Rwanda

Здравейте, може ли някой да ми препоръча СПЕШНО добър психиатър в Стара Загора? Става въпрос за 40г мъж със симптоми на дезориентираност, невъзможност да разбере смисъла на кратки изречения, халюцинации от няколко дни. Кръв, урина, скенер-не показват физически проблем. Благодаря предварително.

Точно така. Ти би действала според твоето възпитание и разбирания. Той е действал според своите си. Те са просто различни. Аз и след 10 години семейни отношения още изпадам в такива ситуации с моя партньор. Просто познавайки и неговото семейство вече, съм по-толерантна към тези различия. Затова и казах, че най-хармоничните отношения са между хора със сходни разбирания/усещания, бекграунд. Струва ми се, че ти търсиш от нас отговор дали това е “нормално”, защото не искаш да инвестираш време и усилия в отношения, които може и да се окажат обречени. Единствено ти, ако си позволиш да опознаеш човека, ще разбереш дали твоята норма за “нормално” съвпада с неговата. На този етап обаче всичко трябва да е просто забавно и приятно

Цитат: Вие как преценявате ситуацията, има ли психологическо обяснение? Има. Нарича се его. Пиша с най-добри чувства, разбира се. Аз разбирам откъде идват мислите ти. Но е полезно да приемеш, че твоето его те кара да се чувстваш по този начин, не момчето. Вашето познанство е от твърде скоро и няма как връзката все още да е толкова специална и ексклузивна. Това че сте били на среща, не означава, че той е ограничен да общува с други жени, а още повече да прикрива това. Подкрепям поста на Александър. Когато човек не е сигурен в себе си, иска постоянно доказателство, че е специален. Но увереността идва отвътре навън, не обратното. Въпросното момче най-вероятно дори и не знае, че невинното (предполагам) споделяне, може да натиска определени поведенчески бутони у теб. Но не е ли това най-хубавото във връзките-да запазиш идентичността си и да бъдеш обичан и приеман заради нея. Ако той с неговата откровеност и реакции ти носи дискомфорт, значи сте с различни разбирания в общуването и единствено напрежение, друго не мисля, че може да излезе от ситуацията. Най-хармоничните връзки са между хора, които имат сходни разбирания/усещане за различните ситуации, в които биха могли да попаднат по време на житейския си път. И ако вашите се разминават, може би това не е човекът за теб. Но според мен е твърде рано да знаеш това със сигурност. Аз бих работила върху самочувствието си, отколкото да анализирам него. Един човек се опознава дълги години време, моят опит показва. След време можеш и да разбереш мотивите му и обяснението да е просто, но за теб по-полезно е фокусът да е върху теб.

Мисля че за доста от четящите темата беше ясно, че това ще е най-вероятният вариант на развитие на ситуацията. Поздравявам те за смелостта и разума, които си намерила у себе си. Така даваш шанс на теб и детенцето ти да бъдете щастливи. Като майка вече си осъзнала, че си отговорна за малкия свят, който създаваш за детето си, разбираш отговорността, която носиш от решенията си. Не се примирявай и търси най-доброто за двама ви. Успех!

Ох, миличка! Изпращам ти много прегръдки. Имаш ли роднини наблизо? Или не можеш ли да помолиш приятелка да ти помогне с детенце, за да се погрижиш за себе си - да посетиш лекар, психотерапевт, или просто да отпочинеш дори и за кратко? Не се съмнявам, че ситуацията в семейството е напрегната, но имай в предвид, че по принцип периодът с новородено е труден и всичко изглежда дори по-черно. Просто си давай кураж и всеки възможен момент излизай навън и бъди сред хора, за да сваляш напрежението от еднообразното ежедневие и недоспиване. А ако дори имаш и най-малки съмнения за твоята сигурност или на детенцето ви, обърни се към близките си и дай гласност за това, което те смущава. Просто не минавай сама през този период!

