Ива
Участници-
Общо Съдържание
15 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Ива's Achievements
Newbie (1/14)
0
Репутация в Портала
-
Здравейте, аз съм вегетарианка от доста години - не си спомням точно откога, защото преминаването ми към този начин на хранене не беше изведнъж, а постепенно. Първо след като осъзнах колко е вредно месото и последиците от консумирането му ми трябваше известно време за да свикна с мисълта, че няма да го консумирам. След като успях да приема този начин на хранене в мислите си мисля че нямаше проблем физически да спра консумацията на месо. И затова аз си мисля, че хората не трябва да се доверяват на мнението на околните по този въпрос, а за себе си да прочетат повече литература и да се замислят как се чувстват след консумация на месо и в дни, когато не са консумирали. Мисля, че книгата "Основи на вегетарианството" дава доста добри аргументи в полза на вегетарианството. Мисля, че когато човек спре да консумира месо това помага на духовното му израстване - по-лесно става и "умствен вегетарианец" /с чисти мисли и чувства/.
-
Искам да споделя, че след като прочетох книгата" Звънящият кедър и неговите необичайни лечебни свойства Анастасия идеалната жена" на Владимир Мегре издателство Хелиопол 1997 год. моят мироглед се промени. По отношение на възпитанието на децата /стр.149-155/ в книгата пише следното: " Като задавах на Анастасия въпроса, по какъв начин участъкът земя с насаждения, дори и посадени по специален начин и намиращи се в контакт с човека, може да способства за възпитанието на децата, аз очаквах да чуя отговор от типа, че е необходимо да се възпитава в децата любов към Природата. Обаче, сгреших. Това, което Анастасия ми каза, ме потресе с простотата на аргументацията си, и в същото време, с дълбокия си философски смисъл. - Природата и разумът на Вселената, са направили така, че всеки нов човек се ражда като властелин, като цар. Той прилича на ангел - чист и непорочен.Незатворената още фонтанела, възприема огромния поток на вселенската информация: способностите на всяко новородено, му позволяват да стане най-мъдрото същество във Вселената, подобно на Бога. Съвсем малко време му трябва, за да дари своите родители с щастие и благодат. Времето, за което детето осъзнава същността на мирозданието и смисъла на човешкото съществуване, е само 9 години и всичко, което му е нужно за това, вече съществува. Родителите само не трябва да изкривяват реалното, естествено мироздание, но технократичният свят не позволява това да бъде направено. Какво вижда бебето със своя първи осмислен поглед - тавана, края на креватчето, някакви парцалки, стените, атрибутите и ценностите на изкуственото, създаденото от технократичното общество. "Навярно така и трябва" - си мисли бебето. Неговите усмихващи се родители, като скъпоценност му поднасят дрънкащи и пищящи предмети и играчки. С каква цел? Бебето дълго време ще се дърпа и ще пищи, като осмисля това с подсъзнанието си. След това, тези усмихващи се родители ще го връзват с някакви си парцали и на бебето ще му бъде неудобно. То ще се опитва да се освободи, но единствено възможният начин за протест е викът, викът на протеста, молбата за помощ, викът на възмущение. От този момент, ангелът и властелинът се превръщат в бедняк, в роб, който проси подаяние. На детето един след друг, му се поднасят атрибутите на изкуствения свят. Като нещо добро, му се дава нова играчка, нова дрешка, с него се лигавят, като по този начин, неволно се отнасят с него като с несъвършено същество и дори в тези заведения, където, както вие си мислите, става обучението на детето, му говорят пак за достойнствата на изкуствения свят. Едва към 9-годишна възраст, между другото споменават на детето за съществуването на Природата, като приложение към нещо друго, към главното, за каквото приемат ръкотворното. Голяма част от хората, до края на своите дни, не са в състояние да осъзнаят истината. Въпросът - в какво е смисълът на живота - така и остава неразрешен. А той - смисълът на живота, е в истината, радостта и любовта. 9-годишното дете, възпитано от естествения свят, притежава повече точност в осъзнаването на мирозданието, отколкото научните учреждения на вашия свят. - Стоп, Анастасия. Ти, вероятно имаш предвид познаването на Природата, ако животът на детето ще протича така, както протича твоя. Тук аз мога да се съглася с тебе. Обаче съвременният човек е принуден, хубаво ли е това или лошо - е друг въпрос, но той е принуден да живее именно в нашия технократичен свят, както го наричаш ти. Той ще познава Природата, ще я чувства, а в някои други неща, ще бъде пълен профан. Има освен това науки, като математиката, физиката, химията, просто знание за живота и неговите обществения явления. - Всичко това за опозналия същността на мирозданието, е просто нещо обикновено. Ако такъв човек смята за необходимо да се прояви в областта на някоя наука, то с