягва човешките.

Би трябвало да е известно на всички, че "позитивно" и "положително" е просто тавтология. По същата логика, като негативно и отрицателно. В моят пост инвенцията е другаде.