ISTORIK

Ето списъци на частните училища в България: http://www.schoolsbulgaria.com/ http://chastniuchilishta.start.bg/ Ето и едно много интересно частно училище, посветено на българската култура - Частно училище по българска култура "Цар Симеон I", с. Сладка вода , Варненска област: http://www.sladkavoda.com/index.php Една от целите на училището е да се разработи нова образователна система, наречена конструктивно обучение. Същността на конструктивното обучение е следната: знанията и информацията, които учениците получават, са основни, ключови, конструктивни за всяка отделна дисциплина. Когато децата усвоят един скелет от съществена информация, натрупването на детайлите е въпрос на време, на интереси и на жизнен опит. Тази система дава възможност за енциклопедичност на знанията. Разширени са учебните програми по всички учебни дисциплини. Разработени са и нови помагала. Животът в училището развива у децата отговорност, самостоятелност, умение за работа в екип, творческо мислене, свободен дух. Престоят в училището оказва трайно положително влияние върху тяхното мислене, интереси, мироглед, морал и светоусещане. Учениците (от I до IV клас) изучават следните дисциплини: съвременна култура, български език, математика, компютърни науки, бойни изкуства, йога, светознание, гражданско образование и етика, краснопис, шахмат, етнография, народно пеене, астрономия, анатомия, английски език, езда... http://www.sladkavoda.com/disciplini.php

Доколкото разбирам, не става дума за въвеждането на задължителна учебна дисциплина. Става дума за СИП - свободно избираема подготовка. Тя се провежда извънкласно, т.е. - във времето преди или след редовните учебни часове, в зависимост от това, в коя смяна учат учениците, избрали даден СИП. Какво ще се изучава? Правилата за движение на фигурите, дебюти, мителшпили, ендшпили, стратегията и тактиката на играта... Удоволствието от шахмата се увеличава с напредването в него. Шахматът е едновременно наука, изкуство и игра. Да си вадиш почтено хляба с професионален шахмат не е никак лошо, стига да си "напред с материала". Може пък Веселин Топалов и Антоанета Стефанова да се сдобият с последователи сред младите поколения... Дай, Боже! По време на археологически разкопки в Плиска са открити няколко шахматни фигури, което означава само едно - българите играят шахмат още в ранното средновековие! Тази традиция е жива и днес. За всички онези ученици, които не желаят да изучават шахмата, има множество други СИП-ове: музикален инструмент (китара, цигулка, пиано, акордеон и др.), танци (модерни, народни, латино, класически и др.), спортове (футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, плуване, фитнес и др.), бойни изкуства (карате, джудо, таекуондо, чан чуан, винг чун и др.), актьорско майсторство, изобразително изкуство, пеене, фотография, компютърна графика... Не е като да няма.

Не, аз изобщо не съм запознат със средновековната история и археология на България. Специализирал съм средновековна марсианска история - по програма на ЕС за обмен между студенти земляни и марсианци. --- Би ли изяснил за какви масови кланета в Отвъддунавска България иде реч? От страна на кого, над какво население и в коя година (или - в кои години) са били извършени те? И още - в кои исторически извори се споменават или с какъв археологически материал са доказани? Знаем, че Симеон е воювал срещу маджарите, но военните действия срещу тях не са били започнати от него; напротив - самите маджари са нахлували в българските земи - подтиквани от Византия.