лекота ще надмине всички останали. - Това пък какво означава? - Човекът на технократичният свят все още не е изобретил нещо такова, което го няма в Природата. - Добре, нека бъде така, но ти обеща да ми разкажеш, как може да бъде възпитано едно дете в нашите условия и да се развиват неговите способности. Само че, говори за това ясно и ми го покажи с конкретни примери. - Ще се постарая - отговори Анастасия - аз вече моделирах подобни ситуации и се опитах да подскажа на едно семейство, какво трябва да се направи. Само че те никак не могат да осъзнаят ключовият момент и да зададат на своето дете въпроса.... Родителите пристигат със своето тригодишно дете на вилата си и носят любимите играчки на детето. Това не трябва да се прави. Детето може да се захване и увлече с друго, по-интересно нещо, отколкото безмисленото и даже вредно общуване с ръкотворните предмети. Преди всичко го помолете да ви помогне, само че го направете напълно сериозно, без лигавене. Още повече, че детето действително ще ви помогне. Ако засаждате нещо, то помолете детето да подържи подготвените за засаждане семена или да оформи лехата, или само да положи семенцето в подготвената ямичка. При това, разказвайте на детето, какво правите, може и така: "Ние ще сложим семенцето в земята и ще го засипем с пръст. Когато слънцето засвети и нагрее земята, на семенцето ще му стане топло и ще иска да погледне слънцето, и ще се покаже от земята зелено кълнче, ето такова." Тук трябва да му покажете някаква тревичка. "Ако на кълнчето му хареса, ще става все по-голямо и по-голямо и може да се превърне в ето такова дърво или по-малко. Аз искам дървото да ни даде вкусни плодове и ти ще ядеш от тях, ако ти харесат." Всеки път, когато отивате с детето си на вилата или в градината, или когато то се събужда сутрин, първата ви работа е да му предложите да погледне не се ли е появило някое кълнче. Ако самите вие видите някое току-що появило се кълнче, зарадвайте се. Когато садите не семена, а разсад, е необходимо да обясните на детето какво правите. Ако садите разсад от домати, нека детето ви подава по едно стъбълце. Ако без да иска счупи някое от тях, вие вземете в ръце счупеното стъбълце и кажете: " Аз мисля, че то няма да оживее и няма да роди плодове, защото се счупи, но хайде да опитаме." И посадете заедно с другите, поне едно счупено стъбълце. След няколко дни, когато вие отново отидете с детето при лехата, с вече укрепналите стъбла на доматите, покажете му и счупеното, увехнало стъбълце и припомнете на детето, че стъбълцето е счупено по време на засаждането. Не говорете на детето с назидателен тон. С детето трябва да се говори като с равен на вас човек. В съзнанието ви трябва да залегне мисълта, че детето ви превъзхожда по чистота на помислите. Детето е ангел. Ако ви се удаде да разберете това - по-нататък вие ще можете да действате вече интуитивно и действително детето ще бъде човек с вас, и ще ви направи щастливи. Когато спите под звездното небе, вземете със себе си и детето, сложете го да легне до вас, нека да погледа звездното небе, но в никакъв случай не му казвайте имената на планетите, нито как вие разбирате техният произход и предназначение, защото не го знаете, а догмите, съществуващи във вашия мозък само ще отклонят детето от истината. Неговото подсъзнание знае истината и тя ще премине сама в съзнанието му. Вие можете само да му кажете, че ви харесва да гледате светещите звезди и да попитате детето, коя от тях му харесва повече от другите. Много е важно да умеете да задавате въпроси на детето. Следващата година трябва да предложите на детето да има своя леха, да я украси, да му дадете възможност да прави там всичко, което поиска. В никакъв случай не го карайте да прави нещо насила и не поправяйте направеното от детето в лехата. Може само да го питате, какво желае, какво иска. Можете да окажете помощ на детето едва след като поискате разрешение от него да поработите съвместно. Когато започнете да сеете житните култури, дайте на детето да хвърли в лехата зърна със своята ръка. - Това е хубаво - казах аз на Анастасия - действително така детето ще прояви интерес към растителния свят и може да стане добър агроном, но откъде все пак в него ще се появят знания в други области? - Как откъде? Работата не е само в това, че детето ще знае и чувства, как и какво расте. Главното е, че то ще започне да мисли, да анализира и в неговия мозък ще се събудят клетки, които ще работят през целия му живот. Те ще го направят по-умно и по-талантливо от тези, при които тези клетки спят. Що се отнася до вашето битие, до това, което вие наричате прогрес, детето може да се окаже ненадминато във всяка област, а по-голямата, отколкото при другите, чистота на помислите ще го направи в най-голяма степен щастливо. Осъщественият контакт с неговите си планети ще му позволи постоянно да възприема все по-нова и нова информация и да обменя информация. ...
