obyrkan

Благодаря.В краен случей ако трябва в София ще се преместя да живея за да мога да идвам при теб или при доктор Първанов.Изглежда вие сте най-добрите специалисти в тази сфера...! Хубава вечер

Добре.Слушам препоръки.Може ли да ми кажеш при теб примермо колко сеанса приблизително ще са ми нужни преди да почна да се справям сам и да ги практикувам сам вкъщи.Също така,можеш ли да ми препоръчаш добър колега,който е нлп или поведенчески хипнотерапевт от средната или източната част на страната-Варна,Стара Загора или който и да е друг град.Ако искаш пиши на лични.

Не не.Извинявам се.Аз исках само да кажа какво се случва в главата ми и примерно дали е нормално да ги усещам тези неща впредвид състоянието ми.Спирам да се оплаквам,ако така е прозвучало.Иначе корена на проблема поне аз си го знам.Той се крие в това което ти ми обясни.Истинското възхищение от жените,което ме е карало да правя преди разни неща за които съм споделил.Дори понякога тези неща още повече са ме надъхвали към жените.Ти казваш,че е напълно нормално.Аз също винаги съм мислил така(като пак уточнявам,това е било рядко поведение от дъжд на вятър).Но в един момент мозъкът ми казва-Край,щом си правил това,на теб нещо не ти е наред и ТРЯБВА да правиш тези неща с мъже(което разбира се в мен поражда ужас,защото всичко мъжко ме отблъсква и това няма как да се промени и да почне да ми харесва).Това е истинския конфликт в мен.Аз си го знам на 100 %.Явно по него трябва да работя.Но точно как,незнам!!!С този пост показвам,че знам корена на проблема си.Сега предполагам трябва да се намесят техниките,които ти ми сподели в по горните постове...

Тук е един от основните проблеми.Вниманието ми не просто отскача в мисълта създаваща конфликта,то не може да излезе от там.От момента на събуждане,до момента на заспиване.99 % от ежедневието ми(времето през което не спа),се чувствам все едно преживявайки мисълта,дори и самата мисъл да не се разгръща в съзнанието ми,аз вътрешно си знам че имам проблем и усещам физическите симптоми на отхвърляне свързани със схващане на челюстта и кисел вкус в устата.Изкачайки утвърждение,което контрира мисълта се случва друго,тогава симптомите на схващане на челюстта ги няма,защото мисълта е неутрализирана,но за сметка на това усещам супер напрежение в главата,създадено от това че мисълта е парирана и не може да се разгърне.

Значи първо,Орлине,благодаря ви много за пълния,подробен и детайлен анализ който направихте за преживяванията ми в детски години.Второ,не съм споделил точно мисълта си,защото много добре знаете,че тя е с гаден смисъл и публично не искам да го направя,защото ме е срам ,ако дойда на сеанс ще я споделя разбира се.Само едно нещо не разбрах.Казвате мисълта ми ''агресор''.Какво имате впредвид?Значи аз уточних,мисълта ми е абсолютно моногамна,не са букет от мисли,говоря за едно и също действие и образ.Също така споделих че плашещата мисъл е с насоченост от това да не направя нещо с мъж,за пример ще дам все едно натрапчива мисъл,че ще целуна някой мъж,то всъщност първата година бяха такива мислите,но слава бого те ме оставиха намира.Да речем че сега мисълта е пак в тази насока,но различна като образ и действие.Аз явно не мога да разбера,или съм ви подвел.Никаква агресия няма в мислите ми,нямам мисли че ще нараня някой близък или себе си и тн.Моля уточнете какво имате впредвид.Очаквам отговора ви.Лека вечер

