ISTORIK

Хубаво, ама защо се наричат така? Хакерът на собствените си сънища си ти, в момента, в който се опиташ да ги манипулираш съзнателно или подсъзнателно. А тези хакери на сънища могат ли да хакват и да манипулират нашите сънища или нашите желания?

Веднъж монахът Джуан Дзъ сънувал, че е пеперуда, една весело хвърчаща пеперуда. Радвал се от сърце и не съзнавал, че е Джуан Дзъ. Но внезапно се събудил, учудил се, че е Джуан Дзъ, и не могъл да разбере следното: дали всъщност той е Джуан Дзъ, който е сънувал, че е пеперуда, или пък е пеперуда, която сънува, че е Джуан Дзъ?!... Интересното става, когато се научим да контролираме сънищата си. (Не зная дали това има нещо общо с т.нар. "хакери на сънища" - термин, с който доста се спекулира, според мен.) Когато, заспивайки, оставяме някаква част от съзнанието си будно и то поема контрол над съня ни, тогава всичко, което ни се случва насън, е такова, каквото ние искаме да ни се случи. Във Вселената на нашите сънища има само един закон и това е нашият закон. Кеф ти е да летиш - летиш, кеф ти е да си нинджа - нинджа си, кеф ти е да ходиш по вода - ходиш по вода, Кеф ти е да се срещаш с исторически личности - срещаш се с която си искаш историческа личност, кеф ти е да сънуваш продължението на някой филм или на някоя книга - е, съниваш го такова, каквото те кефи! Искаш да тренираш в манастира Шаолин - тренираш там! Какви ролеви игри можеш да играеш на сън, какви книги-игри можеш да четеш насън - не е истина! Е, сънищата са коварни и си имат механизъм на противодействие (самозащита? огнена стена?, антивирусна програма?) - доста често ни изхвърлят, когато усетят, че се опитваме да ги овладеем. Най-често се прехвърляме от един сън в друг чрез "фалшиво събуждане". Както си сънуваме и тъкмо сме започнали да контролираме съня си... и изведнъж се събуждаме. Ама толкова реално се събуждаме, че даже не усещаме, че сънуваме нов сън. Сън, над който обаче (все още) нямаме контрол. В този момент е важно да си зададем въпроса: "Аз сега буден ли съм?" Сънищата са продукт на нашия мозък, но нима целият свят не е пряко отражение на информацията, която нашият мозък получава чрез сетивата и след това обработва и ни представя като "реалност". А и няма двама души, които да виждат света по един и същи начин.

Има ли вариант да го изпратите да учи "далеч от тате и мама" - в чужд град и на общежитие (много по-различно е, отколкото - на квартира)? Може да обявите, че ви трябват квартиранти за апартамента, а той - да ходи да учи (ще си плаща семестрите и книгите с парите от наема). А мислили ли сте вие да се изнесете на квартира? Като ви чета, имам усещането, че всъщност искате да се отървете (поне - за малко) от всички около себе си. Ако не можете да го направите офлайн, опитайте се да го направите онлайн - играйте на някакви компютърни игри (трепете чудовища, докато се успокоите), пишете във форуми, нещо такова... Или пък се запишете вие за студент, за да се махнете за малко (поне - по време на сесиите) от семейството си, не за друго, а - за да не ги мислите. Има студенти на по 75 години, така че не виждам какво би могло да ви попречи. Разбира се, отстрани съвети лесно се дават, а трудностите по изпълннието им остават за този, който ги е поискал. В този ход на мисли, вие решавате кои съвети да послушате. Имал съм ученици, които са деца на гимназиални и университетски преподаватели - те всичките бяха за пример. А малко от децата на начални учителки ставаха за ученици - без домашни, не учат, не участват в час... просто присъстват физически в класната стая.