-
Ето ще цитирам от книгата "Кои сме ние" на Владимир Мегре - V том от поредицата АНАСТАСИЯ Звънтящите кедри на издателство АЛИВГО: избрано от стр. 64 - 79 "-Виж, Дашенка, гледай. Това е голямата ракета, а на корпуса й има петдесет и шест малки ракети. Голямата ракета излита по команда на човека и се отправя в посочената от него точка, за да унищожи там всичко живо. Освен това тази ракета много трудно може да се свали. При приближаване към нея на какъвто и да е обект бордовият й компютър реагира, от корпуса й се отделя една от малките ракети и го унищожава. Скоростта на малката ракета е по-голяма от тази на голямата, тъй като тя използва при излитането си инерционната скорост на голямата. За да се свали само едно такова чудовище, насреща му трябва да се изпратят петдесет и седем ракети. Държавата, която е произвела тази касетъчна ракета, има засега само три бройки. Те са много добре скрити на различни места /в шахти, дълбоко под земята/, но по команда, изпратена с помощта на радиовълни, могат да излетят. ........ Иван Никифорович вече забравил за малката си дъщеричка. .... Изведнъж съседният компютър издал тревожен звук, сякаш изисквайки незабавно внимание. Иван Никифорович се обърнал към монитора му и замръзнал. На монитора мигало повтарящо съобщение със следното съдържание: " Тревога Х", "Тревога Х". Иван Никифорович бързо щракнал по клавиатурата и на екрана се появило изображение на човек във военна униформа: - Какво се е случило? - попитал го Иван Никифорович. - Зафиксирани са три необичайни експлозии - отговорил човекът. - Издадена е заповед да се приведе в бойна готовност номер едно целият отбранителен комплекс. Продължават експлозии с по-малка мощност. ... Нападащата страна не е идентифицирана. Експлозиите продължават, ние се опитваме да изясним ситуацията....... Изображението на човека във военна униформа изгаснало, а Иван Никифорович продължил да гледа изгасналия екран и напрегнато мислел. ... Иван Никифорович стоял като парализиран, без да може да помръдне от мястото си и само в мислите си трескаво повтарял един и същ въпрос: "Нима тя ги взривява? Взривява ги с мисълта си, защото те не й харесват. Тя ли ги взривява? Нима? Как така? Той искал да спре дъщеря си и я повикал, но не могъл и думичка да произнесе на глас, само шепнел: "Даша, Дашенка, детето ми, спри се!" .... Руското правителство направило международно изявление. То се сторило странно на мнозина. В него се съобщавало, че в Русия има сили, способни да взривяват всякакви видове боеприпаси, където и да се намират те. .... След шест часа, изнасяйки реч на разширено заседание на Съвета за сигурност на Русия, беловласият председател казал: "- Всичко в света е относително. Нашето ново поколение е подобно на боговете. Не то трябва да се сравнява с нас, а ние с него. Цялата военна мощ на планетата с уникалните си технически достижения се оказа безсилна пред едно единствено малко момиченце от новото поколение."
