Георги Саксанов

От стреса е. Бъди напълно сигурен. Това е симптома, който най-дълго ме мъчеше и понеже ми е най-неприятен ме тормозеше дълго време, защото му отдавах по-голямо значение. Опитай се да не му обръщаш внимание. Знам, изключително неприятно е и сигурно си мислиш, че няма как да приемеш такова нещо, но ИМА как. Упористост. След като започнеш психотерапия ще отмине Успех! Благодаря ти, имах нужда да го чуя! Сега почвам терапията и се надявам всичко да минава по-бързо! Но се радвам като ми споделяте и пишете и вие , в такъв момент човек се чувства сам...! Благодаря отново, скоро ще пиша пак! Успех и усмивки на всички !

Здравейте, отново! Мога да споделя много но ще го направя друг път, имам напредък със П.А искам да подчертая , че не съм ходил на психотерапефт но това ще е тази седмица! За сега колкото мога се справям сам, но ще потърся помощ! Имам един въпрос , които ме вълнува от извествен период от време! Имам чувството , че ми се вие свят че ще залитна и ще падна , дори ми се случва за втори път да сънувам , че се въртя много силно и не мога да спра нещо като световъртеж... А всъщност не ми се вие свят.... Като си затворя очите и пак го усещам, и на фона на чувството за нереалност това ме мъчи много Искам да попитам дали е нормално да се чувства нещо като "виене на свят" ,характерно ли е за П.А - На всякъде гледах за симптомите но никъде не намерих точно и конкретно това, което чувствам аз... Когато си вдигна главата на горе и после си я сваля пак е така , също като и като си я наведа на доло и после се изправя... Дали може да е от ниско кръвно, или от нездравословен съм ... Не знам , не знам но ме плаши много! Особено след като го сънувам вече за втори път! Благодаря предварително, и дано имате някакви мнения по въпроса!

Благодаря ви много ! Наистина имах нужда да ги чуя тези неща! Да, задължително ще ви пиша на лично съобщение да ме насочите ... И пак искам да кажа че от известно време не съм получавал ПА, само сутрин като се будя ми е малко нереално и започвам да изпитвам страх но по някакъв начин го потискам и забравям за него , забелязал съм че повечето пъти се чувствам така, когато съм сам! Искам пак да ви благодаря за всичко , което правите и за хубавите думи , които казахте! Хубав и ползотворен ден ви пожелавам! Отново ме накарахте да се усмихна широко!!!!

