mnruzhinov1992

ако някой се чуди какво се случи в крайна сметка си взех билет за България, напуснах работа, събрах си нещата и се прибрах. Изкарах в България точно месец и 3 дена и отново се върнах в Англия. Причините - най-вече бе това, че не успях да убедя себе си, че България ще ми предостави адекватни възможности за развитие и образование. Имало го е това желание да се прибера и рано или късно съм щял да го направя. Сега вече нямам намерение да се върна отново в близките 10 години.

Здравейте! От 2 години живея във Великобритания. Бях студент тук, но наскоро прекъснах и сега работя. Обмислям възможно най-скоро да се прибера в България завинаги. Естествено трябва да поразсъждавам известно време преди да взема това решение. Ето общо взето какво се върти в главата ми напоследък: Защо искам да се прибера? Защото не се чувствам щастлив. Нямам много приятели и не се забавлявам особено много. Прекарах цялото лято в много часове работа. Сега работата е по-малко, но свободното си време го прекарвам предимно в четене и тренировки. Засега е окей, но не искам да прекарам така живота си. Липсва ми всичко българско, като осъзнавам, че може би съм си изградил някаква романтична представа за България. Може би ако си разширя кръга от приятели, започна да излизам често, ще бъда по-щастлив. Сега ще се отклоня малко и ще включа мотива за любовта. Защо любовта ми е най-големият стимул и мотиватор? Защо това да намеря някого който да обичам и да ме обича е най-важното нещо за мен? В този етап от живота ми (21 години) парите и успеха не ме интересуват толкова много. Може би защото винаги съм бил финансово добре и пари не са ми липсвали. Наскоро се замислих как бих искал да изглежда живота ми след 5 години. Отговора беше, че искам да живея в София, да имам приятелка, която да обичам и с професията си да помагам на хората. Акцентирам толкова много на любовта, може би защото всичките ми връзки са били ''неуспешни'' досега. Особено напоследък (последните 2 години) любовните разочарования са доста. Наскоро се влюбих в едно момиче от Полша. Нещата не завършиха със щастлив край (тя ме отряза), но ако се бяха получили, може би нямаше да мисля толкова много за прибиране в България. Което ме навежда на мисълта, че ако намеря любовта в Англия, сигурно ще бъда щастлив. Но това е нормално де, понеже любовта е голяма сила и ще те направи щастлив дори и в Африка Още причини защо искам да се прибера.. имам семейство в България и мисля, че означавам нещо за тях. Ако остана в чужбина, в следващите 20 години ще ги виждам само на Коледа.. нещо не ми се нрави. Кои са причините да остана в Англия? Изцяло материални - ще имам по-висок стандарт на живот Това е.. някой ако иска да ме посъветва нещо, ще съм благодарен

Има едно момиче, което като видя ми се подкосяват краката, пресъхват ми усните, свива ме корема и т.н. Ясно е, че съм влюбен в нея. Имам някаква страст към нея и само тя може да ме направи много щастлив или тъжен. Преди нея е имало и други такива, ще има и след нея. Всеки човек има някой подобен в живота си. Въпросът ми е, това чувство ли трябва да търсим в любовта? Това ли ще е най-полезното за нашето развитие? Когато сме с такъв човек, той става център в живота ни и силните емоции на щастие и тъга, които ни дава може би ни пречат да обърнем внимание на развитието си. Ние живеем в опиянението на любовта. Лошото е, че това не е божествена любов, а човешка страст и пристрастяване. Другият вариант е да си изберем човек към който нямаме такива силни чувства. И просто да се посветим безусловно на него и да сме щастливи от това, че го правим щастлив и че той ще бъде до нас. Това е един по- ''алтруистичен'' вариант, който вероятно ще ни позволи да опознаем повече безусловната любов и ще намалим влиянието на страстите. Какво мислите?

Търся увереност като се стремя да правя нещата от които ме е страх и се притеснявам. Позицията на силен за мен e да имам увереността да правя каквото поискам без да се притеснявам за реакцията на хората и дали ще се изложа или ще ги впечатля. Всъщност като се замисля не ми пука какво мислят, но все пак това притеснение е там и понякога ме спира

didi_ts Наличието на женската енергия е ок, харесва ми. Липсата на мъжката поражда леко разочарование, че не съм достатъчно смел, уверен и т.н. Предполагам, че това са просто качества, които трябва да доразвивам. Представям си мъжката енергия като малко по-голяма увереност и липса на страх. Да взимаш и правиш това, което искаш без много да се замисляш за реакциите на хората. Като цяло усещам една плахост в себе си понякога, което ме дразни.

Благодаря ви! Божидар, не се стремя да бъда добър за да ме харесат хората, поне не съзнателно. Просто знам, че това съм аз и не лицемернича. Можеш ли да ми дадеш съвети как да пусна този страх?