-
Здравейте, От опит мога да кажа, че едно дете се нуждае най-много от една осъзната и любяща майка до себе си - не баба, не гледачка, не госпожа в градината, а майка, с която е най-много физически и психически свързано. Мислите ли, че тази връзка се прекъсва с отрязването на пъпната връв? Казвам осъзната майка, защото много майки, за които е даден пример, не осъзнават отговорността да отглеждаш дете и следват примера на свои познати без да мислят какво поколение създават по този начин. Ако не поощряваме раждаемостта ще съществува ли България след 500 години. Нали точно тук има отрицателен естествен прираст - смъртността е по-висока от раждаемостта. Другите държави за които е даден пример нямат такъв проблем, затова и имат такава политика. Точно в този форум беше повдигнат въпроса за значението на фразата на Беинса Дуно "Повдигнете жената и тя ще спаси света." - дайте възможност на всички млади жени, които искат да бъдат добри и осъзнати майки да бъдат по-дълго с децата си без да се притесняват за финансовото им оцеляване. Дайте им възможност да се повдигнат - да осъзнаят как трябва да се държат с децата си и на какво да ги възпитават, за да пробудят в тях всички скрити способности и дарби. Беинса Дуно казва, че децата трябва да се кърмят до 3 години. Една работеща майка не би могла пълноценно да кърми детето си, защото стреса и негативните емоции от работното място се предават на детето й посредством кърмата. Докато кърми тя трябва да се разхожда сред природата, да е винаги във добро физическо и психическо състояние, да гледа красиви картини и да влага всички свои положителни емоции в пълноценната кърма на детето си. Иначе кърмата става токсична - защото тя отразява душевното състояние на майката.
-
Здравейте Благодаря за интересната и много актуална в момента тема. Вече започнах малки опити с дълбоко и осъзнато дишане и искам да споделя, че ми идват много добри идеи по това време - някак спонтанно.
-
Аз открих че щастието е пряко свързано с това да се чувстваш обичан и да обичаш - в такъв момент се чувстваш много щастлив, окрилен за повдигане на цели " планини". Мисля също че и правенето на добро също те кара да се чувстваш щастлив. Децата ти или внучетата ти също те правят щастлив и горд, че си отгледал достойно поколение. Но най - пълно щастие съм открила, когато срещнах сродна душа - не мога да го опиша с думи, но се чувствах като че ли това което съм търсила цял живот вече е при мен и мога спокойно да споделя с другия това, което ми се е случило междувременно, защото някак си знаех че не се запознавам за първи път сега с този човек - аз съм била с него цяла вечност, нещо дребно ни е разделило за малко / 20-30 години/ и сега пак сме заедно.
-
В нашият град, Разград, играем Паневритмия в парка. Всеки ден бройката е различна, но като цяло достига до 30 човека, а понякога и повече. Преди Паневритмия играем 6-те упражнения.
-
Според мен правилното възпитание на децата е много трудно във времето в което живеем. Затова щесе опитам да споделя моят личен опит в това отношение. Най-важното нещо, което трябва да се обяснява на детето още от малко, за да може то като порасне успешно да понася "ударите на съдбата" е това че родителите му и близките му много го обичат. Според мен любовта трябва да е основният фон, на базата на който се възпитава детето. Ако то се чувства обичано от околните, ще чувства целият свят, който го заобикаля като едно прекрасно място, ще бъде дружелюбно с всички, които вижда - независимо познати или непознати, постоянно ще бъде радостно и ще изявява спонтанно емоциите си, които обикновено са положителни. Когато то е сигурно в чувствата на околните към него е много спокойно и самоуверено - понятието страх не съществува в едно малко дете - средата в която живее допринася да се формира или не това чувство в него. Другото според мен много важно условие е да се отнасяш към детето като към отделен индивид - с уважение и разбиране, въпреки че е още много малко - то не се глези изобщо ако към него се държиш като към възрастен човек. Да му обясниш за