Нов съм в този форум и ми е малко трудно да разбирам къде да пиша .. Извинете ме ! Аз съм на 20 години в по-ранната ми възраст родителите ми имаха много проблеми, караници, и разправии ... Бяха разделени за 8 месеца и както живеех при баща ми една вечер си легнах ии просто почувствах, че умирам станах и не знаех къде се намирам първата паническа атака според мен е най-плашеща защото не знаеш как да подходиш и какво да правиш мисля, че тогава бях на 14 години говорих много с приятели, роднини и всичко мина все едно бях като нов! Наскоро преди година баща ми почина... но го приех по такъв начин че ПА не ми се случваха жевеех сам на село при баба и дядо майками и сестрами бяха в в града! И постоянно излизах с приятели, напред назад прибирах се сам и нищо не ми се случваше... Обаче ми се наложи да дойда при майками и сестрами Скъсах с приятелката ми и го приех много трудно , приятелите ми ме оставиха сам тука в града излизах много рядко и чесно казано ПА се върнаха и така вече 4 месеца , не работя в процес на търсене съм... И си мисля,че именно рязкото ми прекратяване спрямо общуването и излизането е предизвикало ПА - бях при на майка ми колежката на работата и и реших да се прибирам .. тръгнах и започнах да изпитвам страх от хората около мен.. вървях и не знаех какво правя все едно не бях аз притичах обратно в магазина треперих целия и поисках телефона да звънна на майка ми обадих и се и викам ела ме вземи страхувам се от всичко ... Имах нужда да бягам да се скрия от всичко тогава "ужаса" започна ... Започнах да четя в интернет за симпотмите ми, започнах да пия леки хапчета за успокоение ... и така до този момент! Натрапчивите ирационални мисли са ми много голям проблем... даже одеве бях при приятели играхме футбол и после карти в момента в който седнахме да играем карти пак се почувствах нереално стоях и гледах момчетата и се питах това те ли са ? това нормално ли е да съм тук ? И в този момент ме облива страх защо изобщо си го мисля? Това нормално ли е ? И такива неща има моменти в който съм много "надъхан" и си преследвам целите, и мечтите а те са именно да живея нормално! Всичко това да мине искам да знам че е нормално да си мисля такива неща след като имам ПА Но на моменти ми е много трудно! Честно казано думите ви ме накараха да се усмихна широко че забравянето е нормално, чувството за нереалност също! БЛАГОДАРЯ ви много . знам че ще се справя знам че съм по силен от страха че мога да го накарам да работи за мен! Знам че съм нормален ! И искрено искам да Благодаря отново че има хора като вас... Безкрайно трудно е да стойш зад монитора и да въздействаш така на човека пред теб ! Възхищавам ви се ! И общо взето е това , трудно е защото понякога не може да се обесни това което чувстваш, мислиш, и изпитваш .. При мен е това че всяко мое действие го слагам под въпроса "това нормално ли е да го правя? " И ме мъчи много Не съм уверен в себе си Искам нещо да ми даде сила да се справя, и просто да знам че всичко ще мине .... ! БЛАГОДАРЯ отново !!!

Здравейте Г-н Баев Имам няколко въпроса. Виждам че темата тук е стара но дано ми отговорите... От доста време изпитвам симптомите на ПА понякога някак си сам се справям с тях , а понякога просто страха ми надделява.. Рядко споделям и в момента чувствам страх дори от това, че не знам дали ще ме разберете.. Те се появиха от скоро атаките преместих се в Пловдив и започнах да излизам рядко седях в къщи пред компютъра до момент в който не изпитах огромен страх и аз не знам от какво и така продължи дълго време .. след като четях в интернет за симптомите разбрах,че са ПА! Понякога съм доста "безразличен" към тях и сами минават но ме мъчи чувството за нереалност защото е всеки ден , лягам мисля за ПА ставам мисля за ПА искам просто да знам дали всичко това ще мине, ще мога ли да водя нормалния си начин на живот, и това че изпитвам страх от всичко понякога, е нормално за ПА? Понякога дори си мисля, че съм склонен към насилие и осъзнавам че всичко е в главата ми а ме плаши страха, че изобщо го мисля и че може да се случи! Минава ми чувствам се нормално до момента когато нещо не ми направи впечатление и не ми се наложи да мина през същия "ужасен филм" Трябва ми надежда , че всичко това ще мине и ще се оправя, че съм си нормален просто ми трябва време и вяра, че ще се справя с всичко това, което се случва с мен ... Опитвам се да приема страха и да го накарам да работи за мен , чета много за ПА но страха от полудяване е много силен и постоянно си мисля, че ще ме победи а знам че мислите са ми ирационални осъзнавам всичко и когато съм с приятели в повечето слушай дори забравям, че нещо ме мъчи.. Тогава изкача мисъл в съзнанието ми - " Ами ако и докато съм с приятели ми стане така? " И започва пак страхуването Знам какво да мисля и как да си настроя психиката към положителна насока просто не знам как да го направя ... Обръщам се към вас защото ви чета отговорите и ми помагат доста с малко хора говоря за това защото ме е страх че няма да ме разберат Благодаря предварително и се надявам да ми отговорите! И също така ме интересува - Понякога от известен период на сам ми се струва или може би не , че забравям много смисъл сутринта преживявам дадено нещо и вечерта като се помъча да се сетя и си спомням всичко но ми е като сън бил съм там но си го представям все едно съм го санувал ... дали е нормално при ПА ? ;х