Der_Meister

Ключът на всемирното братство е в любовта, в нейният най чист вид.

Не разбирам въпроса. Звучи ми като "как се става ангел?". Нима смъртен може да каже как се става член на бялото братство, при положение, че не е и не познава такъв. Аз си предствям хармония в степен на изящество и чиста любов, що се отнася до взаимоотношенията на белите братя, но нали това са силите на доброто, тоест ангели и нагоре. Бяло братство сред смъртните... Аз знам за една секта с такова име, но изобщо не я имам за нещо, защото все едно някой да ми разправя, че бил Бог и аз да го уважавам този човек- не съм убеден, че точно това ще направя. Духовна връзка по кодово име "бяло братство" между смъртни... Това мяйтап ли е? Естествено, че между извисените души има само любов и хармония, но кой ще им държи сметка за това и ще назовава всичките в куп като една цялост, при положение, че те са пръснати и не са напълно осъзнати, за да се познават, освен по вътрешното усещане. Но те като се срещнат няма да си приказват "Опа, бели братко, как е хавата, какво прави чичо ти, оздравя ли му крилото, а, между другото- ореолът ти е леко накриво, дай да го оправя...". И така ако не сте забелязали аз не съм на мнение, че темата е адекватна на реалността, защото хората са твърде ниско за да петним свещени думи с калта на нашето неразбиране, като ги свързваме със смъртни грешници. Забравете как се става бял брат, вижте как да сте по-добри, а Бог няма да ви направи такива, каквито най-заслужавате да бъдете. И бъдете здрави, защото Той здрави ви е създал и здрави иска да Ви вижда. А той гледа...

Само аз ли така и не се разбрах с душата си и търся духовния път за саморазправа?

Не медитирай, когато не знаеш за какво го правиш. Да знаете, че медитацията е нещо много висше, а непросветените може да въвлече в грешни пътища.

Знаеш ли... духът на истината кой е?- Бог ли искаш да кажеш, твоята собствена душа, или. Аз смятам, че всеки дух има в себе си закодирана всичката истина, като код, по който се разпознава кое е истина и кое не. Не всичкото знание, защото, ако духът и да е осъзнал всичко, то не знае всичко. А съзнанието на човека е толкова слабо, че нищо не знае. То само може да търси духа в себе си, и да търси сливане с него. Като го постигнеш се прераждаш в по-горен свят. И тъй като става въпрос за медитация: -Без чисто съзнание духът не може да се слее с тялото. Спри да извършваш грехове и да си помисляш дори да го направиш и като си готов ще достигнеш светлината, но пътят към изчистването на съзнанието е труден. Ако можеш да се изчистиш от всичко за един миг никаква медитация не ти е нужна. Ако обаче си пропит с греховност, само след дълго, дълго, дълго лечение чрез самовнушение ще успееш. А медитацията е точно самовнушение, в изчистен вариант. Така че давай. Аз лично не се увствам готов да медитирам. Усещам огромна сила на духа си, толкова огромна, че е умопомрачителна и ме е страх да не се умопомрача. Въпреки, че вярвам в силната си воля, мисля, че ми трябва още много каляване. Сега съм започнал с идеята да се лишавам от разни излишни светски удоволствия, когато нищо освен волята ми не може да спре желанието ми. Това пак е път на развитие, като се надявам, че скоро ще съм готов да медитирам. А как си мечтая да овладея левитацията...ех, къде отидох. Не ми е време дори да помислям. Сега имам по-важна работа, и тука да не ви карам да четете глупости, извинете за което. Чао, отървавам ви.

Вяра в духа и дух във вярата- дори и на принципа на пълната случайност един съвършен човек (тяло и дух в едно) може да постига успехи. На мен ми са се случвали такива неща, но нали не съм съвършен (тяло и дух в едно), просто не разбрах откъде ми е дошло. Пример- веднъж просто поисках нещо да се случи и то се случи при шанс 8000:1. Не е ли абсурдно. Но да знаете, че това беше в момент, в който почувствах как духа ме обладава и съзнанието ми е слабо и се пречупва- бях доста неадекватен като резултат. А как ми се иска, ИСКА МИ СЕ!!!, ден като онзи да ми беше ежедневието. Аз нощта преди въпросния ден се опитах да достигна душата си чрез съзнанието и се почувствах както никога преди- неописуемо е - така че онази случайност явно не беше случайност. Помагаше ми любовта да открия един човек- ето, че си го казах. Сила е любовта, може би любовта не е нищо по-различно от духовна връзка, която винаги може да помогне да две души да се открият. Нямал съм приятелка и не съм на ти с любовта, но съм я усещал и...да!- велико е. Аз търся някакво съвършенство във връзка мъж-жена, но това си е изгубена кауза направо - шанса е 999999999999999999999999999999:1. А сега да я видим любовта какви магии може- точно това ми е бариерата- вярата ми се пречупи- а с какво започнах- "Вяра в духа и дух във вярата" - сега докато писах това и разбрах грешката си. Е, ако си върна вярата...

