Галя К

Потърси психотерапевт ,лекарствата не лекуват те само потушават временно симптомите.

Здравей Покахонтас!всички ние те разбираме много добре.ето ти дефиниция но агорафобия-Агорафобия (от гръцки: αγορά, площад и φόβος, страх) е вид тревожно разстройство - фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства.Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника. При хората страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам. Основният проблем на страдащите е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация.с две думи-доброволен затворник на собственият ни страх.моят съвет е каквото и да изпитваш като чувство или симптом да не допускаш да завладее живота ти -казвам го от опит.Посети терапевт и следвай неговите съвети стриктно каквото и да се изисква от теб-направи го и никога не се отказвай.откажеш ли се става още по трудно.Конфронтирай се със страха,а именно изправи се смело срещу него и не се предавай ,защото всичко е в главата ти.нямаш никаква реална опасност която да те застрашава.не е невъзможно да го преодолееш -така че смело напред към терапевта и успех

Здравейте отдавна не съм писала тук,но понеже на мен лично този форум ми помогна много се обръщам към вас за помощ.Не става въпрос за мен ,а моя много добра приятелка.от дълги години е с ПР и тъкмо започна да си стъпва на краката и да го преодолява и ето,че влиза в менопауза (което е нормално в предвид възрастта),но тя отново влиза в състоянието което с много усилия от всички приятели.психолози и психиатри почти я бяхме извадили.постоянно плаче,обвинява се за състоянието в което е и за жалост вече има и агорафобия.знам ,че тези симптоми които усеща не са от ПР и са от менопаузата,но тя някакси не го приема.отново се лута от лекар на лекар и започва да се предава пак.аз за жалост съм много далече от нея (аз в чужбина,тя в Бг) и се опитвам всячески да и помогна -постоянно съм на скайп, на вайбъра,на телефона и винаги съм на среща ако има нужда,но пак не се получава .та въпроса ми е как да разграничи симптомите на менопаузата и ПР ,които толкова много си приличат.ще се радвам ако някой може да ми даде съвет как да помогна на един скъп за мен човек.Благодарности на специалистите във този форум и поздрави от красивият остров Кипър .

Добър вечер Z.Mukelova.Следя форума редовно и доколкото виждам Орлин вече ви е дал насоки какво трябва да направите.Сама пишете че сте осъзнали че е на психическа основа-логично трябва да се обърнете към специалист -психотерапевт щом искате да избегнете лекарствата.Едва ли има човет от този форум който се е оправил от няколко посещения или няколко сеанса затова няма как да се надявате това да стане за толкова кратко време.Моят съвет е колкото по рано се обърнете към специалист толкова по добре,но все пак това е моето мнение ,а аз не съм специалист а един от препатилите хора в този форум.С кураж , желание и постоянство всеки може да промени начина си на живот и да бъде отново такъв какъвто е бил преди.Трябва само воля и желание-другото е оправдание.Успех.Извинявам се ако съм била много директна.

Здравей!моят съвет към теб е ,че колкото по бързо се обърнеш към психотерапевт или психолог толково по-бързо ще се справиш с ПРОБЛЕМА си.Аз живях с такъв проблем десет години и ти казвам "Търси изход иначе ще си съсипеш живота".Човекът които беше до мен стори точно това..Проблемът разби едно наистина чудесно семейство (всички завиждаха за нашето щастие и казваха за нас ,че сме мечтаното семейство),но никой не знае как се живее с този порок.Сега страдат три деца ,а и самите ние страдаме от това,но за съжаление е твърде късно да се поправи каквото и да било.За това пак те съветвам потърси помощ ,но знай,че ако ТИ самият не го желаеш истински -никой не може да ти помогне!

Мили приятели ... Честита Коледа и Щастлива Нова Година!!! Пожелавам ви една вълшебна Коледа изпълнена с много приятни емоции и незабравими преживявания. Една по-щастлива, весела и изпълнена с усмивки Нова Година!!! От все сърце ви желая новата година да е без ПА. Огромни благодарности на д-р Първанов и на Диди. ПРИЕМЕТЕ МОЙТЕ НАЙ-СВЕТЛИ ПОЖЕЛАНИЯ за здраве,много слънце и вдъхновения през новата година. Нека в дните й да ви съпътстват любов и много истински неща. Нека Бог да благослови мечтите ви и да ги претвори в дните ви!