Здравейте! Имам чувството, че женската енергия преобладава в мен повече отколкото мъжката. Мисля за хората, с които общувам и се стремя да бъда мил и добър с всеки от тях. Не искам да нараня никого. Това са черти, които харесвам в себе си и няма да променя. Обаче като че ли ми липсва мъжката агресия и сила. От това следва и по-плахо поведение понякога, липса на увереност в дадени ситуации и т.н. Как да проявявам по-добре тази мъжка енергия и как да я балансирам успешно с женската.

Не съм чел предишните коментари. Ето и моето мнение: Приятелство между мъжа и жената не може да съществува. Не може жена да заеме ролята на най-добрият ми приятел мъж. Това е така, защото аз изпитвам сексуално привличане към жената, както и тя към мен. Това ни е природата. А нещата често се развалят, когато има секс и чувства. Жена може да ми бъде позната или добра приятелка, но никога не може да ми бъде един от най-близките хора (това аз разбирам под приятелство, а не като се видим на улицата да се питаме как си, кво става, кво правиш и да си говорим 20 минути..това за мен е просто познати) Просто не може да ми бъде супер близка, защото или тя или аз ще имам сексуално привличане. Формите, гласа и, нежността и, всичко това ще ме привлича като мъж и ще ме кара да искам нещо повече от тва да си споделяме. Имам близка приятелка жена, която уважавам и бих направил много за нея. Но въпреки това знам, че ако останем двамата насаме за по-дълъг период от време, в единия от двамата ще се появи желание за по-голяма близост. Може да съществува толкова близко приятелство между мъж и жена, ако единия е с обърната сексуална ориентация, като пак не съм сигурен дали ще стане.

На 21 години съм, нямам приятелка. Може и да се каже, че изпитвам затруднения в намирането на подходяща приятелка. Или аз няма да я харесвам достатъчно или тя мен. Това още повече провокира амбицията ми да ставам по-добър. Не съм от хората, които ще направят нещо за да се харесат на другите. Винаги се опитвам да бъда себе си. Интроверт съм и се опитвам да бъда по-екстровертен, да балансирам нещата. Мълчалив съм,но се опитвам да говоря повече, да съм по-забавен и интересен като цяло. Да водя адекватни разговори без често да се получава неловко мълчание и да не бъда скучен. Много съм замечтан, унесен понякога, и затова се опитвам се да се фокусирам в настоящия момент. Знам, че това, което изредих противоречи на твърдението, че се опитвам да бъда себе си, но това са нещата, които ми пречат в социалния и материалния живот и затова се опитвам да ги променя

Мотивация - учиш, четеш за неща, в които искаш да се развиваш, тренираш, спасваш хранителен режим, налагаш си да излизаш от комфортната зона често и др. Демотивация - казваш си не мога повече, когато вече си твърде изморен от тея неща горе и започваш да ядеш чипс и да стоиш във фейсбук цял ден Как да се предпазвам от втория период? Със сила на волята отното?

Здравейте! Доста амбициозен съм. Полагам усилия да се развивам и да ставам по-добър във всяко нещо. Доста голямо внимание отделям на това да променям характера си. Бил съм твърде чувствителен, срамежлив и интровертен. Това не са качества, които ти помагат много в днешно време, затова съм запазил само доброто от тях Имам попринцип мотивация доста, волята ми е силна. В период на мотивация съм да речем 4-5 дена, седмица или повече, но след това просто като се появи нещо твърде трудно, като че ли тази мотивация вече се е изчерпала и не мога да се справя с него. Предавам се, трябва да си почина сякаш ден-два. Може би опитвам твърде силно. И това, което се случва е, че в този период на демотивация, аз правя неща противоположни на нещата, които правя за да се развивам. Например, опитвам се да се храня здравословно, тренирам, спазвам хранителен режим, но сега в такъв период просто искам да отида да си купя пица и чипс и да гледам някакъв филм. Не е като да нямам забавления в живота си, но просто аз се опитвам да ''работя'', дори когато се забавлявам. Например, когато излизам някъде навън пак общувам с хора, момичета, които очакват от теб да си готин, интересен. Получава се така, че си почивам едва когато съм вкъщи, сам, на сигурно в комфортната си зона.

Благодаря на всички за коментарите Проблема беше решен Осъзнах, че не само е ненужно, но и невъзможно да премахна егото си Опитах се да живея без его за ден-два, беше ми доста трудно, липсваше ми мотивацията, стоях и ''зациклях'' в една точка, мислейки за нещо там си. Много ниска продуктивност и чувство на мързел. Липсваше чувство на притеснение, на тревожност. Примирение. Никакво желание да ходя на работа или на училище. Нямах голямо желание да общувам с хора, които не се интересуваха от духовното. Другата противоположност - его - тайм. Чувство на радост, че отново съм при нормалните хора и си се интересувам от нормалните неща. Позитивност и мотивация. Доста по-весел съм, шегувам се, предавам и на другите хора от радостта и щастието си. Вършене на добри неща, любопитство и интерес към живота. Излизане от комфортната зона. Концентриране върху ученето, парите и жените

Аз също го забелязах в себе си.

didi_ts Как мога да хармонизирам този конфликт между егото и суперегото?

Прав си, но не е ли стремежа към любов и щастие, което ни движи нас ''обикновените'' хора