Според мен би трябвало във всяко училище да се направи - по модела на университетите - по един учебен отдел (отделно от счетоводителката и другата жена, дето се занимава със стажа и бумащината - личен състав и човешки ресурси или както там се нарича длъжността й), в който да бъдат назначени безработни учители, които да се занимават с всички щуротии, свързани с училищната бумащина - изчисляване на ученическите отсъствия, попълване на купища бюрократични документи, преписи на лични картони на учениците и така нататък, тоест - да се занимават с всичко, което затормозява подготовката на уроци, преподаването и възпитаването. С други думи - тези хора няма да готвят уроци и да преподават, няма да готвят и да оценяват контролни работи и тестове, но пък онези, които се занимават с това, няма да се занимават с простотии, от които само се затъпява. Ако някой министър на образОванието (а не - на образУванието!) въведе т.нар. "учебен отдел" в основното и средното образование, той ще бъде запомнен само с добро.

Интересни са. Отнасят се до различни аспекти от китайската медицина. Аз само заради изображенията ги посочвам обаче. Препоръчвам на автора на темата да посети иглотерапевт, енерготерапевт или специалист по китайска медицина. Между другото, продават се в аптеките и в големите вериги супермаркети някакви хапчета - смес между билките гинко билоба и жен шен. Но първо ще трябва консултация с лекуващия го лекар относно тази интересна билкова комбинация. Аз не мога да кажа дали това лекарство (или хранителна добавка) е от полза в конкретния случай.

Нас ни учеха, че няма нито най-малко, нито най-голямо число. Има 0 + безкрайност и 0 - безкрайност. Или: - безкрайност 0 + безкрайност. В учебниците има правописни и пунктуационни грешки, има стари данни, има фактологически грешки (говоря за учебниците по история), учебниците не са актузлизирани в крак с развитието на науките (това е много трудно постижимо, ако те не се пренаписват на всеки 1-2 години), в много учебници има повече картинки, отколкото - текстове за четене (пак за учебниците по история иде реч). Много от учителите също не следят новостите в науката, която преподават. Спомням си, че моят учител по география имаше няколко дебели тетрадки голям формат с твърди корици. В тях записваше всяка интересна новост в областта на географията, икономиката, политиката, социологията... И ни ги съобщаваше. Веднъж дори ни каза някаква статистика за това, какъв по професия мъж иска до себе си съвременната (към 1991 г.) французойка - 1. масажист 2. жиголо 3. хлебар 4. месар 5. учител 6. телохранител 7. ... Нататък - до 10 - не си спомням как беше.

Дано тези картинки ти помогнат! http://www.squidoo.com/meridian-massage http://www.terramedica.sk/en/traditional-chinese-medicine-2 http://berkshirewoman.com/?p=211 http://www.empowher.com/wellness/content/traditional-chinese-medicine-and-meridians-body http://www.healingqigong.org/the-12-meridians http://www.google.bg/imgres?hl=en&gbv=2&biw=1280&bih=685&tbm=isch&tbnid=Pj-PoXU1mDVdnM:&imgrefurl=http://sageofspace.blogspot.com/2011/04/3rd-eye-head-meridians.html&docid=FOmut1YatbJY9M&imgurl=http://4.bp.blogspot.com/-dyUnmecKnuc/TbVqOJiD-GI/AAAAAAAAAC0/P6ODacis5L8/s1600/meridian%252Bentry%252Bpoints%252Bhead.jpg&w=640&h=391&ei=M3vRT7-AJMfIswaN_aXzDw&zoom=1&iact=hc&vpx=179&vpy=192&dur=1776&hovh=175&hovw=287&tx=185&ty=131&sig=100312520569395217496&page=4&tbnh=125&tbnw=205&start=68&ndsp=23&ved=1t:429,r:0,s:68,i:286

