Angie

Да, имам я книгата, много е хубава! Чела съм освен нея и много други, които ми помагат да си поставя "диагнози" и да си обясня защо се чувствам така, но четенето не ми помага много за това КАК именно да се променя. Ще прочета за ОКР - мисля, че ще ми е от полза! Благодаря ви!

Здравейте, моля ви за съвет и подкрепа - как да се справя със страх от отхвърляне/изоставяне - по принцип имам такъв проблем, но мислех, че се справям лека полека. Но напоследък без причина ме връхлитат мисли, свързани с ревност, че ще предпочетат друг пред мен, че не ме харесват и уважават достатъчно и т.н. И не мога да се освободя от това, ужасно е...Опасявам се, че това ще навреди вече сериозно на връзката ми. Споделям тези тревоги с партньора ми, но мисля, че вече му идва в повече (чудя се и дали е добре да споделям това?!). Особено през последните няколко дена както ме връхлетяха тези безпокойства без никакъв реален повод. И сега освен че се притеснявам дали ме оценява и уважава достатъчно и т.н., допълнително се тревожа и как ме възприема след моите "излагания" и непрекъснато мрънкане. Много съм притеснена и не знам как да спра това....Всички съвети и мнения ще са ми от полза, благодаря ви!

Благодаря! Светъл ден!

Здравейте, това за неделя 7.30 ч. важи ли още? Има ли и други места в Пловдив освен Бунарджика?

Супер! Много благодаря на всички, които се отзоваха!

Здравейте! Може ли някой да ме насочи откъде мога да намеря видео с упражненията за здравето и с упражненията за духа и тялото - не знам дали точно така се водят - това са тези упражнения, при които се казват едни формули? Благодаря ви предварително и хубав ден!

Здравейте и честита пролет! Извинявам се, че разбутвам стара тема, но днес попаднах на един цитат от Ошо (който лично аз мн харесвам) и реших да споделя, ще се радвам, ако и вие кажете какво мислите:

Здравей, Донка! Това, което казваш ми изглежда много вярно и при мен – аз определено имам проблем с контрола и го правя толкова несъзнателно, че после ми трябва много време, за да се усетя (ако изобщо. Много е трудно да пуснеш контрола, да приемеш нещата и хората и себе си каквито са, но наистина това е пътят, така че мн се радвам, че сподели точно твоя личен опит, това е най-ценното, нищо че сме различни хора. Личната история се разказва от сърцето и често пъти може да е много по-полезна от чисто теоретичните постановки. Защото може и да ни е ясно кое как трябва да бъде, но вътрешната промяна е нещо отделно и се случва по независим начин от това, което на равнището на ума сме го разбрали. Аз наистина се радвам, че писах в този форум, защото се включват много интелигентни хора и е толкова полезно и приятно да получиш обратна връзка и да обменим малко идеи и мисли!

Здравейте, Донка! Страшно ви благодаря, че се включвате по темата. Нещата, които казвате са много истински, може би наистина това се случва и при мен. Въпросът е как да го преодолея. Може ли да ни разкажете малко повече за вашия личен опит - как успяхте да постигнете това осъзнаване. Казвате за Учението, но може ли малко по-конкретно, ако не е много лично, разбира се. Също и другите пишещи във форума - ще се радвам да споделите дали вие имате някакъв "метод" за постигане на личностна промяна. Желая ви успешен и слънчев ден!

Само да добавя още нещо по темата – значи като казвам урок, нямам предвид точно някакъв „урок”, който ми е спуснат отгоре да ме изпита как ще постъпя, а по-скоро имам предвид някакъв съществуващ „дефект”, който съм си отгледала в себе си и който се проявява във взаимоотношенията ми – както често се случва да проектираме собствени недостатъци в другите и да ги изкарваме тях най-лошите, а да не виждаме гредата в собственото си око. Примерно ако мойта позната разкаже какво мисли за тази ситуация от нейна гледна точка, сигурно ще е съвсем различно. Аз лично досега винаги когато се сблъскам със ситуация, която не ми изнася, се оттеглям (след доста изтърпяване), никога не съм успявала с друга стратегия за справяне, т.е. чрез промяна на моето поведение. А ако аз имам това изкривяване и не го отстраня, много е вероятно все натам да ми отиват отношенията с хората. Затова ми е трудно да бъда на 100% уверена как е най-добре да постъпвам. Ако знаех, че аз съм перфектна, нямаше толкоз да го мисля

@Didi - да, и аз мисля, че взаимоотношенията трябва да са взаимни, иначе наистина се получава някаква форма на съзнателна или не зависимост. Диана, много сте права - това си е мой някакъв номер да си оправдавам инертността и липсата на реакции, все се опасявам ами ако това, ако онова...т.е. наистина трябва да се науча да поемам отговорност. Просто не мога да ви опиша в главата ми каква е каша от мисли, чувства, какво точно искам, как трябва да бъде и т.н...Много работа имам по себе си. Юля, това с пираните е право в целта!) точно така го усещам и аз, и в моя случай се прави като нещо уж много забавно...Щото нали имам чувство за хумор, ако се обидя, значи съм много задръстена - нещо от сорта излиза...Аз в момента нямам връзка, но когато имах и излизахме с моя приятел, той ми беше като защита - без нищо да казва или прави, пред него никога не се е случвало такова поведение, само когато сме сами, което се случваше мн рядко (и то умишлено от моя страна). И това много ми помагаше или по-скоро ми е пречело да видя проблема, защото като цяло всичко беше ок, но най-много някой път да ме поизнервят, после аз ще му се оплача и готово...А за това стихче...нямам думи, имам лична история с него и е много по темата Благодаря ви, че ви има!!!

