daniela886

Дори и да има някои,които си разбират от работата (в това число и моя психотерапевт)адски много ги мързи да се занимават с подробности,психиката е толкова тънка материя,че само една дума може да преобърне всичко в пол.или отр.посока..Наскоро четох изказване как една женица с ПА или подобно се обажда на накакъв си терапевт като обяснява какво е положението и въпросния и казва-180лв.щото случаят ти е тежък,тя затворила телефона и се разплакала,как обяснете ми един психитерапевт може да се отнесе по този начин с тази жена,която отчаяно търси помощ и да и каже арогантно,че случаят и е ужасно тежък и тя трябва да си плати за това тройно.Друг случай-един отчаян баща ми сподели за наистина тежкото състояние на сина си и цитира какво му е казал един от най-полулярните, уж светила в софия-,,нищо не може да се направи''така,че не само 1-2 в пловдив..моят терапевт ми помогна само да осъзная че това е болест,но не и как да се боря,всичко останало дължа на себе си.сега може би имам 15 %от болестта и на моменти изпадам в малки кризи,но е поносимо-пълно излекуване от болестта няма,винаги има леки кризи и понякога крачка назад,това е една постоянна борба и когато нямаш адекватна помощ и подкрепа от терапевт борбата е безмилостна.Наистина се надявам да има терапевти,които ги е грижа(аз не съм срещнала),защото славата,добрата слава не се измерва в пари,а в качества и умения.

Честно казано не държа на поредната история,наслушала съм се на много такива,пределно са ми ясно идиотските мисли,които се въртят в главите ни..поредната разказана история няма да помогне на хората да се почувстват по-добре.Придобила съм огромно количество info под формата на книги,статии,контакти с хора със същия проблем(между другото книгата на д-р Шуорц е полезна)както и контакта с international OCD fundation-много е важно пациентите да са предварително информирани,за да не им влошат още повече състоянието най-различни самоизлъчили се психолози..Не знам кой на кого и колко е помогнал(адски съм разочарована от лекарите в България и не само,ноо това е една друга тема,просто алчността на българина до такава степен е попила в всички хуманни професии,че ги е превърнала в техен изроден антипод..),но моят опит и опита на много хора,с които съм разговаряла е,че никой не използва когнитивно-поведенческата терапия.Когато аз ходих на терапевт всеки път бяха едни и същи разговори за моето ОКР,за което му бях обяснила 220 пъти и пак продължаваше да ме пита едно и също като папагал,да не говорим,че нито веднъж не приложи дори една от техниките на ког.-пов.терапия -наводнение,десенсибилизация и тем подобните им научни наименования..повечето пациенти се самолекуват-душиците..that's the truth

Поздравления,че си се справила.Това заболяване е доста упорито,сигурна ли си че си имала наистина ОКР..Трудно ми е да повярвам,че някой може да се справи с това ,,чудо''толкова бързо,а и теориите за позитивното мислене някак са ми опротивели,поне при това заболяване не действат особено ефективно..Аз също го имам,изчела съм всичко за него,познавам го чудесно,но за жалост в България няма достатъчно квалифицирани или поне не достатъчно съвестни лекари,които да се опитат да ти помогнат без през цялото време да си мислят за пачката в джоба ти и каква мазна паста ще ядат на поредната екскурзия до Италия с парите САМО от дневните сеанси..Не съм намерила лекар,който да прилага когнитивно-поведенческа терапия,без лекарства е трудно-да,но на тях им е по-лесно да те натъпчат с хапчета и хайде-следващия,моля!А това все пак не е депресия,от която можеш и сам да излезеш,прочитайки някоя книга на Букай или Кехоу,а сериозно заболяване,което изисква внимание..Таа мисълта ми беше,че изобщо не съм доволна от българските специалисти и най-вече пловдивските(тъй като съм от П-в)Итъй като все още правя някакви опити за самоспасение,ако имаш на ум някой почти-загрижен лекар,те моля да го препоръчаш или ако не ти поне някой,който прочете темата..

благодаря за отговора! сигурно се занимавате с психология,как човек може да се свърже с вас освен в сайта?

здравейте!От доста време имам натрапливи богохулни мисли от които не мога да се отърва,знам че това се дължи на заболяването ОКР,но винаги съм се питала защо са антирелигиозни или богохулни!?Израснала съм в семейство ,в което баба ми беше много религиозна и предаваше тази религиозност и на мен.Водеше ме в една евангелистка църква,винаги ми е обясявала кое е добро кое не,кое трябва да правя и кое не,че ако направя нещо нередно,трябва да искам прошка и т.н.Вече не съм дете и не съм така религиозна,не съм от хората,които ходят по църкви,спазват някакви ритуали и християнски порядки,но това не означава че не съм вярваща,всеки вярва в нещо и в някой независимо как го нарича..и след като съм възпитана в християнските порядки и имам някакво религиозно възпитание от моята баба,защо мислите ми са антирелигиозни или богохулни,това ми създава чувство на вина и срам,а и страх да не се случи нещо на семейството ми..ако някой може да ми даде накакво логично обяснение за тях ще съм му благодарна..