Защо трябва да изучаваме и да развиваме съзнанието си? Вашата мощ като човешко същество е свързана с вашето съзнание. Това е седалището на вашата свободна воля, способността ви да избирате (например – между добро и зло или между нужно/потребно и ненужно/непотребно). Ако можете да подобрите способността си да използвате своето съзнание, бихте могли да промените радикално живота си към по-добро. В действителност, развитието на вашето съзнание ще ви направи много по-добри в дългосрочен план, отколкото - всички други умения, които бихте могли да се развиете. Начинът, по който използвате своето съзнание до голяма степен предопределя това, как усещате реалността, как определяте всяко събитие, което ви се случва. Например, ако вие възприемате своето съществуване като болезнено по някакъв начин (прекалено трудно, депресиращо, скучно, достойно за съжаление, и т.н.), тогава може да се опитате да решите този проблем по два начина. Можете да работите, за да промените външната реалност (да спечелите повече пари, да смените работата си или да работите на няколко места, да завършите висше образование, да отслабнете, да намерите своя идеален партньор, да смените вида на прическата или на брадата си, да смените цвета на косата си, да мързелувате, и т.н.). Или можете да развивате съзнанието си до достигане на точката, откъдето вие ще бъдете в състояние да упражнявате по-голям контрол над мислите си и по този начин ще можете да прогонвате чувството на болка. Независимо от това какво решение ще вземете, то зависи от това, как определяте източника на болката. Ако определите нещо външно за себе си като източник на болка, тогава ще трябва да се справите с този външен източник. Понякога това е лесно, но друг път е почти невъзможно. И ако имате външен източник на болка, който не може да бъде елиминиран, ще бъдете в състояние на безпомощност и щ продължавате да изпитвате болка. Все пак, ако определите източника на болката си като произхождащ от вашите собствени мисли, тогава вашето решение е да бъдат променени нежеланите мисли. Това е едно от ключовите умения на съзнанието. Ако ви липсва това умение, не бихте могли надеждно да използвате този метод за премахване на болката. Вие просто ще пресъздавате мислено чувството на болка. Например, може да се чувствате стресирани и притеснени и да не можете да спрете мислите, които предизвикват дистрес и тревога в тялото ви. Но ако развивате все по-голямо умение да управлявате своето съзнание, бихте могли да научите как да създадете мир чрез промяна на своите мисли. Това е най-мощното решение на този проблем, защото тогава няма да има значение какво се случва отвън, винаги ще намирате начин, по който да прогоните болката от тялото си или – да излизате от ситуацията, която ви причинява болка. При ситуации на силен външен стрес (дистрес) и на големи трудности не винаги човек може да контролира успешно съзнанието си и да „поправи” околната среда. Но с практиката можете да се научите да използвате съзнанието си по такъв начин, че да успявате да се изплъзнете от страданието и да не създавате сами емоционална болка и страдания на себе си. Дотук говорехме само за емоционалната болка, но има хора, които са успели да развият съзнанието си до такава степен, че те могат да отстраним дори и физическата болка. Затова е ясно, една от причините да изучаваме съзнанието си е фактът, че го притежаваме. Друга добра прчина е тази, че ако се научим как да го развиваме, ще направим живота си много по-лесен. Точно както можем да се научим да използваме своето съзнание, така че да не създаваме болка за себе си (независимо от това, какво се случва с нас), можем също да се научим да създава удоволствие за себе си чрез предизвикване на приятни състояния на ума, например – покой, щастие, мир и др. Понякога е много полезно да чувстваме физическа болка. Физическата болка може да бъде симптом за някакво заболяване. В този случай тя не бива да бъде игнорирана или овладявана, преди да разберем нейното послание. Но след като вече сме разбрали посланието й, вече не се нуждаем от нея. Какво значи да растем като съзнателни хора? Това включва откриването на целта на нашия живот (разбира се, целта на живота не е той да свърши!), нейното приемане, възможността да се чувстваме по-мотивирани, по-енергични, и по-страстни, да постигнем стабилно финансово изобилие (но не – за сметка на нашата честност!), да правим това, което обичаме; да направим някакъв принос към човечеството, да осъзнаем истината за заобикалящия ни свят, да постигем будност на съзнанието си, самоконтрол, самопознание, просветление… Да изчистим паяжините в ума си… Трябва да носим отговорност за собственото си здравословно състояние, за развитието на кариерата си, за своите финансови доходи, за своите емоции, за своите навици, за взаимоотношенията ни с хората, животните и растенията около нас, за своите духовни убеждения. Трябва да можем да изразяваме и да споделяме своите знания и своите творчески дарби, да даваме и да получаваме любов, а също така – и да бъдем щастливи. Всичко това ще отнеме време, но не бива да забравяме, че процесът на духовно израстване продължава през целия ни съзнателен живот. Невъзможно е да се създаде някаква универсална рецепта за това, как да израстмен духовно, тъй като всеки човек върви по своя житейски път (а може и да кривне по някоя странична житейска пътека!), следва своята собствена карма и научава своите индивидуални уроци. Ако си представим процеса на духовно израстване като път или като стълбище, не бива да прескачаме нито една стъпка, нито едно стъпало по него. Трябва да постигнем вътрешен баланс, при който нашите мисли, чувства, действия, и всички наши знания и умения заработят заедно, за да създадем живота, който желаем и заслужаваме. Личностното развитие е трудна работа. Това изисква много време, търпение, воля, вяра и последователност. Невъзможно е в рамките на един човешки живот да се постигне съвършенството. Затова съвършенството е идеал. Но желанието този идеал да бъде постигнат е първата крачка по Пътя към постигането му. Трябва да поемем командването на своя собствен живот, да се научим да взимаме правилните решения, да превърнем света, в който живеем, в свой съюзник. Неделин Бояджиев По материали от: http://www.stevepavlina.com/ http://www.stevepavl...-consciousness/

