Cveteto86

И пак Аз....... И пак моята болка Животът си върви, всички около мен са добре, а аз ... аз просто не съм. Тази гастроскопия и този гастрит...... някой излекувал ли се е изобщо от него? Има ли нещо, от което се повлиява? Боли и ми е отчаяно, много.... Надеждите ми умират вече......

Не знам, като какво идва... Знам, че нищо не помага и започвам да се отчайвам. Тичането и гимнастиката явно няма да дадат резултат.

kate, не боли, но е неприятно. Лягаш на една страна, пръскат ти "упойка" на гърлото, за да можеш да преглътнеш тръбичката. Това на мен с преглъщането ми беше най-гадно. После не усещаш нищо, само от време на време ти се повдига, все едно да повърнеш и много трудно преглъщаш. Това е. Иначе може и с пълна упойка да ти я направят, но според мен няма смисъл. Искрено се надявам скоро всичко да бъде наред, защото наистина много ми дойде и се отчаях тотално....

Здравей, kate! Болките в корема са ми постоянни. В началото бяха силни, нетърпими, нищо не ми помага - нито обезболяващи, нито АД и какво ли още не съм пила. Не е свързано с храната. Болката си я имам и сега постоянно и независеща от нищо. Вече ми дотегна. Ако ще е така до края на живота ми, по-добре да ходя да се метна отнякъде. Направо не се търпи. Посещавала съм мн специалисти - нищо. Единствено миналата седмица ми направиха Гастроскопия, която показа: Неерозивна ГЕРБ. Хроничен еритемоексудативен корпусен и ерозивен антрален гастрит. Ерозивен булбит. Данни от Хистология: Данни за ДГР. Остър гастрит. НР (-) отр. Което до момента нищо не ми говори, освен, че имам гастрит, защото гастроент-а ми е извън страната и си чакам..... И като я чета така ми звучи мн страшно и не знам лекува ли се и на какво се дължи и дали изобщо ще се оправя някога. Офф

Благодаря Ви много! Потърсих информация в интернет, но не намерих негов телефон. Направо понякога ми идва да се метна от някъде Офф

Ето ме и мен, отново.... И отново с болките в корема. Миналият месец ми направиха операция на апандисита. Казаха, че бил деформиран от бременността и е имало голяма вероятност да се спука. Склонна съм единствено да вярвам, защото имам роднина в болницата, който присъства на операцията. Имала съм и мънички кистички на яйчника, които са махнати.... предполагам, че на другият яйчник има също. Ще изследвам хормоните в началото на месеца да видим и те как са. Лошото е, че болките продължават. Намерих въпросните хапчета в Испания, но изпих само 5 от тях и след това беше операцията и не съм ги почвала отново. Няма и да го правя! Не мисля, че е на псих. основа, изследванията пък са добри.... не знам какво да правя вече, отчаяно ми е. Ще свърши ли тази мъка някога?

Привет! Преди да дойде денят, в който родих, малко ме беше страх, защото не знаех какво предстои. Когато обаче настъпи момента, не съм си помисляла дори за миг за нещо лошо и т.н. Всичко стана мн бързо, родих нормално, исках веднага да я гушна и ми я дадоха, въпреки че се притеснявах, защото не бях хващала толкова малко същество някога... Бях щастлива.... Тежеше ми единствено, че не можех да я кърмя... В момента взаимоотношенията с майка ми са някъде посредата, Продължава да не приема съпруга ми, продължава да опитва да си налага мнението. Гледала е 2 х 2 дни дъщеря ми, когато ми правиха операция за апендицит. Вижда дъщеря ми от време на време за по 1-2 часа.. С друго не ми е помагала, но и това е достатъчно. В тези моменти се чувствам, както и във всички останали, когато тя не е някъде около мен, т.е няма разлика.