природата, за цветята, за растенията, за животните, начина им на живот и да се опитваш да запазваш връзката му с нея - според мен тя е естествена. Например някъде в беседите бях чела, че движенията които едно малко дете прави не са случайни - те са съобразени с природните сили. Също както движенията на животните. Така че според мен е вредно да учим децата на изкуствени движения, които например са ни учили в детската градина. Да извеждаш детето сред природата, където то само да наблюдава животът, който кипи в нея - малката буболечка например му прави огромно впечатление. Да го научиш на труд от малко и на радост от труда - вместо да се чуди какви пакости да измисли, малкото дете много успешно помага в домакински дейности като простиране на прането, подаване на щипките, занасяне на прибори на масата, поставяне на салфетки, метене на пода, бърсане на прах и т.н. Според мен не по-малко важно е също да научиш детето си да споделя всичките си проблеми с теб - това разбира се става на малко по-голяма възраст, но взаимното доверие и разбирателство се гради още от първият ден. Има още много правила, които могат да се спазват, но според мен най-определящ е принципа да не се дразниш от детският плач или да го приемаш като непослушание и глезене, а да се опиташ да разбереш какво се крие зад него. Едно бебе не може да се глези докато е съвсем малко. Но понякога малките бебета плачат от липса на ласка, на прегръдка, на топлината, от която имат нужда в някои случаи повече от храната. Защото ние възрастните четем в книгите и казваме ето това е глезене - нахранено е, не е напишано или наакано, нито е жадно. Защо плаче? А в този голям и нов свят най-голямата нужда на детето е нуждата да бъде обичано. Аз мисля че тя остава до края на живота на човека.
-
Здравейте Горещо препоръчвам всички томове от поредицата "Звънтящите кедри на Русия". Те са следните: 1. "Анастасия" 2. "Звънтящият Кедър" 3. "Пространство на Любовта" 4. " Сътворение" 5. "Кои сме ние" 6. "Родово имение" 7. " Енергия на живота" Авторът - Владимир Мегре. Издателство - АЛИВГО. Тази поредица направо промени мирогледа ми - според мен книгите въздействат много силно. В тях се разказва за една жена, живееща далеч от съвременната цивилизация - сама в тайгата, която ни разкрива своите невероятни способности, начинът й на мислене е извън общоприетите представи, а нещата които споделя с автора на книгата остават завинаги в съзнанието на човека - сякаш докосва направо душата на читателя. Прочитайки тези книги много хора са се вдъхновили и са написали стихотворения, песни, нарисували са страхотни картини.
-
Здравейте и аз искам да споделя моите преживявания. За пръв път чух за Паневритмията от моя близка, но в моят град тогава не се играеше Паневритмия. Като ходех на гости при мои роднини в няколко града за пръв път я видях, но незабравимо за мен остава първото ми ходене на Рила. Бях толкова изумена и възхитена, че не може да се опише. През цялата следваща година очаквах този прекрасен момент, когато пак ще мога да отида и да участвам в този танц. Първите пъти, когато се включих си мислех само за движенията и се концентрирах върху тях, но след като я научих за мен е удоволствие да си я пея наум докато играя. Открих че като започна деня си по този начин, всичко след това се подрежда по-добре. А през целия ден музиката на Паневритмията звучи в мен сякаш аз съм един музикален инструмент и трептя, вибрирам . Усещането е невероятно, много нежно и много любящо, изпълва те с трепет, светлина, надежда и хармония.
-
Здравей Елия Много ти благодаря за изчерпателното обяснение за хомеопатията. Би ли ми казала има ли хомеопатично лекарство за подагра. Баща ми страда от тази болест вече няколко години, но скоро ходилата му се подуха и въобще не може да стъпва на тях. Разбрах че всичко е много индивидуално. Мола ти опиши ако е възможно поне общите положения, свързани с тази болест.
-
Според мен би трябвало да се изядат толкова плодове, че да не усещаш глад през следващите два часа. Т.е. според индивидуалните ти потребности, но да не прекаляваш.
