Поздрави за темата!
Изучавайки древноримската кухня, попаднах на едно растение/билка, която древните римляни са ползвали ежедневно в менюто си, а именно седефчето или Ruta graveolens.
Но билката е по-скоро къснопролетна. И все пак, както и повечето билки, и тази в непремерени дози, може да бъде и отровна. Например, изрично се забранява да се приема от бременни.
Употребяема част:
Използват се цъфтящите връхни клонки.
Лечебно действие:
Нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие, усилва храносмилателните процеси. Притежава и хипотензивен ефект.
Приложения:
• при неврастения, хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят
• при епилепсия - като помощно средство
• при някои очни заболявания, стомашно-чревни заболявания, хемороиди, кожни обриви
• външно: при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго
• растението е отровно, да не се приема продължително и без лекарски контрол
• В българската народна медицина седефчето се използва при анемия, припадъци, стомашни и чревни болки, глисти, болезнена менструация, диария, отслабнало зрение, прилив на кръв в главата, изпаднало задно черво, нервна и полова слабост.
Външно приложение - За налагане на лапи при ухапване и ужилване от насекоми, изкълчване, ревматизъм, за жабурене при възпаление на венците. Настойка от билката в силна ракия (1:10) се препоръчва за разтривка при подагра, ревматизъм, ишиас, натъртване, ставни болки, лумбаго. Пресен сок се употребява за капване при възпаление на външното ухо, за компреси при преумора на очите.
Вътрешно приложение - 1 ч.л. от билката се слага в 400 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
източник