turmeon

Благодаря ви много за отговорите !

Реших да споделя,това което от известно време ме тормози. осъзнавам,че не разбирам себе си-искам едно,а се получава друго,мисля,че обичам ,а дали е така? С приятеля ми сме заедно от почти 3 год. и от 2 живеем постоянно заедно. В началото аз много се радвах,но постепенно забелязах,че се чувствам странно-като в затвор. Не,че не съм щастлива с него,но понякога ми се иска да избягам далече и да започна сама живота си,но съвестта ми не ми позволява. Аз съм все още студентка,разликата в годините ни е малка,но той сякаш очаква повече,отколкото аз мога да му дам. Чувствам се много виновна,защото осъзнавам,че може би сама ще ми е по-добре,но сърцето ми се къса,като си помисля колко много ще го нараня. Той е толкова добър с мен,обича ме много и не заслужава да го лъжа. Не ,че не го обичам,напротив. Може би е нормално да не изпитвам толкова силна страст ,както ми се иска,вероятно с всеки така се получава. Страхувам се,че един ден като се обърна назад и ще съжалявам за избора си,не за човека,а за това че от толкова малка съм с един човек. Грозно ми е да си го призная,но мисълта,че до края на живота си ще съм само с него и повече никога няма да излезна на среща с друго момче,че няма да сетя тръпката на влюбването и тн и ми става тъжно. Иска ми се да натисна бутона стоп, да се налудея и после пак да съм с приятеля ми,защото за мен той е прекрасен човек и е всичко от което има нужда една жена....ех,ама и ние жените ако знаехме какво искаме ..щеше да е добре :Д . Не ми се е искало,но се е случвало да изпитва силни чувства и към други момчета,докато съм с приятеля ми. Но никога не съм му изневерявала,не бих си го простила,за това пък ме измъчват понякога странни мисли за други мъже,фантазирам си разни неща,мечтая за тях....ето,това ме погубва,не искам да изпитвам вина,дори в момента се чувствам зле,че споделя тези неща и ако приятелят ми разбере,сякаш го предавам...не искам да го изгубя,но ако му споделя какво мисля,ще ме се обиди много и ще си тръгне. Това,че ще го изгубя завинаги не ми дава мира,не бих могла да го преодолея....по-скоро не искам да му причиня болка,но знам,че рано или късно ще се случи...моля ви,ако някой има или и имал подобен проблем да ми даде съвет.

Може ли да ме насочите към добър психотерапевт в Пловдив? А също така,смятате ли ,че когнитивно-поведенческата терапия би помогнала при депресия?

На въпроса на Креми-на 20 год съм,момиче,да почти от година се издържам сама,въпреки,че родителите ми също ми помагат.Опитвам се да и дам пример,защото аз самата се заминавам с йога и започнах да и показвам книги с лесни упражнения,също така и казвам често,че йогата много ми е помогнала и все още ми помага.Тя донякъде се заинтересува,но не успях да я подтикна към действие. Наистина и аз съм объркана,не мога точно да опиша състоянието,защото не съм тя. - Бях малка и ми е трудно да определя,но си спомням,че лесно се изнервяше и често плачеше,отношенията и с баща ми никога не са били хармонични.През първите 7 год ние с майка ми живеехме на село при баба ми,баща ми по-рядко стоеше при нас. Тя никога не е обичала промените,изглежда силен човек ,иска и се винаги да държи нещата под контрол(винаги е било така),но реално е много лесно ранима и обидчива.Сега си обяснявам отношението и към мен и сестра ми по-добре(преди да започне лекарствата),тя се стараеше да не изглежда слаба пред нас,да не сгреши.Спомням си,че когато веднъж исках да я държа за ръка,докато се разхождахме ,тя ми се скара,че вече съм голяма за това и ме отблъсна,а не съм била на повече от 6-7 год.Преди да започнат проблемите и със депресията,тя работеше като детска учителка,но с времето тя започна да се изнервя много от работа си и мисля,че това беше една от причините за състоянието и.Когато започнах училище се прeместихме при баща ми(защото в селото на бабa ми няма училище),майка ми винаги много ми помагаше за домашните,отделяше ми много от времето си.Сега като взех да си връщам лентата назад си давам сметка,че тя толкова се е страхувала да не сгреши,да бъде слаба,че това още повече я е направило слаба.Наскоро попитах майка ми какво точно се е случило,че да изпадне в депресия,тя ми сподели,че и било много трудно с две малки деца,ходене на работа,където също се занимава с деца-напрежението и дошло в повече.Има също още една подробност за майка ми,която е малко странна,може би няма да ми повярвате или ще сте скептични. Сънищата на майка ми се сбъдват ,тя сънува неща за различни хора и те се случват.Тя има тази способност още от ученичка,когато сънувала една нейна роднина мъртва,на сутринта същата тази жена умира.Много от сънищата и се сбъдват буквално,а други са по-символни.Вероятно това също много я е напрягало,особено като е сънувала лоши неща. Аз и вярвам,защото и моите сънища често се сбъдват. За сега не се сещам други по-важни неща за майка ми.Иска ми се да и покажа,че тя не е толкова слаба,за колкото се мисли,че може да живее нормално без хапчета,че няма защо постоянно да изпитва вина....

Здравейте, искам да помоля за съвет за майка ми,защото вече не знам към кого да се обърна. Тя е 45 год жена и от почти 9 год пие антидепресанти,защото и откриха депресия,но аз не смятам,че тези лекарства и помогнаха.Тя сега привидно изглежда добре,но на моменти изпада в депресивни състояния,освен това от 2 год насам започна да има чести припадъци. Правиха и различни изследвания и се оказа,че има проблем със сърцето,но един от лекарите я посъветвал спешно да отиде на психиатър,защото имала,,празен поглед''. Много се тревожа за нея,страхувам се,когато е сама да не припадне и да няма кой да и помогне.Последно знам,че пие Ксетанор,Ривотрил и Хлор-нещо си-не си спомням сега.Аз въобще не знам дали психиатърката и се интересува какви лекарства смесва майка ми-тя не и прави никави терапии,просто и пуска рецепта.А майка ми е вманиачена по пиенето на най-различни лекарсва и ако не може да си купи определеното лекарсво изпада в нервна криза.Неприятно ми е да споделя,но имам чувството,че понякога майка ми не е същия човек,тя е,но някакси погледаът и е странен,а и забелязвам,че много забравя и губи разни вещи.Тя самата ми споделя,че усеща,че паметта и е мн по-слаба.Случвало се е да прави недотам законни неща и като я питам,тя сякаш наистина е невинна.Това също мн ме притеснява,не искам майка ми да извършва такива неща и после да се чудя дали осъзнава или нарочно ме лъже....наистина поведението и поняога е странно,сякаш е приспала част от съвестта или съзнанието си.Искам пак да си е същия човек,да знам,че се чувства наистина добре,да е щастлива,да мога да и вярвам....забелязала съм,че изпитва силна вина без видима причина това прави нещо ,за да компенсира вината си.Веднъж дори ми каза,че иска да си продаде бъбрека,за да ми се реваншира и да ми купи кола...това много ме разстрой,та тя каквото е можела винаги е правила за мен,от какво толкова ме е лишила,че да иска нещо подобно....Как да и помогна? Към кого(какво) да се насоча? Дали само с алтернативни методи-като йога може да се подобри?