Здравей и от мен.Рядко пускам мнение по тези въпроси,защото спрях да чета за ПА ,но от време на време все пак влизам във форума защото благодарение на форума и на мен самата аз съм добре .Единственото което мога да те посъветвам е:спорт-като този спорт може да се изразява в много действия-имам предвид не е само спорта като спорт може да са танци и много други неща.Намери това което ти харесва и се разтоварвай с него .Започни с малки стъпки и продължи смело напред.Бях в този ад четири години ,но с много усилия се справих.Не е нещо невъзможно всеки може да се справи и забрави за лекарствата-те няма да ти помогнат -те са само малка опора в началото .

Здравейте!Влизам просто да споделя нещо с вас и същевременно да дам кураж на всички от форума.Напоследък живота ми поднася големи изпитания,но въпреки всичко аз продължавам напред с много надежда за по спокоен живот без проблеми и ,че ще дойде и по-хубаво време за всички нас.Поредното изпитание за мен е свързано с дъщеря ми-откриха арахноидна киста с размер 26/28мм,но неврохирурга ме успокои че няма място за притеснения и ,че това при нея е вродено.Споделям това с вас за да покажа на всички от форума,че въпреки ударите които ми нанася живота,а те не са никак малко аз съм намерила сили за да приема живота такъв какъвто е и да продължа смело напред с гордо вдигната глава.Всички вие трябва да приемета факта ,че това е изпитание за вас през което трябва да преминете и да продължите напред ,без значение какво ви поднася живота.Живота няма как да бъде само хубав,без лошото в него ние няма да оценим хубавото и доброто.Така ,че горе главата всички вие и смело напред!Аз съм с вас и ще ви стискам палци по-бързо да намерите начин да се справите с това състояние,защото РАЗБЕРЕТЕ ние не сме болни,това е период през които минаваме и само ВИЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПОМОГНЕТЕ.Аз успях -значи можете и вие!!!Хиляди благодарности на д-р Първанов и Диди!

Забравих да се похваля на DIDI_TS и на Д-р Първанов!Преодолях най-големият си страх-за пръв и последен път се качих на делтапланер."Умрях" от страх, но си заслужаваше.Усещането е невероятно.Скоро ще опитам и бънджи-скокове,но все още събирам кураж.УРА ЗА МЕН!!!Благодаря ви от сърце,без този форум и без вас все още щях да тъпча на едно място, а сега следвам мечтите си безпроблемно.

Опитай се да не го мислиш толкова много ,а именно "кога ще се случи-дали ще се случи"-по този начин на мислене сама ще провокираш ПА.Излизай навън с мисълта "Аз съм добре и нищо няма да се случи",ако трябва си го повтаряй наум постоянно.Но ако все пак се случи докато си навън,просто се опитай да бъдеш спокойна и ако можеш поседни някъде и ще премине по-бързо,ако не се панираш допълнително.Ето какво правех аз ,когато ми се случеше навън на мен ми помагаше дано помогне и на теб- Сядах накъде и започвах да смятам таблицата наум(ако може и на глас още по-добре).Така умът ти ще е зает със смятане или нещо друго и няма да мисли за ПА,която ще отшуми много по-бързо.Това ме посъветва лекаря психиатър,който ми даде сили да продължа напред,а не да се вглъбявам в проблема.И до ден днешен го прилагам когато усетя ,че съм притеснена или пък ако съм вкъщи започвам да си пея.Вярвай ми помага.Ако имаш още въпроси питай ще се радвам да ти помогна.Във форума има и много други техники за справяне и почти всичките съм ги прилагала,особено тези на DIDI_TS и на Д-р Първанов.Ако можеш направи и няколко сеанса с ребъртинг дишане(усещането е все едно получаваш ПА,но се научаваш и как да го стопираш все още в зародиш), но това се прави само в присъствието на психиатър,психолог или психотерапевт,защото трябва да си постоянно под наблюдение.Желая ти успех във борбата с ПР. И най -вече кураж,от това не се умира, просто трябва да си търпелива и силна.

Здравей progressima!Лесен начин за справяне с това състояние няма,но прочети темата"Не мога повече да живея така"-аз съм обяснила как се преборих с проблема!Ето и една притча,която е поучителна за всички нас"Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма.То ревяло силно и отчаяно ,докато фермера се суетял и се опитвал да го извади.След като не могъл да измисли как да го извади той решил,че магарето е старо и не си заслужава усилията,а тази яма така или иначе трябва да се запълни и повикал съседите на помощ.Всички започнали да хвърлят пръст за да затрупат ямата.Първоначално магарето разбирайки какво се случва започнало да реве още по-силно и по-ужасено,но след време млъкнало.Фермера се навел да провери какво става и останал удивен.С всяка лопата пръст ,която го удряла в гърба магарето правело нещо удивително:то се отърсвало и стъпвало върху нея.И за всеобщо учудване след време се показало на повърхноста и излязло от ямата"....Номерът да "да излезеш от ямата"е да се отърсиш и да стъпиш отгоре.Всеки един проблем не е препъни камък-той е стъпало.Можем да се измъкнем и от най-дълбоката яма ,ако не спираме и не се предаваме.Успех!