Здравейте,нямах интернет,затова се забавих с отговора.Ще ви разкажа относно детството си.Няма спомен да съм имал някакво по-специално отношение към майка ми,както и към баща ми като цяло.Мога просто да ви разкажа затова как съм се чувствал като дете.Искам само да кажа предварително,че сега с тези думи не нападам и не обвинявам никой и ако е имало нещо към родителите ми,по скоро към баща ми,аз съм му простил.От както се помня,още от най-ранно детство нашите много секараха.По точно баща ми правеше скандали на майка ми без никаква основателна причина.Той беше сприхав човек,понякога и доста агресивен.Аз много се страхувах от него .Единствено спокоен се чувствах в събота и неделя,когато ме караха на село при приятелите ми и баба ми и дядо ми.Най-кошмарните ми години бяха 5 6 и 7ми клас.Тези 3 години всеки божи ден,аз не исках да се прибирам от училище,защото когато настъпеше този момент,в който трябва да си тръгвам към вкъщи,корема ми се свиваше на топка от страх че вкъщи пак ми предстои поредния кошмар.Лично мен баща ми не ме е бил,обаче е посягал на майка ми,а тя е много добра жена и аз много тъгувах от това че тя страда.Много пъти ни е гонил от вкъщи,разплаквал е майка ми и тя си е тръгвала посред нощите,докарвал я е до нервни кризи,аз наистина се притеснявах за здравето и и ми беше много мъчно за нея.Много пъти не съм заспивал с часове от страх,защото пиян съм го чувал как крещи в другата стая и си говори сам и от време на време влизаше в моята стая да ми крещи,а аз съм се правил че спа. На кратко цялото ми детство до към 8ми 9ти клас е минало със много сериозен страх.Вместо семейния уют,който очаква всяко дете,след като се прибере у дома,аз се сблъсквах с жестокия страх .Но това беше отдавна.Незнам дали по някакъв начин ме е травмирало всичко това,все пак беше много отдавна.Друго характерно нещо,още от малък а и до ден днешен нещото към което съм се стремял е да имам приятелка,да имам момиче до себе си.Единственото нещо в живота което до сега ми е давало стимул и амбиция да живея са били жените,те бяха моя двигател за живот,именно и в желанието си да ми се получават нещата с тях гледам и много критично на себе си,вечно се стремя да изглеждам по добре,да направя по хубаво тяло да имам самочувствие,исках все да тренирам някакви бойни изкуства,да се науча да се бия,надъхвах се много от разни филми,героите в тях които са ми били идоли и всички нормални момчешки неща.Комплексирам се постоянно,жените ми ги създадоха тези комплекси последните няколко години.Усетил съм за себе си че да се чувствам 100 % щастлив имам нуждата да съм влюбен,да имам момиче до себе си,което убедително показва че ме харесва и по този начин крепи и самочувствието ми .Много пъти съм се влюбвал,уникално усещане е.Пределно ми е ясно че това чувство не е постоянно,че с времето тази тръпка отминава и така нататък.Но аз от време на време имам нужда да я усещам. Относно сегашното ми състояние-ами какво да кажа.Нямам вече никаква борба с натрапливостите.Послушал съм съветите както на вас,така и на доктор Първанов.Но тях си ги има.Скоро стават точно 3 години.Първата година бяха едни,измъчвахаме брутално,минаха от самосебе си и вече 2 години не са се върнали.За тези 2 години аз имам една единствена моно натрапливост.Абсолютно моно,значи подчертавам го това,понеже съм чел тука че някои минават през 100 вида натрапливости от мисъл в мисъл.Не.При мен става въпрос за една единствена мисъл форма.Едно и също действие,един и същи образ,това е.Мозакът ми автоматично без да го насилвам си търси някакви утвърждения,които могат да ми донесат някакво временно спокойствие,след като това се получи той на ново почва да търси форми които да го разтревожат.И това е.Една непрекъсната вътрешна борба в главата ми,за която аз дори вече няма никаква намеса.Тя си се случва от само себе си,аз седя и само я наблюдавам.Понякога като изкочи някакво утвърждение до такава степен стопирва натрапливата мисъл,че се получава някакъв много сериозен конфликт,защото почвам да получавам много мощно напрежение в главата над веждите и имам чувството понякога че чак ми се кръстосва погледа.Доктор Първанов ми даде съвет,че в такава ситуация с моно натрапливост е достатъчно да спра борбата и просто да чакам,да мине достатъчно време,докато изчезне и му благодаря за съвета .Той обясни,че този подход работи,само при мононатрапливости.Сега си чакам,докога ще чакам незнам.Изключително съм изнервен от това че в крайна сметка това съзнание,което имам не ми помага за нищо.Каква файда,че имам съзнание,при положение,че подсъзнанието ми си прави каквото иска с мен и съсипва живота ми, а съзнанието ми не може да отхвърли мислите които ми създават напрежение и дискомфорт.Да не говоря до каква степен цялото това самовнушение изкривява реалността по такъв начин,че въпреки виждайки,че ти няма да изпиташ абсолютно никакво удоволствие от това ако извършиш мисълта,все едно нещо то казва,да но трябва да го направиш…Абе аз по гадна,подла и мръсна игра на мозъка с човешкия индивид не съм виждал…….