Здравейте, Искала съм съвет в този форум, не отдавна, относно болките в корема, но мислех, че е на псих. основа, защото болките започнаха няколко дни, след като родих моята малка прекрасна дъщеричка. Пила съм какво ли не - дуспаталин, зирид, омепразид ( от гастроентер.), Ремирта, Есцитазан, Ривотрил ( от псих.), направиха ми операция на пъпна херния, защото мислеха, че болката идва от нея. Миналият месец ми направиха операция за апендицит. Казаха ми, че бил деформиран от бременността и всеки момент е можел да се спука. Единствено съм склонна да вярвам, защото мой роднина лекар, присъства на операцията. Лошото е, че болките продължават. Изследванията са ми добри........ какво липсва, какво? МОЛЯ ВИ за съвет.... Какво да правя? На какво може да се дължи това? Отчаяно ми е... Ще свърши ли тази болка някога? Благодаря на всички предварително!

Здравей, Диди! Така е, права си! Не знам защо искам да започне да ме разбира поне малко.... можеби, защото никога не е приемала мнението ми, а е налагала своето. Благодаря за всичко, Ally! Знам, че не мога да променя нищо толкова бързо, колкото ми се иска. Някои неща дори изобщо никога явно няма да мога. Болката ли, предполагам, че й обръщам такова внимание, защото никога не съм се сблъсквала с подобни неща и се притеснявам до някаква степен да не би да е нещо по-сериозно, отколкото в действителност е. От почти 9 месеца насам, съм нямала един ден, в който да кажа: "Ето, днес не ме боли". Страх ме е от мисълта, че това просто няма да има край. И вероятно не заради това, че съм слаба и т.н, просто като се върна назад и всичко, което съм направила до този момент, сякаш без никакъв резултат. Това ме плаши. Обичам дъщеря си много, болката не променя чувствата ми. Променя, според мен, начинът, по който отделям вниманието си за нея. Мисля, че може и повече. Винаги може.... За намаляването на контактите с родителите ( по-скоро майка ми) опитвам се да ги огранича от една страна, а от друга .... искам да ги има, защото да й докажа, че аз не съм като нея. Има и по-властни родители, знам. Изобщо не ми е минавала мисълта, че точно моите са най-такива. Просто, по стечение на обстоятелствата, явно съм заобиколена с приятели, които имат страхотни родители. Или поне в моите представи са такива. Въпреки, че съм сигурна, че и те са имали понякога неразбирателства помежду си. Никога не съм се страхувала да стана майка или да се страхувам от това каква майка ще бъда... Вярвала съм, че ще бъда най-добрата за нея. А когато и тя порасне ( живот и здраве) ще може да каже сама дали е получила това, което е очаквала от мен... Благодаря и за съвета да нарисувам болката. Ще го пробвам да видя какво ще се получи. Благодаря, Ally,страхотна си!

Здравей! Много благодаря за подкрепата..... Старая се да насочвам енергията си към гледане на дъщеричката си. Да й давам всичко, от което има нужда и да не мисля за подобни неща. Но понякога просто е неизбежно. Всеки Божи ден .... винаги се намира нещо, което да каже против съпругът ми.... Не знам как не им писва, не знам! Просто ми е тъжно, мъчно ми е, че имам такава майка. Завиждам благородно на всички, които имат страхотни майки. Знам, че и те са имали спречквания, но не като нас. Нали една майка е за това, да подкрепя детето си, да го изслушва, да го напътства...... Не съм изслушвана никога, не съм подкрепяна.... Всички бяха по-добри...... Бившият ми приятел ме удряше, спука ми ухото.... а аз получих само " Еми, явно е имало защо"... Благодаря ви, че ви има! Давате ми сили!