Аз свързвам съзнателния живот със самоконтрол, самопознание, самоусъвършенстване, постигане на просветление и премъдрост.

Желание, мечта, намерение, вяра, воля, постоянство... - това са само думи от тълковния речник. Докато не предприемеш нещо, за да постигнеш или достигнеш желаното. Ако искаш да спечелиш от тотото, пусни фиш! Ако искаш да научиш китайски или японски език, запиши се в университета да учиш китайска или японска филология. Ако искаш да станеш велик боец, започни да треираш някое бойно изкуство. Ако искаш да изкачиш Хималаите, изучавай алпинизма! И така нататък. А защо ти е да можеш всичко това? За какво ти е да ставаш Супермен или Батман?

И аз мисля, че (за съжаление) не е възможно да прочетеш една книга (която и да е тя!), да я сложиш под възглавницата си и на сутринта да постигнеш нещо, което до вчера не си можел. Може да си вземеш някой изпит, но да полетиш, за започнеш да плуваш или да станеш нинджа е невъзможно ЕДИНСТВЕНО с четене на книги и гледане на филми. Не става и САМО с вяра, колкото и силна и непоколебима да е тя.

Ще видим, чакай първо да ги преведа! Те са 3-4 статии. Мисля, че ще е по-добре да бъдат в отделна тема. Да видя първо резултата, после ще мисля къде да ги сложа...

Интернетът ми е зле. Опитах се да напиша това: Не. Не ти се подигравам, ако това си мислиш. Казвам, че искаш да постигнеш (не)възможното. Невъзможното за един, вероятно е възможно за друг. Мойсей успя да раздели морето на две, защото вярваше, че ще успее. Той не го искаше за себе си, а - за своя народ. А египтяните, с техните многобройни богове, не знаеха на кого от тях да се молят, та морските води да не ги залеят. И, докато се чудеха на кой свой бог да се молят да ги съхрани, докато прекосят Червено море и догонят бягащите египтяни, богът на евреите помогна на своя наод да премине на отсрещния морски бряг и събра морето, за да унищожи преследвачите му. Господ-Бог отвори път там, където всички пътища свършват. Научното обяснение е, че това е станало или чрез ураганен вятър, който е отворил проход или - чрез издигане на "мост" от земна маса при разместване на земните пластове. Опитвам се да кажа, че трябва да се потърси научното обяснение на тези феномени. --- Може малко да съм попресилил нещата; просто изброих няколко любопитни чудеса, предимно - библейски. Колкото до ходенето под вода... Първите водолази са от времето на Александър III Македонски (Велики). Извършвали саботажи - потопявали кораби и лодки, подкопавали стени на крайморски крепости, разузнавали...