Извинявам се.Ще ви разкажа подробно за семейството си,само да се прибера,понеже имам едно служебно пътуване за ден два.В неделята се прибирам и ще пиша.Лека вечер

Да,но това с привързаността към майката не се ли отнасяше точно за мъже които са с хомосексуални наклонности.Вие имате впредвид случващото се това че имам натрапливости,или нещата които споделих че съм правил,провокиран от възхищение към жената?

Здравейте отново.г-н Баев,благодаря ви за бързия отговор.Няколко дена ще съм зает и няма да мога да пиша.А искам да напиша някои неща по подробно,но можеби към понеделник някъде.Само един въпрос.Всичко ще ви разкаже,но защо ме питате специално за отношението между мен и майка ми,а баща ми не го споменавате...?

Благодаря ви за куража който ми давате докторе.Ще ви държа в течение какво се случва и ако има нещо ще питам,за някои общи съвети.Лека вечер за сега

Здравейте отново.Няма да ви се оплаквам и досаждам.Искам да споделя нещо.Някои неща,които доктор Първанов ми беше казал мисля че преди ден два ги осъзнах и надявам се наистина да съм ги осъзнал.Моята стратегия за справяне с натрапливостите бяха утвържденията.По цял ден,постоянно мислех утвърждения,които временно ме вадеха от тревожността.Това нещо жестоко ме измаряша психически. Доктор Първанов ми каза че утвържденията съм ги превърнал в ритуали и май-наистина се оказа така.Как го осъзнах ли?Ами след като дадено утвърждение ми стопи тревожността за няколко часа,след това се завръщаше с пълна сила,самоче вече мисълта беше с леко променена форма,трансформирана по такъв начин,че старото утвърждение не действаше,съответно аз трябваше да мисля ново,след което новото също не действаше в един момент,защото мисълта ми отново се трансформира по по различен начин и пак ново утвърждение и така един абсолютно затворен безкраен кръг.След като го разбрах това нещо вчера аз се предадох.Наистина се предадох.Изморих се.И днес какво правих?-Ами цял де си оставах в мисълта и я оставях да се развива.Мозъкът ми по навик се опитваше да вкара някое утвърждение,но аз умишлено ги отхвърлях,защото знам че след временното спокойствие става по зле.Даже се опитвах нарочно сам да си създавам мислите,без да бягам от тях,без да ги пречупвам,без никаква съпротива,без да се опитвам да се осъзнавам.Гледах да си създам възможно най-много натрапливости свързани с моята мисъл,от гадни по гадни.Положителният резултат от всичко това беше че мозъкът ми не се напрягаше с борбата мислейки утвърждения.Отрицателния резултат-на моменти голямо напрежение,голям гърч.Седях си и си се гърчих днес общо взето,опитвах се да приемам това което не искам да стана,заради мислите,опитвах се да приема,че наистина все едно ги желая тези неща.През повечето време самата борба и адреналина липсваше,но понеже бях приел тези мисли че са истина,се чувствах гаден,мръсен,унизен,самочувствието ми се смачка...Първите ми натрапливости бяха една година.Отшумяха сами.Днес се зачудих как стана това.Ами там не ползвах утвържденията.Понеже беше нещо ново и непознато за мен.още нищо не бях чел за това състояние и не знаех какво да правя.И голямо гърчене беше.Не знаех как да им се противопоставя и ги приемах и се тормозех,не знаех как да се облекча.След една година тормоз тези мисли спряха да ми създават тревожност и ме оставиха намира.Ей така от самосебе си.След кат спрях борбата най-накрая,в сегашното ми състояние,възможно ли е мислите да ме оставят намира както се случи с първите мисли които имах?Утвържденията нямат смисъл наистина,единственото утвърждение което сега си казвам е-да става каквото ще.Точно както д-р Първанов ми беше писал по нагоре и се оставям в напрежението.Но поне преди с утвържденията от време на време си докарвах спокойствие,а сега направо си прилагам мазохистичен метод.Д-р Първанов,важно ми е вашето мнение.Това по правилен подход ли е или пак глупости правя?Лека вечер