Здравейте, Юля и ви благодаря много за нещата, които споделяте. При мен също има и хубави моменти, което точно не ми "дава сърце" да сложа някаква точка на отношенията ни или поне да се отдръпна малко. Все си мисля, че може би ще я обидя, че ще бъда подложена на "обсъждане" (в което съм 100% сигурна), че едва ли не излизам аз дребнава и с претенции, щом не мога да приема и се дразня от поведението някой друг. Отделно че имаме и други общи познати, с които често сме излизали заедно, и някакси не върви да имам по-специално отношение към нея едва ли не. Друга подробност е, че много често тя в компанията на още една позната, когато са заедно са най-нетърпими за мен, защото дали си внушавам не знам, но ги усещам все едно "се съюзяват" (разбира се, безсъзнателно) и се усещам ужасно нападната и притисната. Все едно ме използват да си излеят върху мен комплексите и да се изявят по някакъв начин. Интересното е, че поотделно са малко по-поносими. Отделно вчера се сетих нещо друго - на това въпросното момиче съм давала няколко пъти да чете книги или други неща, но досега нищо не ми е върнала (става въпрос дори за преди години!) - направо като черна дупка е. Та си помислих, че това може да се разглежда и символично и спрямо другите неща - само ми източва енергията, аз реално от тези взаимоотношения нищо не получавам (колкото и тъпо да звучи казано по този начин)... Ще се радвам, ако пак ми пишете с вашето мнение. Поздрави и хубав понеделник!

Здравейте, Юля! Мисля, че наистина това, което описвате и много близко с моята ситуация. Въпросната дама се държи точно като учителка с мен, говори ми с наставнически тон и аз не успявам да се чувствам като равнопоставена с нея, да бъда себе си. Казвам неща, които не мисля или се съгласявам да правя неща, които не искам, защото не успявам да откажа. Това е много изтощаващо, но ясно отчитам че и аз имам участие тук, че се всписвам в тази схема на зависимост като жертва. Много по-лесно е за мен в такава ситуация да се оттегля, отколкото да се опитам да се отстоявам себе си и да се справя. Това ме притеснява. Както е предложил по-горе Aurora, наистина мисля, че ще ми се отрази добре за известно време да се оттегля, да остана насаме със себе си и само с хора, които ми действат добре и с които се чувствам защитена. Може би това е бягство, но имам нужда да си възврна малко енергията и може би след това ще имам повече сили да се справям. Иначе за ситуацията, която описва Aurora – звучи направо страшно, но за щастие при мен в случая не мисля, че е така, въпреки че добре си представям за какво става дума – имала съм контакти и с такива хора, слава богу, не са били групи и да, наистина е като тормоз и много изтощително. Но тези хора много добре усещат в кой може да се вкопчат, т.е. аз ако самата съм с достатъчно със силна защита, няма толкоз лесно такива енергийни вампири да ме атакуват, така се надявам поне

Здравейте, Зара, благодаря ви за мнението! Честно казано, когато постнах въпроса си, очаквах по-скоро отговори в другата насока - да разбера какво причинява дискомфорт в мен и да се заема с решаването на тези конфликти. Отговорите наистина доста ме изненадаха, особено че всички бяха доста конкретни, а не уклончиви. Разбира се, аз нямам намерение да се втурна да правя нещо, защото някой така е казал, но е много полезно да видя и да помисля чрез други гледни точки, защото в един момент започнах да се въртя в омагьосан кръг. Хем искам да постъпя "правилно" и обективно на ситуацията, хем искам да се чувствам добре...

Безкрайно благодаря на всички за споделените мнения, наистина са много ценни и важни за мен! Аз също смятам да се насоча в тази посока - да се погрижа в по-голяма степен за себе си в този случай, вместо постоянно да внимавам да не обидя другия и да му "играя по свирката". Въпреки че отношениета ни с тази приятелка понякога са и приятни и не исках да ги прекратявам, смятам аз да спра да се съобразявам толкова и ако на нея това не й изнася - може би и да прекъснем контакт. А ако тя приеме да бъде по-равнопоставено - може би да стане дори още по-добре. Основният проблем с нея е че тя е много властна, иска всичко да става по нейния начин и ми е много трудно да отказвам, да защитавам мнението си или да бъда себе си - затова смятам, че и аз имам някакъв проблем тук, защото явно прекалено много ми пука от оценката на другите или как те се чувстват. Та така... Надявам се, че наистина урокът тук ще бъде как да се науча да отстоявам себе си. Много благодаря - толкова хубави неща ми казахте! Желая прекрасен и светъл ден на всички!