Здравейте!Не мислех да вземам участие в темата,но явно veva не разбира или не може да проумее ,че от тази ситуация добър изход НЯМА.Затова ще и дам съвет от препатила жена,която 9 години се бори за една изгубена кауза.При мен проблема не беше -стари връзки,но поведението на ответната страна е същото.Трябваше ми много години да проумея ,че се боря срещу нещо което не може да се промени-просто ТЕ са такива. Изхода от тази ситуация са два-Когато се влюбиш в даден човек ти го приемаш такъв какъвто е или се опитваш да го промениш по твой стереотип и спираш да го обичаш,защото ВЯРВАЙ МИ ТОВА НЕ Е ЧОВЕКА Н КОЙТО СИ СЕ ВЛЮБИЛА -ти вече си го променила.Аз си докарах хиляди проблеми здравословни и психически от това,че се опитах да се преборя макари,че знаеш че изхода е раздяла.Не си съсипвай здравето и бъдещето като мен и знай, че от това патят най-много децата.Можеш да прочетеш темата в която съм писала и ще видиш до какво ще те доведе една ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗГУБЕНА БИТКА.Вие се познавате от скоро ,а аз познавах човека от 35 години и загубих битката, според мен просто не исках да приема фактите и пострадах от това.Желая ти успех и дано ни разбереш ,че друг изход няма.Извинявам се на модераторите ,че се намесих- все пак не съм лекар, но го споделям от опит.Поздрави от мен за didi_ts и д-р Тодор Първанов! Който ги е послушал е спечелил!

Ако искаш някой от нас да ти помогне трябва да споделиш проблема си!

Мила Ралица Хътчинс аз ще ти дам отговор на въпроса-Мислене да,следващият етап кой е?.Следващият етап е предприемане на действия в съответсвие на това което мислиш а именно-ДНЕС ТРАБВА ДА НАПРАВЯ ПЕТ КРАЧКИ НАВЪН ПРЕД ВРАТАТА-И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГО ПРАВИШ!УТРЕ ТРЯБВА ДА СЛЯЗА ДО ДОЛНИЯ ЕТАЖ-примерно-И ГО ПРАВИШ И ТАКА НАТАТЪК.....Знам,че ще ти е много трудно ,но лесен начин НЯМА.Сама аз не можех да правя много неща,но си поставих за цел,че ТРЯБВА да изляза навън и с много упорство УСПЯХ!Плаках ,виках,молех за помощ,откачах,но разбрах,че САМО АЗ и никой друг НЕ МОЖЕ да го направи вместо мен.Аз съм самотна майка с две деца и не съм имала упора до мен и щом аз мога-можеш и ТИ!Започни и много малки стъпки-все едно сега се учиш да ходиш-и ЩЕ СТИГНЕШ до върха.Вземи си дневник напиши си целите и когато ги постигнеш ги отмятай като свършени.Ще ти е много трудно ,но не се отказвай-специално мен моите съседи ме мислеха за луда през периода в който изпълнявах целите си,защото аз както казах -виках,плаках и подскачах от радост при успех-,но не ми пукаше какво мислеха другите за мен.Давам ти пример от моят живот-първият път когато с мното мъка и сълзи слязох от етажа пред входа аз паднах на колене и започнах да се смея и чух-ТАЗИ НЕ Е В РЕД!-отговора ми беше ДАНЪК ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ НЕ ПЛАЩАМ,МИСЛЕТЕ СИ КАКВОТО ИСКАТЕ ЗА МЕН!Вярвам ,че и ти ше успееш с много упорство и малко инат,но ще УСПЕЕШ!Това е от мен-сега е ТВОЙ РЕД!!!!!!!!!!!!!Към модераторите на форума-искам да ви се похваля вече работя и имам човек до себе си,който ме прие такава каквато съм.БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!

Здравейте ! Името на лекаря е д-р И.Спасов и практикува във гр.Враца и в гр. Монтана.Млад симпатичен лекар от който аз съм много доволна и съм му благодарна безкрайно за това ,че ми помогна да намеря правилният път.Успех на всички.Отново благодарности на всички от форума .