Иваиле, това съм го писал аз през 2004 г. по повод празника и го четох пред учениците си и в читалището на селото, в което учителствах. После го пуснах и на няколко места в интернет. В първия сайт липсва първоизточника (http://daobg.com/ или http://nauka.bg/forum/). Във втория сайт си пише най-отдолу, че е взето от (моя блог в) сайта за бойни изкуства http://daobg.com/. Не се учудвам, че текстът е бил копиран тук и там. Явно се харесва на читателите. Виждал съм го вмъкнат в други слова, виждал съм го и в някакъв местен вестник в Пловдив (не помня вече - кой вестник) и в някаква местна безплатна рекламна брошура. Напоследък намирам все повече свои текстове и в http://pomagalo.com/, без да съм давал съгласието си те да бъдат копирани където и да е. Така че, моля - по-полека с обвиненията в плагиатство! Не знам как звучи или как ти си мислиш, че трябва да звучи. Казваш - "банално" звучал... Писал съм го през нощта, така че може би той не е идеален. От друга страна, не съм си и помислял, че текстът ще се хареса всекиму. Ако на някого не му харесва, моля, напишете по-хубав! Ако модераторите преценят, може да изтрият темата! --- За 52-та болярски рода си пише в историческите извори: - кореспонденцията на Борис I - Михаил с папа Николай I, по-точно - писмото с отговорите (106 на брой) на папата, откъдето се разбира, че българският владетел иска прошка от него за това свое деяние - Бертинските анали - Продължителят на Бертинските анали (архиепископ Хинкмар) - Продължителят на Теофан За свалянето на Владимир-Расате от престола: - Хрониката на Регинон - "Чудото на св. Георги с българина" (старобългарски апокрифен разказ) Византийските историци и писатели споменават тези събития мимоходом, а българските ги подминават с мълчание, вероятно - за да не опетнят името на владетеля, обявен от Църквата за светец. По темата са писали видни наши историци: В. Златарски, П. Мутафчиев, Т. Събев, В. Гюзелев, П. Петров, Ал. Бурмов, Ив. Божилов, Г. Бакалов и др. За перипетиите около процеса на покръстването на българския народ може да се прочете и във всеки учебник по история за 8-ми и за 11-ти клас. Надявам се, че отговорът ми те удовлетворява...

Пускам текста малко предварително, за да могат колегите да го използват в училището, в което преподават.

Слово за народните будители (Чете се пред публика в деня на празника) Честит празник на всички, които се чувстват народни будители! Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането. За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. През 1922 г., народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа. През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура... И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа. Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете. Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. Показателен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН. На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане. Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона. През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят. Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата. Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. “свети Седмочисленици” – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен. Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма. Нашите средновековни предци вярвали, че “Голи са, без книги, всички народи!” Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним! Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане! За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството. Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух. Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие. Но защо наричаме борците за просвета с термина “будители”? Защото те “събуждат народа”, за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история... Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън. Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството... И кой, ако не – Църквата - спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българсия език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира? За съжаление, не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове. Възниква въпросът: Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители? Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. А българският национален идеал от Възраждането, все още, не е осъществен. Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация. Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.

Смяна на "чипа". Май точно това е необходимо... И понеже е невъзможно, изисква се реално образование (а не - по документ), изисква се и много четене...

Новите филми или новите сериали имаш предвид?

И какво печели от това? Разбиране, влизане "в положението" и съчувствие той получи - ОК. Обаче това с какво му помага, след като май не е склонен да подаде ръката си към нечия подадена към него ръка, за да бъде издърпан от блатото, в ковто сам е влязъл? Май вече е свикнал с това, че все повече и повече затъва и вече не му се излиза от това блато. Защото това блато си е неговото блато и той отдавна май се чувства съвсем уютно в него.

За силата на човешката воля можеш да прочетеш и в романа на Джек Лондон "Мартин Идън". http://chitanka.info/text/21608-martin-idyn

Я и аз да задам един бърз въпрос... А при не много висока температура, всъщност - ако все още човек не е съвсем отпаднал и все още може да контролира тялото си, трябва ли да се опитва да я повиши изкуствено (и това води ли до по-бързо убиване на вируса/бактерията) или трябва да се опитва изкуствено да я сваля? Като казвам да я усилва изкуствено, имам предвид предимно масаж, пиене на горещ чай (вода, мляко), някакви упражнения (лицеви опори, коремни преси, клякания, техники от карате), потапяне на краката в гореща вода + морска сол, взимане на душ с гореща вода... Такива неща...

Понякога това се оказва най-трудната стъпка.

Ще дам пример, свързан със заниманията с наука. И по-конкретно - с историята. Историята е основата на нашето съществуване. Без тази наука е немислимо нашето себепознаване и себеразбиране. "Без историята човек ще си остане дете, което никога няма да порасне" (спорд Цицерон). Историята е здравата земя, на която сме стъпили. Миналото винаги влияе върху бъдещето. Съзнателно или - не, ние прилагаме поуките от миналото към бъдещето и проектираме прозренията си от вчера върху нашите днес и утре. Целта на науката история е да събира коректни, достоверни и полезни данни и факти, с чиято помощ да създадем едно по-справедливо общество и едно по-добро бъдеще.