Аз нямам за цел да се жалвам,а изразявайки симптомите ми да се включат и други хора споделящи мнение,дали при тях е така и също така специалистите да кажат нормални реакции ли са това относно състоянито ми.Затова по-детайлно съм ги представил нещата.Не искам никой да натоварвам с поста си.

Здравейте,известно време нямах възможност да пиша.Малко по нагоре д-р Първанов ми беше написал,че не познавам страха си.Ами до някаква степен всъщност знам от какво ме е страх-и това е самото състояние в което се намирам и страничните ефекти и физически симптоми които усещам.Страх ме е от способностите на мозъка ми и ще ви обясня защо.Много добре си спомням първите натрапливости,които от близо 2 години ме оставиха намира и съм се чудел как е можело да си мисля тези неща тогава.Та при тях под формата на силно системно самовнушение мога да кажа съвсем уверено,че в някои определени моменти всички тези мисли се усещаха толкова силно,че наистина изглеждаха на желания,мозъкът ми така ги трансформираше.За да се тествам съм се опитвал да си внуша разни други неща за които не ми пука,ако ги направя примерно и пак като си настроя мозъкът в определена посока,той наистина заработва по този начин и всичко оживява,до момента в който не се включи съзнаването,което при мен явно точно то е проблема,включва се с голямо закъснение на фона на ситуацията която съм си представил или направил.Мозъкът ми украсява мисълта толкова ''красиво'' и по такъв начин за да ми изглежда тя колкото се може по-интересна и примамлива. Като малък бях гледал един филм с едно момче,което беше болно от нещо и постоянно повръщаше.Аз бях абсолютно здрав.Но си внуших,че може и на мене да ми има нещо.Цял ден си мислех затова и накрая ми призля и почнах да повръщам от нищото.Емиииии,какво значи това,че мозъкът може от всичко да сътвори истина.Ако го приема да се случи това което си го мисля ок,майната му.Обаче не става.Другото от което ме е страх,че просто тези мисли блокират всичките ми останали емоции,усещания и чувства,без значение,къде съм,с кой съм и какво правя.Това ми е най-неприятното нещо от всичко.Че състоянието ми ме лишава от всички удоволствия на земята,защото постоянно аз се чувствам така сякаш това нещо ми се случва,дори и да не си мисля затова в момента,физическите симптоми седят като фон.И нещо друго много интересно.В моменти в които усетя някакво успокоение от самосебе си,или благодарение на някое утвърждения,или поради голямо емоционалмо и психическо изтощение преди това(случва се понякога като ме мачкат,мачкат,мачкат и накрая вече да нямам повече сили и ме остават намира,за кратко време)веднага след успокоението се завръщат с всичка сила.Примерно два,три дена ме връхлитат постоянно,аз ги приемам,приемам,в голяма част от случеите,тревожността от тях мигновенно се стапя,и това цял ден,без да ги отхвърлям,оставям ги да преминават,владея се известно време,но те не спират,не спират докато видят,че отново не губя контрол,защото аз все пак в един момент се измарям,не съм от стомана и докато не ме смачкат отново да получа някоя криза и брутално изтощение не ме остават.ТОВА Е ИЗРОДСКА РАБОТА.Не виждам изобщо какво би ми помогнало,като вече почти нищо от нещата дадени като взаимопомощ не ми действат.Пробвах с минерали не става,после с хомеопатия,за сега нищо,пробвах с молитви,пак нищо,вярно че с всичко за кратко време съм пробвал,но поне да имаше облекчение,дори и да няма пълно лечение...