Мисля, че е нужно да се погледне и от друга перспектива над ситуацията. Имах приятелка, която започна връзка с женен мъж, доста по-голям от нея. Постоянно я молеше да прояви търпение и той ще се раздели със законната си съпруга, защото нямало обич и разбирателство помежду им. Трябва да си призная, това ми звучеше толкова заучено. А моята приятелка много страдаше няколко години, защото освен друго, той беше и изключително ревнив, дори и към приятелките й. Аз всячески се опитвах с мекота да й отворя очите, но тя твърдеше, че само веднъж да заживеят заедно и всичко ще се подреди. Мислех си "Милата ми тя! Колко си умна и колко наивна в същото време!". Обаче наистина след няколко години той намери сили да се раздели със съпругата си (която знаеше за неговата паралелна връзка), заживя заедно с моята приятелка, ожениха се официално, имат дете и след толкова години заедно са наистина много щастливи. Дори той вече не е контролиращия човек, който бях убедена, че ще бъде винаги. И такова развитие могат да имат тези триъгълни отношения. При всеки е различно. Въпросът е в друго. Ти наясно ли си дали и доколко искаш да инвестираш във вашата връзка? И той, след като не дава индикации, че има желание да официализира отношенията ви, според теб не означава ли, че не е заинтересован? Все пак не сте от месец-два заедно. Може просто да му е комфортно с положението, в което е. За което няма вина, ако не ти е предлагал и обещавал друго. Но ако ти искаш нещо различно от това, то знаеш, че изходът рано или късно е един. Ти какво искаш?

Ти щастлив ли си в Германия? Успя ли да се интегрираш успешно? Имаш ли среда, приятели и т.н? Чувстваш ли се донякъде подценен, само защото си източноевропеец и трябва да се доказваш повече? Питам, защото аз самата от много години не живея в България и ми е интересно как се справят със стреса останалите. Ти на няколко пъти споменаваш (според мен излишно) българите/българско/България в негативен смисъл. И все пак си тук в български форум и търсиш съвет от български психотерапевти. И не, въпросите ти никак не бяха риторични, а зов за помощ. Тези български психотерапевти са помогнали на толкова много хора по същите тези методи, които предлагат и на теб. И те са във този форум напълно безвъзмездно, отделяйки време от натоварения си график. Едва ли са толкова некомпетентни, щом хора от чужбина им се молят постоянно да провеждат сесии дори по скайп. Може просто да не резонират с твоите представи за това как трябва да протече една психотерапия, но не забравяй, че те и не привеждат такава с теб, а само ти дават насоки. Нямаш някакъв нечуван и необикновен проблем. Често хора имат твоите оплаквания. Можеш да не вземаш мнението ми за меродавно, но според мен трябва да отстъпиш малко и да позволиш на психотерапевт да ти помогне да се справиш с тревожните ти пристъпи. Избери този, който ти резонира и можеш да се довериш и се дръж за тази терапия, тя няма да ти навреди. Ако аз бях истински отчаяна, щях да пробвам всички методи само да си помогна. И все пак нещо, върху което да мислиш-в твоята терапия ти очакваш да ти кажат, че си добре или да се почувстваш добре? Надявам се скоро да се похвалиш с добри резултати и да ни докажеш, че сме били в грешка и не сме те разбрали правилно. Успех!

След като психотерапевтите в Германия толкова добре разбират пациентите си, ти защо продължаваш да търсиш мнението на психотерапевтите в този форум? Защо нямаш доверие нито на едните, нито на другите?

Съществуват 5 езика на любовта-утвърдителни думи, физическо докосване, подаръци, помощ, качествено време. Всеки може да дава преимущество на различен език и да възприема проявите на любовта чрез този език. Така че, ако аз се нуждая от физически контакт, за да се чувствам обичана, понякога погрешно мога да изразявам само така любовта си. Но ако човекът до мен "говори"на друг език на любовта и например има нужда да "чува" любовта (утвърдителни думи), то той няма да се чувства напълно обичан от мен. Доста често има разминаване, въпреки желанието ни да направим другите щастливи. Просто говорим понякога на различни езици. Това е книгата: http://4eti.me/петте-езика-на-любовта-гари-чапман/ Много е полезна. Има и издание за децата и как да говорим техния език на любовта, за да растат обичани.

