Здравейте! Благодаря за времето, което ми отделяте.
Защо работиш? (изключваме ясния и тривиален отговор - защото трябва да получавам пари, за да съществувам)
Чувствам се задължена от родителите си, обществото, приятелите си. Те не са наясно, че аз всеки ден повръщам, вие ми се свят и че всичките тези болести, които ги имам вече са в резултат от страха. Никой не ме разбира, мислят, че се преструвам и ме убеждават, че " всеки млад човек трябва да се занимава с нещо". Напълно съм на ясно, че всеки трябва да намери своя път в живота, да има приятели и да създаде семейство, но аз не съм една от тях. Този страх ме побърква, депресира, мислите ми са негативни, поведението ми е напрегнато и то само при мисълта за утрешния ден, когато трябва да отида на работа, която работя вече 4 години. Като дете родителите ме тормозиха психически и физически като ме изпращаха да работя черна, тежка работа, която беше съпроводена с много усилия, тормоз, мръсотия и кал. Исках да уча, за да не работя това цял живот. Като студентка започнах работа, която ми носеше удовлетворение, беше свързана с много контакти. Справях се добре. Един ден докато работих получих първата си паническа атака пред шефката си, както си говорихме спокойно. След години смених работата си и попаднах в колектив на хиени, клюкарки и лицемерки. Там изживях психически тормоз. Бях притеснителна, не можех да се защитя и ме смазаха. Напуснах и си намерих работа където ме уважаваха, справях се добре, но този страх, че ще ми се случи нещо не ме напусна. Изключително чувствителен човек съм и когато попадна в някаква интрига, която не ме засяга лично аз го преживявам с дни. На работа създадох приятелства, контакти, много хора ме уважават, имам успехи, но така и не повярвах в себе си. Изправям се срещу страховете си 10 пъти в различни ситуации, справям се и въпреки това самочувствието ми не се подобрява и на следващия път аз съм отново пак в ОГРОМЕН СТРАХ. Минала съм през тази ситуация, със същите хора, имала съм успехи и отново СТРАХ, СТРАХ, СТРАХ.
Между другото тази работа е една моя осъществена детска мечта. Казвали са ми ,че имам талант и потенциал и трябва да ги развия. Но как когато ме е страх да общувам с хора, да ходя на събрания, семинари. Стигнах до там да мразя работата си и всичко свързано с нея. Ако сега някой ми каже, че ще ме издържа ще вдигна голям купон. Ще направя една голяма торта и ще ви поканя всички. Не се страхувам да се срещам с непознати хора в барове, дискотеки, но ако трябва пак да се срещна с тези хора във връзка с работа мога да изпадна в огромна тревога и депресия.
Относно ниското ми самочувствие то се проявява и в други ситуации, но по-рядко. Страда личния ми живот и макар, че съм симпатична не мога да срещна подходящ партньор в живота.
Нуждая се от помощ и то спешна, защото здравето ми е разбито и не се знае до колко ще издържа и какви биха били последствията. Нямам на кого да разчитам, в града ми ме познават много хора и се притеснявам да посещавам психотерапевт. Как може да ми се помогне? ОТЧАЯНА СЪМ. Трябва ли да работя в това състояние?
Благодаря за вниманието, моите уважения.