Дойдох, видях, играх Паневритмия!
Никога не съм предполагал, че е възможно, в рамките на час-два да срещна толкова много (хиляди) позитивни и усмихнати хора.
Иначе, първото, което ме впечатли беше гледката - зелената поляна, която познавам от предишното си ходене сега беше цялата побеляла...от народ в бели одежди. Дамите, които бяха с мен се прехласнаха по роклите - ефирни, видимо шити специално за случая.
Второто нещо, което ми направи впечатление беше времето - предния ден познати ме предупредиха, че се очаквало да вали, да гърми и не знам си още какво. Аз не се притесних особено, но ми направи впечатление, че над планината е облачно, та ми мина мисълта, че може да се получи доста мокра Паневритмия. Не валя. Въобще. Нещо повече - поглеждайки по едно време нагоре видях гледка, колкото величествена, толкова и мистериозна - небето беше покрито с гъсти облаци, но точно над поляната, където се играеше Паневритмия облаците се бяха разкъсали и бяха образували правилен кръг, през който Слънцето огряваше събраните хора. Ако някой е успял да снима това, ще се радвам да го видя отново на снимка.
Самата Паневритмия усетих като преживяване мистично и красиво. Както и предполагах, с изключение на първите 4-5 минути нямах проблем с упражненията и синхрона. Поучвствах обаче, че в упражненията има смисъл, което не разбирам, така че следващият пък ще се подготвя по-сериозно в теоретична посока.
В заключение - благодаря ви за прекрасното преживяване и ... Слънчев ден!