Не. Не ти се подигравам, ако това си мислиш. Казвам, че искаш да постигнеш (не)възможното. Невъзможното за един, вероятно е възможно за друг. Мойсей успя да раздели морето на две, защото вярваше, че ще успее. Той не го искаше за себе си, а - за своя народ. <p>А египтяните, с техните многобройни богове, не знаеха на кого от тях да се молят, та морските води да не ги залеят. И, докато

Не. Не ти се подигравам, ако това си мислиш. Казвам, че искаш да постигнеш (не)възможното. Невъзможното за един, вероятно е възможно за друг. Мойсей успя да раздели морето на две, защото вярваше, че ще успее. Той не го искаше за себе си, а - за своя народ. <p>А египтяните, с техните многобройни богове, не знаеха на кого от тях да се молят, та морските в%

Чудя се дали чрез разширяване на съзнанието и чрез отделяне на духа от тялото, чрез преминаване в безтелесно състояние, превръщане в дух, това ще бъде постижимо? И така - първата стъпка е да водиш "съзнателен живот", "да си себеосъзнат", да си "духовно развит и извисен", да си "възнесен" (каквото и да означава всичко това!). Втората стъпка е да вярваш силно и искрено и... "ще ти се даде", ако "е такава волята Божия". Каква ти тук наука, каква физика, какви физични закони!... Те не могат да бъдат пречка нито пред волята, нито - пред вярата, нито - пред въображението, нито - пред сънищата. Младежът иска да може да прави (не)възможното: - да пътува във времето - да лети - да се телепортира - да ходи по вода и под вода - да левитира - да разделя морето на две - да превръща камъните в хляб, а водата - във вино - да скача върху и от покривите на къщите - да минава през стени - да заповядва на планините да "скочат" в морето - ...

Намерих едни интересни статии за разширяването на съзнанието. Мисля да ги пусна в нова тема.

http://www.hermes-press.com/expanding.htm Tова също е много интересно, ама е на английски. Ако някой иска, нека го преведе на български.

Ето няколко книги, посветени на тази тематика: Джон Бейнс "Звездният човек. Херметическа философия" http://www.book.store.bg/p10054/zvezdniat-chovek-hermeticheska-filosofia-dzhon-bejns.html Т. Тихоплавов и В. Тихоплавов "Съзнанието на Вселената" http://www.book.store.bg/p25039/syznanieto-na-vselenata-t-tihoplav-v-tihoplav.html А. Чумак "Книга - екстрасенс" http://www.book.store.bg/p39556/kniga-ekstrasens-alan-chumak.html Джеймс Редфийлд "Селестинското пробуждане" http://www.book.store.bg/p35457/selestinskoto-probuzhdane-dzhejms-redfijld.html "Мистерията 2012" http://www.book.store.bg/p36625/misteriata-2012.html Приятно четене!

Разширяване на съзнанието е невъзможно без изучаване и прилагане на миналия опит - собствен и на човечеството. Изучавай историята! Пробвай и чрез просветление (постигане на сатори или на нирвана)! Опитай и чрез паневритмия... Не зная дали е възможно човек сам да следи растежа/разширяването на съзнанието си. Ето няколко интересни четива в тази посока: http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=5431&Itemid=54 http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-53-39/35-2008-07-27-20-20-43/1480-2008-08-24-06-45-15.html http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-53-39/35-2008-07-27-20-20-43/1481-2008-08-24-06-45-58.html http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-53-39/35-2008-07-27-20-20-43/1483-2008-08-24-15-24-31.html http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-53-39/35-2008-07-27-20-20-43/1475-2008-08-24-06-44-19.html http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-53-39/35-2008-07-27-20-20-43/1476-2008-08-24-06-44-41.html http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1834

А негов колега дал друга хипотеза: - Не, просто този паяк е глух.