Направих интересна анкета за проблемите в училищното образование у нас. Хвърлете й едно око... Може да гласувате, а можее да добавите и още проблеми, които аз не съм засегнал. Ето и самата анкета: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14023

Страх от какво/кого? Разочарование от какво/кого? Паника - защо? В какви ситуации? Натрапливи мисли - какви? Само, че (може би!) полудявате? Или има и други? Възможно ли е това да се дължи на дистрес? И, ако е така, можете ли да избегнете ситуациите и/или хората, създаващи дистреса?

Интелигентността може да се определи като способност да се вземат бързо правилни решения в непознати ситуации. Според други определения интелигентността е потенциалната (вродена) способност на даден съзнателен индивид да прави изводи (умозаключения) върху дадена информация, като степента на интелигентност не зависи от количеството информация (знания и опит) натрупана от него. Умствена развитост, подготвеност към разбиране на теоретичните въпроси, към усвояване на научните познания; културност. Говорейки за интелигентността, имаме предвид способността на човека да мисли, да разсъждава, да решава проблеми, да разбира материалното и абстрактното. Интелигентността е считана и за отражение на личността, на характера и поведението, творческите умения и знанията. Оценката й се взима предвид във връзка с възможностите за образование и кариера. Редица мнения защитават наследствения характер на интелигентността и генетичната и обусловеност. С разчитането на човешкия геном, в резултат на задълбочените изследвания в генетиката изникват все повече основателни данни за това. Други автори обаче твърдят, че интелигентността е изцяло функция на социалния живот, образованието, възпитанието. Според тях децата на интелектуалци не дължат находчивостта си на унаследени гени, а всичко е въпрос на дисциплина, възпитание, стремеж на родителите да образоват децата си. Изключително много са опитите да се даде точно определение за същината на интелигентността като понятие и индивидуална характеристика на личността. А според вас, какво е да си интелигентен в днешно време?

Трябва да се захванеш с някакъв спорт, с фитнес или - с някое бойно изкуство. Проучи в интернет какви са възможностите за някакви тренировки в твоето населено място или - в близост до него.

Ти нямаш вина за взаимоотношенията на родителите ти един с друг. Дори и ти да не се беше раждала, те сигурно пак биха се развели - поради същата или поради друга причина. Казваш, че двамата са били скандалджии... Има една поговорка, която казва, че "два остри камъка брашно не мелят". Явно никой от тях двамата не е бил склонен да прави компромиси и да отстъпва.

Има ли изобщо такива беседи и, ако - да, то - на какви теми са те? А! Аз намерих темите!... Можете да им хвърлите едно око... Ето техния списък: http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&view=article&id=250&Itemid=64

"Ако (в края на обучението си) ученикът е останал ПОД нивото на своя учител, това е регрес, инволюция. Ако ученикът е достигнал нивото на своя учител, има застой. Ако ученикът е НАД нивото на своя учител, това вече е прогрес." Така ни казваше нашият учител по физика - Костадин Славов. Прекрасен човек, учител и колега.

Никът (прякорът) се използва за удобство. Ник може да бъде и собственото ти име, фамилията или името и фамилията ти. Когато никът е подходящ, би могъл да "каже" повече, отколкото - името и фамилията. Ще дам пример със себе си. Аз съм историк и затова съм избрал този ник. Избрах си го, и е на латиница, понеже в далечната 2006 г. все още бяхме много далече от фонетичната кирилица, а аз се чудех как да се нарека в чат програмата mIRC. И понеже istorik (с малки букви) беше заето, аз си го написах с главни букви - ISTORIK. Така влизам навсякъде в интернет. Така съм известен в Мрежата, пък даже - и извън нея. Ако се бях регистрирал тук (или в друг форум) с името си, нямаше да бъде ясно на онези, които ме познават, че това съм аз. Не съм се кръстил нито Баба Яга, нито Касчей Безсмъртни, нито Хитър Петър или по името на някой друг приказен, исторически, библейски или литературен персонаж. Не се притеснявам от това, че клиентите на няколко компютърни зали в родния ми град и повечето от потребителите на интернет форумите не знаят името ми (то не им говори нищо и няма да се сетят кой се "крие" зад него). Ако някой иска да научи нещо повече за мен, може да погледне в профила ми в съответния форум. Да попита... Аз не се крия. Не съм престъпник и не смятам да прекрачвам границите на закона, морала и благоприличието. За мен не е толкова важно с какво име се представя човек в интернет (форуми, сайтове, игри, чат програми и други), по-важно е какво дава на конкретия форум, доколко е полезен на другите потребители, споделя ли своите знания, умения и опит... Тук има много потребители, които са се регистрирали (с личното или с чуждо име, или с ник - няма значение) и само четат, а никога не са споделяли нищо - ни дума, ни вопъл, ни стон. Ако искаш да опознаеш някого, виж какви книги чете, какви филми гледа, какво работи, кои са приятелите му (офлайн и онлайн), как прекарва времето си... Какво дава на форумите, как оформя облика им... А това, как се е нарекъл, няма особено значение.