Здравейте, отново! Придържам се стриктно към програмата си, но резултат все още не съм получила. Вярно е, че в повечето дни болката не е като в началото ( т.е няма ги треперенето на ръцете и краката), самата болка в корема остава. Знам, че даденият срок още не е изминал, но започвам да се притеснявам малко или много, защото ефект почти няма. П.С. Посетих доц. Койчев в София, който ми изписа Ремирта вечер по 1/2-ка. След вторият прием ( т.е след изпиване на едно хапче), следващите 3 дни се почувствах много добре. За първи път от няколко месеца до сега, почувствах, че не ме боли корем. Щастието обаче беше прекалено кратко и само за 3 дни. След което болките се върнаха. Звъннах му и той ми каза, че трябва да си намеря Eglonyl, който не се внася вече в БГ. Попитах за заместител или за нещо, което съдържа същата активна съставка, но ми каза, че единственото, което може да ми помогне е това. Звънях на много аптеки и доставчици на лекарства, но всички ми казаха, че го няма и че не могат да ми го донесат. Нямам и представа как се купуват подобни лекарства на чужди пазари. Т.е какво ми трябва, за да си го купя от друга държава? Някой, ако е наясно, моля да ми драсне, за което благодаря предварително! Спряла съм Ривотрила, защото станаха 3 месеца, от както го пия и доц. ми каза да го спра. Не знам дали е правилно или не, за сега не намирам промяна в състоянието си след спирането му, т.е. да имам някакви допълнителни симптоми. Дано да нямам проблем и да не ми се налага да го пия повече. От написаното прочетох, че депресията не е свързана с физическа болка, но доц ми каза, че има доста такива случаи. Не се чувствам подтисната, да не ми се излиза, да спра да се забавлявам, да общувам..... единствено ме притеснява тази болка, която не ми дава мира и спокойствие. Притеснявам се, че просто няма да свърши. ;(

Аз съм написала от какво ме е страх...... Съпругът ми много ме подкрепя. Дава ми сили, когато си казвам, че всичко ще бъде наред. Просто това много се проточи във времето и започвам да си мисля, че няма да има положителна промяна. Мислех си " ще бъда добре, съвсем скоро! Ще си имам най-хубавото семейство на този свят, за което съм мечтала - една грижовна майка, един грижовен баща и мъничката ни дъщеря. Болките в корема ще ги няма, ще съм готова за още едно малко същество. Всичко ще бъде наред!" и си поплаках отново. Искам миналото да си остане минало, да гледам напред, защото ние натам трябва да вървим. Искам да имам още едно детенце, за което да живея. Мислех си и дали след второто раждане нещата няма да станат още по-зле. Но, ако наистина проблемът идва от отношенията с майка ми, и аз се справя с него, не би трябвало да има проблем. Искам да живея без болка, да давам всичко на детенцето си, а не да го лишавам от майчината обич. Да давам всичко от себе си, за да бъде тя щастливо дете. Страх ме е, че просто този АД няма да свърши! Поздрави,

Тази сутрин станах рано и се чудя с какво толкова съм сгрешила, че ТОЗИ горе ме наказва така? ;( Плаках, плаках, въпреки, че знам, че няма полза, но се надявах просто да ми олекне по някакъв начин. Искам много да имам второ дете, но ме е страх дали няма да е по-зле, отколкото сега? Или пък точно това второ същество ще ми помогне да преодолея всичко това? Ако знам, че то ще ми помогне, още в този момент бих започнала да правя всичко възможно за неговото осъществяване. Не знам какво да правя. Страх ме е, че няма да се оправя и всичко ще продължи така. Страх ме е , че няма да мога да се грижа за детенцето си, като една добра и грижовна майка. Искам просто тази болка да спре, да обичам с цялото си сърце и душа.

Благодаря ви за мненията, относно косата. Поне за това няма да се притеснявам. Всичко ще си дойде на мястото, надявам се скоро.

Дано вашата вечер да е добра... ;( Тази вечер (втора поред) стоя и си мисля.... реших да драсна два бързи реда, защото скрих сълзите от съпруга ми, но наистина вече ми стана много тежко. Болката просто не спира, страх ме е... Не искам животът ми да продължава така. Този ад ще свърши ли някога изобщо или само се заблуждавам? Започвам да се отчайвам наистина.... Спокойна нощ!