Буда сънувал, че свири на триструннен музикален инструмент, предшественик на днешната китара, да речем. Първата струна била твърде опъната и се скъсала при опит да изсвири нещо на нея. Средната струна била нормално опъната и на нея можело да се свири. Третата струна била твърде отпусната и не извадила никакъв звук. Затова "средният път" е пътя (или - пътеката), по който трябва да вървим и "средната струна" е струната на която ще можем да свирим. За Пътя Библията пък казва, че има два пътя - космически широк и прав, по който много хора вървят, но той ги води към погибел. (Има пътища, които се струват на човека прави(лни), но кратя им води към гибел.). Другият път е тесен и криволичещ, но малцина вървят по него. Обаче тесният път води към вечен живот. Буда казва, че не е важно да стигнеш до края на пътя, а по-важното е да вървиш по него. И, когато изкачиш един планински връх, да не мислиш, че си победил планината; победил си единствено себе си. А пък, за да рабереш колко висок връх си изкачил, трябва да изкачиш и други върхове.

"Aко душата има всичко за осъществяване на нашите желания, дали и времето може да се манипулира по този начин?" По кой начин? Мисловно ли? Ами, виж сега... Ако изходим от идеята, че времето не съществува, а е човешка измислица, за да можем чрез него да изчисляваме някакви неща (кога какви земеделски дейности да се извършват, на каква възраст сме, колко време ни е необходимо за дадено действие...), няма какво да манипулираме. Не можеш да манипулираш нещо, което го няма, което не съществува. Можеш - само във въображението си, но - без реален ефект извън въображението ти, извън съзнанието ти. Ако изходим от идеята, че времето съществува, вече има какво да се манипулира. Възниква въпросът: Дали то може да бъде манипулирано и ако - да, то - как?... Някои вярват, че могат да го манипулират (че го забавят, че го ускоряват или - че го спират), използвайки силиконови подплънки, ботокс и скъпа козметика (кремове, червила, гримове...). Други искат да изучат миналото и го правят посредством различни науки (история, археология и много други исторически и неисторически, но - помощни на историята науки). Трети искат да надникнат в бъдещето. Футурологията се занимава с това. Но има и такива, които използват паранормални (наднормални, свръх нормални) "сили" или умения. Доколко генетично или "по волята Божия" ни е заложено да въздействаме върху времето (като физическа реалност) аз не мога да кажа. Не съм толкова навътре в нещата. Понякога като че ли се спекулира с възможностите на волята и съзнанието на човека. Но дори и безкрайността като понятие би трябвало да има начало и край, някакви разумни граници. Да се върнем на приказката за магьосника от Оз... Героите искат да имат някакви качества (смелост - лъвът, ум - плашилото, доброта - роботът), а детето иска да се върне у дома (а не - да манипулира времето) или да бъде по-решително, по -самостоятелно... Желаните качества са закодирани в тях, те трябва само да преживеят някакво събитие (инициация - така се нарича в древността), което да ги отключи. Не разбирам за какво отделяне на душата от разума (или - от тялото) иде реч. Можеш да постигнеш много неща, като впрегнеш волята си - в науката, в спорта, в политиката, в междуличностните отношения. Но нещата не се случват с помощта на вълшебна пръчка, на вълшебен пръстен или вълшебна лампа. Нито - с помощта на духа от лампата (или пръстена) или на златната рибка. Случват се с воля, с постоянство, с търпение и с много труд.