Над какво трябва да се замислиш (поне): 1. За образованието си. Трябва да завършиш минимум вечерна гимназия, за да приключиш със средното си образование. Може да изкараш курс за чужд език, шофьорски курс, курс за компютърни умения. Потърси възможности в най-близкото бюро по труда, в обучителни организации... После може да помислиш и за полувисше (в колеж) или висше образование (в университет). 2. За доходите си. Потърси някаква работа чрез бюрото по труда, сайтовете за работа, частните агенции за намиране на работа, местната община... Ако се уредиш да работиш някъде в симбиоза (в еко ферма, в манастир, при доброжелател) срещу подслон и/или храна също ще е добре. Може да потърсиш и възможности за работа като доброволец (безплатно, без храна, без подслон) в някоя фондация. От друга страна, можеш да кандидатстваш за заем в някоя банкова или по-скоро - в някоя небанкова институция. Но този заем ще трябва да се връща на равни месечни или седмични вноски. В по-голям град или в столицата ще има и повече работа, и повече възможности за развитие, но - и по-голяма конкуренция, и по-големи струпвания на хора,, по-голяма гъстота на населението. 3. За страховете си в компанията на (непознати?) хора. Ти все искаш да се срещнеш с някого, който да ти помогне, но от друга страна страниш от хората. Не разбирам защо трябва да се "сдухваш" (какво трябва да разбираме под тази дума?!) сред хора? Разбирам да не ти е приятно сред роднините ти, понеже били пияндета и скандалджии, но защо трябва да се притесняваш в компанията на нормални и доброжелателно настроени хора? 4. За психологическия си комфорт. И за тялото си. Наистина трябва да се свържеш колкото се може по-скоро с психотерапевт или с психиатър. Вземи направление от личния си лекар, ако имаш такъв. Ако нямаш личен лекар, намери си такъв. Трябва да се захванеш и с някакъв спорт, йога, бойно изкуство или нещо подобно, което да заякчи дробовете ти и тялото ти като цяло. 5. За напускането на родния дом. Ако не се уредиш да работиш срещу подслон, ще трябва да си потърсиш квартира. Друг вариант е да помислиш за някакъв дом за изоставени хора (временно), да потърсиш помощта на някоя фондация, на църква или на манастир, където да те приютят. Това - докато се намери някой, който да те вземе "под крилото си" или докато си намериш квартира. 6. За намирането на партньорка в живота. Хубаво е да се замислиш за намирането на своята "половинка" от противоположния пол. Има сайтове за запознанства, агенции за запознанства, а може и да я срещнеш на улицата, но за да стане последното възможно, ще трябва да спреш да избягваш човешката компания. Ще трябва да превъзмогнеш отвращението си спрямо хората. Все пак хората около теб не са канибали, вампири или зомбита и няма да те "изядат". 7. За самоучастието ти в твоето спасяване. Господ помага, но - едва след като си помогнеш и сам. Много малко са хората, които някой е хванал за ръчичка или ги носи на гръб безвъзмездно. Значи трябва да има и някакъв процент твое самоучастие. Не можеш да чакаш златната рибка, златната кокошка или вълшебната пръчица да ти "паднат от небето". Трябва да спреш да се самосъжаляваш и да търсиш съжалението на околните. Трябва поне да си съставиш план за излизане от ситуацията, от която искаш да се измъкнеш.

Всеки умира, но не всеки има смелостта да живее достойно.

Има една мисъл... Ако не можеш да промениш хората около себе си, опитай се да промениш себе си.

Любопитно е как се развива историята на Лорчето. Има ли някакво подобрение на ситуацията?