-
Здравейте пак. Сега ще ви предоставя схемата на 5-дневното захранване, която ми е дала д-р Емилова след 5-дневно гладуване. СХЕМА НА 5-ДНЕВНО ЗАХРАНВАНЕ Първи ден 8 часа - чай с мед и лимон /може вода+ лимонов сок + мед или само минерална вода/ 10 часа - порция плодове 12 часа - един малък суров морков 14 часа - порция плодове 16 часа - чай с мед 18 часа - малък резен сурово зеле + А /1 бр/ Втори ден 8 часа - чай с мед 10 часа - порция плодове 12 часа - малка порция салата от сурови зеленчуци + А /2 бр/ 16 часа - порция плодове 18 часа - малка порция салата от сурови зеленчуци + Б Трети ден 8 часа - чай с мед 10 часа - порция плодове 12 часа - салата от сурови зеленчуци + В 16 часа - порция плодове 18 часа - салата от сурови зеленчуци + А или Г. За пръв път към салатата и яденето се прибавя по щипка сол и няколко капки олио или зехтин. Може да се прибави и Д. Четвърти ден 8 часа - чай с мед 10 часа - порция плодове 12 часа - салата от сурови зеленчуци + Е 16 часа - порция плодове 18 часа - салата от сурови зеленчуци + Ж или З Пети ден 8 часа - чай с мед 10 часа - порция плодове 12 часа - салата от сурови зеленчуци + И 16 часа - порция плодове 18 часа - салата от сурови зеленчици + К А/ картоф на пара Б/ зеленчукова супа - малка купичка /300 мл/ съдържа: картоф, морков, зеле, лук и нарязан накрая магданоз или целина, без сол и мазнина В/ порция овесени ядки / 1 малка кафяна чашка овесени ядки ври в 3 такива чашки вода/ С/ зелен боб на пара или от консерва Д/ препечена филийка пълнозърнест хляб Е/ печен пипер 2 - 3 броя Ж/ качамак /към 1 ч.ч. гореща, леко подсолена вода се прибавят 3 с.л. царевично брашно; бърка се непрекъснато върху горещ котлон, докато се сгъсти добре; накрая се прибавя малко краве масло/ Е/ 50 гр. сирене от соя " Тофу " И/ 30 - 40 гр. сурови ядки / орехи, бадеми, лешници/ К/ порция булгур / 1 малка главичка лук, нарязана на ситно се задушава с 1 ч.л. олио и половин кафяна чашка вода; след това се прибавят 2 каф. чашки булгур; разбърква се за 1-2 минути, след което се прибавят 5 каф. чашки вода; ври на тих огън до сгъстяване/ Тази схема на захранване е индивидуална и е само за пациента, на когото е предписана! Използването и от други пациенти крие риск за тяхното здраве!!!
-
Здравейте Аз правя житният режим и искам да споделя, че тази година ми е много по-лесно от предишните пъти. Не зная защо. Преди винаги ми се дояждаха много неща точно по време на режима, а миналата година за пръв път готвих по време на режима и много ми се ядеше. За разлика тази година въпреки че готвя по 2 пъти на ден и храня малката си щерка която е на 2 години въобще не ми се яде. Дори жито ям само наобед. През другото време само ябълка и вода. И за пореден път се убеждавам, че това е от нагласата на ума. Аз преди да започна режима си мисля няколко дни преди това че от еди коя си дата съм в режим - т.е. съзнанието ми се настройва,че по това време почти няма да ям и е много по-лесно да се издържи. Искам да споделя и това че съм гладувала и по метода на Др Емилова от Варна. Тя препоръчва като начин за изчистване на болестите от организма лечебно гладуване в продължение на 20 дни и захранване - 10 дни. По време на гладуването се редуват през два часа чай и плодове /до 1 кг на ден/, а за периода на захранването тя ми е дала следната схема. Схема на 10-дневно захранване Първи ден 8 ч. - чай с мед и лимон или вода с лимонов сок или мин. вода - по желание 10 ч. - порция плодове 12 ч. - чай с мед 12,30 ч. - суров зеленчук №5 14 ч. - порция плодове 16 ч. - чай с мед 18 ч. - суров зеленчук № 5 20 ч. - чай с мед и лимон