fani1234

Благодаря ти за мъдрия съвет. Снощи и аз мислех по този начин. Днес е прекрасен ден за всички жени и съм избрала да се върна към живота, каквото и да ми струва. Обичам го много силно, направо до болка и искам да съм с него докато сме живи и двамата. Дано преодолея болката. Надявам се да мога да продължа напред. Боже, какво му идва на главата на човек понякога? Никога не съм мислела, че точно на мен ще ми се случи това. Вярата ми в него беше безгранаична. Много ме е страх, да не залитна в другата крайност. Не понасям ограниченията и не налагам ограничения, предпочитам доверието между хората. Надявам се да мога да си го върна към него. Бъдете здрави, усмихнати и щастливи.

Благодаря на всички за отговорите. Много мислих напоследък и стигнах до извода, че в едно семейство вечно на някой от двамата партньори му се налага да направи компромис с чувствата си, заради безотговорността на другия. В моя случай се налага да преглътна емоционалните/или други!?!/ забежки на мъжа ми, заради общото благо на семейството. Това обаче още не значи, че мога да го преживея на моето си ниво. Болката е толкова ужасна и поглъщаща и съм толкова изтръпнала душевно и физически, че изобщо не знам откъде да започна оздравителния процес. Гледам тъпо в една точка и нищо не мога да измисля. Когато се насиля да мисля по проблема, болката се засилва многократно и започвам да плача неудържимо. Съпругът прави опити да балансира нещата, държи се мило и грижовно, но аз не мога да го погледна даже. Осъзнавам прекрасно, че не се ли взема в ръце в най-скоро време, ще загубя битката както със себе си, така и битката за семейството си. Откъде да я подхващам сега?

Не съм съгласна, че всеки го прави. Аз например не го правя-нямам нужда просто. Обичам го силно и истински. Никога не съм ограничавала свободата му, напротив. Той е ревнивеца в къщи. От време на време ми говори разни неща, които нямат нищо общо с мен, че съм говорила с този или онзи, разни измислени от него истории, които нямат нищо общо с действителността. Последните три години обаче изобщо не съм имала проблеми в това отношение. Точно това е времето, през което той си е чатил с разни "дами". При това не е само чат някакъв, а ги е канил по срещи, раздавал си е телефона наляво и надясно и е предлагал "дискретни" връзки. Дори го набарах да си уговаря срещи за кафе с една"дама", която в разговор преди това ясно му обясняваше какво иска от него. Нещата са ми ясни и тука помощта, която искам не е как да го завържа за себе си и да си го охранявам, а как АЗ да се справя с болката от предателството, болката от изневярата/и не ми казвайте, че това не е изневяра, защото си е точно емоционална изневяра/, болката от загубеното доверие, болката от факта, че явно не го привличам вече и т.н. С две думи: Аз как да се изправя първо на крака и как да направя после чудото да си запазя семейството?

Виждам, че темата е заспала, но и аз съм в същото положение от три месеца близо. Мъжа ми, с когото имаме 14 годишен брак се забавлявал с разни дами он лайн. Разни сайтове за запознанства и дори фейсбук. Първо исках да го убия, после тръгнах да се самообвинявам, после изпаднах в дупка, от която не знам сега как да изляза. Нито знам къде съм, нито какво правя, нито как да изляза от това състояние, защото аз искам да си запазя семейството. Обичам го до болка и не мога да си представя живота без него. Той е центъра на вселената за мен. Твърди, че само мен обичал, че аз съм била виновна донякъде за забежките, че не ми е изневерявал физически, но аз не мога да повярвам. Голямото доверие, което имах в него се срина тотално, а без доверие не се живее. Не съм глупава, знам чудесно, че дори и да не е сега - след време отново ще залитне. Явно такава е мъжката природа, но искам да помогна първо на себе си, после и на семейството си.Помогнете

Здравейте, сигурно изглежда банално и смешно може би, но след 14 годишен брак, сключен с огромна любов, разбрах с доказателства, че моят съпруг, човека който обичам повече от себе си си чати с други жени в сайтове за запознанства и дори през фейсбук. Никога не съм го подозирала за нищо, макар че малката ми дъщеря миналата година е станала свидетел на разговори в скайп между него и някаква, която му е обяснявала цветно какво ще му се случи в леглото срещу скромната сума от 80 лева. Сега, като се връщам назад към онзи момент с огромна почуда осъзнавам, че първата ми реакция беше:Боже, какво е било принудено да преживее детето ми, всъщност и двете ми деца, защото малката казала на голямата естествено. За секунда не се осъмних в обясненията на съпруга, приех версията му за колегата,който ползвал неговия скайп. Каква глупачка........Той употреби всичко, на което е способен, за да ме убеди в лъжата си. Направи го целенасочено и с уникална увереност, че точно в това трябва да повярвам. И постигна цеелта си естествено. Повярвах му. Тук да кажа, че го обичам силно и безрезервно с всичките му качества и недостатъци. Той е мъжа на живота ми и без него не си се представям изобщо. Преди два месеца обаче децата отново го набарват в сайт за запознанства. Този път яхнах метлата, както се казва и разнищих цялата история. Срам ме е да си призная, но платих, за да го следят в нета. Получих безспорни доказателства за това, че си е чатил с жени поне от три години назад и дори си е давал телефона , както и е предлагал на някои от тях дискретни взаимоотношения. Тук е момента да кажа, че съм спортен тип жена, докато всичките му мераци бяха насочени към жени, които изглеждат откровено вулгарно. Стигна се дотам, че видях с очите си как някаква, която го сваля безсрамно в нета, вместо да я отреже веднага си определи среща с нея. Тука вече изгубих почва под краката си, защото се бяхме разбрали преди това да няма повече он лайн изневери. И така, реших, че е по-добре да поставя въпроса веднага, а не да отида и аз на срещата, та да станем трима.Ужас! Мъжа ми ми каза, че изобщо не е имал намерение да се среща с нея, че подозирал, че някой му прави номер и всякакви такива неща. Отново същата увереност , думи и жестове на спокоен и уверен в себе си човек. Уверява ме, че ме обича и само аз съм от значение за него. Връщайки лентата назад в годините установявам, че и аз имам може би вина, защото съм била в депресия години наред, без да си давам сметка за това. Разбира се най-много пострада секса естествено. Та според мъжа ми липсата на секс основно го е подтиквала да си търси забавления другаде. Имам нужда от помощ. Не мога да се преборя с болката от лъжата и изневярата/дори да е само он лайн, без да съм сигурна в това естествено/.Не знам как да започна да живея отначало, не знам как да си изградя отново доверие към него. Не знам как да се държа, за да не го отблъсна от себе си. Борбата е на живот и смърт