Здравейте.Днес ми се случи нещо,което ми се е случвало и друг път,но сега реших да го споделя.През целия ден мисъл формата която ме тормози може да се каже че отсъстваше.Но въпреки това цялата физическа симтоматика,която усещам в резултат на мислите присъстваше целия ден и се засилваше особено когато имам контакт с хора.На кратко-мозъкът ми реагира панически след като имам някакъв по близък контакт с човек,без значение мъж,жена,дете ли е,просто човек и без да поражда мислите,а само реакцията на опасност. Случвало се е дори когато съм абсолютно изолиран и сам и нямам дразнители около мен-усещал съм примерно в почивен ден почти цял ден стягането в челюстта,киселия вкус в устата без да е имало мисъл.Защо се получава така??? Забравих от когнетивната терапия ли беше този подход,извинявам се ако се бъркам ,където излагат пациента пред обекта който му създава тревожност и уж така системно свиквал с напрежението.Еми моя обект са хората,защото мисълта ми е свързана с тях.От 2 години аз съм всеки ден изложен пред тях и не виждам нещата да имат някакво подобрение.И още едно питане.Изобщо не се съмнявам в ефекта на психотерапията,но как тя действа,при положение,че тя е съзнателен процес и се извършва със съзнанието,а всички тея пумии ги създава гадното подсъзнание,което работи неконтролируемо само по себе си и си прави каквото си иска.Ние съзнателно усещаме че всичко е супер нелепо,но мозъкът отказва да го приеме,защото явно е зациклил.И какво тогава може да направим,когато съзнанието и безсилно.Явно говорим за проблем с възприятието на нещата.Ти възприемаш дадено нещо,но мозъкат неще.Каква ирония.Като примера с миенето на ръцете,на човека ръцете му станали в рани от миене,обаче мозъка си ги вижда мръсни и пълни си микроби.Вече няколко пъти си мисля,дали ако не направя нещо гадно мръсно,отвратително,да се опитам да си създам някаква травма психическа акощеш,дали няма да ми се пренасочи мисълта и да ме остави намира,заради това което съм извършил или ще е някакав ритуал,който временно ще реши проблема.Д-р Първанов,казахте малко по-нагоре,че аз изобщо не познавам страха си.Вече май разбрах от какво ме е страх,но ще го споделя в следващия пост,че този ще стане много дълъг.Лека вечер

Здравейте отново,тук никъде не прочетох да се коментират някъде магиите.Има ли такова нещо докторе.Те не са ли просто една голяма концентрирана лоша енергия и възможно ли е да причинят психическо разтройство,примерно и окр.Само питам.Може да не ви е приятна тази тема,знам че е пълно с шарлатани които се правят че може да те изцелят всякакви болести.Не съм казал че ще тръгна да ходя при такива хора.Искам да ви чуя мнението просто