Може би това се отнася не само до бойното изкуство, но и до начина на живот като цяло. Има една истина, но тя е толкова дълбока и обхватна, че тя ще се разкрива пред нас парченце по парченце в течение на много време.

За мен да преминеш в друг вид начин на гледане е нещо много висше. Но не да си представяш бръмбарчета и калинки, а нешо по-практично. Примерно ако си математик да виждаш всеки предмет като съвкупност от фигури и много други елементи, част от математиката. Ако си биолог (случая с нашия човек), то като видиш човек и да чувстваш анатомията му. Най-великите майстори-лечители са можели от един поглед да преценят ок както си болен и да те излекуват за по-кратко време, отколкото си предполагал, че е възможно това. Химикът примерно от един поглед върху сплав може да ти каже от какво е съставена тя. Както и автомобилния инжинер само като чуе двигателя и казва къде са му проблемите. Но всичко това което казах е за велики майстори, достигнали определен вид съвършенство. За мен отношението дух-материя е неизменно и ако едното започва да липсва нещо не е наред. Буда е стигнал навремето до това прозрение след дълга медитация. Ако постигнеш свобода от материалната природа не е възможно сливането дух-тяло, защото тялото вече е изключено от сметките. Мозъкът на човека е нещо материално, в което се крие съзнанието на човека. Съзнанието на човека, братя и сестри, е материя. Както компютъра съхранява данни и взема сам решения, но човека има душа=чувства, което означава, че свободата от материалната природа значи освобождаване не на на съзнанието, а от съзнанието. Хората, постигнали свобода от съзнанието се наричат психично болни хора, така че смятам, че не бива да се стремим към такъв вид свобода. Аз пак да се върна на моето тяло+дух=съвършенство 1 степен, следователно път към по-горен свят (по-близо до Бог). До там да я докараме, пък после ще видим.

По добре е враждите да се забравят. Когато човек се освободи от отрицателното в себе си, то и неизказаната враждебност отминава. Бъдете силни тялом и духом. А най-силните хора са хванатите за ръце (метафора- не че пояснявам, но съм свикнал да говоря с хора с тотално затворено съзнание, които не виждат нито ирония, нито метафоти...). Любовта убива омразата. Омразата НЕ убива любовта, по скоро я приспива, тоест прави хората слепи за нея (човек няма силата да влияе на любовта- тя не му принадлежи, но ако я чувства е по-силен и вижда всичко по-хубаво). Тъй като някой хора напуснаха границите на темата аз искам да върна влака в релсите му- Бог за мен е съвършен, но съвършенството не е абсолютно, а подлежи на усъвършенстване. И така най-съвършения от всички е Бог. Той за мен е в завършен вид от гледна точка на това, че е слял напълно дух с тяло, това към което човек се стреми на първо време. Това всъщност си мисля, че е един вид съвършенство над това, което ние познаваме като възможно, а съвършенството на Бог е много безкрай пъти по-съвършено. И така се налага да се върнем на идеята за ангелското съзнание- наистина да коментираме Бог без да имаме такова ниво може би е смешно, до степен в която не може да разсмее никого. Може би ако коментираме дали човек се развива или е статичен ще достигнем до някакъв отговор, но за Бог- къде отиваме. Първо скочи 2 метра и после мисли за един безкрай светлинни години. Ще стигнеш до прозрението, че е време да скочиш 2 метра и 10 сантиметра, а другото е много далече. Нещо в темата май куца.

Аз подкрепям мнението, че има само едно бойно изкуство- универсално и съвършено. Всичко открито от човека е част от него, но има и грешни техники, които са измисляни от хора, които до никакви прозрения не са стигнали, ами са видели нещо и по памет са го възпроизвели. Даже Нинджа-цу е така, разбира се после е било доразвивано в определени насоки, но поради начинът му на прилагане е злините, които е причинило на света му е била отредена съдбата да изчезне и бъде забравено. За универсалното бойно изкуство: -достига се само от чисти духовно хора,отдадени на духа. -в абсолютна цялост до него могат да се докоснат само хора, слели се с духа. -след абсолютното му овладяване човека е неуязвим, защото е слят с духа, а духа е неуязвим, следователно се потвърждава първото. -пътят към постигане на извисяване е трениране на тялото и волята, чрез определени упражнения- може би в Шаолин в до най-голяма степен се пазят нужните техники, но съдбата на човек е ако търси да намира, тоест- има пръснати из света пазители на тайните. -Бодхидарма е с тези, които го търсят- неговият дух е с нас, защото неговата карма е свещена и докато има грешници, той ще е с тях да им помага. Важно е обаче хората да търсят и да се стремят. -истина е обаче, че Йогата е задължителна за стремящия се, защото ако тялото не е разтегнато и в хармония с духа няма да има прогрес. -пътят към съвършенството изисква да се доверяваш на духа в себе си и да следваш тласъка. -лошият човек не може да достигне съвършенсво, защото търпението и вярата, които се изискват са неприсъщи за него

