Здравей!Не съм самостоятелна във вземане на решения.Винаги се допитвам дори и за това как да направя салата.Не мога да взема решение сама.Или ако го направя,започвам да мрънкам,как можело да е и по-хубаво,защо това,а не другото.Вкопчила съм се към мъжа ми и майка ми.Но повече към майка,защото съм повече време с нея.Живея с майка ми и баща ми в една къща.С майка говоря за всичко,освен на тема паническо разтройство,защото казва,че само за това говоря,а не правя нищо и темата се изчерпва.С баща ми не говоря за нищо.Само здравей,здрасти.Не сме скарани.Той си е такъв студен човек.Ако не се чуя с майка ми и едната ми сестра ще се побъркам.Имам нужда да ги чувам всеки ден да знам ,че са живи и здрави.
По-голямата ми сестра имаше психично заболяване.Чуваше гласове.Ходихме при една и съща терапевтка .Тя беше човека ,който каза на майка да ме закара при нея,защото усеща подобрения.Това беше преди 2 години.Преди няколко дни отидоха отново на консултация.Казах на майка,че и аз трябва да отида ,може да се наложи пак да пия хапчета.Думите и бяха :Бързай да не останеш по- назад.
Баща ми много пиеше,когато бях малка.Имам много бледи спомени от кавгите им с майка.По нейните думи като си говорим сега ,тя казва,че винаги е бил пиян.Защото майка е била омъжена имала е дете,развежда се и се омъжва за баща ми и той признава детето.Но се е срамувал,че жена му била омъжвана.Детето е по-голямата ми сестра.Сега пак пие всяка вечер,но по-рядко се напива и няма скандали.Само обидни думи и нападки към майка ми.
Държали са се с мен и със сестрите ми много добре.Единственото нещо,което ми липсва и до ден днешен е че не са ми казали нито веднъж,че ме Обичат и никога не са ме прегърнали.Говорила съм с майка.Казва,че много ни обича,но не може да се държи така.
За баща ми да се смееш силно,жена да седи сама при мъже,да носиш къса пола,да се прегръщаш или да целунеш приятеля си пред хора е неприлично,грозно,липса на възпитание и т.н.
Аз имам страх от него.Не знам точно на какво се дължи.Може би на всичко,което изброих.
Но въпреки всичко преди 6 години,бях най-жизнерадостния човек.Имах приятели,компания.
Сега нямам грам самочувствие.Преди дни майка ми и малката ми сестра,започнаха да ми говорят,че не могат да си представят да бъда майка.Как ще раждам,как ще си отгледам детето.Как ще ходя на работа.С две думи не ставаш за нищо.Защото имам и много често главоболие и като ме боли глава, не мога даже да мисля,не да правя нещо друго.
Мечтая за едно стабилно семейство,за дете ,хубава работа и много много пътешествия.Искам да пътувам.Да излизам с мъжа ми на кафе,на разходки,на почивки.
Майка винаги ми казва,той ще те остави,ще си хване друга,защото ти никъде не ходиш с него.И това да съм навън с него ми е най-голямата мечта.
И като тръгна да излизам ,качвам се в колата и след 100 м , аз съм с разтройство и се връщам в къщи.Започвам да плача и да се обвинявам.
Как от мен не става нищо.И че никой няма да ме търпи така цял живот.
Всяка вечер си лягам с мисълта,че съм пропиляла 6 от най-хубавите години в живота ми.И как утре ставам и започвам на ново.На сутринта положението същото.
Трябва някой да ми каже,кое как да направя ,за да го спазвам и всичко да е наред.Не вярвам в себе си.Че мога да се справя сама.
Лека вечер,Орлине