В живота си човек винаги се среща с хора, с които няма да се сближи или направо няма да се хареса. Увереният, приемащ се и обичащ се човек не се притеснява да прояви своите предпочитания и да изгради по-близки отношения с един човек, а с друг-не. И това не е проблем. Защото хората се събират по сходни интереси, характер, въобще светоусещане. Ти ще имаш твоите приятели-съмишленици, друг-своите. Но това не означава, че си по-малко цЕнен. Просто хората имат различни вкусове и нужди. Съветвам те да пестиш енергията си да задоволяваш нечии други интереси, за да се харесаш, а да се насочиш към това как да ти е още по-приятно с хората, които са ти по-сходни на твоя характер. С всичко останали просто приеми, че трябва да имаш едно нормално общуване. "Тоест когато спра да търся всякакво одобрение от хората, тогава ще бъда по-успешен и положителната промяна ще се случи, така ли е?" Не можеш да имаш одобрението на всички, но можеш да си избереш няколко близки и ценни за теб хора, чиито мнение и насоки, да са ти от полза. Но като цяло като останеш сам със себе си, когато знаеш, че никой не те наблюдава, критикува или хвали, като се запиташ аз добър човек ли съм, гордея ли се със себе си, и отговориш Да, това е най-добрият ориентир, че си на прав път. Само имай търпение и упоритост.

А на мен ми звучи като опит да се похвалиш, но търсиш някой друг да те похвали. Струва ми се, че още търсиш все пак одобрение за себе си и своите действия. А може би не се чувстваш като пълен победител, защото си неуверен, че всички тези чудесни неща, които си постигнал, не са се утвърдили все още достатъчно. Здравите устои се градят бавно. И искат истински житейски опит, за да докажат устойчивостта си. Или с други думи след многото четене, трябва да приложиш всичко на практика, за да го изпиташ и утвърдиш. А това определено отнеме повече от няколко месеца време. Обаче браво, момче! Поздравления колко много си постигнал за този период!

Добри новини! Сумата за лечение, която изглеждаше непосилна, е събрана вече благодарение на хилядите състрадателни и добри хора, както и благодарение на един голям благодетел, който ще направи своето дарение директно към болничното заведение. От тук насетне всичко е в Божиите ръце и се молим Гери да се излекува и възстанови бързо.

Мен много силно ме разчувства това, че животът може да има парична измеримост. Сумата е огромна, но кой родител може да живее с мисълта, че не е опитал, дори и само шанс за излекуване да има? Представете си някой да оцени живота на вашето детенце на сума, която е непосилна и така да ви отнеме дори шанса да опитате да го спасите. Какви гаранции се търсят?!? Това не е инвестиция, която да носи сигурна печалба, а опит да се спаси един човешки живот, още в началото на своя път. Затова нека бъдем съпричастни и помогнем с колкото и каквото можем!

Мен много силно ме разчувства това, че животът може да има парична измеримост. Сумата е огромна, но кой родител може да живее с мисълта, че не е опитал, дори и само шанс за излекуване да има? Представете си някой да оцени живота на вашето детенце на сума, която е непосилна и така да ви отнеме дори шанса да опитате да го спасите. Какви гаранции се търсят?!? Това не е инвестиция, която да носи сигурна печалба, а опит да се спаси един човешки живот, още в началото на своя път. Затова нека бъдем съпричастни и помогнем с колкото и каквото можем!

5-годишно момиченце от София се нуждае от спешно лечение в Германия, за да продължи да живее. Гери има тежко онкологично заболяване и въпреки направени операция у нас и химиотерапии, животът на детето е в сериозна опасност. Лекари в Германия дават надежда, че Гери ще живее, но сумата нужна за лечението е непосилна за семейството. Ако искате да помогнете на Гери: Дарителскa сметкa в лева: IBAN: BG59STSA93000024022242 BIC: STSABGSF Tитуляр: Камелия Георгиева Младенова (майка на Гери) Мейлът към PayPal сметката e: mladenovakameliya@gmail.com За повече информация: http://nova.bg/news/view/2016/11/21/165625/зов-за-помощ-5-годишната-гери-се-нуждае-от-600-000-евро-за-да-живее/