Уф, че не ми се спори... Кунг-фу на китайски означава тежък труд. Който е тренирал истинското първично универсално кунг-фу знае, че е съвършено, но изисква невероятни усилия. Ушу е кунг-фу в олекотен вариант. Лечебна гимнастика, но истинското бойно изкуство е едно...ама наистина не ми се спори за история, легенди и пр. ,защото нищо не може да се докаже. Просто съм гледал тренировки по Ушу и не е същото, което аз тренирам, а е точно гимнастика, в която движенията наподобяват бойни такива. По трениращите не тече пот като река, само повтарят, че е рано за по-големи натоварвания, после по-старите казват, че на тази възраст трябва по-леко. Просто не е така. Като почувстваш, че ти става лошо спираш, но не и когато просто се измориш. Пътят към езотериката не е вяра без труд, а вяра и труд заедно. Цигун се тренира може би най-тежко, а не съм видял в ушу да тренират наистина цигун. Нали знаете, че като си помогнеш сам, ще ти помогне и господ, а на тези, които чакат само на Него и не вършат нищо...има да чакат.

Имало едно време един индийски принц и лечител на име Бодхидарма. Баща му искал на всяка цена да го прави крал, но той търсел духовното и намерил учител, който да го посвети в тайните науки. Бодхидарма веднъж като отишъл да лекува прокаженици и бил пребит, вероятно там се ражда и идеята за система на самозащита. Учителят му го пратил в Китай и там той опитал да разпространи учението. Не става така и Бодхидарма отива в Шаолин. Там над манастира медитира 9 години в една пещера. Един ден манастира бива нападнат, ограбен и опоражен. Няколко монаха биват убити. Бодхидарма като вижда ужаса,(а монасите тогава, въпреки че са били духовно силни са били дебели и отпуснати) и решава да научи монасите на самозащита (има различни мнения кога точно е създадено кунг-фу, но може и да е било след нападането на манастира, или след като са пребили Бодхидарма, или когато е медитирал 9 години, а според мен той през цялото това време го е мислил. Може би след като е постигнал прозрение и съвършената система за самозащита да му е била дадена отгоре, но със сигурност преди това е измислял работи и е тренирал здраво). След около 6 години манастирът бива отново нападнат. За тези 6 години монасите са тренирали без да спират (кунг-фу е начин на живот, дори и почивките са част от тренировката). Като се пазели монасите и викали на учителя "Учителю позволи да ги убием" Бодхидарма е казвал "Не може, ами Буда", но след като размислил и казал "Убивайте, Буда ще ни прости" (сега да уточня, че тези които са щели да убиват са сган, която се състои от наемници на зъл император, който тероризира цял Китай тогава и дори убива жени, деца, монаси...) Легендата разказва, че 2000 души добре обучена и добре въоръжена армия за 5-6 часа бива покосена. Тоягите на монасите се въртели по-бързо от съвременните вентилаторни перки. Друга легенда е, че Бодхидарма е бил мек като памук. Тоест, не боли като те бие Бодхидарма. Той заради статута си на лечител и владеенето на акупунктура дори стигнал такова майсторство, че да леува хората, с които се бие. От друга страна реши ли да убива му е нувен един удар. Или да парализира/да хвърли в безсъзнание за отрязък от време след което на човека нищо му няма. Това са все легенди, но бих искал някой да каже нешо повече или дори да намери грешки в това което съм казал.

Ха-ха, груба енергия. А аз си мислех, че венъж овладяна енергията на Цигуна може да бъде и мека и твърда. Тоест оттласкващите удари не са груби- все едно политаш назад, после нищо ти няма, наистина. Сега да уточня, че учителя ми се занимава и с Хата Йога и каза, че като изучим основите на бойното изкуство за да станем наистина добри ще задължително да се занимаваме с Иога. Също медитация, левитация. А Цигун на всяка тренировка се упражнява. Но като цяло моят учител е почитател на естествения път на развитие. Според него след много тежки тренировки човек е в състояние да почувства енергията си и тогава сам ще намери нужда от медитация за овладяването и. Важно е търпението. Първата ми тренировка беше да чакам над 2 часа на един дъжд. Изчаках. Един от другите ученици беше при мен да види как ще се държа- дали няма да се изнервя. Не се изнервих, защото не за първи път чувам за учителски приоми. Тоест сетих се доста бързо (като мина 1 час усетих абсурдността на такова закъснение). А другият ученик ми обясняваше как учителят доста често така закъснявал- да бе и някой ще го чака(усетих, че не може да е вярно). После ме водиха в един гараж, после по едни планински баири, ама аз съм свикнал и не го приех като изпитания.

Здравейте, аз съм нов, не само във форума, но и езотериката. И като за първо мнение да кажа как започна всичко. Ами без подробности ще кажа, че съдбата беше благосклонна към мен и ме срещна с човек, който ми стана учител. Аз изучавам тайните на кунг-фу, а ако не знаете ще ви разкажа за каква езотерика става въпрос там. Ако ви интересува. Не знам как вие си тренирате духа- при мен това става като се подлагам на тежки тренировки, където понякога си има направо изпитания за духа, но най-голямото изпитание разбира се е постоянството.