Че съм писал, писал съм. Ама чак пък - много... Опитах се да сложа няколко съчки в огъня на дискусията и да кажа нещо конструктивно. Четох темата и някъде по средата започна да се говори за два плана. Мислех, че планът е един, поне така ми се стори в началото на темата. А, аз не съм разбрал това - че едното е основната дейност да е на държавата - като в Константинопол (мислех, че става дума само за намеса на държавата в проекта, а не - на неговото обсебване от нейна страна). Да разбирам ли, че твърдия план цели единствено да въвлече "държавната машина" в проекта и да я ангажира с написването на законната му рамка? Аз си мислех, че основната идея (не е държавата да стартира плана или "петилетката" "отгоре") е проектът да тръгне "отдолу", като се създаде юридическо лице (ЕТ, ЕООД, ЕАД или - друго), фондация или друга НПО, което да стартира в някое селище (столицата, областен град, малък град или село) и постепенно да завладее цялата територия на страната, да се създаде бизнес план (например по някоя европейска програма, примерно - за предприемачество) и така - нататък. Пък - чак след това - да се въвлича и държавата. Оттук идва объркването ми. Наистина съм пропуснал момента, че няма нужда от създаването на юридическо лице, а е достатъчно физически лица да стартират проекта по места - едновременно или - по различно време, както им е угодно. От друга страна си мисля, че би могло (поне - теоретично погледнато) да се работи на няколко фронта едновременно: - да се правят опити да се ангажира държавната машина (отдолу) - да създаде законова рамка на проекта - ако е необходимо, да се направи политическа партия, която да се бори за безплатен хляб и намеса на държавата (разбира се, една такава партия ще трябва да има някаква по-подробна идеология!) - да се създаде фирма, която да се занимава с всичко - от засаждането на житото, през създаването на брашното и направата на хляба до продажбата и раздаването му (или - само с част от тези дейности) - тук се налага да се пише бизнес план, ако ще се кандидатства за финансиране - да се създаде фондация, която да раздава хляба (тук може да се включи моментът с привличането на доброволци, а също така - пак ще се наложи да се търси финансиране и ще трябва да се пише биснес план). - отделни хора (физически лица) да правят самостоятелно (лично) хляб и да го раздават (пак - лично) от врата на врата или - на хора, срещнати на улицата/пътя. - едни хора да правят хляба, а други - да го раздават - безплатен хляб може да се раздава в социалните кухни, в социалните домове, в религиозните храмове, в училищата и детските градини и така нататък... - ... (Списъкът не претендира за изчерпателност.) И, макар да имам чувство за хумор и да нося на майтапи, шеги и закачки, не се шегувах в 251 постинг. Наистина дискусията малко започна да прилича на нещо от типа на "Моят план е по-готин от вашия!" или "Моето бойно изкуство е по-елегантно, по-ефективно, по-брутално, по-красиво... (по избор) от вашето!". Бойните изкуства възникват в дълбока древност. В Китай шаолинските стилове на у шу (кунг фу) възникват под влиянието на будизма. Бодхидхарма (наричан още Дарума и Да Мо) създава първите физически упражнения, заимствани от културата на движение на няколко (мисля, че първоначално са пет) животни. По-късно тези движения биват все повече и повече обогатявани, създават се животински форми (последователности от движения/техники - кати, таолу) и така възниква бойното изкуство на монасите от манастира Шаолин (през втората пол. на V век пр. Р. Хр.). Даоизмът е по-късен, но също дава своите отражения върху духовния живот в Далечния Изток, включитено - и върху духовния аспект на някои бойни изкуства (например - тай чи чуан). Разгледайте статиите в този сайт, много са интересни. http://zlaten-drakon.net/nachalo.htm Да, спортните варианти на бойните изкуства, състезанията, медалите, победите над противниците и славата са външната страна. А пък вътрешната (скритата) страна крие обогатяването на собствената култура на движение, постигането на здрав дух в здраво тяло, личностното и духовното развитие, култивирането на добродетели, научаването на кармични уроци, намаляването на броя на преражданията и доближаването до нирваната, следването на Пътя (което е по-ценно от достигането на неговия край!)... Такива работи...

Споровете между представителите на финия и твърдия план ми приличат на дискусиите във форума за бойни изкуства http://daobg.com/ между представителите на т.нар. твърди бойни изкуства (кьокушинкай карате, муай тай бокс...) и т.нар. меки бойни изкуства (джудо, айкидо...). Между другото, твърдите бойни изкуства са ударни, а меките бойни изкуства са предимно хватови (джудо, айкидо) и хватово-ударни (джу джуцу). Извинявам се за отклонението от темата. Връщам се на нея. Аз или не съм чел цялата тема, или съм я чел по диагонал, или просто не съм разбрал... За което моля да бъда извинен! Ако може, нека някой да разясни това, каква е разликата между мекия/финния план и твърдия план. Кой от двата какво точно включва и какво изключва. Надявам се това разяснение да бъде от полза на всички други, които са се удавили в окена от думи и все още се чудят към кой стратегически план да се насочат.