Втори ден 12 ч. - суров зеленчук №5 +А /1 бр./ 18 ч. - суров зеленчук № 6 + А / 2 бр./ В 8,10,14,16 и 20 часа като първи ден Трети ден 12 ч. - суров зеленчук № 5 + Г / 1 бр./ 18 ч. - суров зеленчук № 6 + А /3 бр./ В 8,10,14,16 и 20 часа както първи ден Четвърти ден 8 ч. - чай с мед 10 ч. - порция плодове 12 ч. - суров зеленчук № 5 + Г /2 бр./ 16 ч. - чай с мед 18 ч. - суров зеленчук № 6 + В 20 ч. - чай с мед и лимон Пети ден 12 ч. - суров зеленчук № 5 + А /3 бр./ + Б /1 бр./ 18 ч. - суров зеленчук № 6 + Д или С В 8,10,16 и 20 часа като четвърти ден Шести ден 12 ч. - суров зеленчук № 8 + Г /3 бр./ 18 ч. - суров зеленчук № 9 + П / 3 бр./ + Г /2 бр./ или само В В 7,10,16 и 20 часа както четвърти ден Седми ден 12 ч. - суров зеленчук № 5 +Р 18 ч. - суров зеленчук № 7 + Т В 8,10,16 и 20 часа като четвърти ден Осми ден 12 ч. - суров зеленчук № 5 + И /30 гр./ 18 ч. - суров зеленчук № 6 + У или Ж В 8,10,16 и 20 часа както четвърти ден Девети ден 12 ч. - суров зеленчук №9 + И /50 гр./ или Е 18 ч. - суров зеленчук № 5 или № 10 + К В 8,10,16 и 20 часа като четвърти ден Десети ден 12 ч. - суров зеленчук № 12 + Н 18 ч. - суров зеленчук № 5 + № 19 + У или З / Тофу/ В 8,10,16 и20 часа като четвърти ден А/ картоф на пара - средно голям Б/ морков на пара В/ тиква - печена или на пара Г/ препечена филийка пълнозърнест хляб Д/ порция овесени ядки /1 малка кафяна чашка овесени ядки ври в три такива чашки вода с щипка сол/ Е/ порция качамак /към 1 ч.ч. гореща леко подсолена вода се прибавят 3 с.л. царевично брашно; бърка се непрекъснато върху горещ котлон докато се сгъсти добре; накрая се прибавят няколко капки зехтин/ Ж/ порция булгур / 1 малка главичка лук нарязана на ситно се задушава с 1 ч.л. олио и половин кафяна чашка вода; след това се прибавят 2 кафени чашки булгур; разбърква се за 1-2 минути, след което се добават 5 кафени чашки вода; ври на тих огън до сгъстяване/ З/ 50 гр. кашкавал от соя "Тофу" И/ сурови ядки - орехи, бадеми, лешници К/ зелен боб на пара или от консерва Л/ тиквички на пара / с размер около 15см/ М/ карфиол на пара Н/ картофено пюре /2-3 големи картофа на пара се пресоват с малко топла вода и се прибавя съвсем малко краве масло/ О/ спанак или лапад на пара като супа П/ печен пипер Р/ порция прясно зеле на пара или задушено с малко олио и вода С/ елда /руската "каша гречка"/ - 1 каф. чашка елда + 2 каф. чашки студена вода; след като заври се изключва и оставя на котлона, докато поеме цялото количество вода Т/ зеленчукова супа - 2 ч.ч. вода завира с 1 щипка сол и в нея се поставят нарязани на ситно различни сезонни зеленчуци - по ибор. Прибавят се магданоз, целина или копър У/ зеленчуци на пара - няколко вида, според сезона / моркови , карфиол, грах, зелен боб, зеле, пиперка, камба, евентуално брюкселско зеле, броколи, червено цвекло/, 1-2 ч.ч. СУРОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. Марули 11. Карфиол 2. Зелени салатки 12. Червена ряпа 3. Краставица 13. Репички 4. Домат 14. Спанак 5. Морков 15. Лапад 6. Зеле 16. Лук 7. Пиперка 17. Праз 8. Камба 18. Чесън 9. Алабаш 19. Червено цвекло 10. Гулия /земна ябълка/ Отдолу пише че тази схема на захранване е индивидуална и е само за пациента, на когото е предписана. Използването й от други пациенти крие риск за тяхното здраве.
-
Здравейте, И аз ще започна житният режим на 9-ти за да се присъединя към вас. Смятам да направя 10 дни режим и 10 дни захранване. Благодаря за пълната информация за житния режим, защото аз лично не знаех кога точно трябва да го направя. Ние всички заедно сме много по-силно отколкото всеки от нас поотделно. Обичам Ви!